Хронология на едно животозастрашаващо въртене в кръг около белодробните трансплантации

Директорът на агенцията по трансплантации Михаил Христов планира лично да отиде до Виена в опит да убеди проф. Валтер Клепетко отново да съдейства на България за намиране на изход от ситуацията, в която няма шанс за чакащите белодробни трансплантации

© Велко Ангелов

Директорът на агенцията по трансплантации Михаил Христов планира лично да отиде до Виена в опит да убеди проф. Валтер Клепетко отново да съдейства на България за намиране на изход от ситуацията, в която няма шанс за чакащите белодробни трансплантации



След около година и половина прекъсване, няколко починали пациенти, чакащи белодробни трансплантации, съдебни дела, разменени писма и сигнали за проблеми, държавата ще се опита да възстанови прекъснатите връзки с клиниката във Виена, където до май миналата година можеше да бъдат оперирани българи. С тази мисия ръководителят на агенцията за трансплантации Михаил Христов ще замине, за да говори с ръководството на болницата и с професора, правил преди трансплантации на българи – Валтер Клепетко.


Възстановяване на диалога


"Аз лично ще отида да говоря и с борда на директорите, и с проф. Клепетко, да имаме спокоен разговор, да влезем в детайли, да постигнем някакви договорености, като се стремим да са в най-спешен порядък", заяви преди дни пред БНТ директорът на агенцията по трансплантации Михаил Христов. Отбеляза, че явно този диалог не става по телефон или с писма.


Доскоро проф. Клепетко отговаряше на всякакви запитвания от българска страна, като общуваше по телефон, с писма или лично както с властите, така и с пациенти. Роднини на чакащи трансплантации разказваха многократно пред медии за отношението на професора, че винаги ги е приемал и консултирал. Лекарят идва и нееднократно в България, за да следи състоянието на чакащите трансплантации и на срещи със здравните власти.




Сега Христов заяви, че професорът отказва всякаква комуникация: "Използваме всички възможности с познанства и връзки с институции. Няколко пъти сме изявили желание за контакт, но не става – няма контакт и по телефон, и писмено. И не само от нас, и негови колеги – български професори, които извършват трансплантации, също са търсили контакт, но няма отговор."


Той ще се опита да договори с клиниката във Виена и с професора вариант Клепетко да е консултант на български лекари, за да ги обучи във виенската клиника и да подпомогне подготовката в България да се извършват белодробни трансплантации.


Забавянето


До май миналата година клиниката на проф. Клепетко работи с България.


Малко преди да изтече договорът, тогавашният ръководител на агеницята за трансплантации Марияна Симеонова сигнализира, че ако не се преподпише, пациенти ще останат без възможности за такива операции. След няколко настоятелни писма, единствената инструкция, която получава от тогавашното ръководство на здравното министерство, е да търси други оферти. А не да се подпише договорът.


"Не намирам нормално обяснение защо беше тази съпротива за този договор с Виена. Нямам отговор, неясно къде, от кого беше. След като имаме спасени пациенти. Дори един пациент да имаме – този договор е важен и нужен", отбеляза Симеонова на пресконференцията при напускането на поста си преди няколко месеца. Коментира, че лично тя е намерила и убедила виенската болница да работи с България, а другите оферти, които била събрала преди това, показвали много по-високи цени – във Виена трансплантациите били около 120 хил. евро, докато във Франция достигали около 320 хиляди, а в Германия – над 200 хиляди.


Докато Симеонова се опитва да изпълни инструкциите от министерството, изискванията на Евротрансплант за взаимодействие между европейските страни в областта на трансплантациите се променят. Досега няма сключен договор с нито една клиника, а 15 души чакат за бял дроб, двама от които са в спешно състояние. Христов се опитва да намери спешно решение, тъй като само за последните няколко седмици починаха трима от листата на чакащите.


Кореспонденции


Още в края на 2016 г., преди да изтече договорът с виенската клиника, започват първите сигнали за проблеми. Тогавашният зам.-министър Ваньо Шарков пише писмо до проф. Клепетко с искане за разбивки на получаваните от клиниката суми. Което завършва с думите: "Докато не получим изискания от нас точен разчет, ние няма да направим определените плащания, нито да обсъждаме бъдещи случаи за белодробна трансплантация на български граждани в МУ - Виена".


Това е причината за влошените отношения с клиниката и с проф. Клепетко, оттук започват проблемите, заяви по време на пресконференцията на Симеонова братът на починалия наскоро Адриян Петков, чакащ за трансплантация. И попита каква сила е България, каква й е позицията, за да отправя подобни заплахи и да държи такъв тон.


На въпрос на "Дневник" как ще отговори на твърденията, че с писмото си нарушава отношенията с клиниката във Виена и конкретно с проф. Клепетко, Ваньо Шарков заяви: "Няма какво да коментирам. Писал съм писмо, с което съм искал обяснение от страна на министерството за какво трябва да бъдат доплатени допълнително пари извън формуляра S2. Вероятно е трябвало да платим на някого комисионата. Не искам да влизам в подробности."


Попитан дали тонът в писмото към проф. Клепетко е подходящ, Шарков отговори: "Какъв трябва да бъде тонът на писмото? В нито един момент никой не е бил заплашван, че няма да му бъдат пращани повече пациенти. В крайна сметка нали едно от нещата, за които се говореше, е именно търговията с пациенти и как ги изпращаме, за да получаваме комисиони. Ако българската държава плаща едно и също нещо два пъти – един път през НЗОК, втори път през Министерството на здравеопазването, значи някой точи от някъде пари. А тези пари могат да послужат за лечението на някой пациент. Затова пратих писмото. Защото, когато се лекува някой с формуляр S2, няма допълнителни плащания."


От клиниката във Виена отговарят на исканията за разбивки и конкретизират за какво са допълнителните средства. Извън протокола S2, с който се покриват основните разходи по трансплантациите, страната дължи допълнителни около 30 хил. евро, които не са включени в основния пакет - регистрация за листа на чакащи, постоперативни грижи, транспорт, медикаменти и медицински консумативи в едногодишен постоперативен период и др.


Шарков отбеляза още, че от началото на 2017 г. не е в Министерството на зравеопазването, а писмото му е от края на 2016 г. "Няма как две години по-късно някой да продължава да е единственият виновен за всичко", коментира Шарков. И отбеляза, че до края на януари 2018 г. има комуникация с проф. Клепетко и той е изпратил писмо до българското здравно министерство тогава.


Роднини на починали пациенти обаче коментират, че вероятно именно последната кореспонденция между българските здравни власти и проф. Клепетко е била повратната точка.


Тогава българското здравно министерство отправя питане до професора във връзка с дело, заведено от вдовицата на починалия Георги Хрисимов. Тя съди държавата за забавяне, довело до невъзможност той да бъде трансплантиран и до смъртта му. По-малко от година преди смъртта на Хрисимов Клепетко идва в България да го прегледа и сигнализира, че пациентът трябва спешно да замине за трансплантация. Което така и не се прави и Хрисимов умира.


Като материал по делото здравното министерство иска от проф. Клепетко становище дали състоянието на Хрисимов е позволявало трансплантация. Изрично се отбелязва, че се иска мнението му като част от съдебно дело. А професорът отговаря лаконично "Не". Вдовицата на Хрисимов обаче отбелязва, че става дума за състоянието на съпруга й, преди да почине, а не в периода, когато е имал няколко консултации с проф. Клепетко.


Замесването на професора в българските проблеми и конкретно в съдебното дело, опитът да се стъпи на неговото становище, за да се спечели делото, вероятно е преляло чашата на търпението му, коментираха пред "Дневник" роднини и адвокати на пациенти.


Ако България има воля


Всъщност проф. Валтер Клепетко от години се опитва да помогне и увещава властите да предприемат действия, за да направят белодробните трансплантации в България възможни.


Проф. Клепетко е бил в средата на миналата година в България, разговарял е със зам.-министъра на здравеопазването, с Мариана Симеонова и са установили, че може да е консултант на България за белодробни трансплантации тук, отбеляза директорът на агенцията по трансплантации Михаил Христов. След това обаче следва мълчание, допълни той.


Преди време проф. Клепетко дава и интервю за "24 часа", в което отново казва, че е добре България да обучи свои специалисти за белодробни трансплантации, че клиниката във Виена е добро място за това и там се обучават лекари от различни европейски държави. Времето, за което един лекар може да бъде научен с необходимите тънкости, да се направят необходимите подготовки, инфраструктура и база, за да започнат да се правят белодробни трансплантации, е около три години, предупреждава професорът. Като поне около година лекарят трябва да е на място в клиниката във Виена. Така постъпвали страни като Словения, Гърция и други, като не можело да се очаква за кратък курс в рамките на седмица да бъдат подготвени специалистите.


И прави уговорката: "Разбира се, в случай че здравното министерство в България има воля за осъществяването на това начинание." Повтаря на няколко пъти: "Важно е българските власти наистина да застанат зад това. Иначе заради желанието да се избегне харченето на пари може да се загубят много човешки животи", предупреждава професорът.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2733 Неутрално

    Ако проблемът е админситративен и в обучаване на лекари изглежда решим.
    Но как стоят проблемите с донорството? Имаме ли достатъчно донори в България. В момента изглежда българските кандидати за транспантация в Австрия разчитат на тамошни донори. Ако е така, то няма как общественото мнение в Австрия да не е против.

    подпис
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11905 Неутрално

    Не бих казал, че всичко е казано. А смъртта на болни продължава, те не могат да чакат ...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1769 Неутрално

    Това , което прочетохте ще следва и като практика за закривания от тиквокомунистите Център Фонд за Лечение на Деца (ЦФЛД). Нали разбирате ,че няма никакъв друг мотив този фонд да отиде в НЗОК. Просто партийното прасе НЗОК много го бива да не плаща у нас и в чужбина ,да се прави на разсеяно и да дига рамене. Значи цял свят може да работи с формуляр S2 ,само някой си Шаро от здравното иска 'разбивки' подозирайки по чекистки австрийските и германските лекари ,че правят злоупотреби, както пропагандата на Бочко Тиквето тръби за българските. Да, ама там тази перверзия не върви. Просто отсвирват пролетарските наглеци...

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  4. 4 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 3169 Неутрално

    До коментар [#1] от "Иван К":

    "Ако проблемът е админситративен и в обучаване на лекари изглежда решим."

    Проблемът е системен - няма фонд за обучение на медицински специалисти; няма фонд за "медицинска инфраструктура" (дори и да има донор, няма организация потенциалният донорски орган да достигне до "съвместинм" пациент в рамките на четира часа).
    Пазарната философия в здравеопазването ни предпоставя "обществена поръчка" за "доставка на услуга", а донорството не е търговия. Изисква високо доверие (каквото няма), а не най-ниска цена (каквата се постига при смърт на пациента).

  5. 5 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 3169 Любопитно

    До коментар [#2] от "penetrating":

    "А смъртта на болни продължава, те не могат да чакат ..."

    А те за какво чакат? Някой здрав да умре и да ги дари с органи? Д-р Дулитъл да създаде ефективно лекарство или да се обучи в ефективен метод на лечение? Или Баце да изпрати правителствения самолет да пренесе здравия орган до съвместимия пациент?

    Не мислете ли, че проф. Валтер Клепетко може да е подложен на натиск от австрийски пациентски организации с пациенти, чакащи транплантация? А той приема чужденци с цел да осигури по-високо заплащане за развитие на клиниката и медиците в нея.

  6. 6 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2047 Неутрално

    За съжаленеи няма сфера в задравеоопазването, където да не се краде. Да, когато става дума за здраве, винаги е възможно и общо взето това се случва и се злоупотребява - аз лично съм имал взаимоотношение с университетската клиника на Виена и не виждам нищо лошо в искането на подобна разбивка.
    Друг е въпроса, че подобни неща стават и у нас, всъщност навсякъде по света и отново въпроса опира до размера, дали е поносим или не за съответната здравна система и общество като цяло.

  7. 7 Профил на studentka
    studentka
    Рейтинг: 949 Неутрално

    До коментар [#1] от "Иван К":

    всъщност е точно обратното. В Австрия пристигат много донори от Хърватия, Словакия, Унгария, Румъния, Кипър И България, защото в тези държави няма центрове за трансплантация. Това е и причината австрийските специалисти да съдействат на държавите, с които си кооперират да развият екип от специалисти.

    https://kurier.at/wissen/einzigartige-expedition-mit-einer-neuen-lunge-auf-den-kilimandscharo/273.090.666

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11905 Неутрално

    До коментар [#5] от "wanderer":

    В България даряващи органи има. Няма инфрастуктура, която да ги съхрани и екипи, които да ги експлантират и доставят, няма рехабилитатори, няма...
    Това чакат...
    С една дума "...Хващай пътя, Джак..." на здравната емиграция...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  9. 9 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1576 Неутрално

    До коментар [#5] от "wanderer":

    ""А те за какво чакат? Някой здрав да умре и да ги дари с органи? Д-р Дулитъл да създаде ефективно лекарство или да се обучи в ефективен метод на лечение?""

    Естествено че това чакат.
    Все още, благодарение на предишния папа не е довършен метода за отглеждане на резервни органи от собствени клетки.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK