© Frits Ahlefeldt, HikingArtist.com
Последният месец април беше най-горещият април по цял свят поне за последните 130 години, показват световните температурни архиви, поддържани от НАСА и Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA). Изминалите дванадесет месеца отбелязват най-горещата година откакто са започнали измерванията.
Това са данни от метеорологични станции на сушата и кораби в океаните и моретата. Но ако предпочитате данни от околоземни сателити, картинката е подобна. Според информацията на изкуствените спътници март 2010 г. е бил най-горещият март, регистриран в архивите, а април е бил вторият най-горещ април в историята. Данни от сухоземните измервания сочат обратното – тазгодишният март е вторият най-горещ март в историята, а април е бил най-горещият.
Разбира се, от научна гледна точка по-важни са дългосрочните тенденции. За последните 30 години (т. е. откакто се правят проучвания със сателит)
тенденцията ясно показва покачване на температурите
и е една и съща по сила в различни източници на информация.
Ако все още изпитвате съмнение дали планетата се затопля, погледнете смаляващите си планински ледници по света, или топящата се ледена шапка на Северния ледовит океан, която през последните няколко лета покрива малко над половината площ, която е заемала през 70-те години на XX век.
Какво причинява това климатично затопляне? Физиците ни отговарят – ако искате да знаете защо планетата става все по-гореща, потърсете източника на тази топлина. (Това е следствие от първия закон на термодинамиката, че енергията винаги се запазва). Трябва да разгледаме топлинния баланс на нашата планета, за да разберем причината за затоплянето. А това е изненадващо просто – има само един източник на топлината, която получаваме, и това е слънчевата радиация (в основната си част това е видимата светлина, или, както я наричат физиците, късовълнова радиация). Съществува и само един начин топлината да напусне Земята. Това става чрез топлинната радиция, която е невидима и която учените наричат дълговълнова радиация. Всъщност става дума за един и същ феномен, а разликата в дължината на вълните е поради това, че слънцето е много по-горещо от Земята.
Биха ли могли промените в слънчевата радиация да обяснят затоплянето на планетата? Измерванията на входящата слънчева радиация показват, че тя не се е увеличила за последните 50 години – всъщност записанните данни показват леко отслабване. Преобладващата характеристика в температурните архиви е повторението на цикли в интензивността на соларната радиация, които продължават около 11 години. Наричат се цикли на Швабе по името на астронома, който ги открил през 1843 г. През последните няколко години се намираме в най-дълбокия и продължителен минимум в цикъла на Швабе откакто се извършват сателитни измервания. Точно така – докато глобалните температури са рекордно високи,
слънцето е най-слабо от десетилетия.
Ясно е, че промените в слънчевата активност не могат да обяснят глобалното затопляне.
Така остава другият фактор – каква част от слънчевата радиация е отразена обратно в космоса от леда, снега, облаците, пустинния пясък и други ярки, подобни на огледало повърхности. Част от затоплянето, на което сме свидетели, е в резултат на по-малкото отразяване, тъй като снежните и ледените шапки се свиват. Това позволява на повече топлина от слънцето да попадне в климатичната система, което е една от причините, поради които Арктика се затопля по-бързо от други региони на планетата.
Но топенето на покрвките от сняг и лед само по себе си е следствие от затоплянето, така че ограничето отразяване на слънчевите лъчи не е първичната причина за затоплянето. То е по-скоро бумерангов ефект, който засилва покачването на температурите.
Хората са променили яркостта на Земята, такава каквато изглежда от космоса, по много по-директни начини. Превръщането на гори в обработваема земя (която има по-висока светлинна яркост от гората), както и появата на частиците смог в атмосферата (които отразяват слънчева светлина) са увеличили отразяването на соларна радиация. Така се компенсира част от глобалното затопляне, което иначе също би се проявило.
Остава ни втората част от планетарния топлинен "бюджет" – топлинната радиация, която "бяга" в открития космос. Това явление може да бъде променяно, като се изпускат газове, задържащи топлина в атмосферата. Парниковите газове поглъщат дълговълновата радиация по пътя й към околоземното пространство и връщат част от нея обратно към повърхността.
Важността на парниковия ефект е известна на науката още през XIX век, когато Жозеф Фурие измислил това понятие. Може би никой не е описал това явление по-ясно и стегнато от британския физик Джон Тиндал. В своята лаборатория през 1859 г. той първи изследвал ефекта на няколко газа, включително въглеродния диоксид. "Атмосферата приема слънчевата топлина, но я задържа на обратния път. Резултатът е акумулиране на топлина на повърхността на планетата", пише Тиндал.
Знаем от измерванията, че парниковите газове се натрупват в атмосферата. Сега нивата на въглеродния диоксид са с една трета по-високи от който и да е период през последните милион години заради нашите индустриални емисии. Можем да изчислим до каква степен това е променило топлинния баланс на Земята. И воала – получаваме точно количеството, което обяснява наблюдаваното затопляне. Това е една от няколкото причини, поради които едва ли някой сериозен климатолог се съмнява, че парниковите газове причиняват глобалното покачване на температурите.
Всъщност това затопляне е предречено преди да бъде регистрирано. Покачването в нивата на CO2 e известно още от 60-те години. През 1975 г. американския климатолог Уолъс Брьокер публикува изследване в списание "Сайънс", озаглавено "На границата ли сме на очевидно глобално затопляне?" В него той вярно предвижда, че "до десетина години настоящата тенденция към
охлаждане ще отстъпи място на очевидно затопляне, предизвикано от въглеродния диоксид"
и че "в началото на следващия век CO2 ще придвижи средната температура на планетата над праговете, достигани през последните 1000 години". Климатологът предвидил, че цялостното глобално затопляне през XX век ще е с 0.8 градуса по Целзий. Той се оказва прав по всички точки.
Много хора с готовност опонират на науката, която обяснява глобалното затопляне. Но законите на физиката не се предават на критиците - за последните 35 години глобалното затопляне се развива както е било предвидено от учените. Най-вероятно то ще продължи по същия път докато не го спрем чрез намаляване на CO2 емисиите.
*Щефан Рамсторф е професор по физика на океаните в университета в Потсдам. Той е ръководител на отдел в Потсдамския институт за изследване на климатичните влияния. Последната му книга се казва "Климатичната криза". Текстът на анализа е предоставен от Project Syndicate, www.project-syndicate.org
