По мед (Cu²) и масло

По мед (Cu²) и масло

© Михаил Новаков



Всяка събота "Дневник" представя по един материал от проекта на "Горичка" - "Тезгях - истории за хора, места и занаяти". В края на юни излезе книжката под същото име, която е събрала разкази от цяла България за съхранени традиции и техните пазители (тя се разпространява безплатно в заведения, магазини и други места в страната - списък тук). "Горичка" предостави историите за публикуване на "Дневник". На 21 юли започнахме с  "Панура и лимонадената фабрика", днес продължавата с майстор медникар:


"За да станеш медникар трябва да имаш здрави ръце." Това ни казва осемдесет и шест годишният Лазар Кокудев, докато премества с лекота някаква наглед петдесет килограмова наковалня. И допълва: "За да станеш обаче майстор медникар, трябва и още нещо". След което се здрависва сърдечно с нас, кани ни да седнем, показва ни с уверени жестове работилницата си. Тя е своеобразен музеен експонат, последно свидетелство от времето, когато на съседната улица са работели шейсет души бакърджии. Свита скромно между многоетажните сгради,


бакърджийска работилница "Меден сувенир"




категорично отказва да влезе в историята.

По мед (Cu²) и масло

© Михаил Новаков


А историята е богата – намираме се в квартал Устово, едно от трите селища, които през 1960 година създават град Смолян. Докато другите две имат административна (Смолян) и търговска (Райково) функция, село Устово е център на занаятчийството. Говорим си за цели улици с обущари, шивачи, ковачи и, разбира се, медникари. Устово е един от двата основни центъра по медникарство (другият е Троян) още от времето на българското Възраждане. От тук произлизат едни от най-прочутите майстори, известни в цялата Османска империя, а както ще разберем малко по-късно и далеч извън нея.


Бай Лазар е наследствен бакърджия, той е трето поколение майстор. Четвъртото поколение е синът му, Тодор, "също много добър майстор", който си има работилница вкъщи. Ние като обикновени градски хора, работещи нещо на компютър, установяваме с изненада, че


майстор не означава човек


който идва да ти смени плочките в банята, пуши в хола, пазари се за пари и иска ракия.

По мед (Cu²) и масло

© Михаил Новаков


До майсторското си свидетелство бай Лазар стига след три години като чирак и четири години като калфа, и положени изпити пред строга комисия след всеки период. Началото е през 1941г. Тогава петнайсетгодишният Лазар започва при прочутите майстори медникари братя Андрееви, които, по негови думи, имат експонати в Лувъра.


Бай Лазар прави всичко на ръка и използва същата техника, която се е използвала открай време. В работилницата му виждаме менци с всякакъв размер, тави, джезвета, тигани и медни сервизи. От най-изящните миниатюрни чашки, до огромните медни казани – всичко излиза вече повече от седемдесет години под едни и същи здрави ръце. "Понякога има желаещи, идват, опитват и се отказват". Тук бай Лазар ни разкрива втората част от уравнението, която звучи малко като източна мъдрост. "За да станеш майстор,


трябва да го желаеш в сърцето си и да имаш търпение


И това вече не ни изненадва, след като сме научили, че до майсторското свидетелство се стига след седем до десет години обучение.

По мед (Cu²) и масло

© Михаил Новаков


Според бай Лазар светът се е забързал и това е една от причините занаятите да западнат. Хората нямат търпение за такива бавни неща. Той самият е видял как един по един дюкяните в Устово затварят, дори и самият той в някакъв период е работил в Крумовград. Днес неговата работилница е единствената бакърджийница в Устово, а той е член от 12 години на задругата на художествените занаяти и редовно участва в изложби. И напук на всички обстоятелства остава тежък оптимист. "Сега ще възстановяват занаятчийската чаршия на Устово. Много млади хора проявяват интерес. Ето и вие сега ще пишете. Нека да идват хората, да гледат. Знаятите няма да умрат. Няма, няма..."
По мед (Cu²) и масло

© Михаил Новаков


Ако пожелаете да видите работилницата на бай Лазар добре е да се свържете със сина му Тодор. Лесно ще откриете Смолян, там трябва да попитате хората как да стигнете до Устово. В Устово всеки знае бакърджийницата. Естествено, места за спане и храна изобилстват, но ние лично препоръчваме гостилница "Хайдути" в центъра на Смолян и по-специално техния пататник. А ако не знаете какво е пататник най-добре да проверите на място, тъй като няма да ни стигне мястото да го опишем.


Тодор Кокудев е в Смолян на ул. "Капитан Петър" 6, кв. Устово, тел. 0301 4 60 20 и 0889 246 346


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK