Приключения в Източна Африка

Сет и ловната дружинка от племето хадза



Когато бях на 20 години, пътувах из далечните земи на Източна Африка. 70-дневният трек през 2002 г. с гидовете от "Националната школа за водачество сред природата" (National Outdoor Leadership School) ми даде възможността да изкача връх Ленана в планината Кения, втората по-височина на черния континент след Килиманджаро, и да къмпингувам насред кратер на застиналия вулкан Нгоронгоро, обитаван от редки видове, както и в световноизвестния резерват "Серенгети" в Танзания. Плавах и на традиционна ветроходна лодка с едно платно до архипелага Ламу в близост до Сомалия.



Авторът е американски пътешественик и дългогодишен приятел на екипа на "Бизнес & екология". Сет е родом от щата Северна Каролина, където е завършил висшето си образование по рекреация и фотография в университета "Апалачи". След странстванията си в Източна Африка Сет работи по различни образователни и междукултурни проекти в Аляска, Австралия, Индия и други, тъй като силно се вълнува от въпросите на екологичното и междукултурното образование. По-късно започва работа именно в школата NOLS, откъдето съвсем скоро предстои да го пратят на експедиция на о. Борнео.




Трупането на житейски опит набра скорост още с кацането на нашата група от 17 американски студенти в Кения. Тъй като бяхме единствените бели хлапета, разхождащи се из улиците на Найроби, непрекъснато привличахме внимание. За пръв път в живота си се почувствах малцинство. Местните хора бяха не по-малко любопитни към нас, отколкото ние към тях. Често приказвахме с тези, които не се стесняваха да заговарят чужденци.


По време на пътуването мои приятели ми измислиха африкански прякор, който отговаря на неособено високия ми ръст – 176 см. Все намираха повод да се провикват към мен с думата пимби, което на суахили означава даман, малко тревопасно животинче. Но историята с новия ми прякор съвсем не свършва дотук.


На лов с племето хадза


Последните ни дни в Танзания. Решаваме, че ще посетим района около езерото Маняра, чията красота привлича много природолюбители. Местен човек, с който се заприказвахме, ни разказа за племето хадза, което е сред последните етноси на ловци събирачи на планетата. Любопитството не ни остави на мира. Искахме да видим остатъците от един народ, почти запазен от кресливото развитие на човешката цивилизация. На следващата сутрин още преди изгрев тръгнахме по следите на хадза. Оказва се, че без много усилия местният водач и ние успяхме да стигнем до един от биваците им. Жените от племето се приготвяха да събират плодове и всякакви хранителни растения от саваната, а мъжете каляваха копия и стрели в специално накладен огън. Хората бяха достатъчно приветливи да ни поканят да идем на лов с тях. Моите приятели разчупиха междукултурната пропаст, представяйки ме на племето като Пимби. Всички избухнаха в смях и жестикулираха, сякаш потвърждвайки приликата ми с дребния бозайник.


Мъжете хадза показаха на нашата група как се използват техните лъкове и стрели и как най-точно се хвърля копие. Последва малка, но необходима тренировка, а после аз и колегите ми от университета тръгнахме след местните ловци през саваната. След половинчасово препускане по дирите на различни диви животни уловихме една маймунка от вида бушбейби, някаква странна птица и малка антилопа, която ловците наричаха дик дик. Но времето се развали. Дъждът се сипеше из ведро и затова се приютихме под естествения навес, образуван от голяма скала. Докато един от племето приготвяше огъня, другите запяха традиционна песен, която се изпълнява ритуално като пожелание за добър улов. Хадза ме подтикнаха и да пея с тях, въпреки че единствено успях да пляскам в ритъм с техните рими. Отново всички се разсмяха искрено. Изведнъж обаче истински даман прекоси мястото около огъня, където бяхме насядали. Ловците от племето първоначално не повярваха на появата на истински пимби. Те убиха животното и го опекоха, но преди това отрязаха едното му краче, което нанизаха на наниз с мъниста.


Тази своеобразна огърлица беше моята награда за това, че според племето моето присъствие е помогнало за появата на дамана. Единият от ловците събирачи ме похвали, че имам магическа дарба да се обкръжавам с фауна. Бяха толкова щастливи, че ми подариха и лента за глава, направена от маймунска опашка, както и други синджирчета. Водачът, който всъщност ни разказа за хадза и ни заведе при племето, заяви, че никога не е виждал толкова позитивна реакция от страна на местните към чужденец. Културната бариера с местните беше разбита вследствие на тази случка, която ми помогна да осъзная колко различни и едновременно с това колко еднакви са хората по света.


По-късно животът ми поднесе шанса да стана професионален водач на експедиции и да посетя много непознати за средния американец и европеец страни, но преживяното в Танзания остави най-ярък спомен в съзнанието ми.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на K
    *****
    Неутрално

    моля:



    "лагерувам", "бивакувам", 'къмпирам", ...., а не "къмпинирам"

    "отдих", не "рекреация"



    За самата статия нищо не мога да кажа: "не'ам нерви" да чета на такъв "език"

  2. 2 Профил на L
    *****
    Неутрално

    Че какво му е на езика???

  3. 3 Профил на Анонимен
    *****
    Неутрално

    Статията си е много хубава и човечна.. И истинска.

  4. 4 Профил на Maggie
    *****
    Весело




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK