Граждански организации: Българите не знаят правата си по екологичните проблеми

Граждански организации: Българите не знаят правата си по екологичните проблеми

© Георги Кожухаров



Българските граждани масово не са осведомени за права като достъп до информация и участие при вземане на решения по екологични въпроси, а данните за ядрената енергетика са манипулирани. Такова мнение изразиха вчера енергийни експерти и представители на Института за зелена политика, австрийския институт за изследване на риска, Фондация за околна среда и земеделие и Национално движение "Екогласност" по време на кръгла маса, посветена на Орхуската конвенция. Международният документ регулира достъпа на обществеността до информация, участие при вземане на решения и правосъдие по въпроси, свързани със околната среда и здравето.


Правителството не е провело разяснителна кампания сред институциите и общинските власти за конвенцията, съобщи адвокат Александър Коджабашев, който членува в един от органите по международното споразумение. Още преди да се присъедини към Европейския съюз, Полша е организирала над 200 семинара за запознаване на местната и изпълнителната власт с правата и задълженията по документа, посочи като добър пример Коджабашев. По думите на адвоката обаче българските институции постепенно опознават конвенцията.


Предоставянето на предварителна информация (т.е. без нарочни искания) по чувствителни теми като строежа на АЕЦ "Белене", радиоактивните замърсявания и емисии е сред важните задължения на властта, припомни Коджабашев.




Дори да бъде осигурен достъп държавните институции нерядко манипулират информацията, посочиха експерти. Според проф. Пламен Цветанов от БАН заради корпоративни интереси се преувеличава нуждата от нови ядрени мощности. При тенденция за запазване на нивата на потребление на електричество и мерките за енергийна ефективност не е реалистично да имаме недостиг на енергия, посочи Цветанов. Ниската цена на енергията от АЕЦ е мит, както и твърдението, че трябва да сме енергиен център на Балканите, коментира изграждането на проекта "Белене" и енергийният експерт Георги Касчиев, който е бивш председател на държавния ядрен регулатор.


Орхуската конвеция цели да въвлече възможно най-голям брой хора при решаването на различни въпроси – например за изграждане на централи и хранилища за отпадъци и свързаните с тях оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Разпоредбите на документа защитават активисти от държавна репресия. България се присъединява към конвенцията през 1998 г., а парламентът ратифицира документа през 2003 г.



Икономическото министерство: България няма да бъде площадка за рискови отпадъци


Никога не е поставян въпросът за използването на България като площадка за погребване на високорадиоактивни отпадъци. С тези думи експертът на министерството на икономиката, енергетиката и туризма Симеон Йорданов отхвърли съмненията на неправителствените организации, че в страната може да се изгради регионално хранилище за радиоактивните отпадъци на Европа. По-рано подобни твърдения се появиха в британския в. "Таймс".


До няколко седмици ще бъде представена и новата Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, съобщи Йорданов. В момента документът е в процес на междуведомствено съгласуване. До 2015 г. държавата трябва да изгради и пусне в експлоатация хранилище за погребване на ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. Вероятно то ще се намира в местността Радиана, на юг от Козлодуй.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK