Тиери Салмона, Европейска асоциация на индустриалните минерали: Кариерите могат да бъдат превърнати в природни местообитания

Тиери Салмона, Европейска асоциация на индустриалните минерали

© IMA

Тиери Салмона, Европейска асоциация на индустриалните минерали




- Европейската минна индустрия участва в над 200 проекта за опазване на ценна природа


- Въглеродната търговията ще намали конкурентността на някои добивни производства в ЕС



- Европейската минна индустрия участва в над 200 проекта за опазване на ценна природа


- Въглеродната търговията ще намали конкурентността на някои добивни производства в ЕС




Добивът на минерали в ЕС до голяма степен е хармонизиран с екозаконодателството – чрез директивите за мрежата "Натура 2000" и Директивата за минните отпадъци. В сектора обаче предстои доста работа за постигане на стандартите, особено по минната директива. Какви подобрения в сигурността на депата си за отпадъци и в работата си трябва да направят минните компании в Европа през следващите години?
- Директивата за минните отпадъци въведе редица правила, които от години се прилагат в ЕС-15. Основната цел е повишаването на стандартите във вече не толкова новите страни членки, които не са прилагали същите стандарти като на старите еврочленки. Доказано е, че една от критичните области е поддържането на хвостохранилища, язовири и минерални насипища.


Последните инциденти засилиха необходимостта от постоянен мониторинг от страна на промишлеността за тези съоръжения и по-редовни проверки от контролните органи. И накрая Директивата за минните отпадъци изисква събиране на подробни данни за характера на депонираните отпадъци.


Естеството на отпадъците може да доведе до значителни допълнителни разходи за индустрията. В зависимост от вида на минните отпадъци се налагат различни варианти за съхранение и съответно различни разходи.


Съществува ли все още риск от разливи в някои части на Европа подобни на инцидента в Унгария миналата година (където се скъса стена на хранилище за токсични отпадъци от алуминиево производство)?
- Някои производства прилагат водна обработка за пречистването на минерали. В този случай остава течен отпадък, съдържащ множество фини минерални частици - т.нар. хвост, който се съхранява в изкуствени резервоари или язовири. Минните компании са длъжни да осигуряват качеството и безопасността на тези съоръжения .


Точно затова се прилагат мониторинг и системи за управление. За разлика от ситуацията в Унгария в случай на добив на нерудни минерали остатъчните вещества в повечето случаи са химически инертни и поради това рискът от разливи е доста по-малък, а последствията не биха били толкова драматични, колкото в Унгария. Трябва също да се отбележи, че хвостохранилищата за индустриални минерали по принцип са доста по-малки от тези на металургията.


В последните години има тенденция добивните компании да инвестират в природозащитни инициативи. Можете ли да дадете примери за такова успешно сътрудничество?
- Добивният сектор приема социалната, екологичната и икономическата отговорност много сериозно. Преди началото на операциите за добивна дейност се изготвят планове за управление и възстановяване на околната среда след приключването на добива. Освен това много компании работят заедно с университети, неправителствени организации или консултанти, които им помагат при рекултивационни проекти, и др.


Миннодобивната промишленост обръща специално внимание на опазването на биологичното разнообразие. На уебсайтовете на партньорски организации, участващи в Европейския ден на минералите, могат да се преброят повече от 200 конкретни инициативи, в които индустрията допринася за опазване на биоразнообразието.


В Европа опазването на застрашените видове се осигурява чрез екомрежата "Натура 2000". В едно ново ръководство, изготвено от Европейската комисия съвместно с представители на индустрията, изрично се казва, че минните дейности в защитени зони са допустими, но само при условие че се спазят определен брой мерки, прилагани от минната компания.


Добивната промишленост обикновено е обвинявана, че променя драстично пейзажа и оставя "рани" в природата. Може ли кариерите да бъдат рекултивирани така, че да се възстанови напълно ландшафтът? Има ли такива случаи някъде в Европа или в останалата част на света?
- В Европейския съюз не може да бъде открита кариера, без да има готов подробен план за възстановяване на мястото, одобрен от властите. Този план включва възстановяване на ландшафта след края на живота на мината, озеленяване, както и опазването на биологичното разнообразие. Възстановяване на първоначалния пейзаж е възможно, но често не е предпочитан вариант.


