© Асен Тонев
Близо 97 % от българите са на мнение, че страната трябва да запази настоящите си категорични забрани за отглеждане и продажба на генетично модифицирани организми и трябва да ги отстоява пред Европейския съюз. Това показа национално представително проучване на НЦИОМ на обществените нагласи към подготвяните промени в закона за ГМО. Изследването е било поръчано от депутата от СДС Лъчезар Тошев и е било проведено миналата седмица сред 1214 души в 86 населени места в страната. Резултатите бяха обявени днес на пресконференция от инициативния комитет на гражданите срещу либерализирането на ГМО-закона, ден преди решаващото четене на законопроекта. Очаква се утре парламентът да продължи второто четене на поправките.
Отлив от ГМО в Европа?
По данни на организациите, между 2008 и 2009 г. в Европейския съюз производството на ГМО е намаляло с 10 %. Такива култури в момента се отглеждат само в 5 държави от съюза - Чехия, Румъния, Словакия, Португалия и Испания. "В Румъния, където се отглежда царевица МОН810 спадът е с 57 % за година, в Словакия - с 54 %, в Чехия - с 31 %, в Испания - с 4 % и само в родината на председателя на ЕК Жозе Барозу има увеличение на това производство със 7 %", посочи Борислав Сандов. Според него отливът се дължи на масовите граждански кампании срещу ГМО в съюза през последните години.
Общо 28 европейски държави, повечето от тях извън ЕС , са се обявили за свободни от ГМО, добави Сандов. Общините в цяла Европа, които са "GMO-free" са над 4 500. Сред тях е и Кюстендил, чийто общински съвет през февруари прие декларация, че общината ще е зона без ГМО.
Гражданските групи апелираха депутатите да съобразят закона с общественото мнение и да гласуват ясни забрани за допускане на ГМО в страната и строги санкции за нарушителите им. "Призоваваме депутатите от 41-то Народно събрание да отидат на работа в утрешния ден (при предното пленарно заседание по този важен законопроект присъстваха едва половината) и да гласуват еднозначно според волята на обществото", заяви Борислав Сандов от инициативния комитет.
Според гражданите сега гласуваната от парламентарната комисия по околна среда забрана за пускане на ГМО в страната (чл. 80 от закона) оставя врата за редица възможни действия в тази насока. Последната редакция на текста беше приета миналия петък от парламентарната комисия по околна среда, когато в нарушение на правилата за работа на НС в пленарната зала паралелно започна второто четене на законопроекта. Гражданите настояха той да бъде преработен отново и да разпише ясна забрана за "освобождаване в околната среда" на ГМО (тоест, полеви опити) и отглеждане на такива култури с търговска цел в защитените зони на "Натура 2000" и 30-километров радиус около тях, тоест за цялата територия на страната. Забраната за цялата страната в чл. 80 беше запазена, но тя касае "освобождаването в околната среда" на ГМО (тоест, за полевите опити с такива култури) и само една част от възможните ГМО-насаждения с цел продажба. В сегашния си вид забраната не важи за разрешените на европейския пазар ГМО-култури, като царевиците МОН 810 и Т25 и наскоро пуснатите картофи "Амфлора".
Законопроектът, внесен от министерството на околната среда, се обсъжда от три месеца в Народното събрание, под непрекъснато гражданско "бдение". Една от ябълките на раздора е искането на министерството сегашната категорична забрана за ГМО-варианти на традиционните за страната видове (чл. 79) да отпадне. Мотивът на ведомството беше, че евродирективата за отглеждането и търговията с ГМО не позволява абсолютните забрани, което означава страната да попадне в нова наказателна процедура. За несъответствия на закона с друга директива - за лабораторното отглеждане на ГМО, вече тече такава, изтъкнаха от МОСВ. Въпреки това гражданите и редица браншови организации настояват обаче забраните да останат. В момента тече преразглеждане на двете евродирективи, което ще продължи до лятото и е възможно държавите от ЕС да получат право сами да решават как да третират генно-модифицираните растения, включително да ги забраняват изрично, посочи Милен Стоянов от Българска асоциация "Биопродукти". "Подозрението ни е, че това беше известно на вносителите и те са бързали да либерализират закона преди лятото", каза той.
По информация на неправителствените организации, нито една от наказателните процедури срещу страните, в които действат пълни забрани за ГМО - Австрия, Германия, Гърция, Кипър и др, не е стигнала до европейския съд и единици са държавите-членки на ЕС, които подкрепят санкциите по тази линия. "От екоминистерството говореха за възможни санкции срещу страната от 50 000 евро на ден, което за година прави около 18 милиона евро. Дори при такъв вариант би било по-добре да плащаме глобата, защото в противен случай ще пострада износът на земеделска продукция за Европейския съюз - годишният приход от него е 1.5 - 2 милиарда евро годишно и 60 % от този износ е в ЕС", коментира Стоянов.
Милен Стоянов припомни, че България е поела ангажимент до 2013 г. осем процента от цялата обработваема земя в страната да е заета с биологично производство - той е разписан в Програмата за развитие на селските райони. В момента този дял е едва 0.6 % и евентуално разпространение на ГМО в страната би попречило на постигането на целта, каза той.
В случай, че парламентът не уважи мнението на обществото, гражданските организации ще разчитат на президента, който обяви, че готви вето за ГМО-закона, заяви Борислав Сандов.
Отлив от ГМО в Европа?
По данни на организациите, между 2008 и 2009 г. в Европейския съюз производството на ГМО е намаляло с 10 %. Такива култури в момента се отглеждат само в 5 държави от съюза - Чехия, Румъния, Словакия, Португалия и Испания. "В Румъния, където се отглежда царевица МОН810 спадът е с 57 % за година, в Словакия - с 54 %, в Чехия - с 31 %, в Испания - с 4 % и само в родината на председателя на ЕК Жозе Барозу има увеличение на това производство със 7 %", посочи Борислав Сандов. Според него отливът се дължи на масовите граждански кампании срещу ГМО в съюза през последните години.
Общо 28 европейски държави, повечето от тях извън ЕС , са се обявили за свободни от ГМО, добави Сандов. Общините в цяла Европа, които са "GMO-free" са над 4 500. Сред тях е и Кюстендил, чийто общински съвет през февруари прие декларация, че общината ще е зона без ГМО.
