Мария Иванова, професор по глобално управление: Трябват ни лидери, които да покажат, че икономика и екология не са противопоставени

Мария Иванова

© Цветелина Белутова, Капитал

Мария Иванова



Мария Иванова е професор по глобално управление във Висшето училище по политика и глобални науки "Маккормак" към Университета на Масачузетс в Бостън. Създава и ръководи Център по управление и устойчивост, специалист е по международни отношения и глобална екологична политика. Тя е първата българка, поканена да участва като автор в годишното издание "Състоянието на планетата" на института Worldwatch. Родена е в Пловдив, завършила е Йейлския университет, където през 2006 г. защитава докторска дисертация на тема "Глобалното екологично управление: митове и реалности". Работила е в колежа "Уилям и Мери" във Вирджиния, в екологичната дирекция на ОИСР в Париж и в Шведската агенцията за опазване на околната среда. С нея разговаряме за срещата на високо равнище на ООН за устойчиво развитие "Рио +20", която се провежда между 20 и 22 юни.


Вие сте специалист по глобално екологично управление, какво точно означава това?
-Това е нов термин за България, на английски е global environmental governance. Моята дефиниция за управление в този смисъл e "разработване и прилагане на политики". Когато говорим за управление на глобално ниво, имаме предвид предимно институциите, създадени на международно равнище, за да подпомогнат разработването и прилагането на политики на национално и локално ниво. Но най-важната цел на глобалното управление е решаването на глобални проблеми.


Има ли някакви особени предизвикателства пред глобалното управление в областта на околната среда?
-Да, има доста характерни предизвикателства, защото при разработването и опита за прилагане на екологични политики от глобално към национално и местно ниво се натъкваме на един конфликт. Той е между глобалния интерес, касаещ проблеми, които надхвърлят държавните граници, и националните интереси на държави, които се управляват в собствените си граници. Екологичните проблеми на глобално ниво по дефиниция нямат национални граници и е много трудно да се определи кой ги предизвиква, кой трябва да ги реши и кой ще бъде облагодетелстван от това решение.




Например климатът и глобалното затопляне са класическият глобален екологичен проблем. Всички вече знаят, че първопричината за него е индустриалното развитие на определени държави в исторически план. А потърпевшите, особено сега, са страни, които никога не са били добре развити и са страшно уязвими – такива са например малките островни държави в Тихия океан, много от държавите в Африка. Те изобщо не са допринесли за проблема, но те са тези, които страдат най-много. И естествено, когато трябва да се разрешат тези проблеми, се стига до конфликти на сила, власт, икономика и т. н. на глобално ниво.


След последните световни срещи за климата много хора са песимисти по отношение на постигането на глобални споразумения по проблемите на околната среда. Смятате ли, че международните институции, такива, каквито са в момента, са в състояние да договорят решения на тези проблеми?
- Определено в сегашното им състояние международните институции не могат да разрешат проблемите, които стоят пред човечеството. Международните институции са създадени от държави, за да им помогнат да решат тези проблеми. Ние като че ли често забравяме, че тези институции не са създадени сами по себе си и те не могат сами да разрешават проблемите. Например ООН не може да разреши световните въпроси, защото е една институция, която е създадена от държави и съдържа държави. И тези държави трябва да се съгласят на някаква обща политика и след това да я приложат.


Определено в сегашните им рамки тези международни институции, било то ООН, било различните конвенции като тази по климата, не могат да се справят със задачата. Затова и в момента има доста държави, които искат да реформират тези институции, това е една от двете най-важни точки в дневния ред на конференцията "Рио +20". Едната е за зелената икономика – държавите ще се опитат да постигнат някакво споразумение. А другата е за управлението за устойчиво развитие – какви институции са нужни на глобално ниво, какви пълномощия трябва да им се дадат, и доколко могат самите държави да отстъпят крачка назад от собствените си тясно дефинирани интереси и да погледнат на планетата като на едно цяло, а не като парчета земя, върху които те имат власт.


Според вас как трябва да се реформират международните институции, за да можем да се надяваме на напредък по проблемите на околната среда?
- Първо тези институции трябва да имат по-обширни правомощия, които от една страна се дават от самите държави, от друга страна се базират на авторитет. Тоест тези международни институции трябва също и сами да се вгледат в себе си, да започнат да произвеждат резултати, да изпълняват задачите си по начин, който би им създал авторитет. Така че държавите сами да се обръщат към тях и самите граждани, хора от целия свят, също да се обръщат към тях.


Друга важна част от този въпрос неизменно са финансите. Не е задължително винаги да са повече или да са много пари, а да са съизмерими със задачите. Защото има различни международни институции, тези по екология се занимават с глобални проблеми и техните финансови ресурси трябва да са съизмерими с мандата им, със задачите, които се очаква те да решат. От друга страна те сами трябва да използват тези ресурси по най-ефективния начин.


Не можем да кажем просто "държавите са виновни, че тези институции не работят", нито можем да кажем, че изцяло самите институции са виновни, че не работят достатъчно добре. Но трябва и държавите, и институциите да погледнат кое може да се направи по-добре, как може да се дадат повече правомощия, повече ресурси, но и те да бъдат по-добре използвани.


Някои критици на ООН твърдят, че извън нейните структури би било по-лесно да се договорят решения на глобалните екологични проблеми, какво мислите вие по този въпрос?
- Аз мисля, че да се излиза извън структурите на ООН сега е от една страна модерно и може би атрактивно, но от друга страна, когато говорим за екологични проблеми, това са проблеми на всичките 193 държави членки на ООН. Ако излезем от тези структури и се опитаме да разрешим проблемите извън тях, смятам че легитимността на каквито и да било решения ще се намали значително. ООН е единствената институция на международно ниво, в която влизат всички държави в света. Ако искаме да разрешим тези проблеми на глобално ниво, трябва да включим всички държави, не можем да ги изключваме.


От друга страна има проблеми, които биха били разрешени от по-малък брой държави. Мисля, че трябва да се направи някакъв хибриден модел, при който държавите, отговорни за определени проблеми, да се съберат, да решат как биха могли да решат тези проблеми и може би във втори стадий да включат и останалите страни, които имат отношение. Защото както и да го погледнем, всички съвременни екологични въпроси имат по един или друг начин глобално влияние.


Не беше ли Протоколът от Киото един такъв опит на част от отговорните за проблема държави да инициират решаването му? Но те не успяват все още да привлекат останалите да се присъединят към тях, което като че ли не дава надежда за успех на подобни начинания.
- Киото е в рамките на ООН и е част от Конвенцията по изменението на климата, в която членуват всички държави. Там сходното с хибридния модел е, че държавите, които отговарят за първопричината за изменението на климата, трябва да поемат отговорност. И в момента точно това е спънката, която не може да бъде преодоляна – САЩ например казват "Китай сега също е отговорен", а Китай не се ангажира да предприемe мерките, които Протоколът от Киото предписва за развитите държави. Така че тези структури трябва да са доста гъвкави и да могат да включват нови държави в нови роли.


Това ни връща пак към въпроса за уникалните проблеми на глобалната екологична политика и това е точно този конфликт между държавите, които исторически са допринасяли за проблемите и държавите, които сега се включват към една нова вълна на индустриализация и също започват да допринасят към тях. Ако вземем за пример САЩ и Китай, САЩ бяха на първо място като източник на парникови газове, но сега Китай вече е на първо място, макар на глава от населението емисиите на Китай все още да са в пъти по-ниски от тези на САЩ.


Как са успели създателите на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) през 70-те да привлекат развиващите се страни за сътрудничество и какво трябва да се случи сега, за да се доближат позициите на развити и развиващи се страни?
-Това е чудесен въпрос, защото наистина проблемите – не само екологичните, но и политическите – въпреки различията спрямо 70-те години, все пак имат и много общи компоненти. Точно този конфликт между развити и развиващи се държави е бил страшно обострен през 70-те години на 20-ти век, но и сега не е по-малко такъв. Въпреки че някои от тогавашните развиващи се страни сега са в доста различен стадий на развитие – например Китай, Индия, Бразилия.


През 70-те години, да ви кажа честно, привличането на развиващите се държави към сътрудничество по екологичните въпроси се дължи главно на един единствен човек. И това е Морис Стронг, който тогава е бил генералният секретар на Конференцията на ООН по околната среда в Стокхолм през 1972 г. В моята глава в сборника "Състоянието на планетата 2012" има една снимка на петимата директори на UNEP – той става първият от тях и е един от хората на снимката. В момента е на над 80 години. Като генерален секретар на Конференцията той пътува по всички държави и лично разговаря с техните политически лидери, за да ги убеди, че трябва да се ангажират и да присъстват в Стокхолм.


Един от другите хора на снимката е Мустафа Толба, който става заместник на Морис Стронг, а след 1975 г. поема поста директор на UNEP от него. По време на Стокхолмската конференция той е бил министър в Египет. Аз се срещах с всички тях и ги интервюирах. Мустафа Толба ми каза: "През 70-те години ние като развиващи се държави изобщо не искахме да участваме в такава конференция и аз като представител на Египет казах - не, в никакъв случай. Но Морис Стронг успя да ме убеди във важността на екологията за икономиката." Той наистина е успял да убеди тези хора, че без екология, без подход към околната среда като към основа на човешкото развитие, икономиката също няма да може да се развие и няма да може да оцелее.


Това са били аргументите през 70-те години. Индира Ганди тогава също отива и произнася една много пламенна реч в Стокхолм, но в момента, през 2012 г., точно 40 години по-късно, различията между развиващите се и развитите държави са също така дълбоки. Мисля, че това, което липсва в момента, е една такава лидерска фигура на международно ниво, която да може да покаже по същия начин, но с по-осъвременен поглед, че екологията и икономиката не са противопоставени. И че околната среда е наистина основата за устойчиво развитие.


Доколко един такъв лидер днес би имал подкрепа от гражданите на държавата, която го излъчва? Виждаме как в САЩ, а и в други страни, има отстъпление от дневния ред на климата и на околната среда като цяло. Смятате ли, че днешните политически лидери имат достатъчна обществена подкрепа, за да поемат ангажименти за решаване на глобалните екологични проблеми?
- Вярно е, че на определено политическо ниво нещата стават по-трудни. Когато Морис Стронг подготвя Стокхолмската конференция от 1970 до 1972 г. например, той е лидер на Конференцията, а не е политически лидер в Канада, която е неговата родина. Така че той има малко по-голям мащаб на действие. Той е бизнесмен, има авторитет, има знанията, има контактите и успява да ангажира всички държави. За един политически лидер това би било малко по-трудно, наистина е така.


Що се отнася до САЩ, тук обществото е наистина много интересно. То е разделено на различни слоеве и сред младите хора, сред интелигенцията, сред голяма част от обществото има естествена подкрепа за екологичното мислене. Една друга част от обществото обаче е политическата прослойка в страната – Конгресът, Сенатът. Там такава подкрепа няма. Или ако я има, е доста по-малка и много по-трудно се приема. Понеже има само две партии в политическата система, различията стават доста по-обострени, отколкото в Европа, където има коалиционни правителства, повече партии и много повече интереси могат да играят роля в политиката.


Но ако дойдете тук в университетите, ще видите, че университетите и студентите не само подкрепят такава екологична политика, но и разработват сами планове за устойчиво развитие на кампусите. Студентите сами разработват стратегия за университета, работят с неговото ръководство и оперативно, и политически, и академично. Подобно развитие в обществото ми дава оптимизъм и надежда, дори за политиката. Защото тези млади хора днес ще станат правителствата утре. Аз се придържам към една максима, изказана от Ейбрахам Линкълн, че "философията на класната стая на едно поколение е философията на правителството на следващото поколение."


Имате ли лична прогноза какво можем да очакваме от Конференцията за устойчиво развитие в Рио де Жанейро?
- Все още никой не смее да прави прогнози. Това, което аз предполагам, че ще се случи, е, че правителствата ще одобрят една нова рамка за цели за устойчиво развитие, по модела на целите на хилядолетието на ООН. Срокът за постигане на целите на хилядолетието е до 2015 г. и те са доста фокусирани върху икономическото и социалното развитие. Сред тях има една екологична цел – номер 7, осигуряване на устойчива околна среда.


Правителствата по света са почти единодушни, че трябва да имаме глобални цели. За да има напредък, трябва да знаем към какво вървим. За устойчиво развитие засега нямаме глобални цели, нямаме глобална рамка, в която можем да развиваме глобални политики. Мисля, че това ще е един от важните въпроси, които правителствата ще обсъждат и се надявам че ще се съгласят на такава рамка. Това е инициатива на Колумбия и Гватемала, към която вече се включват доста от другите държави. Интересно е, че инициативата идва от държави, които не можем да кажем, че са съвсем развиващи са, не са и развити. Но те виждат колко важен е балансът между екологията и икономиката. Мисля, че това ще бъде най-конкретният резултат от "Рио +20".


За политически споразумения не знам дали ще успеят, защото самата конференция е само три дни. Мисля, че три дни са доста ограничено време за големи, амбициозни международни споразумения.


Но това, което също се надявам, че ще стане, макар да виждам, че няма достатъчно интерес от обществото на глобално ниво, е тази конференция да запали интерес в младите хора.


Ние организираме едно събитие като партньорство между Йейлския университет, нашия Университет на Масачузетс в Бостън и бразилския университет Fundação Getulio Vargas. Ще съберем студенти от над 10 държави. Направихме конкурс за студенти, които са развили проекти в собствените си университети в областта на устойчивото развитие и ще ги съберем в Рио да обменят опит, да се вдъхновят взаимно, точно защото аз твърдо съм убедена, че тяхната философия е философията на утрешните правителства. Отивам в Рио с тази мисия и се надявам, че това ще е един от резултатите.

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на purple_rain
    purple_rain
    Рейтинг: 442 Любопитно

    Според президента Плевнелиев по-важно е да направят едни бетонни курорти в планината,като си мислим,че туристите ще зарежат алпийските курорти за да дойдат в нашите грозни бетонни хотели,вместо да развиваме екологичен туризъм и да привличаме доста по-богати туристи които търсят нещо различно и екологично.

  2. 2 Профил на Santa_Claus
    Santa_Claus
    Рейтинг: 500 Разстроено

    Тези еколози ще ни затрият...

    Powerful you have become, the dark side I sense in you.
  3. 3 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1366 Весело

    Много локум, много нещо, но фактите показват недвусмислено, че най-големият разрушител на природата досега е западната цивилизация и особено Щатите. И че нема никакви изгледи това положение да се обърне.

    Така че нещата ще се развият в една от две посоки - или осираме всичко и изчезваме към други планети за осиране, или осираме всичко и потъваме и ние.

    Засега нещата успешно клонят към втория вариант.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  4. 4 Профил на Santa_Claus
    Santa_Claus
    Рейтинг: 500 Неутрално

    Аз пък съм Магистър по глобално затопляне - най-вече пред барбекюто

    Powerful you have become, the dark side I sense in you.
  5. 5 Профил на moriarti
    moriarti
    Рейтинг: 823 Весело

    В статията се говори за света!!! Но пък материала се публикува баш сега - в тези смутни времена. Сега 100 души тук ще ореват орталъка как Б.Б., Плевньо и Цв.Цв. са виновни за... нещо си.

    "ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"
  6. 6 Профил на newmind
    newmind
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Финансовата криза ще помогне да се спре с унищожаването на природата,ще доведе до намаляване на хищните апетити и човечеството ще се обърне към нов тип мислене - духовното!

    Без да съм професор бих казал:

    Държавата на уравниловката няма как да създаде лидери. Дано дочакаме новите лидери от набор 2000+г.

  7. 7 Профил на Donix
    Donix
    Рейтинг: 551 Любопитно

    За съжаление, колкото и подобни специалисти да излъчват университетите, проблемът с глобалната екология е от съвсем друго естество. Нарича се парадокс на политика и се изразява в следното: политикът по презумция трябва да взема най-добрите решения за едно общество, но той взема всъщност тези решения, които ще му гарантират преизбиране, независимо колко са пагубни те за държавата. Човечеството не е израстнало дотолкова, че отделният индивид да мисли глобално и с перспектива. Дали внуците ни и правнуците ни ще живеят в един изтровен свят (ако изобщо са оцелеят), дали някъде на майната си някой умира, защото водата изчезва или например някоя мутра ще изсече някоя гора за псевдо-писта на другия край на България - за мнозинството това са просто някакви бръщолевеници по телевизора. Мнозинството индивиди гледат единствено и само към задоволяването на личните интереси, удобства и нужди (като нарп. в коментар 2). И съответно избираме тези политици, които правят не това, което е правилно, а това което ни утърва... или това, за което някоя корпорация им е платила (което е другата страна на монетата)... По тази причина напр. Щатите, Китай или Индия никога няма да се наемат да спазват някакви глобални екологични политики.

    Боян Р.
  8. 8 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 1932 Неутрално

    Другари бе, прочитам първото изречение - лъжа. Е, как да продължа четенето? Уважаемата Иванова е assistant professor(и в това няма нищо обидно), което си е хорноруван преподавател/асистент, следващата академична степен е associate professor - което вече е постоянен преподавател и най-накрая идва (full) professor - това вече може и на български да се преведе като "професор". Дай да си имаме уважението.

  9. 9 Профил на Hristo'o
    Hristo'o
    Рейтинг: 714 Неутрално

    Не само ни трябват такива лидери, ами ни е крайно нужно да реформираме политическата и съдебната система - което тези престъпници няма да направят.
    И ни е крайно необходимо, да видим престъпниците, най-видните - повечето от които политици, министри, кметове и общински - как влизат в затвора!
    Мисля че това са ни най-важните приоритети, защото иначе положението е, както каза Трайков преди време: "Не можете да си представите, колко мощен е натискът да не си свърша работата"...

  10. 10 Профил на Donix
    Donix
    Рейтинг: 551 Любопитно

    До коментар [#1] от "purple_rain":

    Подкрепям. Едно е луксозен еко-туризъм, съвсем друго мутро-бетонен-алкохоло-протитутски туризъм за изпаднали чужденци, какъвто може да се види по Черноморието (като напр. в Приморско: бетон-хотел до бетон-хотел на отстояние макс. 2м., отдолу на всеки задължително магазин за алкохол или кръчма с надпис на чешки "евтина бира" и тълпи от пияни и крещящи малоумници - едно туристическо гето).... Обаче понеже умствения капацитет на бг-"инвеститорите" и на техните марионетки (правителството) не достига за по-интелигентни и доходоносни форми на туризъм, ще се гради втория вариант.

    Боян Р.
  11. 11 Профил на Heavy Horses Ltd.
    Heavy Horses Ltd.
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Съгласен съм с тезата на госпожата. Но, преди да се намерят такива "еко-съобразни" лидери е необходимо да се намерят честни и некорумпирани лидери, които да изведат народа ни за носа от пустинията, в която се лута от десетилетия.

    В България няма лидери, а тартори.

  12. 12 Профил на kihano
    kihano
    Рейтинг: 714 Неутрално

    Тая на коя луна живее? Надъхала се е с глупости които са несъществени за България. Това са проблеми за занърсители номер 1 на света - САЩ, Китай, Западна Евопа и прочие заклети консуматори.

    Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!
  13. 13 Профил на mike_s
    mike_s
    Рейтинг: 489 Неутрално

    До коментар [#3] от "jubal harshaw":

    Китай също добре се справя с природата на изток, не без помощ на западни инвестиции, тоест варианти няма.

  14. 14 Профил на focusnik
    focusnik
    Рейтинг: 660 Неутрално

    В България не става въпрос за "ИКОномика", а за "МУТРОномика". При първата е нормално да се търси дългосрочна устойчивост, а при втората става въпрос за бързо превъртане на "едни пари". Водещ е девиза - "след мен потоп".
    В Банско това стана и в пряк смисъл. Че ерозията и пороите ще продължат в планината над Банско се потвърждава от
    един исторически факт. Голите баири на съседна Гърция в голяма степен са резултат на ерозия след като са изсечени горите за дървен материал за правене на кораби (очевидно много печеливш и перспективен бизнес в тогавашна Гърция).

  15. 15 Профил на soave
    soave
    Рейтинг: 1149 Неутрално

    До коментар [#11] от "Heavy Horses Ltd.":

    Да, но хората, които гласуват, трябва да променят мисленето си и да не харесват тартори и мутри. Когато има такива, които се възхищават на простотията и бабаитщината на Бойко, то такива и ще ни управляват.

    "Лъжата е обиколила половината свят преди истината да има възможност да си обуе гащите." Уинстън Чърчил
  16. 16 Профил на saseff
    saseff
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Ебе трябват ни ама нашите лидери не еазбират нито думата екология,нито пък думата икономика.
    За тях важната дума е далавера.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    saseff
  17. 17 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1366 Весело

    До коментар [#13] от "mike_s":

    Еми нормално, Китай е фабриката за по-мръсните производства на развития свят.

    Никсън "затопли" отношенията с Китай и направи EPA (агенцията им за защита на околната среда) горе-доле по едно и също време.

    Разходите за по-вредните производства се вдигнаха, но им се намери и решение -- и след немА и 20 години всичко, що не може да се прави без да се цапа върху природата отиде от Щатите в по-дивите държави, в частност Китай.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  18. 18 Профил на Heavy Horses Ltd.
    Heavy Horses Ltd.
    Рейтинг: 442 Неутрално

    До коментар [#12] от "kihano":

    По въпроса за "консуматорите", бих искал да припомня, че България е на 1-во място в ЕС по количество битов отпадък на глава от населението депониран в сметища. Това е много отпадък... българския народ се превръща стремглаво в алчен консуматор на долнокачествени и ресурсоемки стоки, а рециклирането и ефективността са на ниво Трети свят.

    Време е и българите да започнем да променяме навиците си, независимо от социалния си статус. Да си беден не е оправдание да бъдеш и разсипник. Напротив.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20 Профил на Apostolov
    Apostolov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Поздравления за статията! Според мен по-добре би подхождала за заглавие максимата на Е. Линкълн. Докато масата от хора не са подготвени и не осъзнават проблемите, какъвто и лидер да се появи, той би бил неразбран. Примерът с лидерите от 70-те години го доказва. Моите родители не са учили екология в училище. Когато аз бях ученик преди 30 години екологията се ограничаваше до това да ни научат да си хвърлямне отпадъците в кошчето, а химическия завод, който оцветяваше и тровеше реката беше олицетворение на напредъка. Като студенти ни учеха, че лечението на всяко заболяване започва с ударна доза широкоспектърен антибиотик. Днес е много по-различно, след още едно поколение тези лидери, за които днес си мечтаем ще се появят спонтанно. Но на нас се пада голямата отговорност да учим и възпитаваме нашите деца, ученици, студенти.

  21. 21 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1358 Неутрално

    Здравейте,много интересна професия имате.Ще се опитам да ви представя нещата от моя гледна точка.

  22. 22 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1358 Неутрално

    Преди години,в моите студентски години,този въпрос се отразяваше във всеки учебник,накрая.После казаха че е приоритетен и почнаха да го слагат като Първа точка от дневния ред на всеки доклад и Всеки политик правеяе изявление като започваяе с екологията и наяата огромна загриженост- но в действителност по-скоро да си разкрасяваха докладите отколкото сериозно.Сега е модерно след всеки абзац да се слага по нещо еко, като зелени листенца.Иначе се говори и то обширно и задълбочено, загрижено,даже се отделят средства.В някои държави зелените партии са в Правителствата-и ние водим в момента улични притести-с тази крайна цел.Всичко се изроди до... една Саксия на бюрото ми в офиса и природна картина като начална страница на Уиндолса

  23. 23 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1358 Неутрално

    Извода:Проблема се задълбочава с геометрична прогресия,а нашите усилия са аристократични,за имидж.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK