Промените в климата: Скептицизъм 2.0

Промените в климата: Скептицизъм 2.0

© HikingArtist.com



Научните доказателства за климатичните промени вече се оспорват само от шепа американски политици, неексперти по климата, пише вестник "Гардиън". Според изданието светът на практика е загърбил този първи голям климатичен спор и фокусът все повече се измества към втория – икономическото измерение на промените и адаптацията към тях.


След като тази година официално призна климатичните промени за факт, скандално известният доскорошен скептик Бьорн Ломборг сега оспорва основно икономическия смисъл от мерките по климата. Според него щетите от глобалното затопляне ще бъдат малки на фона на огромните разходи, необходими за предприемане на климатични мерки.


Позицията на Ломборг, застъпена в новия му документален филм Cool It!, се опира на мненията на няколо консервативни икономисти – най-вече Ричард Тол и Уилям Нордхаус – и твърди, че просто не можем да си позволим да плащаме за истински решения на климатичните проблеми.




Тол и Нордхаус са известни експерти, публикуващи в утвърдени икономически издания. Работата им показва, че икономистите често гледат на климатичните промени различно от учените. Научните климатични анализи са пълни с предупреждения за необратими промени, които стават все по-трудно предотвратими с преминаването на двуградусовата бариера в покачването на средните глобални температури. Като цяло целта за ограничаване на затоплянето в рамките на 2 градуса се е утвърдила в научните среди като необходимост за избягване на опасните изменения в климата.


За разлика от тях много икономисти приемат началните етапи на затоплянето за безобидни. Според прогнозите на Ричард Тол например светът дори ще спечели в резултат на първите 3 градуса покачване на температурите, а щетите ще станат наистина сериозни доста по-късно. Уилям Нордхаус пък прогнозира, че покачването с 2 градуса ще доведе до загуба на едва 1% от БВП. И в двата случая не изглежда да става дума за опасни промени.


Има и икономисти, които са на друго мнение. Според ключовия доклад на Никълъс Стърн, изготвен през 2006 г. по поръчка на британското правителство, запазването на досегашния модел на икономически растеж, базиран върху изкопаемите горива, би довело до климатични щети от поне 5% от БВП. Почти всички от тях биха могли да се избегнат чрез инвестиране на едва 1% от БВП в намаляване на емисиите. Стърн поставя акцент върху правата на бъдещите поколения и неравномерното глобално разпределение на последствията от промените в климата, което ще засегне най-напред и най-тежко бедните държави.


Гардиън цитира и икономиста от Харвард Мартин Уайзман, който отива още по-далеч и твърди, че катастрофалните икономически последствия не могат да бъдат изключени. Според него климатичните политики трябва да се базират на минимализиране на риска от най-лошия възможен сценарий вместо на най-вероятните събития – точно както застраховките за пожар са мотивирани от най-лошите възможни рискове, а не от изчисления за тяхната вероятност.


Според Гардиън развиващата се климатична икономика не дава добра основа за вземане на категорични политически решения, тъй като за разлика от дебата на климатолозите тук авторитетни учени застъпват разнообразни позиции. В заключение вестникът призовава участниците в конференцията за климата в Канкун да базират решенията си на тези икономически позиции, които са в синхрон с прогнозите на климатолозите за все по-застрашителни климатични последствия. Действията за справяне с проблемите на климата имат своята цена, но тя е много по-ниска от цената на бездействието, напомня вестникът.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK