Проф. Христо Пимпирев: На Антарктида промените в климата са съвсем очевидни

Христо Пимпирев<br />

© Валентина Петрова

Христо Пимпирев



Българската антарктическа експедиция участва в международен проект за климатичните промени ("Изледване на замръзналата почва във връзка с установяване на климатичните промени на о-в Ливингстън" - бел. авт). Каква е целта му?


Този проект е съвместно участие между Испания и Португалия. Одобрен е от португалския и испанския научен фонд и се финансира изцяло от двете страни, залегнал е в стратегия на Седма рамкова програма на Европейския съюз, където полярните изследвания са едни от основните приоритети. Миналата година беше началото на проекта, а тази година започнахме същинската работа.





Основната му цел е да се изследва постоянната замръзналост , т.нар. пермафрост. Тя се наблюдава в полярните региони в Арктика и Антарктида. Тя е изключително важна за установяване на въглеродния цикъл в атмосферата. Знаем, че проблемите на глобалното затопляне, които сега вълнуват цялото човечество, се дължат на факта, че количеството въглероден диоксид се е увеличило през последните 100 години с 20% в атмосферата, а на метана със 100%, което води до парников ефект. Нейното изследване е много важно, защото тази постоянна замръзналост е чувствителна на този въглероден цикъл, при който се освобождават въглеродният диоксид и метанът.


В какво се изразява българското участие?


Българската страна предостави инфраструктура и научен потенциал. Ние предоставяме логистичните възможности на българската полярна база, тъй като португалските изследователи нямат база там. Наши учени от Софийския университет и по-специално Географския факултет, както и институти на БАН взеха участие в проекта. По този начин нашите учени имат шанса наравно с колегите си от Испания и Португалия да се включат в осмислянето на тези данни, които ще бъдат важни за създаването на един модел за климатичните промени в тази част на Антарктическия полуостров. Екипът е от 8 души: 4 испанци, 2 португалци и 2 българи. Не всички са на терен в Антарктида. Много от учените са включени в проекта и работят в лабораториите съответно в Испания, Португалия, България. Те работят по интерпретацията на получените данни.


Каква технология използвахте?


Постоянната замръзналост се изследва с прецизна апаратура и в дълбочина, за да се проследят температурните изменения в атмосферата и концентрацията на СО2 във времето. За осъществяването на проекта бяха прокарани три сондажа. Единият е 25-метров сондаж в близост до испанската полярна база "Хуан Карлос 1". Другите два са съответно 6- и 9-метрови и са в околностите на българската ваза. Сондажите направихме с доста съвременна апаратура на швейцарска компания, специализирана в производството на такава техника. Миналата година поставихме метерологична станция. Повече от 15 години българската страна не може да намери пари за това. Тя струва около 50-60 хил. евро, което е повече от половината от нашия бюджет. Португалските учени спонсорираха нейното закупуване. Тя записва данни в дълбочина, тъй като е свързана с 10-метров сондаж. Сондажът е в непосредствена близост до метеорологичната станция, където има поставени много прецизни датчици, измерващи температурата през цялата година. Тя е снабдена със слънчев панел, който я подхранва с енергия, така че да следим температурните изменения, когато нас ни няма.


Какви са заключенията от досегашните проучвания?


Миналата година направихме сондажа и сложихме метеорологичната станция. През този сезон получихме данните и в момента те се обработват. След приключването на проекта другата година, когато отново нашите португалски и испански колеги ще бъдат в нашата база, вече ще бъде изготвен доклад за тенденциите в изменението на климата.


Вие сте на базата в Ливингстън от 1993 г. Как климатичните промени се отразяват на тази част от планетата? Има ли промени, които се забелязват с просто око?


Да, ние самите виждаме как ледниците се отдръпват. Откриват се нови скали, увеличава се ерозията. Това влияе неминуемо върху организмовия свят и ние го виждаме непрекъснато. През 1993-1994 г. рядко можеше да се види цветно растение. Сега числеността им се е увеличила с 20% в околностите на българската база. Тези наши наблюдения съвпадат с наблюденията на учените от другите бази. Количеството на цветните растения, които се нуждаят от по-топъл климат, се увеличава. Това влияе на животинския свят. Антарктическият пингвин увеличи много числеността си, тъй като техния живот е свързан със свободните от лед води. От друга страна, намалява броят на пингвините адели, които се срещат на паковия лед (неподвижния морски лед в непосредствена близост до брега). Този пингвин намали поне с 50% числеността си. Тези данни са на биолози от целия Антарктически полуостров. Много показателни обаче са сателитните снимки. От тях се вижда, че шелфовият ледник Густав изцяло изчезна през 1995 г., през 2005 пак със сателитни снимки се наблюдава изчезването на един друг шелфов ледник.


Какви са другите ви проекти?


Освен гореспоменатия проект ние имаме един друг проект, по който работим вече четвърта година. Сегашната година е последната. Той е спонсориран от Агенцията за околната среда и водите и е свързан с изследването на екологията на региона. Нашите учени изследват например перата на пингвините, защото те са отлични биоиндикатори. Те съхраняват тежки метали и токсични вещества. Освен това правим и геоложко картиране, тъй като този регион е доста богат на полезни изкопаеми.


Как влияе човешкото, включително вашето, присъствие върху тази част от планетата?


Човешкото присъствие неминуемо оказва влияние върху този уникален регион, върху животинския свят и върху цели ландшафти. Всяко едно строителство е намеса и затова има много строги норми, които са наложени от Антарктическия договор. Вече от 10 години съществува Комитет за опазване на околната среда в Антарктида, където пълноправен член е и България. Той следи как самото човешко присъствие влияе на тази уникална среда. За щастие нашето влияние е съвсем минимално, защото сме малък екип и защото спазваме екологичните норми. В нашата база има пречистване на отпадните води. За унищожаване на твърдите отпадъци има инсинератор и пречиствателна инсталация. В големите бази, където през лятото работят стотици хора, се замърсява повече.


Как този и други подобни проекти могат да повлияят на хората, които взимат решения във връзка с климата?


Този проект е част от хилядите проекти на учени от цял свят, които изследват климатичните промени. Резултатите от подобни проекти се обобщават. Ролята на учените е да алармират, а работа на политиците е да вземат решения.

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на banan
    *****
    Любопитно

    много интересно! успех на работещите по проекта.

  2. 2 Профил на nb
    *****
    Неутрално
  3. 3 Профил на Lost
    Lost
    Рейтинг: 221 Неутрално

    "Ролята на учените е да алармират, а работа на политиците е да вземат решения."

    И двата персонажа се вживяват в ролите си повече от необходимото.

  4. 4 Профил на сняг през лято
    *****
    Неутрално

    Все едно като започне да застудява в началото на зимата да кажеш, че идва ледников период. Само че следва пролет и след това лято. Ледниците се отдръпват, но след това се завръщат. Изчезват и пак се появяват. Само че това ще пропуснат да го съобщят. Защото работата на учените е да алармират, а не да бъдат обективни. Казал си го е. Поне наполовина.

  5. 5 Профил на Пимпиририм
    *****
    Весело

    Проблемите на планетата са демографски, всичко е следствие от демографския проблем.
    Вместо да лекуваме болестта, лекуваме последствията.
    Човешката цивилизация трябва да промени основно разбирането за себе си и в последствие за природата. Не трябва да се размножаваме толкова, да няма болести, мизерия и войни.. Да няма толкова монокултури, стада и птици за изхранване...
    Трябва да се ревизират човешките права - никой да няма право да репродуцира себе си многократно за сметка на другите.
    Иначе ще стане както преди.



    Тимтирирам......
    Разходка до там.....

  6. 6 Профил на Pesho
    *****
    Весело

    До коментар [#4] от "сняг през лято":

    Абе сладур, това че в БГ идва лято не означава че и на Антарктида е същото.....

    Най-малкото има известни разлики между северното и южното пулукълбо..... една от тях са сезоните...

  7. 7 Профил на Неучен
    *****
    Неутрално

    "Знаем, че проблемите на глобалното затопляне, които сега вълнуват цялото човечество, се дължат на факта, че количеството въглероден диоксид се е увеличило през последните 100 години с 20% в атмосферата, а на метана със 100%, което води до парников ефект"

    Знаем ли?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK