Доклад: Цената на държавните квоти за CO2 е спаднала катастрофално

Доклад: Цената на държавните квоти за CO2 е спаднала катастрофално

© Associated press



Катастрофален спад в цените за държавни квоти на въглеродни емисии (т.нар. Предписани емисионни квоти – ПЕЕ, бел. авт.) отчитат за тази година проучванията на пазара на въглеродни емисии от агенция за независими анализи Пойнт Карбон.


По-малко от 2 евро е цената на ПЕЕ в средата на 2012 г., а в началото на годината е била 2-3 евро. За сравнение, само за периода 2008-2011 г., те са били търгувани в диапазона от 4-15 евро/т. В края на 2011 г. се появиха прогнози, че повечето ПЕЕ - договори са били сключвани на около € 6 за ПЕЕ. Информацията за сключваните договори и цените, на които става това, не е публична.


В доклада се казва още, че 13 милиарда тона е общо излишъкът на държавни квоти в първия период (2008-2012) на протокола от Киото.




В момента България има голям излишък от въпросните държавни квоти – около 317 млн. мегатона (сочи докладът). По план, продажбата трябваше да осигури около 500 млн. лв. приходи, с които основно щяха да се санират сгради и да се пести енергия. Много държави смятаха, че ще могат да печелят от търговията с емисии, но след този срив на цените и като се има предвид трудността, с която се сключват подобни сделки, подобни продажби се обезсмислят.


Икономическата криза е една от съществените причини да се получи едно уравнение, в което от едната страна стои нарастващо предлагане, а от другата – намаляващо търсене на въглеродните емисии, от което цените на държавните квоти падат. Когато икономиките на източно-европейските страни излязоха от рецесия, техният растеж вече беше по-нисък от порядъка на 1-2 на сто, а не както в периода преди това - 6-7 процента. Това доведе и до по-малко производство на емисии. От друга страна западно-европейските страни също намалиха икономическия си растеж и съответно индустриалното си производство. Затова и те нямат нужда от тези емисии, които да купуват, за да спазват ангажиментите си по протокола от Киото.


Друга важна причина са промените в енергетиката. След въвеждането на пазарни механизми и падането на субсидиите за енергия, цената й скочи, а потребителите веднага започнаха да харчат по-малко енергия. Така, според наблюдателите, пряката зависимост между растежа и изхвърляните емисии се прекъсва.  Така цялата концепция за това, че въглеродните емисии се увеличават пропорционално на икономическия растеж става несъстоятелна. Икономиката става по-ефективна, а остават повече емисии.


Важно е също да се каже, че държавите, които участват във въглеродната търговия, имат определен лимит за произведени въглеродни емисии. За Източните държави тези лимити са много свободни и това е причина за този дисбаланс, заложена още в самото начало на протокола.


"Липсата на политическа амбиция и подценяването на последиците от икономическата рецесия имат частична вина за настоящия натрупан излишък," коментира и Андреас Арванитакис – един от основните автори на анализа.


В този момент българското правителство трябва да прецени дали да продава държавните си квоти на безценица или по-скоро да използва ситуацията политически като се откаже доброволно от тях и така се включи в разрешаването на проблема, да помогне на ЕС за вдигане на цената на въглеродния диоксид, за да има реален пазар. Именно изтеглянето на емисии от пазар се сочи като един от малкото възможни начини да се вдигне отново цената.


Първите сделки с държавни квоти на въглеродни емисии се проведоха през 2008 г., като оттогава са сключени договори за общо 314 милиона ПЕЕ чрез 56 сделки. Всички известни сделки с ПЕЕ бяха проведени чрез "зелени инвестиционни схеми", чрез които правителството продавач се съгласява да обвърже приходите с инвестиционен план за намаляване на емисиите или да подпомага други полезни за околната среда проекти.


Очакванията на анализаторите са, че сделките с въглеродни емисии ще достигнат до около 70 млн. тона CO2 през останалата част на втория период (декември 2012 г.).


Предписаните емисионни единици (ПЕЕ) са емисионни права, които бяха въведени по силата на Протокола от Киото. Една ПЕЕ позволява на държавата да отдели в атмосферата един метричен тон еквивалент на CO2. За първия период от Киото (2008-2012 г.), всяка страна с ангажимент за намаляване на емисиите получи държавни квоти, които са еквивалентни на тоновете CO2, позволени да се излъчат по време на първите 5 години от поети задължения по Протокола.


Протоколът от Киото позволява на страните да търгуват с ПЕЕ. Държави, чиито емисии са над целите им, могат да закупят ПЕЕ от страни, които имат излишък, като така изпълнят задълженията си за намаление на емисиите.


Освен това авторите на доклада сочат, че ако за втория период на поети задължения (2013-1020 г.) останат залегналите сега цели, ще последва нов излишък от предписани емисионни единици (ПЕЕ), който може да достигне 3.6 милиарда/тона CO2. Излишъкът в периода 2013-2020 г. ще включи и квотите, наследени от първия период на задължения, което увеличава общия излишък до 16.2 млрд. CO2.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK