Дорджий Сън и въглеродната съвест на бизнеса

Дорджий Сън и въглеродната съвест на бизнеса

© Дневник



В столицата на Дания Копенхаген лидерите на индустриалните държави така и не успяха да постигнат задължаващо споразумение за намаление на световните въглеродни емисии. В същото време в джунглите на Индонезия, на почти противоположната точка на земното кълбо, изчезват последните орангутани. Кое е общото между двете? Глобалната икономика на ХХІ век, чиято неумолима логика подчинява както концентрацията на газове в атмосферата, така и съдбата на някои от най-застрашените видове на Земята.


Впрочем причинно-следствените връзки между пазарите, биологичното разнообразие и климата едва ли са по-очевидни за делегатите в датската столица, отколкото за индонезийските орангутани и онези, които се опитват да ги защитят. Един от тях е Дорджий Сън, който вижда спасението на приматите, екваториалните гори и цялата планета там, където никой друг не би се осмелил – във въглеродната съвест на бизнеса.


На 32 години Дорджий – наскоро завършилият колеж австралийски предприемач от тибетски произход, е напипал пулса на един от най-болезнените световни екологични проблеми. Според доклад на Световната банка през 2007 г. Индонезия се нарежда на 3-то място сред източниците на парникови газове в световен мащаб. Причината не е процъфтяващата индустрия или използването на изкопаеми горива, а безпрецедентното унищожаване на дъждовните гори и превръщането им в плантации за палмово масло.




Всяка година около 2 млн. хектара гори в островната държава са безвъзвратно ликвидирани чрез горене, за да отстъпят на т.нар. кешова култура, задоволяваща световното търсене на хранителни суровини на най-ниска цена. Капацитетът на горите да поглъщат въглероден диоксид от атмосферата е унищожен заедно с тях, а изгорената биомаса, както и намиращите се в нея редки и застрашени видове се превръщат в още един източник на въглеродни емисии.


През активния "сезон на горенето" – месеците август до октомври – облаците дим са видими на сателитна снимка и причиняват атмосферно замърсяване над съседни държави като Сингапур, Малайзия и Филипините. За фермерите от провинция Аче и компаниите, търгуващи с продукцията им обаче, тези проблеми са незначителни, сравнени с годишния приход за Индонезия от износ на палмово масло – около 8 млрд. долара.


На фона на тези стряскащи реалности и цифри усилията на Дорджий Сън да набере два милиарда долара в своя глобален въглероден фонд (Carbon Conservation Fund), с чиято помощ да защити дъждовните гори на Индонезия, изглеждат почти незначителни. Подходът му на увещаване на богати правителства и мултинационални компании и призоваване на въглеродната им съвест изглежда неправилен и даже неетичен за някои критици от природозащитни организации, които не биха искали големите пари да могат да купуват зелени индулгенции.


Факт е обаче, че през април 2008 г. Сън успява да осъществи първата свръхмащабна сделка за т.нар. предотвратено обезлесяване, като инвестиционната банка "Мерил Линч" се съгласява да плати за опазването на 770 000 хектара гори в Аче. В замяна "Мерил Линч" получава стойността на въглерода, съдържащ се в биомасата, който би могъл да се търгува на прохождащите, но все още проблематични, пазари на емисии.


Наистина, това става възможно едва след като през 2007 г. Рамковата конвенция за изменение на климата на ООН включва изгарянето на гори като официален източник на емисии, макар че предотвратеното обезлесяване не носи квоти според Протокола от Киото. Все пак в сравнение с признатите от Киото, но все още непродадени български въглеродни квоти, това е истинско свидетелство за предприемаческия нюх на Дорджий Сън, както и за важността, която световната общественост най-после започва отдава на проблема с обезлесяването. Признак за последното е и визитата на губернатора на провинция Аче в Калифорния, където след среща с неговия колега Арнолд Шварценегер се подписва двустранен договор за намаляване на унищожаването на гори.


На базата на тези начални успехи, както и след премиерата през май тази година на документалния филм "Сезон на горене" (Burning Season), Дорджий се надява все по-успешно да отключва въглеродната съвест на бизнеса и да развързва кесията му. Днес на уебстраницата на Carbon Conservation Fund още стои индонезийско предложение, отправено на срещата в Копенхаген, под надслов "платете ни, за да не унищожим горите си".


Звучи като непремислено детинско изнудване, докато не си спомним, че посредством механизмите на глобалното търсене и предлагане всички ние плащаме по малко, за да ги унищожат. Дали точно тези механизми и упорството на Дорджий Сън ще могат да променят реалността? След отлагането на новия световен климатичен ред за нас и за орангутаните остава поне тази надежда.



Читателите на "Зелен Дневник" могат да прочетат серия от статии за известни бизнес лидери, които са преминали към "зелено" производство и по този начин са увеличили печалбата и личните си успехи. Поредицата е подготвена от авторите на gorichka.bg, а целта й е да даде реални примери от развитието на каузата за опазването на света, в който живеем.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK