Шантави зелени идеи

Шантави зелени идеи

© Reuters



Наторяване на моретата с желязо, обгазяване на небето с отрови или боядисване на покривите на къщите в бяло – кои идеи имат бъдеще и кои са чисто и просто смахнати, пита Чарлз Кловър от британския в. "Сънди таймс".


Космическа чудатост


Смятате, че е твърде горещо? Може да намалите количеството слънчева радиация, която достига Земята, като инсталирате огледала в космоса или предизвикате образуването на облак от прах в междупланетарното пространство. Важно е да има един голям отражател на светлина или облак от трилиони 60-сантиметрови дискове в космоса, които да отклоняват соларните лъчи. Защо пък да не се направи облачен пръстен от огромно количество частици прах над екватора, които обаче да заобикалят кръжащите сателити? Какъв би бил резултатът? Тропиците ще бъдат на сянка през зимата, а северното полукълбо ще бъде осветено през нощта. За да се компенсира удвояването на въглероден двуокис в атмосферата, слънчевата радиация трябва да се намали само с 2 % - но за това ще са необходими 2 млрд. тона разпрашени частици.




Градове в бяло


Осветете земята с отражатели (огледала) или боядисайте покривите в града в бяло. Така лъчите на слънцето ще бъдат отразени обратно в Космоса. За съжаление обаче изчисленията показват, че разходите за боядисване на 1% от земната повърхност (тоест толкова, колкото е площта на всички покриви) възлизат на 300 млрд. долара годишно.


Газ, газ и пак газ


Изпускането на аерозолни частици от различни газове в стратосферата, за да разпръснат слънчевата енергия в открития космос, също е вариант за борба с климатичните промени. В миналото планетата се е охлаждала благодарение на сулфатни аерозоли, които вулканите изхвърлят при изригване. Такива са например водородният сулфид и серният диоксид. Този метод е изпълним, икономически достъпен, ефективен и може да бъде използван в близките десетилетия. Но да се изхвърлят отровни газове във въздуха е очевидно рискована технология, която може да засегне дъждовете, озоновия слой и продуктивността на екосистемите.


Въпрос на поглъщане


Въглеродният диоксид може да се премахне от атмосферата чрез използването на биовъглен. Дървесината, листата, хранителните отпадъци, сламата и торът могат да бъдат изгаряни безкислородно до получаване на дървени въглища. Последните пък могат да бъдат "погребвани" в морето или заравяни в почвите, увеличавайки тяхната плодовитост, както твърдят застъпниците на този метод. Разходите са съизмерими с тези при електроцентралите, които се захранват с биомаса от различни треви и дървета. При тези централи вредни газове като СО2 се напомпват в изчерпани нефтени находища или порести скали под земята. Биовъгленът е ограничен в количеството въглерод, което може да погълне, поради скоростта, с която растенията се развиват.


Напомпайте обема!


Тук CO2 е абсорбиран от планктон или водорасли, намиращи се в повърностните морски води. Част от парниковия газ, който те всмукват, впоследствие потъва на дъното като отпаден продукт. След това бактерии изяждат отпадъците отново, изхвърляйки на дъното въглероден диоксид. Но ако тази биопомпа спре да работи, въглеродният диоксид в атмосферата ще се увеличи за няколко десетилетия. Учени вече са предложили различни вариантни за ускоряване на т. нар. биологична помпа, но най-вече чрез увеличаване на количеството хранителни съставки в морето, които стимулират растежа на водорасли. Някои компании дори предлагат наторявана на океана с желязо като начин за подобряване на механизма. Но са възможни и странични ефекти. Повече водорасли и планктон ще доведат до повече риба, но тези видове няма да са потребни на хората. Това е осъществим, но не много ефективен вариант, смятат в Кралското научно дружество.


Морето...


Използвайте тръби, които да пренесат морски хранителни съставки по-близо до повърхността. Вероятно обаче ще има неволни и вредни за околната среда последствия. Например може да се стигне до разрастване на т. нар. мъртви зони - т.е. без кислород – в моретата и океаните.


Химически романс


Хайде да улавяме въглероден диоксид от въдуха чрез химикали! Катализатор може да накара някои алкални разтвори да абсорбират парниковия газ. Въглеродният отпечатък ще бъде значително по-малък спрямо производството на енергия от биомаса, при което се улавя въглерод, но пък цената на енергията би била висока. А и СО2 ще трябва да бъда транспортиран някъде. Друга идея е превръщането на вредния газ в гориво за транспорта чрез смесването му с водород. Това може да стане в отдалечени кътчета, като пустините например, където слънчевата енергия се използва за производство на водород чрез водна електролиза.


Отново облаци от прах


Изсипването от летящ самолет на облаци от прах, за да се стимулира образуването на по-бели облаци също е шантава идея. Също така е възможно морска вода да бъда разпрашена и изхвърлена високо в небето от множество кораби. Но за такава операция ще са необходими над 1500 плавателни съда, а съвсем малко капки ще достигнат достъчно високо. Освен това ще са необходими 10 години за разработка, усвършенстване и екипиране на корабите. Цената би достигнала 2 млн. лири за всеки плавателен съд.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK