Стигмите в България пречат за откриването и лечението на психичните болести, сочи доклад

© Анелия Николова

Политици, експерти и лекари се събират днес, за да обсъдят предизвикателствата и перспективите пред психиатрията в България, повишаване на капацитета на общопрактикуващите лекари за ранно откриване и превенция на този вид заболявания и основните проблеми около тези болести.

Проблемите с психичното здраве засягат около 84 милиона души в страните от ЕС, а всяка година новите случаи са около 10 милиона, сочи наскоро публикуван доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия. Документът анализира данни и проучвания от множество изследвания, доклади и бази данни от страните - членки на ЕС. Според последните оценки през 2016 г. повече от един на всеки шест души в страните от ЕС (17,3%) имат проблем с психичното здраве.

По страни разпространението на психичните разстройства е най-високо във Финландия,
Холандия, Франция и Ирландия (с дял от 18.5% или повече от населението с най-малко едно разстройство), а най-ниско в Румъния, България и Полша с дялове по-малки от 15%
от населението. Анализът на данните обаче не е благоприятен за България и останалите страни с нисък процент на установените болни, тъй като се прави предположението, че отчитаният процент не е реален, а част от заболяванията остават скрити заради все още съществуващи стигми и недобри здравни грижи. Това вреди и на ранното диагностициране и лечение.

"Някои от тези разлики между отделните страни може да се дължат на факта, че хора, живеещи в държави с по-голямо разбиране и съпричастност и по-малко стигми около психическите болести, както и с по-лесен достъп до услуги за психично здраве, могат да бъдат диагностицирани по-лесно и има по-голяма вероятност сами да открият заболяването си и да потърсят помощ. В много страни

все още има силни стигми

свързани с различни проблеми на психичното здраве, а в някои държави тази стигма върви заедно с все още широко разпространено убеждение, че е по-добре просто да се избягва разговорът по този въпрос", се казва в документа.

Най-често срещаното психично разстройство в страните от ЕС е тревожното разстройство, безпокойството, като приблизително 25 милиона души (или 5,4% от населението) живеят с подобен проблем. След това са депресивните разстройства, които засягат над 21 милиона души (или 4,5% от населението). Около 11 милиона души в страните от ЕС (2,4%) имат наркотична или алкохолна зависимост. Тежките психични заболявания като биполярни разстройства засягат почти 5 милиона души (1% от населението), а шизофреничните разстройства и други подобни засягат 1,5 милиона души (0,3%).

Значителен брой деца

изпитват проблеми с психичното здраве и ако не получават подходяща грижа и подкрепа, могат да имат трайно въздействие през целия живот, се предупреждава в доклада. Доказателствата показват, че много психични разстройства започват в юношеството или дори в по-ранна възраст. Най-много проучвания установяват, че приблизително половината от всички психически разстройства започват от средата на тийнейджърските години, се отбелязва в документа.

България е сред страните, в които са били правени фокус-проучвания на детските психически проблеми. Проучването от 2010 г. установява, че в пет от шестте обхванати страни (България, Германия, Литва, Холандия и Румъния) между 10% и 15% от децата на възраст между 6 и 11 години изпитват поне едно психично или поведенческо разстройство, сред които тревожност, емоционално разстройство, хиперактивност и др. Италия е единствената страна, където проблемите при децата засягат по-малко от 10%, но при около 8% от младежите все пак се отчитат някакви проблеми.

Анализът на данните от страните членки показва още, че през 2015 г. общите разходи, свързани с психичните заболявания, са надвишили 4% от брутния вътрешен продукт в 28-те държави - членки на ЕС. Това се равнява на

над 600 милиарда евро

се отбелязва в доклада. Разпределението на разходите е около 1,3% от БВП (или 190 млрд. евро) през здравните грижи, 1,2% от БВП (или 170 млрд. евро) за социално осигуряване и още 1,6% от БВП (или 240 млрд. евро), свързани с непреки разходи заради въздействието на пазара на труда (по-ниска заетост и по-ниска производителност).

Анализът показва, че най-голямото икономическо въздействие се дължи на

по-ниската заетост и производителността

на хората с психични разстройства. Според наблюденията хората, страдащи от хронична депресия, имат по-малка вероятност да бъдат наети. И едва около половината от населението на възраст 25-64 години, съобщаващо за хронична депресия, са на работа в страните от ЕС.

Въпреки това дори и тези, които могат да работят, са по-малко продуктивни и е по-вероятно да отсъстват. Такъв е случаят особено за хора с тревожни разстройства, които често показват слаба производителност на труда и трудови увреждания.

Според данните общите загуби за брутния вътрешен продукт на Финландия например са 5,32%, за Дания са 5,38%, за Холандия - 5,12%, а за Белгия 5,05%. Тук България е в долната част на таблицата, като изчисленията са, че загубите за БВП са 2.36%. И тук обаче в доклада се отбелязва, че причините вероятно са заради

недостатъчното диагностициране

и недостатъчно лечение на хората с проблеми с психичното здраве.

ОИСР, заедно с Европейската комисия, призоват държавите членки да насърчават и подобряват ранната диагностика и лечение, тъй като не всички държави членки имат конкретни стратегии за справяне с тези проблеми.