Работата, която ни чака в Дърбан

Работата, която ни чака в Дърбан

© Reuters



Преговорите на ООН по измененията на климата в Канкун стартираха преди една година, насред вълна от песимизъм. След разочарованието в Копенхаген изглеждаше, че принципите на международните преговори са поставени под съмнение.


Очакванията бяха ниски. Но от горчивината се роди нов консенсус. За първи път светът се споразумя да задържи глобалното затопляне под 2 градуса.


Това е важно. Светът не постига споразумения толкова често. Има съвсем малко на брой истински глобални споразумения и само една глобална организация. Следващата седмица ООН ще свика поредния кръг от преговори за глобално климатично споразумение.




За съжаление за много държави едва ли можеше да има по-тежък момент от този. Европа е изправена пред валутна криза с невиждани размери. САЩ са прекалено заети с осигуряването на работни места и растеж. Близкият Изток и Северна Африка са изцяло ангажирани с въпроси на политическата реформа.


Миналата година се стремяхме да спасим преговорите, защото докато дискусиите продължават, има и възможности. Времето ни обаче изтича. Както Международната агенция по енергетика отбеляза по-рано този месец, сега времето за адекватни действия по отношение на промените в климата се измерва не в десетилетия, а в години. Науката ни казва, че трябва да намалим глобалните емисии до 2020 година. В противен случай ще се изправим пред ужасяващи последствия.


В Канкун започнахме да създаваме глобална архитектура за мониторинг на емисиите и подкрепа на развиващите се държави в борбата с климатичните промени. Но един фундаментален въпрос остана без отговор. В каква посока са тръгнали международните преговори?


Дали към обвързващо споразумение, което ангажира големите производители на парникови емисии със задължаващи цели за намаляването им? Или към това държавите доброволно да обещаят да предприемат действия?


Имам прост отговор: абсолютно необходимо е глобално споразумение, обхващащо всички големи икономики. Това бе толкова важно и за двете партниращи си партии в коалиционното правителство на Великобритания, че беше включено в Коалиционното споразумение. Великобритания остава непреклонен адвокат за юридически обвързващо споразумение в рамките на ООН.


Нито един голям глобален проблем, независимо дали става въпрос за надпреварата във въоръжаването или за търговските конфликти, не е бил решен с разчитане на силата на политическите обещания.


Предвид текущите обстоятелства, това няма да се случи веднага. Дърбан няма да бъде момента, в който ще кажем "Еврика!". Но можем да дадем ясен сигнал, че това е нашата цел.


Вече съществува юридически обвързващо споразумение – Протоколът от Киото. През 1997 г. 37 големи икономики, сред които Япония, Русия, Канада, Австралия и ЕС, поеха официален ангажимент да намалят емисиите си. ЕС вече надмина целта си по Киото.


Първият период на действие на Протокола от Киото изтича следващата година, а Япония, Канада и Русия заявиха, че няма да се включат във втори период.


От друга страна, ЕС иска точно това. Ако обаче само ЕС се включи, без съпоставим ангажимент от големите производители на емисии, включително САЩ, или големи възникващи икономики като Китай, Бразилия и Индия, тогава няма да сме постигнали много. ЕС, отговорен само за 12% от глобалните емисии, ще остане сам в глобалното споразумение, без останалата част от планетата. Това няма да е достатъчно.


Необходимо е големите икономики да се ангажират с изчерпателна юридическа рамка сега и да завършат преговорите до 2015 година. Това не е нещо, което искаме само ние. Мнозинството от развиващите се държави също го искат, особено уязвимите малки острови и най-бедните държави.


Ето защо, заедно с останалите държави от ЕС аз заявявам, че бих искал да гарантираме втори период на Протокола от Киото. Но другите трябва да се ангажират с глобалната юридическа рамка, от която има нужда светът. В крайна сметка, Дърбан зависи от ходовете, които ще предприемат другите.


Киото дава основата на правилата, които ни трябват, за да се справим с дестабилизиращия се климат. Ако научихме нещо от финансовата криза, то е, че ясните правила, приложени по подходящия начин, могат да предотвратят токсичното натрупване на риск. Ето защо Дърбан не трябва да бъде краят на Киото. Той по-скоро трябва да даде сигнал за подновения ни ангажимент към една кауза.


Правилата работят. Според неотдавнашно проучване на големите глобални фирми 83% от бизнес лидерите смятат, че справянето с климатичните промени изисква многостранно споразумение. Само 18% обаче смятат, че такова споразумение е възможно. Бизнесът иска сигурност; хората искат действия.


Ясното обещание за ангажимент към ново споразумение ще даде тази сигурност. Но на нас ни трябват и незабавни действия. Обещанията, направени досега, не са достатъчни. В Дърбан трябва да се споразумеем да запълним празнината. Можем да набележим действия, които да предприемем сега и да натрупаме импулс за основен преглед на амбициите. Можем да надградим системата, която използваме за измерване и проверка на намалените емисии.


Трябва да постигнем повече в областта на дългосрочното финансиране за развиващите се държави и да дадем началото на Зеления фонд. Трябва да продължим текущата работа за намаляване на емисиите от обезлесяване.


Трябва да покажем лидерство. Следващата година ще призова за по-амбициозни цели на ЕС за намаляване на емисиите – 30% до 2020. Това ще ни помогне да разширим хоризонта си в глобален план.


Това не е лесен път, но вярвам, че е единствения възможен начин да постигнем целите си. Милтън Фрийдмън каза веднъж: "Нашата основна функция е да поддържаме живи добрите идеи, докато политически невъзможното стане политически неизбежно." Това е добро описание на задачата, която ни чака в Дърбан.


Статията е предоставена на dnevnik.bg от британското посолство в София

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK