Американците вярват различно в климатичните промени и в глобалното затопляне

Мнениено на американците за климатичните промени и/или глобалното затопляне очевидно е подвластно на езика, с който се описват тези явления, констатира Economist. Списанието се позовава на ново изследване, публикувано в научното издание Public Opinion Quarterly.


Авторите на публикацията Джонатан Шулт, Сара Х. Конрат и Норбърт Шуорц са Jonathon P. Schuldt, Sara H. Konrath, and Norbert Schwarz са изследвали сайтовете на консервативни и либерални мозъчни тръстове в САЩ и са установили, че консерваторите са по-склонни да говорят за "глобално затопляне", докато либералите предпочитат термина "климатични промени". Начинът на изразяване на консервативния елит изглежда отразява и обществените нагласи сред хората с консервативни убеждения.


"Републиканците се оказаха по-малко склонни да приемат, че явлението е реалност, когато беше формулирано като "глобално затопляне" (44%), отколкото като "климатични промени" (60,2%)", се казва в научната публикация. "Мнението на демократите пък не се повлия от избора на думи във въпроса. (86.9% срещу 86.4%). В резултат на разликата във формулировката, прословутото разногласие по темата между републиканци и демократи спадна от 42.9 процентни пункта разлика между вярващите и невярващите в "глобалното затопляне" до само 26.2 процентни пункта при "климатичните промени".




Какво е обяснението? "Глобалното затопляне", отбелязват авторите, директно отпраща към покачващи се температури, а това насърчава привеждането на анекдотични доказателства като необичайно студено или снежно време за оборване на твърденията, че има такава тенденция. Изразът "климатични промени" пък поставя акцента върху системната трансформация на климатичните модели, която предлага по-широк контекст за някое епизодично застудяване или навяване на снежни преспи. Авторите изказват и предположението, че "глобалното затопляне" съдържа малко по-силна конотация за човешка вина, отколкото "климатичните промени".


Но защо мнението на демократите не се влияе от избора на семантична рамка? Ето какво пишат Шулт, Конрат и Шуорц:


"Първо, демократите показаха висок процент на убеденост, че явлението е реалност (5.94 по 7-степенна скала). Изглежда вероятно техните виждания по въпроса да са по-изкристализирали и съответно по-малко подвластни на фини езикови манипулации. Това би било в синхрон с редица досегашни изследвания, показващи, че по-силните позиции са по-резистентни към промени във формулировката."


Едно от възможните тълкувания на резултатите е, че американците като цяло са по-малко поляризирани по въпросите на климата, отколкото може би изглеждат. Разногласията им за "климатичните промени" всъщност изобщо не са големи. А фактът, че мненията на консерваторите са толкова подвластни на езиковата формулировка, предполага относително ниско ниво на увереност по въпроса.


Можем да очакваме идеологическите разногласия по въпросите на климата да продължат да се смаляват, коментира Economist. Това ще се случи паралелно с развитието на дебата за климатичните политики и неговото дооформяне в публичното въображение. Много либертарианци и консерватори са мотивирани да отричат глобалното затопляне, защото смятат, че признаването на проблема е равно на връчване на "празен чек" на правителството, за да оправи нещата.


Когато стане ясно, че най-добрият отговор на климатичните промени е данък върху въглеродния диоксид, който може да бъде компенсиран чрез намаляване на други данъци, онези американци, които се боят от отварянето на вратички за "екофашизма", вероятно също ще се отпуснат, коментира Economist.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK