Economist: Ядрената енергия е мечта, която се провали

Снимка на АЕЦ "Даиичи" във Фукушима, направена на 20 март 2011 г.

© Ройтерс

Снимка на АЕЦ "Даиичи" във Фукушима, направена на 20 март 2011 г.



Ядрената енергия ще има маргинална роля в икономиката на бъдещето, твърди списание Economist в последния си брой, в който е публикуван специален доклад по темата под заглавието "Мечтата, която се провали".


Според авторите основна причина за скромното бъдеще на тази индустрия са не само проблемите със сигурността, но също и високата цена на реакторите, които няма изгледи да поевтинеят.


В зората на ядрената енергетика идеалистите се надяваха, че тя може да осигури евтино, изобилно и безопасно електричество за векове напред, пишат авторите. Тази надежда не се оправда и няма изгледи да се оправдае в бъдеще, коментират те.




Изданието припомня грешката си отпреди 26 години, когато по-малко от месец преди катастрофата в Чернобил заявява, че ядрената индустрия е "безопасна като шоколадова фабрика". Опровержението отрезвява мнозина - радиоактивното замърсяване от аварията се разпространява на голяма площ, части от която и до днес са необитаеми, а реалните щети все още се изчисляват.


Двайсет и пет години по-късно подобна катастрофа се случи отново този път в Япония, въпреки че хората, които управляват нейния ядрен сектор, не са апартчици в разпадаща се авторитарна държава, какъвто беше случаят с Украйна, коментира Economist.


В Япония контролът върху индустрията зависеше от хора, носещи отговорност пред гласоподавателите, акционерите и обществото. Въпреки това те допуснаха ентусиазмът им по отношение на ядрената енергия да служи за оправдание на слаба регулация и ненадеждни системи за сигурност, както и престъпно неглижиране на сеизмичните рискове за ядрените реактори, пишат авторите на анализа.


Разбира се, не всички демокрации допускат тези грешки, но в същото време държавите, които най-много инвестират в нови реактори, като Китай или Русия, не са известни с независимите си регулации и педантичното си, самокритично отношение към безопасността, коментира списанието.


Най-важният аргумент за незавидното бъдеще на ядрената енергетика обаче си остава твърде високата цена на реакторите. Без участието на държавата частните бизнеси просто не строят ядрени централи, напомнят авторите. Няколкото ядрени реактора, които се строят в Европа, вече сериозно надхвърлят и без това големите си бюджети. В същото време в САЩ, където действащите реактори са най-много, шистовият газ вече сериозно е понижил цената на една от техните алтернативи.


За да играе важна роля в бъдеще, ядрената енергия трябва или да поевтинее, или другите енергоизточници да поскъпнат. Второто изглежда като обещаваща опция в светлината на щетите, които използването на изкопаеми горива нанася на природата, коментират авторите. Тези щети все още не се заплащат, но въвеждането на данък върху въглеродните емисии в бъдеще ще повиши цените на енергията от изкопаеми горива.


На практика обаче дори въглеродният данък, за чието въвеждане Economist отдавна призовава, едва ли ще е достатъчен, за да оправдае високата цена на ядрените централи. Засега няма признаци, че емисиите могат да се обложат със ставка, която да е достатъчно висока, за да има някакъв значим ефект върху сектора, пишат авторите на анализа.


Всичко това означава, че няма реални изгледи ядрената енергия да стане истински конкурентна. Цената на технологията не е намаляла въпреки щедрите субсидии за научни изследвания в тази област, които правителствата отделят от десетилетия.


Иновациите процъфтяват там, където много различни технологични вариации могат да се състезават помежду си, където стъпването на нови играчи е лесно, а регулациите не са твърде тежки. На тези условия отговарят някои технологии за възобновяема енергия и в резултат на това те наистина стават по-евтини, коментира Economist.


При ядрената енергия обаче това не може да се случи. Дори да има някакви иновации в бъдеще, те просто няма да дойдат достатъчно бързо, за да се конкурират с алтернативите в енергетиката, заключават авторите.


Разбира се, ядрените централи няма да изчезнат - някои от съществуващите реактори ще се използват още дълго време. Ще има и отделни държави, които ще продължат да ги строят, загрижени за енергийното си бъдеще или водени от амбиции за разработване на ядрено оръжие. Вече е ясно обаче, че ядрената енергия няма да доведе до глобална енергийна трансформация, както човечеството някога се надяваше, категорични са авторите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK