© Георги Кожухаров
Да се подобри идентификацията на потенциалните донори на органи, да има по-добра апаратура за диагностицирането и поддържането им, да се ангажират повече болниците в откриването на донори и работата по донорски ситуации, да има по-добра логистика, когато потенциален донор се намира в малка болница. Да се изработят нови механизми за по-цялостно заплащане на всички дейности, нужни около осигуряването на донори и трансплантациите.
Това са част от мерките за увеличаване на донорството и подобряване на ситуацията с малкото трансплантации в България, които предвижда здравното министерство в проект за национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията за периода до 2023 г. Документът е публикуван днес за общетвено обсъждане.
Според статистиката за петгодишен период между 2014 - 2018 г. средния брой на реализираните донори е 2,66 на 1 милион от населението на страната. В същия период средният брой на нереализираните донори е малко по-голям - 2,88 на един милион население. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в страната на 1 милион население е 5,54 за целия период. За сравним период в Европейския съюз средният брой на реализираните и нереализираните трупни донори е 20,74 на един милион население.
При около 20 на сто от потенциалните донори близките са отказали даряването на органи, сочат още данните.
По-добро идентифициране на донорите
Според програмата важни стъпки за това да се осигурят повече донори и оттам – повече трансплантации, са подобряване на организацията за идентифициране на потенциални донори, както на на национално и болнично ниво. В това се включва и осигуряване на апаратура за диагностика и лечение, за да бъдат открити потенциалните донори на възможно най-ранен етап и правилното поддържане на пациента. Предвижда се и да се направи програма за това как точно се парви оценката и поддържането на донорите.
Друга мярка е да се подобри обучението на координаторите по донорство, те да минават и през осъвременителни курсове. И да бъдат обучени включително за работа с близките на възможни донори. Специалистите от интензивните отделения и спешните центрове пък ще бъдат учени как да идентифицират донори, а също и какви стъпки трябва да предприемат, за да се стигне до успешно донорство. Такова обучение ще минат и екипите на болници, които не са донорски бази, за това какво трябва да предприемат при пациент с тежко мозъчно увреждане - потенциален донор.
Повече ангажираност на болниците
Проектът отчита и нужда да се повиши ангажираността на всички големи болници в целия процес по откриване на донора, поддържането му, работата с близките и довеждането на процеса до успешна трансплантация. При по-малките лечебни заведения пък се налага разработване на добра логистика с ясен план как се подхожда стъпка по стъпка при потенциален донор и неговия трансфер до донорски или трансплантационен център. Предвижда се ръководствата на болниците да бъдат по-сериозно ангажирани с процеса, включително да трябва да правят план за действие и отчет за свършеното по намиране на донори. А също и да имат план за финансова ангажираност.
Повече координация
Предвижда се да има шестима регионални координатори по донорство, които ще проследяват донорските ситуации в конкретния регион и всеки месец ще отчитат причините, поради които не се подават потенциални донори от лечебните заведения. Ще има и 30 областни координатори (трима за София – град), отговорни за лечебните заведения от съответната област.
Програмата предвижда информацията на здравната каса за настанените в болница пациенти да могат да се ползват за наблюдение и контрол на дейностите по донорство и трансплантация.
Предлага се да има и екип на централно национално ниво с експерти на смени, които да дават деноношни консултации и да координират всички донорски ситуации.
Отчита се и нуждата от медийни кампании и образоване на обществото за нуждата и смисъла от донорството.
