Неадекватното общуване лекар - пациент отключва съмненията за медицински грешки

Мария Шаркова е управляващ съдружник в "Шаркова и партньори" и работи в сферата на медицинското право. Специализирала е в САЩ по програма "Хюбърт Хъмфри" на "Фулбрайт", в Университета "Емори" и е работила в правната програма на Федералния център за контрол и превенция на заболяванията

© Личен архив

Мария Шаркова е управляващ съдружник в "Шаркова и партньори" и работи в сферата на медицинското право. Специализирала е в САЩ по програма "Хюбърт Хъмфри" на "Фулбрайт", в Университета "Емори" и е работила в правната програма на Федералния център за контрол и превенция на заболяванията



Неотдавна в Сливен бебе почина при раждането. А роднините заявиха, че са почти убедени, че става дума за лекарска грешка. Разказаха как са задали множество въпроси, на които все още никой не им е отговорил. За това къде и как се къса връзката в комуникацията лекар - пациент и какво поражда това, "Дневник" потърси за коментар адвоката по медицинско право Мария Шаркова, която от години води дела по подобни казуси и следи резултатите от медицинските одити. Мария Шаркова направи и проучване на съдебните дела по обжалване на актове от Изпълнителната агенция "Медицински одит" между 2010 г. и края на 2017 г., като анализира предоставените й по Закона за достъп до информация данни от всички административни съдилища в България, както и други достъпни в интернет регистри, както и всички дела за "медицински грешки", водени през последните 10 г.


В много случаи от моята практика питам клиентите: "Защо смятате, че е допусната грешка при лечението ви? Аз не виждам пропуски от това, което ми предоставяте като информация." И много честно отговорът е: "Защото не ми обясниха", "Премълчаха, аз питах, но не ми отговориха или ми се скараха, че питам", "Аз поисках документите си, но те ми казаха, че не съм лекар и не се нуждая от тях", "Майка ми почина, а никой не ми се е обадил 4 часа". И още много други подобни обяснения.


Имала съм случаи, в които пациентите се оплакват, че им се поставя инжекция, включва се система или им се носи дадено лекарство, което трябва да приемат, без дори да им се казва какво е това лекарство, защо е изписано, какви странични ефекти има, какви взаимодействия. Особено фрапиращи примери мога да дам при раждащите жени, на които не се позволяват елементарни неща като да разполагат с мобилен телефон по време на престоя в родилна зала и преди това.




Проблемът далеч не е единичен – само в една болница, само с някои пациенти. От анализирани 250 съдебни дела в 35% от тях има твърдения, които основателно могат да се обобщят с израза


"неадекватна комуникация"


Тя се изразява в несвоевременно информиране на близките на пациента за настъпили сериозни усложнения или инциденти по време на лечението, за липсата на каквото и да било обсъждане с пациента на важни аспекти от неговото лечение, за отказ да бъде предоставен достъп до медицинската документация на самия пациент или наследниците му, както и за липсваща информация при смърт на близък човек в болница.


Дори лечението да е било проведено правилно,


подобно поведение предизвиква съмнения у близките


фрустрация, притеснение и те започват да мислят, че са допуснати грешки или че нещо се крие от тях.


Въпросът за двустранната комуникация се подценява. И тук аз въобще не говоря за провеждане на разговори от по 30 минути с пациента всеки ден. И напълно съзнавам обективните възможности, с които разполагат лекарите за обяснения заради тяхната натовареност. Но всъщност няма дори базови правила, дори най-елементарни протоколи за персонала да предоставя информация, и то по подходящ и щадящ начин.


Никой не обучава лекарите и не следи как те съобщават на пациента или близките лоша новина, как уведомяват хората за основни и важни рискове, свързани с лечението, как да не гледаме на информираното съгласие като на лист хартия, при който комуникацията се свежда до подаването му в ръцете на пациента. И тази изначална убеденост, че след като пациентът и близките му не са медицински лица,


няма защо да се губи време да им се обяснява


защото те така или иначе няма да разберат.


Най-пресният случай за подобна изцяло сбъркана, недопустима комуникация може да се види при случая с починалото новородено в Сливен. Абсурдно е да няма никакви правила и координация при подобни трагични събития: една акушерка да честити раждането на новородено на бащата, а друг малко по-късно да го уведоми, че то е починало, без абсолютно никаква последваща информация. Това включително може да се приеме като унизително и жестоко отношение спрямо родителите на починалото бебе.


И вече няма как близките да реагират различно от това да имат сериозни съмнения, да се стигне до жалби в прокуратурата, включване на медиите в "диалога" между роднините и болницата.


Ще ви дам и пример с близките на починалата при раждане Ренета от Сливен. Минаха четири месеца от нейната смърт, като нито нейните родители, нито брат й са били потърсени от който и да е, за


да бъдат уведомени за причините за смъртта й


за хода на разследването или за резултатите от проверките на Изпълнителна агенция "Медицински одит". От медиите те са научили, че има готова съдебно-медицинска експертиза, но нямат информация за хода на досъдебното производство. Не са получили никаква информация и от болницата, и от одитната агенция.


Потърсиха ме с молба да им съдействам и представете си, оказа се, че информация за резултатите от проверката за смъртта на дъщеря им може да се получи чрез достъп по реда на Закона за достъп до обществена информация.


Един


баща ползва Закона за достъп до информация,
за да научи какво се е случило с дъщеря му


Не е ли това цинично и жестоко спрямо тези хора?


Оказва се, че ако пациентът или наследниците му не са подали жалба, агенцията по медицински одит няма задължение да ги информира за резултатите от проверките.


Това е пропуск, който се надявам да се коригира при създаването на новата Агенция за медицински надзор. В някои държави представител на близките дори участва в извършването на самите проверки, присъства на разговори с лекарите, има достъп до документацията. Той може да е и юрист, и лекар. Така се гарантира по-голяма обективност и спокойствие, че нищо няма да остане скрито заради криворазбрана колегиалност. В България за съжаление няма такава възможност.


Не е за подценяване и фактът, че понякога досъдебните производства продължават с години. Имам случай, при който предявяването на материалите на пострадалите се случи повече от година след смъртта на сина им и повече от година те живяха в пълно неведение какво конкретно се е случило.


Всички тези дефекти водят до


подриване на доверието и възникване на съмнения


Сега от догодина се предвижда да бъдат написани правила за добра медицинска практика по отделни специалности. Добре е да се обърне внимание на въпроса за комуникацията и изграждане на базови умения.


Отново ще кажа, че според мен тя е ключова, за да няма толкова дела за "медицински грешки". Изграждането на доверие между лекари и пациент е труден процес, но е установено, че доверието е в основата на борбата срещу фалшивите новини в медицината.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK