Болен съм от COVID-19 - какво предстои

Болен съм от COVID-19 - какво предстои

© Надежда Чипева, Капитал



Близо 100 хил. са активните случаи на коронавирус в България, според данните на информационния портал на Министерството на здравеопазването, като в статистиката не се включват резултатите от положителните антигенни тестове за изследване на заразата. След като "Дневник" публикува кратък наръчник с често задавани въпроси и отговори за симптомите, които са индикатор за болестта, за колко време се развиват и с какъв тест се установява SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на COVID-19), следва втора част с обобщения за развитието на болестта.


Както и в първата част на наръчника, отговорите тук са събрани на база на официални (български и чуждестранни институции, медийни изяви на лекари и учени) и неофициални източници (публикувани в социалните мрежи наблюдения на медици). Въпросите и отговорите може да служат като ориентир на заразените. Всеки обаче трябва на първо място да се консултира с личния си лекар или друг медик със специалност, който е наясно с конкретното здравословно състояние.


Болен съм, какво предстои?


Според статия на университета "Джонс Хопкинс" в САЩ хората, които нямат усложнения заради коронавируса, се възстановяват в рамките на една до две седмици. За хората, при които болестта се развие остро, възстановяването може да отнеме шест или повече седмици.




СЗО посочва, че от тези, които развиват симптоми, около 80% се възстановяват без да имат нужда от болнично лечение. Около 15% се разболяват тежко и се налага допълнително даване на кислород и 5% се влошават критично, така че за тях да се налагат грижи в болнична реанимация.


Около 1% от заразените в света умират вследствие на заразата, пише в публикацията на "Джонс Хопкинс".


Публикация на български общопрактикуващ лекар във "Фейсбук" оприличава протичането на болестта на


двусериен филм


"През първата част болният е заразен с вирус и преживява оплакванията от вирусна инфекция основно разположена в горната част на дихателната система - нос, гърло, гласни връзки. Общите оплаквания са температура, силно главоболие, силни болки в мускулите и костите, понякога разстройство и гадене, отпадналост. Тези оплаквания са различно изразени - от незабележими до нетърпими. Първата серия на филма трае максимум седем дни, като броим от началното гъделичкане в носа и гърлото или от началното усещане за липса на ентусиазъм. Два дни по-рано болният заразява околните, а пет дни преди това се е заразил. Когато изтекат седем дни от първите симптоми, вирусната активност завършва", описва д-р Димитър Ковачев, като подчертава, че за повечето хора "филмът" свършва тук.



Кой е по-вероятно да се влоши?


Тежестта на протичането на заболяването зависи от генетичните особености на всеки човек - колко са рецепторите, за които да се закачат вирусите, коментираха в интервю за "Дневник" молекулярните биолози доц. Ивайло Алексиев и доц. Иван Иванов. Сходна теза развива и екип от германски и нидерландски учени.


СЗО дава малко по-практичен отговор на този въпрос, като посочва в рисковата група за тежко боледуване: хората на възраст над 60 г. и тези, които имат здравословни проблеми като високо кръвно налягане, проблеми със сърцето и белите дробове, диабет, затлъстяване или рак. Данните обаче продължават да се трупат - проучване на проф. Карлос Вамбиер от медицинското училище "Алпърт" към университета "Браун" в САЩ установи, че уязвими са и плешивите мъже.


Към групата, която подлежи на особено внимание във втората фаза на болестта, д-р Димитър Ковачев поставя, освен изброените вече, и

- всички, които не са оздравели до седмия ден
- всички млади жени, които по време на бременността са имали прееклампсия или имат доказана тромбофилия
- мъже над 30 години
- повечето от болните, които са имали силно разстройство през първите седем дни, без децата
Той изрично подчертава, че заболявания като диабет, астма, онкозаболявания, автоимунни и други не са предпоставка за влизане във фаза две, но са предпоставка, ако се влезе във фаза две, тя да протече по-тежко.


Фаза две на COVID-19: на ход са лекарите


Някои пациенти с COVID-19 развиват пневмония, обобщава университетът "Джонс Хопкинс". Вирусната пневмония, каквато е тази заради COVID-19, обаче не може да се лекува с антибиотици. При остри развития на болестта, може да е необходимо подкрепа от апарат, за да се осигури необходимото количество кислород.


С натрупването на информация и опит в лечението специалистите все по-често обясняват, че във втората фаза коронавирусът вече не действа като вирусна инфекция, а предизвиква друг вид заболяване - възпаление на кръвоносните съдове на белите дробове, което може да засегне също сърцето и бъбреците.


Пулмологът Александър Симидчиев коментира още през лятото, че става дума не за типична пневмония, а именно за такова възпаление - т.нар. васкулит, което изисква специфично лечение. Според доц. Милена Енчева от Военномедицинска академия (ВМА) засягането на съдовете под формата на васкулит може би е причина за честите емболични инциденти (запушване на кръвоносен съд - бел. авт.) "в резултат на които някои заболели правят инсулт".


Специалистите напомнят, че с този етап на болестта могат да се справят лекарите, като понякога се налага това да стане в болнично заведение. Най-често съветите са в тази фаза да се следи общото състояние, кръвното налягане (при COVID-19 то най-често е ниско) и наситеността на кръвта с кислород (т. нар. сатурация) - тя се се мери с оксипулсомер (подобни уреди се продават и за домашна употреба), като един от симптомите, при които общопрактикуващите лекари дават направление за тест, е сатурация под 92%.


Кога е нужна Спешна помощ?


Според Центровете за контрол на заболяванията в САЩ (CDC) Спешна помощ трябва да се потърси, ако някой пациент забележи следните проблеми:

- трудности в дишането
- постоянна болка или натиск в гръдния кош
- замъгляване
- невъзможност човек да се събуди или да стои буден
- синкави устни или лице
Центърът уточнява, че това не са всички възможни симптоми и призовава за свързване със Спешна помощ за всякакви други симптоми, които са остри и притесняват пациентите.


Какви лекарства да пия?


Според публикацията на университета "Джонс Хопкинс" за повечето хора почивката и пиенето на много течности са най-доброто лечение.


Лекуващият лекар може да предпише, дали да се пият и други лекарства, например антипиретици, за преодоляване на симптомите. Най-често към тях се добавят антикоагуланти, витамини и понякога - антибиотици.


Световната здравна организация изрично отбелязва, че антибиотиците не действат срещу вируси, а само срещу бактериални инфекции, и "не трябва да се използват като средство за предпазване или лечение на COVID-19". Лекарите е възможно да използват антибиотици, за да предпазят или лекуват от последващи бактериални инфекции, които може да са усложнение на COVID-19 при по-тежко болни пациенти.


Българските здравни власти многократно призоваха лекарства да се взимат само след лична консултация с лекар и по негово предписание, а да не се използват разпространяваните в социалните мрежи "инструкции" - някои копирани от дадена на болен рецепта, а други - комбинирани от предписанията на различни пациенти с COVID-19. Причината - всяко лекарство се съобразява с конкретния пациент, неговото моментно състояние, другите му заболявания, другите приемани от него лекарства.


Ето как директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев обобщава три възможни фази на болестта и нужните лекарства за тях:



Имунолозите пък предупреждават, че трябва да се подхожда внимателно и с приемането на имуностимуланти, тъй като те могат да се окажат причина за животозастрашаващата "цитокинова буря". Подсилващите организма препарати трябва да се взимат, докато човек е здрав, и трябва да се спрат незабавно при симптоми на COVID-19, обясни акад. Богдан Петрунов (повече по темата - тук).


Защитен ли е преболедувалият COVID-19?


Официалната статистика вече регистрира случаи на повторно заразяване и дори на последвала смърт. Въпреки това няма данни повторното инфектиране да е масово и за момента се приема по-скоро като изолирана проява.


Институтът "Робърт Кох" обяснява, че е неизвестно до каква степен образуването на антитела след заразяване със SARS-CoV-2 водят до защита от нова инфекция. Отбелязва, че досега са известни много малко случаи на повторно заразяване, заради което не може да се вадят изводи за различно протичане на заболяването.


По темата университетът "Джонс Хопкинс" обобщава, че учените все още се стремят да узнаят повече по темата: "При някои вируси човек има дълготраен имунитет. При други имунитетът трае ограничено време. Допълнителни проучвания ще покажат как организмът отговаря на SARS-CoV-2".


Имам ли COVID-19: кратък наръчник при симптоми - тук
За плана в България за ваксинирането срещу COVID-19 - тук
За издаването на направления за PCR тест за коронавирус - тук
Какво да (не) очаква COVID заразения от здравната инспекция - тук
Как работи системата на теория и практика при влошен COVID пациент - тук


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK