Образцов лес

Нова инициатива настоява всички държавни гори да се сертифицират за устойчиво упраление

Образцов лес

© Красимир Юскеселиев



Въпреки десетилетните индустриални замърсявания и разклатеното за десетилетия напред здраве в някои райони на страната, въпреки шумните прояви в защита на малкото останали непокътнати пейзажи край Черно море и в планините, изглежда никой екологичен проблем не е в състояние да развълнува българското общество повече от съдбата на горите. Социологическо проучване, проведено от "Алфа рисърч" и Световния фонд за дивата природа (WWF) миналата година, показа, че незаконното изсичане и унищожаване на горите е проблем №1 на околната среда за 73.6 % от българите. Една година по-късно, която беше белязана от многолюдни протести пред парламента срещу порочната практика чрез замени държавата да отстъпва гори за строителство, WWF поде една нова инициатива, насочена към дългосрочно разрешение на проблемите. Под мотото "Гората не е само дървесина" организацията откри петиция за законодателни промени, които да гарантират, че производство на дървесина в страната не е в ущърб на горите, а най-старите гори ще бъдат защитени от изсичане. Досега близо 23 000 души са подкрепили идеята в електронната подписка на сайта на екоорганизацията.


Основното искане е в България да се въведе задължителна FCS сертификация за държавните гори, както и да се стимулира сертифицирането на частните горски имоти.


Какво е FSC




Сертифицирането на гори от международния Съвет по стопанисване на горите (Forest Stewardship Council - FSC) e вече доста популярна практика сред западноевропейските страни. Тези сертификати гарантират устойчивото и екологосъобразно управление на горите, респективно изтъкват етичната стойност на продуктите от добитата от тях дървесина. Тази практика съществува и в България от няколко години и вече по FCS са сертифицирани около 150 хил. хектара гори. На пръв поглед числото звучи респектиращо, но като дял от горския фонд на страната, който е сред най-запазените в Европа, тя представлява едва 2.5%, посочват от WWF - далеч под средното в западните държави. Около 1 млн. хектара са вече сертифицираните гори в съседна Румъния, толкова са и в Украйна. В Полша сертификат имат 90% от държавните гори, а в Литва, Латвия, Естония и Хърватия уводната страница е вече затворена - всички гори имат сертификат за устойчиво управление. Причината за сериозната преднина на тези страни пред България, е че техните пазари са ориентирани предимно към Западна Европа, където потребителите са по-критични и изискват от производителите доказателствa, че продуктите, които купуват, не вредят на околната среда, смята Живко Богданов от WWF, координатор на FSC за България. Така, за да си осигурят пазар, самите собственици са принудени да се сертифицират, обяснява Богданов.


Бавно, но все пак напред


В България сертификатите, издадени до момента, са притежание на десетина държавни горски стопанства и едно частно. Първата сертифицирана територия са горите под контрола на Държавното горско стопанство "Доспат", като подготовката за сертификата е започнала още през 2004 г. "Нещата опират до средства", обяснява Богданов - бавният напредък се дължи отчасти на високите разходи по процедурата. До този момент почти всички сертификати в страната са платени от външни организации - няколко са издадени по проекти на WWF, други са финансирани от Програмата за развитие на ООН. Липсата на достатъчно сертифицирани доставчици на дървен материал пък затруднява близо 50-те български фирми, решили да използват екологично добита дървесина за производствата си. В бъдеще екоорганизацията ще настоява за въвеждане на данъчни облекчения за предприемачите с такъв сертификат, каквато е практиката в Румъния например.


Kато координатор на FSC Богданов участва в работната група по адаптиране на сертификата към българските условия. Заедно с представители на Изпълнителната агенция по горите, браншовите организации, синдикатите, академичната общност и няколко екосдружения се работи по финална версия на стандарта за България и до края на 2010 г. той би трябвало да бъде акредитиран от организацията-майка. Досега стопанствата у нас се сертифицираха по проектовариант на сертификата.


Откъде тръгва идеята за FSC


През 70-те и 80-те години на XX в. потреблението на дървесина в Северна Америка и Западна Европа нараства главоломно. Голяма част от материала идва от по-бедни региони като Латинска Америка, Индокитай и Централна Африка, където горските ресурси се експлоатират без оглед на възстановяването им, разказва Богданов. Задаващата се екокатастрофа предизвиква серия от протести на различни природозащитни движения. През 1993 г. екоорганизацията Rainforest Alliance решава, че може да се справи с проблема чрез пазарен инструмент и учредява Съвета по стопанисване на горите (Forest Stewardship Council), който отговаря за едноименния сертификат. Съветът се състои от три камари – екологична, икономическа и социална. Решенията, които се вземат, са балансирани, защото и трите звена са равнопоставени.


Сертификацията по FSC е удостоверение за устойчиво управление на горите – както в екологичен, така и в социален аспект. Тя следи за спазването на законността на дейностите, защитата на интересите на работниците и местното население, опазването на биоразнообразието и недопускането на замърсяване на околната среда. Стандартът принуждава собствениците на гори да ги управляват по отговорен начин, защото търсенето, особено в Западна Европа, на FSC продукти нараства заедно с екологично и социално отговорното мислене. До момента сертифицирани по тази система са над 117 млн. хектара гори в 82 държави, което е около 5% от световните горски ресурси, определени за производствени цели. Съществуват и други схеми за сертифициране на гори като т.нар. Programme for Endorsement of Forest Certification Schemes (PEFC), разпространен в трийсетина страни, но за разлика от FSC те не са толкова гъвкави към съответните национални условия – характер на горите, законодателство, население и т. н., коментира българският координатор.


Процедурата


Трите камари на Съвета изработват международен стандарт от 10 принципа и 56 критерия за добро управление на горите. Той е един за целия свят, но се адаптира към местните условия. След като бъде готов адаптираният за България вариант на FSC, горските стопани трябва да се свържат с една от двайсетте международните одиторски организации, акредитирани за сертификация от Accreditation Services International, която обслужва FSC. След това експерти извършват сертификацията на място, използвайки т. нар. листа за проверка (check list), обяснява Богданов. В листа се се включват не само международните стандарти, но и местни индикатори, които се определят от прикачени към FSC национални звена. Желаещите да получат сертификат трябва да отговорят на около 200 въпроса, които обхващат икономическите, социалните и екологичните аспекти на сертификата. На базата на въпросника се изготвя доклад, който се оценява от други двама по-старши експерти, които проверяват дали одиторите са спазили всички изисквания. Докладът се публикува в интернет и два месеца може да бъде публично обсъждан. Едва след това се издава сертификат.


Съветът по стопанисване може да изготви и групов сертификат - например за няколко малки стопанства. "Това е особено подходящо за повечето частни земи у нас", отбелязва Живко Богданов. В България територията на горските имоти е средно около 200 хектара. Собствениците запазват самостоятелност при управлението на горите, но се ангажират да спазват всички изисквания по стандарта.


Сертификацията по FSC включва два основни компонента: 1. сертифициране на управлението на горите (Forest Management), което гарантира устойчивото стопанисване на горите. Тя включва строг годишен одит на всеки притежател на сертификат от независим сертифициращ орган; 2. сертифициране за проследяване на продукцията (chain-of-custody, CoC), което е гаранция, че дървесината в продукта произхожда от сертифицирана гора, вторични суровини или друг контролиран източник. Всяко звено от веригата на производство от гората до крайния потребител има собствен СоС сертификат с уникален номер, който трябва да е отбелязан върху етикета и фактурата. Освен логото върху FSC етикета се отбелязва категорията на продукта и идентификационния му номер. Има три категории сертифицирани стоки, които трябва да бъдат ясно обозначени на етикета: 1. FSC 100% - продуктът е произведен изцяло от сертифицирана дървесина; 2. FSC Mixed – в продукта са смесени някои или всички FSC източници: дървесина с контролиран произход и рециклиран материал; 3. FSC Recycled - дървесните влакна, от които е съставен продуктът, са втора употреба материал.




Из международните принципи и критерии на FSC:


  • При стопанисването на горите се спазват всички национални и местни закони и административни разпоредби
  • Обемът на добива на горски продукти не превишава производителността на месторастенето
  • Представителни образци на съществуващи екосистеми в ландшафта се запазват в техния естествен вид
  • На населението във или в близост до стопанисваната горска площ се осигуряват възможности за работа, обучение и други услуги.
  • Стопанинът на гората осигурява документация, която позволява мониторинга и сертифициращата организция да проследят произхода на всеки продукт.


Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Анастас
    Анастас
    Рейтинг: 1288 Неутрално

    Едва ли мръднат повече от 2.5% докато имат интерес от незаконната сеч определен кръг от хора, докато горските са бити и заплашвани и докато няма реална полиция и система работеща в държавата...

    http://atphoto.bg




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK