Българските ученици вече не пушат

© Мила Янева - Табакова

22 декември 2047 година

"Пушкомите" бяха оборудвани с холограмни видеостени - никой младеж не можеше да пропусне яркия образ: какво се случва в трахеята и в белия му дроб с всяко инхалиране на дим или никотинова пара. Онези от вас, които завършваха гимназия във випуск 2043-а и нататък, имат спомен за последните години на "пушенето като мода". Но нека вървим по ред. Да се върнем обратно към тъмните времена на катрана...

В началото на третото десетилетие на века, СЗО шокира света с данните, че в целия свят 38 милиона деца на възраст под 15 години употребяват никотин. От тях по-голяма част - 25 милиона - са момчета. В България, която се изкачи на първо място в опасната класация "Най-много пушещи деца на 11 години", се прояви и странна "уникална" тенденция: българските момичетата-пушачи са с 10% повече от момчетата...

Технологиите и идеите, които доведоха до успешната редукция на тези данни (само за по-малко от 20 години!) са плод на тревога, но не и на панически действия... а на добре организирана и финансирана програма.

На фона на глобалните тенденции (ЕДНА ЧЕТВЪРТ от хората в началото на 21 век бяха пушачи), както и на разпространението на пушенето в България, беше съставена Матрица за просвета и очистване.

В паметната си обща пресконференция на 18 ноември - международния ден без тютюнопушене - говориха Главният санитарен отговорник на образованието и Експертът по младежкото здраве в Министерството на здравеопазването. Те обявиха началото на пилотния проект, който се превърна в кампания, продължила седем поредни години.

"Ако желанието за живот без дим е външно наложено, няма да постигнем нищо - каза представителят на МОН. - Не е достатъчно да говорим за "спиране на пушенето", за "превенция на злоупотребата" и пр., а трябва да въведем един основен, нов термин. Нужна е дума, която е разбираема и тази дума е "очистване". За да схванеш, че трябва да се очистиш от нещо, първо трябва да си убеден - да видиш и да пипнеш - факта на самото замърсяване".

Според Експерта по младежкото здраве "тютюнът в българското училище е невидим агент на болести и потенциално застрашава репродуктивните способности, влошава качеството на живот и съкращава неговата продължителност. Световната здравна организация постави България на първо място в Европа по тютюнопушене сред децата на 11 и 15 години и това вече не може да се търпи."

Експериментариумът на МОН, в сътрудничество с платформата "Общество" на Българската софтуерно-технологична академия (БСТА) създаде план и проведе седем конкурса за изпълнители, които да реализират целите му.

По инициатива на БСТА една нова документация влезе в законодателството за Перманентната дигитална свързаност. Това бяха законите, регулиращи битово-потребителската онлайн среда или "Интернет на нещата"/Internet of Things, IoT. Възприета беше логиката, че всички никотин-доставящи устройства са част от тази "битова среда" и се нуждаят от системна регулация.

С поправки в Закона за идентификация на назално-ларингално актептируеми източници с електрически импулс (ЗИ)НЛАИЕИ, платформата "Общество" получи достъп до настройките на всички вайпващи, изпаряващи, анхилаторно-акцепнивни и други хибридни устройства (общо наричани "електронни цигари" - "e-cigarettes", "electronic nicotine delivery systems (ENDS)" и др.)

В същото време, дигиталните бандероли на традиционните "горящи" цигари също бяха дигитализирани и идентифицируеми по сериен номер.

Чрез платформата "Общество", Експериментариумът на МОН задейства горещи точки - в зоните на всички училища и гимназии, където се случваше повече от половината от тревожната консумация на никотинови продукти от деца на възраст под 15 години. Родителите и цялата общественост бяха сериозно разтревожени от статистиката, според която САМО само 36 % от децата на 15 години нямат контакт с цигари и не пушат.

Как заработи проектът на Експериментариума и БСТА?

"Горещите точки"

При концентрацията на повече от 3 серийни единици НЛАИЕИ (всякакъв вид "електронни цигари") и при тяхната едновременна активация се задействаше индикатор на пушаческа група ("пушком" на стария ученически жаргон). Оттам появилата се "гореща точка" влизаше в картата на програмата-локаризатор. Веднага след това (до 30 сек.) се подаваше сигнал към съответните серийни единици и устройствата (цигари) минаваха в режим "свързана платформа".

На местата на спонтанно появилите се "пушкоми" се насочваха проекционни холограмни ботове. До 45 секунди от подаването на сигнала за сформиран "пушком" (3 или повече потребители), в зоната започваше многопластова мултимедийна презентация. Младежите-консуматори на тютюневи продукти виждаха в реално време как се насища организмът им с никотин, какъв е пътят на замърсяване с катрани. Виртуализираше се, отново в реално време, физиологичната структура на всеки потребител. Високата резолюция на холограмния обект довеждаше до детайл изображенията на трахеи, бронхи, ларинкс, фаринкс в димно-вайп среда, с оцветяване и многослойни разрези на тъканите, в които проникват излъчените от цигарата (или устройството) вещества - аерозолни емисии, бензопирен, хризен и др.

Влиянието на този вид съпровождащо въздействие (статичните или местещи се "пушкоми" бяха вече немислими без съпровождащата ги виртуализация в реално време) се оказа мощен стимул към така желаното от авторите на проекта "очистване". Или поне - към създаване на устойчива мотивация за него.

Продажбата на ENDS не беше забранена, но при покупка на НЛАИЕИ (с банкова карта или с друг платежен токен, приписан в електронния портфейл на малолетни и непълнолетни), опаковката на купените никотинови носители и устройства за пушене влизаше в контакт с Експериментариума. Под контрола на централизиран софтуер започваше серия емисии с интерактивно съдържание. В тях никога не се използваха призиви: "Откажете се от пушенето!" или "Спрете цигарите сега!", но се даваше детайлен разрез, с цялата достъпна информация за конкретното лице преди, по време и след края на една единична употреба на никотин или при друга форма на тютюнопушене.

Само за първата една година, процентът на децата, които пушат, спадна на половина... Което, за щастие, беше само началото.