Трансплантологията, подобно на пациентите си, се намира между живота и смъртта

Трансплантологията, подобно на пациентите си, се намира между живота и смъртта

© Александър Николов



Материалът е част от предстоящ документален проект "Последният дар на човека", включващ книга, интернет сайт и изложби, съчетаващ снимки и текст на тема донорството на органи. Проектът е в резултат на над 3-годишни усилия на Александър Николов (фотография) и Димитър Панайотов (текст). Те са провели над 100 срещи с лекари, хора получили органи, представители на властта и семейства на донори.


Общо 1151. Това e броят на хората, които чакат за трансплантация на орган в България към 9 май, 2019 година. Когато и да погледнете тази статистика обаче – тя се върти около тези числа. Сякаш остава непроменена и недокосната от времето и пространството. Както биха казали някои хора – пример за "стабилност". Стабилност, която вече десетилетия поставя България последна по донорство на органи в ЕС.


27 години и 4 месеца. Точно толкова време ще отнеме на всички чакащи в листата да бъдат трансплантирани, ако сегашните темпове се запазят. Едва 42 трансплантации (живо и трупно донорство) е имало за 2018-та година. Крайно незадоволителен брой за нуждите на държавата. Не всички хора в листата имат и две, а какво остава за 27 години. Същевременно все повече пациенти се нуждаят от нов орган и попадат в списъка на чакащите. Някои си отиват, а други идват и така – статистиката остава непроменена. Но не защото е константна. Константа е отчайващото положение на българската трансплантология в последните десетилетия.




През 2018 година 16 са били трупните донори в страната. Едва 2,28 души на милион от населението. У нас един донор може да спаси четири човешки живота, дарявайки два бъбрека, сърце и черен дроб – белодробни трансплантации не се извършват. Няма ли обаче донори, няма и трансплантации. Живото донорство (случай, в който се взима орган на жив човек и се присажда на друг) е твърде ограничаващо.


Трансплантологията, подобно на пациентите си, се намира между живота и смъртта

© Александър Николов


В това отношения


страната ни е плашещо назад


Първенецът на Европейския съюз Испания за 2018 година реализира 2241 трупни донора (48 души на милион от населението или иначе казано – 21 пъти повече от нас), а малката Хърватия – 151 донора (36.8 души на глава на население – 16 пъти повече). Разбира се, тук го има вечното оправдание колко бедна и малка държава сме. Как обаче ще оправдаем 229-те трансплантации, извършени миналата година в Беларус (24.1 души на милион от населението), която дори не е в ЕС? Дори държави като Чехия, Полша, Чили, Естония, Латвия, Уругвай ни бият в пъти. Ние можем да се мерим единствено със страни от третия свят в Азия и Африка, в които въобще няма трансплатационна програма или такива, в които донорството не се прилага, заради религиозни или културни причини.


В същото време за България трансплантологията не е нова или тепърва прохождаща. Тази година се навърши 50-годишния юбилей от първата успешна трансплантация у нас. Тя е на бъбрек и се случва в Александровска болница (няколко седмици по-рано пък е и първият опит за трансплантация на бъбрек в Пирогов). През далечната 1969 година страната ни е сред пионерите в Източния блок. Тогава сферата е млада – първата бъбречна трансплантация е извършена през 1950 г. в САЩ, а първата сърдечна само 2 години по-рано през 1967 г. в Южна Африка.


За съвременната медицина 50 години са цяла вечност. В онова време трансплантациите са били изключение, нещо ново и рядко успешно. Днес обаче нещата стоят по съвсем различен начин.


Методите, технологиите, лекарствата, знанията за имунната система са се развили неимоверно. Трансплантациите в световен мащаб са все по-чести и успешни. За повечето екипи на Запад те са рутина. Само в САЩ през 2018-та година са извършени над 36 500 трансплантации, което е смазващо повече от нас, дори когато сложим фактора за съотношението на населението. Защо обаче, за разликата от другите страни, след 50 години опит в сферата –


донорството в България все още е бутиково


Първото, което идва наум е клишето "българският манталитет". Ние не сме склонни на такава саможертва и дар. Дали е вярно обаче? Не и според координаторите - хората, които отговарят за донорските ситуации из болниците в страната. Според неофициална статистика между 50-80% са съгласията за дарение при донорска ситуация. Разбира се, има дълъг път да се извърви, за да се променят обществените нагласи. Все още твърде много хора вярват, че се крадат органи и че се убиват живи хора, за да им се вземат органите.


Действителността е различна. Именно потенциалните донори получават най-добрите грижи. Органите им трябва да са перфектни, защото в противен случай са негодни за трансплантация. Съвременните методи пък доказват по абсолютно безспорен начин мозъчната смърт. Всеки близък има право и да потърси второ и трето мнения.


Въпреки това заблудите все още витаят. За темата


се говори твърде малко и твърде лошо


Много хора продължават да не са запознати с донорството и за тях това да е тема табу, пълна с много предразсъдъци и погрешни схващания.


Не и пречка липсата на експерти и база в България. Към момента 4 са действащите болници, които извършват трансплантации. Това са софийските ВМА (черен дроб), "Александровска" (бъбреци), "Света Екатерина" (сърце) и "Лозенец" (и трите). Напълно достатъчни за нуждите на България. В тези лечебни заведения работят редица големи професионалисти и експерти. Екипите са изключително добре подготвени, обучени в чужбина и се ръководят от най-големите професори и светила в съответните области.


Трансплантологията, подобно на пациентите си, се намира между живота и смъртта

© Александър Николов


Разбира се, тук проблеми има и те не трябва да се отричат - липсата на адекватно заплащане, лошата инфраструктура, тежката бюрокрация, прекомерно многото работа и отговорности, стоящи върху плещите на медицинския персонал. Не на последно място – поради изключително малкото на брой трансплантации годишно, екипите ни нямат достатъчно възможност да практикуват трансплантациите, да се усъвършенстват и да я направят рутинна.


И въпреки това самите трансплантации почти винаги минават успешно и процентът на преживяемост на операционната маса е сравним с този на останалите страни в ЕС.


Големите


проблеми настъпват след самата трансплантация


Хората, които получават нов орган имат нужда от огромно внимание и специфични грижи в първите няколко дни, седмици и месеци. Има голям шанс за инфекции и отхвърляне на органа. Изключително значима роля играе и така наречената имуносупресия – медикаментозна терапия, която потиска имунната система и ѝ пречи да отхвърли чуждото тяло. Заради липсата на достатъчно финансиране, използването на генерици и високата натовареност на медицинския персонал, който трябва да се грижи за десетки пациенти – стават грешки.


Но


най-голямата пробойна


се намира другаде – в донорските бази в страната. Това са всички болници, които трябва да осигуряват донори. В тях работят координатори, чиято роля е да следят за хора, изпаднали в мозъчна смърт, които биха могли да станат донори. Ролята на координатора е може би най-важната в цялата трансплантология - изключително тежка и отговорна. Процедурата е сложна, изисква специални грижи за пациента, провеждане на множество тестове и организиране на мащабна логистика. И най-тежкото - разговорът с близките на починали и искането на тяхното съгласие за даряване на органите.


От всички 33 бази обаче,


само 3-4 работят реално


и нито една в София. Най-големият град в България с най-добрите болници всъщност не осигурява донори. И не защото хора в мозъчна смърт липсват. А защото някой не си върши работата. Но как да си я върши, след като взима 24-часови денонощия, работи като анестезиолог в реанимация и същевременно трябва да координира донорска ситуация, която може да се проточи още едно денонощие? Без да получава почти нищо в замяна.


Трансплантологията, подобно на пациентите си, се намира между живота и смъртта

© Александър Николов


Лесно е да обвиняваме българския манталитет и лошите, меркантилни лекари за състоянието на донорството в България. Проблемите обаче са много по-дълбоки. Основният проблем е средата. Апатията. Безличието. Незаинтересоваността. Липсата на воля за реални промени. Тоталната неглижираност на управляващите за проблемите на донорството. Ниското заплащане, лошите условия и правопропорционално падналата мотивация на медицинския персонал. Вътрешните междуособици. Непровеждането на адекватни политики за подобряване на трансплантологията у нас.


Колкото и обещания да дават различни администратори и политици за промените и успехите на донорството – положението е повече от отчайващо. Проблемите са много и комплексни. Светът вече се готви за 3D принтирани и отгледани от стволови клетки органи, а ние все още сме твърде близо до 1969 година.


Въпреки десетилетията опит у нас, въпреки развитието на медицината и въпреки наличието на обучени специалисти – трансплантологията, подобно на пациентите си, се намира някъде между живота и смъртта. И има спешна нужда от трансплантация.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3405 Любопитно

    Май има и други проблеми.
    Примерно човек като мене /да пази Господ/ изпада в мозъчна смърт.
    Годни ли са моите органи? Аз съм в очакване на пенсия, пушач съм, употребявам алкохол....
    Говореше се, че човек може да напише декларация, когато е още здрав.
    Кой ще тръгне да проверява подписал ли съм подобно нещо?

    Еретик
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2313 Неутрално

    Трансплантацията на човешки органи за съжаление е ОЩЕ ЕДНА сфера, в която БПЦ е доказала своята неадекватност и несъстоятелност!!!
    Църквата, към която принадлежа не може да ми каже какво мисли за трансплантацията...!!!

  3. 3 Профил на Atrium
    Atrium
    Рейтинг: 261 Неутрално

    Май има и други проблеми. Примерно човек като мене /да пази Господ/ изпада в мозъчна смърт. Годни ли са моите органи? Аз съм в очакване на пенсия, пушач съм, употребявам алкохол.... Говореше се, че човек може да напише декларация, когато е още здрав. Кой ще тръгне да проверява подписал ли съм подобно нещо?
    —цитат от коментар 1 на Костадин Иванов


    Може. Решението дали органите на даден пациент в мозъчна смърт могат да бъдат използвани обаче принадлежи на лекарите. Но тютюнопушенето само по себе си не е изключващ фактор.

    А що се отнася до църквата, то тя приема и благославя донорството:

    http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_1.xml
    https://www.pravoslavie.bg/биоетика/Църквата-и-трансплантациите/

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10480 Неутрално

    Няма инфраструктура за органите, няма правила, няма доверие...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3053 Неутрално

    "През далечната 1969 година страната ни е сред пионерите в Източния блок. Тогава сферата е млада – първата бъбречна трансплантация е извършена през 1950 г. в САЩ, а първата сърдечна само 2 години по-рано през 1967 г. в Южна Африка."

    Доктор Барнард извършва първата сърдечна трансплантация в Южна Африка, когато в тази страна имаше така наричания режим на апартейд. В тази държава от цял свят се стичаха високообразовани специалисти, стандартът на живот беше най-високия в Африка. БВП на страната беше 40% от този на цяла Африка. С премахването на режима на апартейд , страната тръгна надолу. Белите заселници почнаха да бягат. Страната изгуби своя блясък на най-развита африканска държава.

  7. 7 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1754 Неутрално

    И защо трябва броят трансплантации в България да се сравнява с тоя в САЩ? Подозирам, че освен липса на донори, има и липса на реципиенти, аз не бих рискувал да оставя на мой близък да правят трансплантация в България, може и да не съм прав, ама то няма значение. Защо трябва да правим трансплантации, след като не се справяме с по-простите дейности в медицината?

  8. 8 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8640 Неутрално

    Всичката ни работа е българска, няма заинтересованост и причините са комплексни за съжаление.

  9. 9 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8640 Неутрално

    Всичката ни работа е българска, няма заинтересованост и причините са комплексни за съжаление.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK