Чиста храна, частен поминък*

Биофермер връща изгубената връзка на хората от големия град с храната и земята

Милен Стоянов обработва 85 дка биосертифицирани площи, 7 от тях са засети с пипер

© Юлия Лазарова

Милен Стоянов обработва 85 дка биосертифицирани площи, 7 от тях са засети с пипер



Избори 2022


- Солидарното земеделие подкрепя малките фермери, които произвеждат храна по традиционните методи и се грижат за здравето на хората и природата

Солидарното земеделие, набиращо популярност през последните 40 години, изглежда, е на път да покълне и в България. В страната вече има три пилотни ферми, които се опитват да прокарат концепцията сред земеделските производители и потребители.


Идеята на солидарното земеделие е да подкрепи малките фермери, които произвеждат храна по традиционните методи и се грижат за човешкото здраве и природата.




Хората идват и помагат всеотдайно, разказва Милен Стоянов, един от фермерите, които участват в проекта "Солидарно земеделие" на фондация "Заедно". Това е една идея, която никой не финансира, те идват на свои разноски, а единственото, което поемаме ние, е храната за времето на престоя на доброволците, като понякога ги настаняваме за времето на акцията, споделя Милен. Неговото стопанство се състои от 85 декара биосертифицирани площи, основно заети от зеленчуци, в Мало Пещене, на 25 км северно от Враца.


Добротворците


Доброволците или добротворците, както са известни сред фермерите, участващи в проекта "Солидарно земеделие", най-често са хора, които искат да се докоснат до природата, оценяват това, което правят биоземеделците, категорично отказват да използват конвенционалните продукти, стремят се да ядат чиста храна и държат да знаят откъде идва тя.


Повечето от желаещите да се включат в акциите са се откъснали от земята, нямат села, родени са в града и са отрасли там. Когато идват тук за пръв път, не знаят нищо свързано със земеделието и затова всичко им се обяснява и показва като на малко дете, допълва Милен.


В повечето случаи обаче желанието компенсира незнанието и често след един час обучение доброволците работят така, все едно цял живот са били на полето, споделя още той. Липсата на тренинг често си казва думата и не издържат на темпото, но въпреки умората не спират.


Направи си сам


При солидарното земеделие често става дума за малки, понякога прохождащи стопанства, при които плащането за работна ръка би затруднило стопаните. Аз съм благодарен, защото доброволците замениха работниците, които иначе трябваше да наема, коментира още биопроизводителят. Един техен работен ден замества три работни дни на нает от мен човек, изчислява Милен.


Ако тук нещо трябва да се свърши за 1 ден, а вместо това се свърши за 10, аз ще съм на тотална загуба, обяснява Милен. В земеделието свършената навреме работа означава успех, закъснението означава загуба, няма средно положение.


По принцип хората, които помагат във фермерската работа, могат да получат намаление от цената на произведената продукция, но до този момент никой от участниците не се е възползвал от предложението, коментира Милен. Това донякъде се дължи на факта, че практиката все още е нова.


От началото на годината акциите в биофемата в Мало Пещене са няколко. Първата е за засаждането на тикви към края на април. Тогава участие в нея вземат трима души, като повечето от доброволците са много интересни хора.


Един от тях е Мак от Етиопия, с който се запознахме миналата година при една акция за прибиране на лимец на ръка със сърпове. При следващата акция един от доброволците дойде на стоп от Пловдив, а друго семейство беше взело кола под наем. Помощниците не жалят силите си.


Хората откликват с невероятно желание, може би и защото има и образователен елемент, обяснява Милен. Досега само едно семейство е дошло с детето си, но и друга майка е изявила желание да дойде с децата си за една седмица. Освен зелено училище за деца Милен иска да организира и обучение за хора, които имат интерес към биологичното земеделие.


Така ще може да сподели наученото и да помогне на бъдещите фермери да не допускат същите грешки, които е правил той. Проблемите са разнообразни, човек греши от незнание, понякога хората прилагат практики от конвенционалното земеделие, които са тотално погрешни при биологичното, обяснява още той.


На косъм


Най-трудната година за Милен се оказва изминалата 2010 г., но въпреки това той успява да отбележи ръст в печалбата между 10 и 20%. Имаше опасност миналата година да фалирам, но засега мисля, че се оправиха нещата, твърди Милен. До този момент истерията около е.коли не ме е засегнала, защото все още няма готова продукция. Някои биопроизводители обаче сериозно пострадаха, коментира още Милен.


От 2008 г. земите му са сертифицирани и има право да етикетира продукцията като био. Той отглежда 7 дка пипер, 2 дка домати, 19 дка тикви, останалото са тиквички, краставици, дини. Основният проблем се оказва, че пазарът в страната е прекалено малък, за да пласира тук продукцията си, но пък количествата не са достатъчни за износ в чужбина.


Идеята да се съберат няколко производители също не е успешна. В момента разчита изцяло на вътрешния пазар, който, въпреки че е слаб, се разраства с всяка изминала година. Предпочита да продава в малките магазини, които са специализирани за биопродукти и с които може да контактува директно. Пласира продукцията си без посредник, най-често в "Биомаг", "Биовариант", "Слънце-Луна".


В по-големите не е опитвал, защото не е съгласен с условията, поставяни от тях. Миналата година се появяват и първите клиенти, които държат да контактуват директно с биопроизводителя. Това не са фирми, а обикновени хора, които искат да ядат чиста храна. В рамките на 20-ина дни ме потърсиха от три места, допълва Милен.


Биопроизводителят от Мало Пещене е сред малкото късметлии, които са получили цялата сума по агроекологичните плащания за 2008 и 2009 г. По думите му би било добре, ако субсидиите се раздават рано през пролетта, защото тогава се харчат най-много пари, но на практика това не се случва. Когато човек има оборотни пари в началото на сезона, със сигурност диша много по-леко, допълва още той.


Уроци от природата


Милен си подготвя сам листен тор от коприва, използва и биохумус, които прилага и за пръскане с капковото напояване. Опитва се да запази и някои от старите българските сортове, голяма част от които вече са изчезнали. Миналата година за пръв път пробва да отгледа фасул, който не е регистриран като сорт, защото не е селектиран в институт, а от обикновените хора от хасковския край, които направили своя собствена селекция.


Твърдо държа на него, защото е издържлив, той се е приспособил към изключително големи горещини, при него проблем възниква, когато годината е много влажна, обяснява той. От есента на 2009 г. Милен не оре, защото по думите му това унищожава плодородието на почвата, което се дължи на обитаващите я микроорганизми.


В един кубичен сантиметър живеят няколко милиарда микроорганизъма. При оранта те се изхвърлят отгоре, където масово умират, а докато се възстанови популацията, сезонът си отива. Затова разрохвам с дискова брана почвата, без да обръщам, обяснява още той.


За вкуса на българския домат


Доматите, които отглежда, също са български сортове. За съжаление те са хибриди, но се наложиха на пазара и не искам на този етап да ги сменям, казва още Милен. От години той се опитва да убеди големите производители да започнат да произвеждат биологични семена, независимо че са хибридни, и като че ли има шанс това да се случи. Надявам се, че ще се появят производители на сертифицирани български семена, споделя той.


Сега има внос от Франция и Холандия, но те пък според него не стават за ядене, защото нямат вкус. Западните потребители са свикнали с този вкус, смята Милен. "Но аз си мисля, че ако излезе нашият домат на чуждия пазар, както е било преди по-малко от 30 години, със сигурност ще измести холандските. Просто някой трябва да направи първата стъпка", твърди биопроизводителят от Мало Пещене.


* Заглавието е перифраза на наименованието на коалиция "Чиста храна, честен поминък"

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK