Достъпът до нови лекарства в България може да стане почти невъзможен, предупредиха експерти

Достъпът до нови лекарства в България може да стане почти невъзможен, предупредиха експерти

© Associated Press



България е на едно от последните места в Европа по критерия за това колко бързо новите терапии достигат до пациентите и започват да се покриват с публични средства, като процедурата отнема близо 550 дни. Още почти толкова обаче ще се забави процесът, ако влязат в сила планираните от здравните власти нови правила за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Подложените на обсъждане в момента нови условия и ред ще предизвикат "бермудски триъгълник", който трудно би могъл да бъде преодолян, а достъпът до покривани от държавата нови терапии може да се окаже почти невъзможен.


За това предупреди Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM). Днес експерти обсъдиха въпросите за достъпа до лекарствена терапия в България на форум, организиран от "Капитал".


Сравнявайки данните за България и Европа, Денев посочи, че от одобрените от европейската агенция над 120 нови терапии за последните три години едва около 20 на сто са одобрени и са в реинбурсния списък в България. По този критерий България е на едно от последните в Европа места. На също такива позиции е страната ни и по отношение времето за навлизане на новите терапии и покриването им с публични средства със срок от 547 дни.




Сега властите с аргумент, че новите терапии стигат прекалено лесно и бързо до българските пациенти, предвиждат допълнително затягане на режимите, отбеляза Денев. И изчисли, че новите правила ще доведат до поне още толкова дни забавяне.


Досега, за да бъде одобрена дадена нова терапия, се изискваше да няма негативна оценка на здравните технологии в някоя европейска страна, а сега ще се иска лекарството да има поне три положителни оценки, и то в конкретни десет референтни държави. За всяка държава обаче тази оценка на технологиите зависи от национални специфики и няма единни европейски критерии. Някои държави дори не правят такива оценки за различни медикаменти – например във Великобритания за анти-СПИН терапиите или във Франция за продукти, които нямат голям пазарен дял.


Освен това тези оценки не са еднозначни, те не казват реинбурсирайте или не реинбурсирайте, те са обемни изследвания и включват редица показатели, вариращи от национални специфики, отбелязаха експертите днес. Така трудно може да се изпълни изричното задължение да има поне три категорично позитивни оценки от няколко референтни държави, допълни Денев.


Друга промяна е, че досега терапията трябваше да бъде покривана с публични средства в 5 от общо 27 европейски страни. Сега се затяга режимът и се иска това да става в 5 от конкретни 10 референтни държави. И то не с какви да е публични средства, а със средства от най-големия публичен фонд. Денев посочи, че има държави, които например са отделили плащането за онкомедикаменти в отделни фондове и те не са най-големите. И подобно изискване също затваря вратата пред новите терапии.


По думите му освен това България е избрала за референтни държави и да взима предвид оценките на здравните технологии от такива държави, в които също навлизането на нови терапии е доста бавно. Това означава да чакаме и без това бавните процедури в другите страни и едва след това да задействаме нашите процедури, отбеляза той. Така ще чакаме поне половин Европа да започне да реинбурсира дадена терапия и чак след това да започнем нашите процедури, които и без това са едни от най-бавните, отбеляза Денев.


И заключи, че така се създава Бермудски триъгълник на невъзможна реинбурсация, от който трудно ще се намери изход.


Своите предложения за промени Асоциацията вече е дала на здравното министерство. Очакват се срещи и разговори. А до десетина дни се очаква да се разбере кои от забележките ще бъдат възприети от здравното министерство.


Идеята на Денев е да отпадне изискването да се сравнява задължително и да се търсят поне три положителни оценки на здравните технологии в десет референтни страни, а да се разчита на българската оценка. Българските отговорни институции за тези оценки могат да взимат предвид мненията в останалите държави, но това не трябва да е задължително, смята той. Друго предложение е да отпадне искането новите терапии да се покриват от най-големия публичен фонд в поне пет от десетте референтни държави, за да започне да се реинбурсира и в България.


По време на форума беше поставен и въпросът за липсата на наредба, с която да се регламентира използването на все още нерегистрирани медикаменти от пациенти, които са в критичен стадий на болестта и не могат да дочакат регистрацията. Представители на здравното министерство, които да кажат кога би могло да се очаква да бъдат въведени такива правила, които съществуват в други европейски държави, нямаше.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK