© Велко Ангелов
Още с постъпването си на поста през септември шефът на Агенцията по трансплантации Михаил Христов обеща да работи активно за решаването на проблема с белодробните трансплантации. Дали той ще успее да направи нещо до закриването на агенцията, което се очаква след около три месеца, засега е неясно
Момче на 17 години стана поредния случай на пациент, не дочакал белодробна трансплантация. Красимир Коев от Шкорпиловци е починал на 3 декември. Младежът престоя в листата на чакащи за белодробна трансплантация няколко месеца, а през декември е бил отписан като безнадежден случай. Това научи "Дневник" от няколко източника, запознати със случая на момчето.
А институции и лекари започнаха да си прехвърлят отново топката заради ситуацията с невъзможните белодробни трансплантации, обричаща в момента 15 души, чакащи за присаждане на бял дроб.
Красимир Коев е диагностициран преди около 5 години с муковисцидоза, за която единственото лечение е присаждане на бял дроб. Защо обаче той попада в листата на чакащи за такова присаждане едва през октомври тази година, лекари и институции не дават ясно и еднозначно обяснение. Според лекуващите лекари те са насочили навреме роднините на момчето и са им дали необходимите съвети. Документите на Красимир обаче попадат във Фонда за лечение на деца едва през май тази година, където престояват 5-6 месеца. Пред "Дневник" от комисията по трансплантации казаха, че при тях документите са дошли едва през октомври, когато той е включен в листата за чакащи.
През декември младежът постъпва за преглед и анализ в столичната болница "Лозенец", след което уведомяват агенцията, че момчето не е в състояние, годно за трансплантация. Подобно е и заключението на чуждестранни специалисти, с които са се консултирали и пряко лекуващите го лекари. Затова и Красимир бива свален от листата на чакащи.
Поредният починал млад човек постави отново въпросът за невъзможните белодробни трансплантации в България. През октомври миналата година в рамките на две седмици починаха трима души от листата на чакащите. Още тогава властите обещаха, че ще направят различни спешни законови промени, за да облекчат и насърчат донорството, ще привлекат външни лекари специалисти, които да правят операциите в България, ще направят национална стратегия за донорство, ще ускорят преговорите с чуждестранни клиники, за да намерят изход и решение за чакащите.
До момента обаче пробив няма по нито един от тези въпроси.
Законови поправки не са качени за съгласуване. В агенцията за трансплантации са събрали мненията на различни специалисти и са ги оформили като проект за национална стратегия, като са предали текстовете в началото на декември в министерството на здравеопазването. Там по думите на министър Кирил Ананиев и неговите заместници вече е сформирана работна група, която да разглежда текстовете. Тодор Мангъров от асоциацията "Пулмонална хипертония" обаче коментира пред "Дневник", че на практика нито има яснота кой влиза в тази група, нито дали изобщо тя се е събирала. А всичко, което той получава като отговор на множеството си въпроси докъде е стигнала работата, са обещания в бъдеще време, че ще има такава стратегия за трансплантации.
До момента няма и някакво официално споразумение с чуждестранна клиника за лечение и трансплантации на български пациенти. Няма и донорски ситуации, позволяващи присаждането на бял дроб от евентуалните чуждестранни лекари специалисти.