Обикновено кариерите могат да бъдат използвани за създаване на нови зони за отдих като езера, паркове за опазване на природата и т.н. Съществуват много добри примери, при които минните компании са създали нови интересни местообитания. Например в Корнуол във Великобритания кариери бяха превърнати във влажни зони и гори, а в Белгия бивши кариери за добив на силициев диоксид бяха включени в територията на първия Национален парк на Белгия.


По какъв начин климатичната политиката на ЕС и Схемата за търговия с емисии влияе върху бизнеса с полезни изкопаеми в Европа?
- Минералите имат редица приложения (в производството на желязо и стомана, на стъкло и др.) Някои от тези сектори са въглеродно-интензивни и официално се сочат за рискови по отношение на възможността за изтичане на въглерод. Това означава, че заради въвеждането на цена на въглеродните емисии, може да се окаже по-евтино продуктите да се внасят, вместо да се произвеждат в рамките на ЕС.


На практика това би довело до пренасочване на производството в страни извън ЕС, като емисиите, свързани с него, също ще се преместят в чужбина. Като погледнем цялата картина, излиза, че реалното количество парникови емисии ще остане горе-долу едно и също, а в същото време ЕС ще е изгубил част от своята икономическа дейност в областта. Добивната промишленост може да бъде и индиректно засегната от схемата, ако потребителите надолу по веригата изнесат производството си извън Европа и вече не купуват техните минерали на пазара на ЕС.


Ефектите от изтичането на въглеродни емисии се усещат по цялата верига. Освен това някои минерали се преработват чрез топлинен процес, чрез калциниране. За някои продукти като варта търговията с емисии ще има пряко негативно отражение върху конкурентоспособността на индустрията спрямо компаниите извън Европа.


Индустриални минерали се използват в екологично инженерство – пречистване на отпадни води, на вредни емисии в индустриалните предприятия и електроцентралите. Какво друго екологично приложение могат да имат те? Могат ли да се използват например в проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS)?
- Освен за улавяне на димните газове от топлоелектрическите централи и във филтрирането на питейните и отпадъчните води, минерали се използват също в геосинтетичните мембрани, които предпазват от замърсяване на подземните води при някои съоръжения (сметищата например).


Проучва се и възможността за използването им в улавяне на въглероден диоксид. До този момент обаче минерализацията на CO2 излиза по-скъпо в сравнение с другите технологии за улавяне. Минерали се използват и в много възобновяеми енергийни източници. За слънчевите клетки например е нужен силиций, който се произвежда от кварцови камъчета.


Пречистеният силиций се изсипва в тигли, изработени от много чист кварц. Вятърните турбини също се нуждаят от минерали за подсилване на перките. Електрическите автомобили също съдържат минерали в батериите си (графит и метали), минерални елементи в пластмасовите си части, както и в системи за електронно управление.


Оказват ли големите развиващи се пазари като Латинска Америка и Азия вече натиск върху бизнеса с минерали в Европа? Как биха могли да издържат европейските дружества на ниска цена и на натиска от чужбина - чрез намаляване на разходите, персонала, заплатите?
- Страните от третия свят днес се стремят да развият икономиките си и за целта се нуждаят от сигурност, че разполагат с достатъчно минерални суровини, за да задоволят растежа си. Поради това те рядко насърчават износа на полезни изкопаеми. Напротив, често използват стимули за вътрешната употреба на собствените суровини.


Такъв е и случаят с Китай, който неотдавна въведе ограничения за експорта на редки полезни изкопаеми. Рискът е не Европа да пострада от конкурентните вносни суровини, а по-скоро европейската индустрия да няма достъп до количеството материали, което й е нужно. Така че достъпът до тези ресурси на наша територия, в ЕС, е жизненоважен за развитието на Европа.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK