Гори с високо напрежение

Гори с високо напрежение

© Анелия Николова



На фона на новите регулации в сектора на възобновяемите източници (ВЕИ), които попариха надеждите за бърза и сигурна печалба от слънчеви и вятърни централи, производството на енергия от биомаса получи съмнително много насърчения (виж карето).


Оказа се, че към остатъчната дървесина от горското стопанство, сламата, органичните отпадъци и утайката от канализацията, които досега в България почти не се свързваха с производството на ток, бизнесът не е безразличен.


От 1 април Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) въведе нови, по-високи тарифи за изкупуване на биоенергията. Всичко щеше да е наред, ако държавата беше дала еднозначен отговор на два въпроса – първо, няма ли прекаленото поощряване на тези енергийни източници да доведе до поредния спекулативен наплив и, второ, как ще се гарантира опазването на горите от задаващия се натиск за по-голям добив на дървесина и от "случайното" изсичане на здрави дървета.




В очакване на инвеститори


Миналия месец министърът на земеделието Мирослав Найденов съобщи за планирани 100 млн. евро инвестиции в биомаса, споделени пред него от "Газ дьо Франс". Впоследствие се оказа, че френската компания все още опипва почвата - нито тя, нито агроведомството разкриха подробности доколко намеренията за строителство на когенерации (централи за ток и топлина) са реални.


По-рано проекти на биомаса в България искаше да развива и италианската "Картезио". Според Найденов от подобни инвестиции се интересуват също български и испански фирми.


Досега в страната няма нито една работеща централа за електричество от дървесина (не броим топлофикационни мощности за ефективно изгаряне на биомаса). Миналогодишният опит на португалската "Мейп дивелъпмънт" да пусне инсталация за електрическа енергия край Панагюрище претърпя неуспех заради спорове с енергийния регулатор. Липсата на такива централи беше основният довод в полза на стимулите, лансирани основно от ГЕРБ и ДПС.


Според управляващите дървесината не е вносен ресурс и затова може да повиши енергийната независимост на страната. По данни на Изпълнителната агенция по горите дървесината в българските гори е общо 643 млн. кубични метра, като всяка година количеството се увеличава средно с 14.4 млн. куб.м. От тях ежегодно се вземат между 5 и 6 млн. куб.м паднали дървета, като добивът им може да се увеличи на 8-10 млн. куб.м.


Пречка пред това е слабата пътна инфраструктура, оплакват се от изпълнителната агенция. Със закона за горите, приет преди два месеца, се учредява фонд за решаване на този проблем, в който ще се внася процент от продажбите на дървесина. "Средствата от него ще се използват целево за прокарване на пътища в горите, за да може да се увеличи дърводобивът, а и по-добре да се опазват горите. Където нямаме достъп, няма и защита", каза пред "Дневник" зам.-министърът на земеделието Георги Костов.


Социалният аргумент в полза на големите стимули, който пък изненадващо дойде от министъра на околната среда Нона Караджова, беше свързан със създаването на заетост в целия цикъл на енергийното производство. "Имаме желание националните ни цели да бъдат изпълнени по начин, съобразен с изискванията за защита на природата, с екологичните изисквания, с разкриването на работни места и с поносима цена на енергията", неотдавна каза екоминистърът.


По идея на депутата от ГЕРБ Диан Червенкондев парламентът заложи и специално облекчение за електроцентралите, които използват високоефективна термична газификация. Експерти обясниха, че става дума за процес, при който дървесината се нагрява в безкислородна среда, като първо се втечнява, а след това се превръща в газ. Мощностите по тази модерна технология ще продават електричество на 30% по-високи тарифи от тези за другите централи на органична материя.


Икономически опасения


Организациите на бизнеса с екоенергия предполагат, че големите стимули ще доведат до нереален наплив на проекти. "Колеги се шегуват в кулоарите на парламента, че след година-две ще има ситуация, в която или шефът на ДКЕВР, или някой политик ще обяснява как има заявки за хиляди мегавати за изграждане на централи на биомаса", коментира наскоро в интервю за "Дневник" шефът на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. "Създаваме си спирали на развитие, които набъбват, и изведнъж хората решават да ги отрежат, преди да се спукат."


Спекулативни "спирали" вече съществуват. Заради щедрите поощрения, които зелените централи използваха по стария закон за ВЕИ, Националната електрическа компания (НЕК) е задръстена от инвестиционни заявления за 18 700 мегавата, т.е. в пъти над възможностите за присъединяване на преносната мрежа. Подписани са и множество предварителни договори, но повечето от тях едва ли ще доведат до осъществяване на екоцентрали.


Производителите на ток от биомаса ще продават по цени, които всяка година ще се коригират, за да отразят не само променливите разходи за суровини, но и промените в заплатите на персонала - бонус, който не важи за бизнеса с други видове ВЕИ. Последните цени, които ДКЕВР определи по стария закон за ВЕИ, в някои случаи са над 100% по-високи от действащите до 31 март. В Асоциацията на производителите на екологична енергия са на мнение, че това е "явен лобизъм".


Според енергийни експерти друга слабост на новия закон е, че акцентира прекалено много върху генерирането на електричество, но не и върху енергията за отопление и охлаждане. Най-ефективната употреба на биомасата е, когато се изгаря за получаване на топлина, т.е. без да се преобразува още веднъж до електроенергия.


Екологични недоразумения


ГЕРБ защити редовното почистване на горите от остатъчна дървесина със загрижеността си за здравословното им състояние. "Горите се гледат като децата. Трябва да се подстригват, за да не хващат паразити", обясни депутатът от управляващата партия Емил Димитров по време на едно от заседанията на парламентарната икономическа комисия. Той обаче не посочи как ще се контролира дали някой не злоупотребява със санитарната сеч.


Единствената гаранция е контролът от страна на държавните горски стопанства, които трябва да следят дали добивът не надвишава количествата, записани в програмите за управление. "В горите се залагат планирани сечи. Те се базират на обективното състояние на горските насаждения, които се проверяват веднъж на 10 години", обясниха за "Дневник" от земеделското министерство.


Според кмета на Смолян Дора Янкова по новия закон за горите добивът ще става по утежнена процедура само от лицензирани търговци, като се отнема възможността обикновените хора, които по думите й досега са били "еколозите на общините", да събират дървесина например за огрев. "Хората в общините правят само суха и санитарна сеч. В закона за горите не е регламентиран добивът от физически лица. Режимът се монополизира", обясни Янкова, която оглавява Асоциацията на родопските общини.


Законът за ВЕИ обаче отваря широка врата да се използва биомаса, чийто произход е неясен. "В закона са записани изисквания за устойчивост на течните биогорива, но не и за тези, използвани за топлинна и електрическа енергия", казва експертът на природозащитната организация WWF Живко Богданов.


Биодизелът например трябва да е произведен от култури, които не са отглеждани върху територии с редки животни и растения или върху такива, в които е имало естествени гори.


Така се гарантира, че използването на биогорива действително намалява въглеродните емисии, а и не се секат девствени гори например за засяване на рапица. Екокритерии за произхода на биомасата за производство на ток обаче не са предивидени в закона. 30-процентният бонус за термичната газификация също предизвика безпокойство.


Макар според агенцията по горите потенциалът за използване на горска биомаса да е голям, със закона за ВЕИ се стимулира "свръхексплоатиране на горите и ощетяване на горската екосистема", смята Богданов.


"Няма проблем да се увеличи използването на дървесина, но това трябва да става в баланс с природата", обяснява експертът. И земеделското министерство, и WWF казват, че изнасянето на повече от 70% от мъртвата дървесина застрашава екосистемите и биоразнообразието - те зависят от гниещите дънери, клони и листа.



Насърчения за производство на ток от биомаса


- Гарантирано изкупуване на енергията за 20 години по преференциална тарифа (в по-ранна версия на закона срокът беше 15 години)
- "Tвърдата" преференциална тарифа за биомасата може да се променя ежегодно с индекси, изготвени от земеделския министър. Те отразяват променящите се разходи за суровини, експлоатация и работни заплати. Подобна мярка не съществува за другите ВЕИ
- 30% по-висока тарифа за електроенергията от централи с термична газификация
- Облекчена процедура за присъединяване към разпределителните мрежи за централи с мощност до 1 мегават (от ДПС настояваха прагът да бъде 5 мегавата, но предложението отпадна)
- Освобождаване от гаранция 5000 лв. за централи до 1 мегават за участие в процедурата по присъединяване, която се изисква за всички останали ВЕИ проекти освен покривните и фасадните инсталации.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK