Снимка: shutterstock
Борбата за ограничаване на глобалното затопляне до лесно поносими нива може да се смята за приключена, пише британското списание Economist в навечерието на световната климатична конференция COP 16 в Мексико, която се открива днес.
Миналогодишната конференция в Дания разочароващо приключи с Копенхагенското споразумение – юридически необвързващ документ, който говори за ограничаване затоплянето на планетата до максимум 2 градуса в сравнение с прединдустриалните времена. Според неотдавна публикувания доклад на Международната агенция по енергетика обаче ангажиментите, поети засега едностранно от държавите, могат да задържат затоплянето до края на века до не по-малко от 3,5 градуса по Целзий. За сравнение - разликата в средните глобални температури между прединдустриалната епоха и ледниковите периоди е около 6 градуса, напомня списанието.
В доклада си Международната агенция по енергетика разглежда също мерките, необходими за постигане на лимита от 2 градуса, фиксиран в Копенхагенското споразумение. Според главния икономист на агенцията Фатих Бирол отговорът е, че това е "твърде хубаво, за да се случи". Всяка държава, подписала документа от Копенхаген, ще трябва да изпълни максимума от предложените си ангажименти. Това би означавало темповете на декарбонизация (намаляване на изхвърления CO2 на единица от БВП) през следващото десетилетие да бъдат двойно по-бързи от тези в последните 10 години. И това е само началото – между 2020 и 2035 те ще трябва да се удвоят отново. Този сценарий звучи толкова невероятно, че много климатични експерти, активисти и политици са готови да приемат усилията за овладяване на глобалното затопляне за обречени, макар още да не го заявяват публично. Economist цитира думите на Боб Уотсън, някогашен ръководител на Междуправителствения панел по измененията в климата: "Два градуса са разюздана мечта."
Според списанието вече е време по-голяма част от средствата и усилията за справяне с климата да се пренасочат от смекчаване на последствията към адаптация. До момента темата за адаптацията беше сравнително маргинализирана. Зелените активисти и политици, които движеха климатичния дебат, избягваха да насочват прекалено много внимание към нея заради потенциалния й демотивиращ ефект върху действията за намаляване на парниковите емисии.
По начало адаптацията може да помогне само в определени граници. Economist цитира анализ от 2009 г. колко ще струват климатичните промени на глобалната икономика, според който до две трети от общата цена не може да бъде компенсирана от инвестиции в адаптация и ще се почувства чрез по-високи цени, по-нисък растеж и бедност, каквито и мерки за адаптация да се предприемат.
И все пак богатите държави са в значително по-добра позиция да избегнат някои от последствията чрез големи и скъпи адаптационни проекти. Изследвания показват, че холандците например могат да приемат перспективата за покачване нивото на световния океан с известно самообладание, въпреки че голяма част от територията на страната им е под морското равнище. Още през 2008 г. те са разработили план за справяне с покачване от 2 метра до 2200 г., разчетен да им струва между 1 и 2 милиарда евро годишно в продължение на век – сума, която според Economist ще могат лесно да си позволят.
За разлика от тях бедните държави често не разполагат нито с финансовите средства, нито с техническия капацитет и функциониращите институции, необходими за подобно начинание. В същото време те често са изложени на по-големи рискове, защото обикновено са по-зависими от земеделието, а никоя друга човешка дейност не е толкова тясно обвързана с времето.
В прогнозата си от 2007 г. за развитието на земеделието в затоплящия се свят Междуправителственият панел по измененията в климата представя два различни свята. В по-малките географски ширини високите температури ще съкратят земеделския сезон и ще утежнят условията за отглеждане на растения. При големите ширини, ако затоплянето е умерено, сезонът за отглеждане на земеделски култури ще се удължи и добивите ще се повишат отчасти заради по-високите нива СО2, които подпомагат фотосинтезата.
Много от милионите бедни фермерски домакинства в бедните държави, които се изхранват със земеделие, вече работят в по-променливи климатични условия, отколкото фермерите в страните в умерените климатични зони. Тази несигурност, както и липсата на социални защитни механизми ги кара максимално да избягват рисковете, което пък допълнително ги ограничава в предприемането на адаптационни стъпки като смяна на отглежданите култури и моделите на засаждане. Те са склонни да залагат на по-ниските, но по-сигурни добиви. Освен това при лоши климатични условия реколтата в цели региони страда едновременно.
Компенсираща новина за фермерите може да бъде голямата вероятност от покачване в цените на храните, макар че за бедните фермери, които харчат по-голямата част от доходите си за храна, е нож с две остриета, особено при положение че зачестяващите суши ще направят цените на храните все по-трудно предсказуеми. Дори при високи цени, по-издържливи култури и достъпни застрахователни услуги отказът от земеделието и смяната на поминъка може да се окаже добър адаптационен избор за много фермери. Това вероятно е разумна стъпка още преди промените да са ескалирали, твърди Economist.
Цената на тази адаптация е трудно да се прогнозира. Мелиса Дел и колегите й от Масачузетския технологичен университет изтъкват, че в по-горещи години БВП на развиващите се държави пада. Тази тревожна тенденция може да се задържи при дългосрочното покачване на температурите и да забави икономическия им растеж, който е най-сигурната основа за всички адаптационни мерки.
Сред най-бедните държави всички имат списъци с адаптационни мерки, нуждаещи се от финансиране. Тези списъци са изготвени в рамките на работата на ООН по климата, от която конференциите в Копенхаген и Канкун са част. Финансирането и експертното ноу-хау са важни, но важен е и примерът. Богатите държави могат да покажат чрез собствените си адаптационни програми, че адаптацията към климатичните промени трябва да е част от мейнстрийма в политическия и икономическия живот, а не някаква ексцентрична маргинална идея, която засяга само бедните.
