Екскурзия из България с гайгеров брояч

Запечатаните уранови мини край Бухово<br />

© АСЕН ТОНЕВ

Запечатаните уранови мини край Бухово



Затворената уранова мина "Пробойница" се намира близо до гара Лакатник в Искърския пролом. Районът, посещаван от планинари, пещерняци и катерачи, е едно от най-популярните места за алтернативен туризъм в България. Малко хора свързват Лакатник с уран, радиация и кариера, но само на километър-два от катерачните маршрути, пещерите и туристическите пътеки се намира бившата мина "Пробойница", известна още като мина "Балкан". Реката, която минава през нея, минава и покрай туристическите маршрути и селото, и се влива в река Искър. Въпреки популярността на мястото никъде няма маркировка, обозначаваща, че в близост има уранова мина и повишен радиационен фон.


Мини за смет


След ликвидацията някои от мините "възкръсват" с нови функции. Затворената уранова мина в родопското с. Барутин например бе превърната в регионално депо за отпадъци на 4 общини - Девин, Борино, Доспат и Сатовча. Край Костенец също има идея за използване на затворена уранова мина като депо за боклук. При определени от закона условия мините биха могли да бъдат използвани като сметища или кариери.


Този уранов рудник се превърна в повод за една поредица от, да ги наречем, уранови екскурзии на трима души - еколог, биолог и фотограф. Обиколката на мини беше част от проект на екологично сдружение "За Земята". Идеята бе да проверим на терен какво е днешното състояние на няколко от някогашните мини и да чуем историите на хората, работили в мините и живеещи край тях. За жалост (или пък не) нямахме възможност да посетим всички стари мини. С двамата ми приятели - колеги се спряхме на 4 от 48-те закрити рудника в страната. Взехме фотоапарат и дозиметър - гайгер за определяне на радиоактивния фон, и тръгнахме на "ураново пътешествие".




Чакъл от уранова мина


Едва ли са останали хора, посещаващи Лакатник през последните месеци, които да не са забелязали огромните камиони, пълни с чакъл, които пъплят по пътищата в района. Нижещи се един след друг, като керван, те пренасят тонове чакъл напред-назад, нагоре в планината и надолу към пътя за София.


За пръв път чух за тези камиони преди повече от година по стандартния начин - в селската кръчма. Хората там пиеха ракия, любопитстваха и недоволстваха, единственото, което знаеха, беше, че там горе има стара уранова мина и от известно време около нея сноват камиони. Не се знаеше нито коя е фирмата, нито опасен ли е чакълът, нито къде се вози и за какво се използва. Край масата се завъртя слух, че фирмата е софийска, защото хората видели машини на столичната почистваща фирма ДИТЦ, че чакълът отива за строежа на фериботната връзка в Никопол, за настилка на магистрали и жп трасета...


След серия проверки фирмата е вече ясна. Е, почти, защото находището се експлоатираше от софийската "Екоседиментс" - срещу нея са подадени многократни сигнали от хората, живеещи в района. По-късно обаче друга фирма, "Екоинмат", започва да добива инертни материали от табаните (насипищата) от мината. Фирмата е различна, но камионите с чакъл и другите машини в района са си същите. Машините на новата фирма карат чакъл както от мината, така и към нея. Инертният материал, транспортиран към Пробойница, идва от друга част на някогашния уранодобивен комплекс "Балкан" - мина "Еленов дол".


Чакълът от табаните се преработва на място, а за целта се използват водите на близката р. Пробойница. Това се оказа и едно от главните прегрешения. След сигнали за замърсяване на реката и за умряла риба надолу по течението стана ясно, че филтриращата инсталация на фирмата не работи и замърсява водите. И още нещо - тя въобще няма задължителното разрешение за водоползване и заустване на отпадните си води в реката. Плевенската басейнова дирекция й състави акт, но и до момента фирмата не е глобена. Случаят е прехвърлен към столичната екоинспекция (РИОСВ - София), откъдето обаче не успяха да обяснят какво се случва с фирмата в момента. Очевидно обаче нещата текат по старому - Районната прокуратура в София преди около 2 седмици започна проверка срещу фирмата.
На мина "Пробойница", поводът за нашето изследване, беше отделено повече внимание, отколкото на другите три рудника. Направихме няколко измервания на радиационния фон на различни места, включително и на машините, които товарят чакъла. Резултатите бяха стойности около 3 пъти над нормата - заедно с репортери от национална телевизия измерихме 59 микрорентгенчаса при норма 20. Два дни по-късно данните ни бяха потвърдени и от измервания на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Проверката на АЯР показа също, че фирмата не следи редовно за радиацията на инертния материал, който продава - задължително условие при добив от минни изработки. Къде се използва потенциално опасния чакъл от мината остава неизяснено. Сигурно е само, че всички черни пътища около Лакатник са застлани с него.


Много хора от района, включително от Своге, са работили в урановия рудник край Лакатник. За времето си мината била най-новият и модерен уранов рудник в България. В търсене на руда били прокопани над 600 метра подземни галерии и шахти. Районът бил изследван обстойно, сондиран и на мина "Балкан", както я наричали някога, били възлагани големи надежди, казва Васил Чанев, директор на държавната фирма "Екоинженеринг РМ", ликвидирала и рекултивираща урановите мини в България. По план трябвало да бъдат прокопани още километри галерии, дори било отклонено и прокарано през подземен канал коритото на р. Пробойница. До същинските залежи и добив обаче така и не се стигнало. Руда била извличана, но в малки количества, от чакъла при прокопаването на галериите и сега уран може да има единствено в табаните около нея. Така все още неизградената мина преминала директно в процес на техническа ликвидация, а по-късно и на техническа и биологична рекултивация и накрая, за да се стигне до... до настоящата й полулегална експлоатация.


Идилия и радиация


Винаги съм свързвала Мелник с красиви пейзажи, пясъчни пирамиди, лозя, механи, изби с вино, но представите ми за това хубаво кътче на България значително се обогатиха, след като разгледах района с дозиметър за радиация в ръка.


Южно от Мелник, една от най-популярните туристически дестинации в страната, се намират селата Лозеница и Виногради. Делничен ден е и на 2 км от града, на една от спирките на местния автобус, са "накацали" хора, наоколо пасат животни, местните си работят лозята и градините. Единственият смущаващ факт в трудовата идилия в подножието на Пирин се намира на 10 метра от автобусната спирка - шахтата на старата мина "Мелник". Чакащите тук знаят за нея, но тя е (скрита) част от местния пасторален пейзаж, не притеснява никого. Или както един старец обяснява "той кмето ни каза, че там има високо напрежение, но на нас ни не пречи". Случайно минаващите по този път също не й обръщат внимание, тъй като няма никаква маркировка, указваща повишен радиационен фон. А такъв има.


Бях чувала за мина и за други уранови находища в Пирин - Брежани, Сенокос, Симитли, Елешница, Игралище. Бях виждала снимки, бях чела, но едва тук урановоминната ми фикция се разсея. Вместо пусто и злокобно място, лунен пейзаж с контури от бетон, желязо и грозни насипи видях една прекрасна местност, с която мината се е сляла - от бетона върху шахтата се открива красива гледка към Мелнишките пирамиди на преден план и заснежените върхове на Пирин на заден, шахтата е заобиколена от плодородни градини и разбира се лозя.


Оказва се, че мината дори е била от полза за някого - арматурата от бетонната й "тапа" е била открадната за вторични суровини. Разказаха ни, че хора от съседните села са разбили бетоновото покритие на входа на шахтата и изрязали арматурата, за да продадат желязото. Това злодеяние се компенсира от друго - в разпечатаната шахта се изхвърлят строителни и други отпадъци и така тя постепенно наново се "затваря". Проблемът е, че чрез отворената шахта се изхвърлят на повърхността дренажни води, които никой не пречиства. Тези води идват от галериите на мината и текат към лозята, нивите и градините на хората, към ливадите, по които пасат животните им. Водата е опасна, както и радиационният фон в района, който е няколко пъти над допустимите норми, както показа измерването.


Мина "Мелник" е затворена още преди половин век и поради това не е била счетена за твърде опасна през 90-те, когато е бил определен списъкът с рудници за техническа ликвидация. Тя обаче е сред трийсетината обекти, определени с постановление на правителството в края на 2007 г., които подлежат на оценка за риска.


Началото и грандиозният финал


На 25 км от София, в град Бухово, се е намирало едно от най-големите уранодобивни полета в страната, завод за преработка на рудата и хвостохранилища. След преустановяването на уранодобива мините са рекултивирани от наета от екоминистерството фирма. По-късно чрез проект, финансиран от Европейския съюз, са опуснати над 6 млн. лв. за реконструкция на хвостохранилището, за да отговаря на земетръсните норми и да се спре изтичането на радиоактивни води от него. Въпреки вложените милиони за рекултивация радиационният фон в Бухово си остава повишен - около града има няколко табели, забраняващи преминаването на хора и животни, но на практика всеки може да мине оттам на своя отговорност.


Бухово е началото - не на скромната ни обиколка, а на уранодобива в България въобще. Точно преди старта на Втората световна война германци са разработили първото находище тук. В края на живота му, през 90-те, за разлика от повечето други мини тукашните галерии не са били просто затворени. Краят бил подобаващо за мащабите на мината "грандиозен" - подземните галерии и шахти били напълнени с взрив и детонирани. Така до голяма степен била ликвидирана и опасността преградените шахти да бъдат разбити за скрап, както се е случило с всички мини в страната (виж интервюто с инж. Васил Чанев). Взривът "рекултивирал" от раз надупчената като швейцарско сирене от галерии и сондажи земя. От уранодобива тук са останали две хвостохранилища и няколко табели - единствената маркировка, която видяхме по време на урановата екскурзия.


Уран в двора


Столичният кв. Сеславци е разположен в един от най-силно засегнатите от индустрията райони на страната. Въпреки близостта на комбинат "Кремиковци" и неговите табани, пречиствателната станция за битовите води на София и редица други замърсители, до кв. Сеславци се намира една много по-сериозна заплаха, на която се обръща твърде малко внимание.


Край квартала се намира една от големите уранови мини в страната, която трудно може да се нарече рекултивирана. Мината, нейните щолни (хоризонтални галерии) и насипи са разпръснати на огромна площ около Сеславци и въпреки това липсва маркировка за съществуването им, и за повишения радиационен фон в района. Радиацията е над нормата не само около щолните и насипите, но и по улиците на Сеславци, градините, къщите. Ветровете носят радиоактивни частици, а дъждовните води - замърсена вода към дворовете на живеещите в Сеславци и целия район. Мината постепенно се е сляла с квартала. Много от оградите на къщите са направени от бетонни блокове, взети от нея. Насипите започват непосредствено от крайните къщи в квартала и се свличат с все урановите остатъци към дворовете. Въпреки това милионите евро, предназначени за рекултивация за урановите мини в България, не са достигнали до този "затънтен" край.


Мини за смет


След ликвидацията някои от мините "възкръсват" с нови функции. Затворената уранова мина в родопското с. Барутин например бе превърната в регионално депо за отпадъци на 4 общини - Девин, Борино, Доспат и Сатовча. Край Костенец също има идея за използване на затворена уранова мина като депо за боклук. При определени от закона условия мините биха могли да бъдат използвани като сметища или кариери.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читателско мнение
    Читателско мнение
    Рейтинг: Любопитно

    Много добре написана статия по един толкова дълго време подминаван проблем. Поздравления за инициаторите на урановото пътешествие и "Дневник"!

  2. 2 Профил на Kidon
    Kidon
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Поздравления и от мен! И дано се обърне внимание на проблема и държавните институции.

    Keep Walking!
  3. 3 Профил на skara
    skara
    Рейтинг: 2332 Неутрално

    Колко ли още такива "бомби със закъснител" (не само радиационни) има по цялата територия? И изглежда продължаваме с безотговорното поведение към природните характеристики. Но няма страшно - нормите са за нормалните хора. Ние сме най-по на света, та завишени радиации, нитрати и всичко, което е вредно за нормалните - за нас е "хранителна среда".
    Но и по такъв начин Майката-природа се отървава от ненужния баласт - като го снабдява с безкрайно самочувствие и безхаберност.

    Прави каквото трябва, да става каквото ще.
  4. 4 Профил на спелео
    спелео
    Рейтинг: Неутрално

    в. Дневник е велик! Браво за статията. Това е най-екологичния вестник в БГ.Тук всичко излиза наяве.Да Живее Истината!

  5. 5 Профил на еко
    еко
    Рейтинг: Неутрално

    Браво на авторката!
    Препоръчвам на "За Земята" да направи списък на всички места в БГ с повишен радиационен фонд, а на Дневник да се включи в проучването с журналистически разследвания и оповестяване на резултатите.

  6. 6 Профил на Авторката
    Авторката
    Рейтинг: Неутрално

    Още информация и снимки за урановите мини има на: http://uranium.tosmi.org/ (страницата е under construction)

  7. 7 Профил на SeoKungFu
    SeoKungFu
    Рейтинг: 714 Неутрално

    Поздравления за смелостта, Авторката

    ╠╩╦═╬♥∩♥{(::○::SeoKungFu::○:::)}♥∩♥╬═╦╩∞
  8. 8 Профил на zeleniq drakon
    zeleniq drakon
    Рейтинг: Неутрално

    браво и за статията и за интервюто! малко ме притеснява отошението на Г-н Чанев, за това, че няма опасност за хората живеещи в района на Мина "Балкан" и около река Пробойница. Според мен съществува реална опасност от радиационо заразяване на хората в района най-малкото при консумация на мляко от животни пасли в района на мината или от риба от реката. А след като местните не са предупредени за опасността, няма как да избягват местата. И още нещо струва ми се малко грубо, след като вашата "проверка на място" е показала стойности за радиацията около 3 пъти над нормата, г-н Чанев да твърди, цитирам "Това, че скалната скалната маса, която извадихме навремето, се оползотворява, според мен е много добре, защото, изземвайки насипищата, фирмата фактически ги рекултивира". Едва ли това е най-подходящия начин за рекултивация на тези насипи, ако изобщо може да бъдат рекултивирани, имам впредвид след като вече са радиационно заразени!

  9. 9 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: Неутрално

    В района на Пробойница и Своге местни хора берат билки, които сушат и продават, за да се ползват от болни хора. Дали няма да ги разболеят още повече. Необходими се изследвания и на билките, и на тревата, на праха, рибата е т.н. Ако някой не поиска да се направят такива изследвания, "органите" няма да се сетят сами. Изобщо "спасяването на давещите се е проблем на самите давещи се".

  10. 10 Профил на Аз
    Аз
    Рейтинг: Гневно

    Много добра статия, поздравления!
    А какво се случва с чакъла от мината край Лакатник, кой го изкупува след като е било установено, че той е опасен?

  11. 11 Профил на Jeni
    Jeni
    Рейтинг: Неутрално

    Браво за статията на Венелина, дано повече интелигентни хора се включат под всякаква форма, за събуждане на съзнанието на хората в България за възтановяване и опазване на природата ни!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK