© Associated Press
Седем са ваксините срещу COVID-19, които са в напреднал етап от разработването и с които Европейската комисия има споразумения за доставки, в случай че бъдат одобрени от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Засега Народното събрание е одобрило участието на България в предварителните договорки при четири от тях, а здравните власти твърдят, че не е проблем да бъдат добавени и останалите три на следващ етап.
Засега неизвестните около ваксините продължават да са повече от яснотите: коя от тях за коя възрастова група е подходяща; какви може да са страничните ефекти; какъв имунитет създават; подходящи ли са за хора с хронични заболявания и редица други. Отговори на тези въпроси се очакват от т. нар. характеристика на продукта, когато препаратите за имунизация са готови за пускане на пазара.
На този етап обаче е възможно вече да се обясни на какъв принцип са разработени ваксините срещу COVID-19. "Дневник" се обърна към д-р Цветелина Великова (имунолог) и проф. Радостина Александрова (вирусолог в Българската академия на науките), за да обяснят на достъпен език принципа на действие на очакваните препарати, с чиито производители Европейската комисия има предварителни споразумения. Отговорите им са публикувани с минимална редакторска намеса.
РНК ваксините
Ваксината, разработена съвместно от "Пфайзер" (Pfizer) и "БиоНТех" (BioNTech), както и препаратите на "Модерна" (Moderna) и на "КюрВак" (Curevac) са т. нар. РНК ваксини. Цялото име на този вид имунизация е "иРНК, покрита с липиднинано частици".
Една от главните функции на рибонуклеиновата киселина (РНК) е копирането на генетична информация от ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) и превръщането ѝ в белтъци. При поставянето на ваксината в организма се въвежда информационна РНК (на английски messenger RNA - mRNA), която носи информация за синтез на конкретния белтък от вируса, срещу който трябва да бъде насочен имунният ни отговор. В случая, това е т. нар. шипче - структура от повърхността на SARS-CoV-2, чрез която той се свързва с клетката и навлиза в нея. В клетката, носената от тази РНК молекула информация, ще се преведе и ще се синтезира въпросният белтък, който ще бъде разпознат от имунната система и срещу него ще се изгради имунен отговор. Той ще остане като памет в организма, която при среща с реалния вирус бързо ще се "самосезира" и ще реагира, за да предпази съответния човек.
© Associated Press
РНК молекулите са изключително уязвими и лесно може да бъдат разрушени в организма. Затова се поставят в специални носители - в случая това са наночастичките (липозомите), които пазят РНК и осигуряват безпрепятственото ѝ достигане до крайния адрес в организма - клетките.
Уязвимостта на РНК молекулата е причина ваксините да се съхраняват при толкова ниска температура: -70°С в единия от случаите (ваксината на "Пфайзер" и "БиоНТех" - бел. авт.). Другата ваксина е допълнително стабилизирана, което позволява да се съхранява при -20°С (ваксината на "Модерна" - бел. авт.).
Може ли РНК ваксината да причини генетични промени в човешкото тяло четете тук.
Векторно базирани ваксини
Ваксината, разработвана съвместно от "Астра Зенека" (AstraZeneka) и Оксфордският университет, както и препаратът на "Янсен" (Janssen) - фармацевтичното поделение на Johnson & Johnson, са т. нар. векторно базирани ваксини. Тези ваксини използват вируси (наречени вектори), които са променени така, че не могат да предизвикват заболяване. Най-често за вектори се използват аденовирусите, които причиняват леки респираторни заболявания, безопасни за човека, наричани общо "настинка".
В тези вируси-вектори е вградена информация за производство на даден протеин на причинителя, срещу когото е ваксината. Пример за такава ваксина е тази срещу ебола и някои ваксини против грип.
Чрез векторите ваксините доставят информация за производство на шипчестия протеин на SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на болестта COVID-19 - бел. авт.) в човешките клетки. Този протеин се произвежда и срещу него се образува имунен отговор. За борбата срещу коронавируса е избран подход без репликация на вируса - т.е. вирусът не се размножава в клетките, което означава, че ваксиналният антиген ще бъде създаван само при първото навлизане вируса-вектор в клетката.
Този вид ваксини имитират силно естествена инфекция с определени патогени, особено вируси. Това е и едно от големите им предимства: предизвикат силен клетъчен имунен отговор, както и производството на антитела.
Адювантна рекомбинантна ваксина
От този вид е ваксината, разработена от "Санофи" (Sanofi) и GSK, както и ваксината на "Новавакс" (Novavax). Рекомбинантните ваксини съдържат протеин, който е произведен чрез рекомбинантна технология. Пример за рекомбинантна ваксина е тази срещу хепатит Б.
Технологията включва производство на белтък - в случая шипчестия протеин, но извън човешкия организъм. Използват се клетъчни култури, на които се подава информация какво да произведат. След което този протеин се отделя, пречиства и заедно с адювант се използва във ваксината.
Адювантите са вещества, които усилват имунния отговор и така помагат на ваксините. Една от кандидат-ваксините (тази на "Новавакс") съдържа адювант, за който се предполага, че ще направи възможно прилагането ѝ при HIV позитивни хора.
Комбинацията от антиген, който е белтък, заедно с адювант, е добре установен, ефективен и безопасен начин да се създаде силен имунен отговор срещу вируса SARS-CoV-2.
Какво е спешно одобрение и гарантира ли безопасност - тук
Какво да очакват хората, получаващи ваксината на "Пфайзер"/"БиоНТех" - тук
За плана за ваксинирането срещу COVID-19 в България - тук
От Ухан до България - еволюцията на COVID-19 - тук
