© Reuters
Германия ще направи крачка назад към въглищата, газа и вноса на енергия, за да запълни бездната, останала след бързото оттегляне от използването на ядрени мощности и липсата на допълнителна подкрепа за възобновяемите енергоизточници, се казва в анализ на "Ройтерс". Това ще застраши усилията й за намаляване на парниковите емисии.
След кризата във Фукушима, германското правителство окончателно закри 8 ядрени електроцентрали и планира поетапно затварянето на останалите 9 до 2022 г.
Най-голямата икономика в Европа обаче засега не предприема стъпки, които да дадат допълнителен тласък на зелената енергия, въпреки резултатите от социологическите проучвания, според които хората с готовност биха плащали по-високи сметки, за да я подкрепят.
През 2006 г. Германия беше си поставила за цел да произвежда 35% от енергията си от възобновяеми източници до 2020 г. и запази тази цел непроменена, въпреки че предприе закриване на 13% от енергийните си мощности.
Според анализатори и експерти дупката ще трябва да бъде запушена с връщане към конвенционалните енергоизточници и с внос, което ще застраши постигането на амбициозните й цели за съкращаване на парниковите емисии с 40% до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г.
"Германия вероятно ще замести спрените ядрени мощности по-скоро с въглища, газ и внос, а не с нови инсталации за възобновяема енергия," каза анализаторът от "Сосиете Женерал" Дидие Лоран.
По данни на Германския атомен форум произведената през миналата година в страната ядрена енергия е била 140.6 тераватчаса. В същото време според правителството електричеството от ВЕИ е било 102 тераватчаса, като до 2020 г. се очаква да нарасне едва до 155 тераватчаса. Заложените в тази област цели не са променяни.
Според Волфганг Фафенбергер, учен, който специализира в областта на енергетиката в университета "Якобс" в Бремен, Германия има нужда от нова концепция. "Преди няколко дни правителството заяви, че енергийната ни стратегия, създадена през 2010 г., си остава в сила, но разбира се, тя просто вече не работи, смята той.
Според анализ на Morningstar Equity Research, от тази дупка в доставките на енергия може да спечелят същите компании, които бяха най-засегнати от решението за закриване на ядрените мощности - собствениците въглищни и газови централи като RWE и E.ON.
Германия обаче трябва да изпълнява и целите за съкращаване на емисиите си с 40% до 2020 г., с които сама се е обвързала и които са доста по-амбициозни от общоевропейските. Според изследователи тя няма да успее да постигне необходимите съкращения на СО2, след като вече не може да разчита на ядрената енергия.
Затова ще са необходими повече мерки за стимулиране на възобновяемата енергия. След затихването на първоначалния ентусиазъм около решението на Германия, остава въпросът дали отказът от ядрена енергия автоматично означава възход на зелената енергия, тъй като ясни ангажименти в тази посока от страна на правителството засега липсват.
