Списание Economist обяви борбата за овладяване на климатичните промени за изгубена

Снимка: shutterstock

Снимка: shutterstock



Борбата за ограничаване на глобалното затопляне до лесно поносими нива може да се смята за приключена, пише британското списание Economist в навечерието на световната климатична конференция COP 16 в Мексико, която се открива днес.


Миналогодишната конференция в Дания разочароващо приключи с Копенхагенското споразумение – юридически необвързващ документ, който говори за ограничаване затоплянето на планетата до максимум 2 градуса в сравнение с прединдустриалните времена. Според неотдавна публикувания доклад на Международната агенция по енергетика обаче ангажиментите, поети засега едностранно от държавите, могат да задържат затоплянето до края на века до не по-малко от 3,5 градуса по Целзий. За сравнение - разликата в средните глобални температури между прединдустриалната епоха и ледниковите периоди е около 6 градуса, напомня списанието.


В доклада си Международната агенция по енергетика разглежда също мерките, необходими за постигане на лимита от 2 градуса, фиксиран в Копенхагенското споразумение. Според главния икономист на агенцията Фатих Бирол отговорът е, че това е "твърде хубаво, за да се случи". Всяка държава, подписала документа от Копенхаген, ще трябва да изпълни максимума от предложените си ангажименти. Това би означавало темповете на декарбонизация (намаляване на изхвърления CO2 на единица от БВП) през следващото десетилетие да бъдат двойно по-бързи от тези в последните 10 години. И това е само началото – между 2020 и 2035 те ще трябва да се удвоят отново. Този сценарий звучи толкова невероятно, че много климатични експерти, активисти и политици са готови да приемат усилията за овладяване на глобалното затопляне за обречени, макар още да не го заявяват публично. Economist цитира думите на Боб Уотсън, някогашен ръководител на Междуправителствения панел по измененията в климата: "Два градуса са разюздана мечта."




Според списанието вече е време по-голяма част от средствата и усилията за справяне с климата да се пренасочат от смекчаване на последствията към адаптация. До момента темата за адаптацията беше сравнително маргинализирана. Зелените активисти и политици, които движеха климатичния дебат, избягваха да насочват прекалено много внимание към нея заради потенциалния й демотивиращ ефект върху действията за намаляване на парниковите емисии.


По начало адаптацията може да помогне само в определени граници. Economist цитира анализ от 2009 г. колко ще струват климатичните промени на глобалната икономика, според който до две трети от общата цена не може да бъде компенсирана от инвестиции в адаптация и ще се почувства чрез по-високи цени, по-нисък растеж и бедност, каквито и мерки за адаптация да се предприемат.


И все пак богатите държави са в значително по-добра позиция да избегнат някои от последствията чрез големи и скъпи адаптационни проекти. Изследвания показват, че холандците например могат да приемат перспективата за покачване нивото на световния океан с известно самообладание, въпреки че голяма част от територията на страната им е под морското равнище. Още през 2008 г. те са разработили план за справяне с покачване от 2 метра до 2200 г., разчетен да им струва между 1 и 2 милиарда евро годишно в продължение на век – сума, която според Economist ще могат лесно да си позволят.


За разлика от тях бедните държави често не разполагат нито с финансовите средства, нито с техническия капацитет и функциониращите институции, необходими за подобно начинание. В същото време те често са изложени на по-големи рискове, защото обикновено са по-зависими от земеделието, а никоя друга човешка дейност не е толкова тясно обвързана с времето.


В прогнозата си от 2007 г. за развитието на земеделието в затоплящия се свят Междуправителственият панел по измененията в климата представя два различни свята. В по-малките географски ширини високите температури ще съкратят земеделския сезон и ще утежнят условията за отглеждане на растения. При големите ширини, ако затоплянето е умерено, сезонът за отглеждане на земеделски култури ще се удължи и добивите ще се повишат отчасти заради по-високите нива СО2, които подпомагат фотосинтезата.


Много от милионите бедни фермерски домакинства в бедните държави, които се изхранват със земеделие, вече работят в по-променливи климатични условия, отколкото фермерите в страните в умерените климатични зони. Тази несигурност, както и липсата на социални защитни механизми ги кара максимално да избягват рисковете, което пък допълнително ги ограничава в предприемането на адаптационни стъпки като смяна на отглежданите култури и моделите на засаждане. Те са склонни да залагат на по-ниските, но по-сигурни добиви. Освен това при лоши климатични условия реколтата в цели региони страда едновременно.


Компенсираща новина за фермерите може да бъде голямата вероятност от покачване в цените на храните, макар че за бедните фермери, които харчат по-голямата част от доходите си за храна, е нож с две остриета, особено при положение че зачестяващите суши ще направят цените на храните все по-трудно предсказуеми. Дори при високи цени, по-издържливи култури и достъпни застрахователни услуги отказът от земеделието и смяната на поминъка може да се окаже добър адаптационен избор за много фермери. Това вероятно е разумна стъпка още преди промените да са ескалирали, твърди Economist.


Цената на тази адаптация е трудно да се прогнозира. Мелиса Дел и колегите й от Масачузетския технологичен университет изтъкват, че в по-горещи години БВП на развиващите се държави пада. Тази тревожна тенденция може да се задържи при дългосрочното покачване на температурите и да забави икономическия им растеж, който е най-сигурната основа за всички адаптационни мерки.


Сред най-бедните държави всички имат списъци с адаптационни мерки, нуждаещи се от финансиране. Тези списъци са изготвени в рамките на работата на ООН по климата, от която конференциите в Копенхаген и Канкун са част. Финансирането и експертното ноу-хау са важни, но важен е и примерът. Богатите държави могат да покажат чрез собствените си адаптационни програми, че адаптацията към климатичните промени трябва да е част от мейнстрийма в политическия и икономическия живот, а не някаква ексцентрична маргинална идея, която засяга само бедните.

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    Има да ни псуват внуците ...

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  2. 2 Профил на muncho
    muncho
    Рейтинг: 544 Любопитно

    Ами кой каквото сам си направи, никой не може да му го направи...
    Щом идиотите искат да се самоубият, или предпочитат да дадат 10 пъти повече за справяне с последствията, вместо с причините за промените в климата - кой може да ги спре?

  3. 3 Профил на VIVA_BG
    VIVA_BG
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#1] от "jubal harshaw":

    защо за България ефектът ще е пожителен и то в три аспекта:
    - намалени разходи за отопление,
    - удължен земеделски и туристически сезон,
    - по-добри добиви заради увеличеното съдържение на въглероден двуокис.
    С промяна на климата или без, България трябва да вземе сериозни мерки за съхранение на водните ресурси и намаляване на загубиите и разхищенията.

    БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ !
  4. 4 Профил на rori8
    rori8
    Рейтинг: Любопитно

    то туй си беше ясно, а парите трябва да се дават и за обучение, приспобление на населението към новите условия; за отглеждане на нови култури и селекция на устойчиви видове; залесяване; заводи за преработка на отпадъци; за подобряване на обществения транспорт; за газификация и по-достъпно парно, и прочие, и прочие... - все неща от бъдещето.

    сега да се стреснат и да преразгледат спешно стратегиите си поне за питейната вода, не само да ни баламосват и да се чудят как да ни увеличават сметките!

  5. 5 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1366 Весело

    До коментар [#3] от "VIVA_BG":

    Какви добиви те гонат бе, братле - според учЕните, в бг-то валежите ще паднат с 25% а локалната промяна в температурите ще скокнат между 6 и 9 градуса. Освен добива на кактуси, други добиви нема да има.

    Да не говорим, че като се затопли Дунава и ток нема да има -- за справка, франсетата спираха реактори по големите жеги след 2002.

    До коментар [#4] от "rori8":

    Нови култури как? За 30 години без ГМО нема да стане, а у нас това е забранено -- щото популацията я е страх. За сметка на тва още пушиме в ресторантите

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  6. 6 Профил на muncho
    muncho
    Рейтинг: 544 Любопитно

    До коментар [#3] от "VIVA_BG":

    Идиот.
    А кое е положителното за България в това:
    - климатът от умерен ще стане суб-тропичен
    - валежите ще намалеят драстично, съответно добивите
    - ще се появят тропически болести по хората, животните и растенията
    - няма да има сняг и зимният туризъм ще загине
    - увеличение на разходите за охлаждане и климатизация
    - ще има повече бури
    Споменах ли че си идиот?

  7. 7 Профил на Alien
    Alien
    Рейтинг: 1094 Весело

    Четох я тая статия - голям кеф. Няма по-приятно четиво от левичарския рев, че не са им позволили да строят светлото бъдеще с чужди пари.

  8. 8 Профил на muncho
    muncho
    Рейтинг: 544 Любопитно

    А дали има по-долни същества от псевдоконсервативните християн-расисти от женския пазар, които се радват, че децата им ще страдат и ще плащат за техния егоизъм и безотговорност?
    Ох, забравих, расистите нямат деца, сигурно затова живеят на принципа "такова животно нема" и "след мен и потоп"..

  9. 9 Профил на Alien
    Alien
    Рейтинг: 1094 Любопитно

    Нещо се разсмърдя - да не би маймуня пак да се е изходил на масата? Тцъ-тцъ-тцъ - елементарно възпитание му липсва на това момче.

  10. 10 Профил на rori8
    rori8
    Рейтинг: Любопитно

    До коментар [#5] от "jubal harshaw":
    ГМО са неизбежни при популация над 7 милиарда на една планета с нарушен естествен природен цикъл, както е неизбежна и роботизацията

    пък тез дето протестират наизуст явно не са наясно, че не ядем пшеница например отпреди 4000 години, което не означава разбира се да няма компетентен контрол

  11. 11 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1366 Весело

    До коментар [#10] от "rori8":

    Бе те не са наясно, ама за гласуване нема образователен ценз. А като гледаш от 20 години кои типажи взимат най-много гласове на избори, вера имаш ли в светлото бъдеще?

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  12. 12 Профил на rori8
    rori8
    Рейтинг: Весело

    До коментар [#11] от "jubal harshaw":
    колко ще е светло не знам но със сигурност ще има бъдеще

    пък ти не гледай хаотичната власт само през последните 20 години - от незапомнени времена все едни управници се намърдват най-горе и все не успяват да ни затрият

  13. 13 Профил на bamamamu
    bamamamu
    Рейтинг: 8 Весело

    До коментар [#6] от "muncho":

    Дано първо теб да те полази неизлечима тропическа болест.

  14. 14
    ****

    Този коментар беше изтрит в 16:53 на 29/11/2010 от неговия автор.

  15. 15 Профил на bamamamu
    bamamamu
    Рейтинг: 8 Весело

    За чуждите деца, внуци, правнуци се загрижил ...

    Сега разбирам защо са изчезнали динозаврите. Просто не са имали всемъдър Мунчозавър, който да ги напътства и дава верен тон в живота ...

  16. 16 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 3435 Неутрално

    До коментар [#4] от "rori8":
    Ти май още не си разбрал/а, че точно за увеличаване на сметките става въпрос. Увеличаване и то с много на всичко без което човек не може да съществува - енергия (ток, парно, горива), вода, въздух.
    От увеличението печелят Мунчовци от всякакъв калибър, като давата асолютна гаранция, че след 50-60 и повече години ще направят нещо с температурата, ама парите им трябват сега веднага.
    За 2020 вече никой не говори, защото е много близо и може и някой от тях да отнесе, пердаха - все пак става въпрос за някви си десетина години.

  17. 17 Профил на VIVA_BG
    VIVA_BG
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#6] от "muncho":

    мунчо и ние идиотите сме хора, бе, имай малко търпимост към хората в неравностойно положение като нас идиотите.

    До коментар [#5] от "jubal harshaw":

    очаква се през следващите 40 години валежите по нашите ширини да паднат с 6%. Водните ресурси на България са около 20 млрд. м3 или около 2600 м3/чов./год. В момента се усвояват около 6,4 милиарда или само 32%. От тях за напояване отиват около милиард и за водоснабдяване още около милиард. Това означава, че за напояване и водоснабдяване се използват само 10% от водите.
    Така, че тези 6% намаление ако се случи нямада промени нищо за нас. Не знам откъде си ги извадил тези 25%, но дори и това да стане в някакво бъдеще едва ли ще ни заплаши съществено, като се има впредвид, че повече от половина вода се разхищава.

    БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ !
  18. 18 Профил на tonitod
    tonitod
    Рейтинг: 1203 Любопитно

    До коментар [#17] от "VIVA_BG":

    Но увеличението на въглеродния диоксид ще доведе интензивно нарастване на растителността в резултат на увеличената фотосинтеза. Това ще доведе до по-голямо потребление на вода от растенията и съответно по-голяма транспирация. А както знаем една трета от България е заета от гори.
    Отделно по-високите температури ще доведат до засилено изпарение на влагата и от земната повърхност.

  19. 19 Профил на VIVA_BG
    VIVA_BG
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#18] от "tonitod":

    Да, но има височинно разпределение. Средното за страната е около 5 л/сек/кв км, но в планините като рила и пирин е между 35-45 л/сек/кв км. Глоляма част от България е планинска и заради увеличеното съдържание на влага в атмосферата, над планините волежите ще се увеличат, а в равнините части ще паднат, но те и без това са ниски някъде около 2-3 л/сек/кв км. Не е ясно какъв ще бъде точно ефектът за България , но ако се вземат мерки за намаляване на разхищенията едва ли ще има сериозни проблеми за нас. Други страни обаче ще имат сериозни проблеми. Те обаче имат петрол и други ресурси и не са мой проблем.

    БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ !
  20. 20 Профил на tonitod
    tonitod
    Рейтинг: 1203 Любопитно

    До коментар [#19] от "VIVA_BG":

    Прав сте, че в планините интензивността на валежите е по-висока.
    Но там и наклонът е по-голям, т.е голяма част от водата не попада в почвата, а отива директно в реките и големите водоеми.
    Тези поройни дъждове не са достатъчно "ефективни".
    А освен това трябва да се спомене, че през последното десетилетие е намаляла и дебелината на снежната покривка!

  21. 21 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 3435 Неутрално

    До коментар [#20] от "tonitod":
    Да, обаче като имаш по-голям наклон и повече валежи, водата тече по-бързо по по-големия наклон и като е и повече, води до по-бързо ерозиране на стръмните планински склонове, с което се формират подходящи заравнени терени в основите на склоновете, където в следствие на по-силните ветрове се наслагат листа и друг органичен отпадък за формиране на почва, където да покълнат семена довяни от вятъра и покълнат нови гори, които поради наличието на с пъти повече СО2 и топлина с цели 6 и повече градуса несъмнено ще растат с пъти по-бързо и усвояват повече дървесина, което значи че след стотина години аз ще си имам повече дръвца да си се топля на каминката.

  22. 22 Профил на tonitod
    tonitod
    Рейтинг: 1203 Весело

    До коментар [#21] от "k_":
    Това за стоте години ми допадна особено много. И за камината с пукащи в нея дърва. Може ли и чаша червено вино!?!
    Ще внимаваме поройните дъждове да направят тази поразия.
    Все пак склоновете в по-голямата си част са покрити с гори.
    А при подходяща експлоатация, тези гори имат водоохранни и водорегулиращи функции.

  23. 23 Профил на _dancho_
    _dancho_
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Да предвиждаш какво ще се случи когато климата се изменя е все едно да решаваш система от няколко уравнения, всяко с неопределен брой неизместни...
    Можем само да преценима хасоките в които нещата ще тръгнат, но не и същинските резултати.

    Но към въпроса за горите, има нещо друго: бурните ветрове. Последно време като че ли се увеличават, по мои наблюдения де.
    Последните две години, пътувайки по "Хемус" се виждат доста изпопадали от вятъра дървета. Като казвам доста имам предвид много. Дори в моя град Правец можеш да видиш колко изпопадали дървета има по балкана.
    Изтъняването на снежната покривка сериозен е фактор, но да добавим и времето и за присъствие. Струва ми се, че земята така се засушава. А проните дъждове, които идват после, не могат да компенсита това, напротив - те отнасят хумуса.

  24. 24 Профил на _dancho_
    _dancho_
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Съжалявам за пропуснатите и сбъркани букви по горе..

  25. 25 Профил на Gerasi
    Gerasi
    Рейтинг: 707 Неутрално

    [#21] _k "на с пъти повече СО2 и топлина с цели 6 и повече градуса несъмнено ще растат с пъти по-бързо"

    при пъти повече СО2 ще се изпържим, освен това ще имаш суша, за сравнение виж какво става в Израел наши дни, декември е, а там е 31 градуса няма и капка дъжд.

    Всичко което твърдиш е просто фантазия ... докато затоплянето на база СО2 е научен факт

    Изгони ГЕРБ преди да отровят Добружда заради шистовия газ, тогава освен бедни ще бъдем и гладни... Петиция http://citizenspeak.eu/node/45




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK