Клошарите са с най-голям принос за рециклирането на отпадъци в София

Клошарите са с най-голям принос за рециклирането на отпадъци в София

© Асен Тонев



Избори 2022

Само 20% от твърдите битови отпадъци в София се рециклират. До 3% от тях идват от цветните улични контейнери по улиците. Сортиращите инсталации отделят за това около 5% от общите отпадъци.


Най-голям принос имат пунктовете за вторични суровини – 17%, като между 50% и 70% от предадените там количества идват от столичните клошари.


С ровенето в кофите и ръчното разделяне на смесения боклук те допринасят най-съществено за рециклирането




на цели 10 процента от общите отпадъци.


Това стана ясно от изявлението на Евгения Ташева, координатор на програма "Нулеви отпадъци" от сдружение "За Земята", която цитира пред журналисти данни за отпадъците в столицата на Столичната община от последните години.


Годишно клошарите предават около 30 000 тона отпадъци за рециклиране в пунктовете за вторични суровини,


а  2000 души най-малко са заети с тази дейност в столицата.


Вероятно броят им е много по-голям, прогнозират от "За Земята", но все още липсват официални данни за размера на неформалния сектор, който работи с отпадъци у нас.


"Столичната община би могла да помисли как да даде повече сигурност и достойнство в работата на клошарите", убедени са от "За Земята" с мотива, че те са в основата на рециклирането в София, а никой не ги включва в програмите и стратегиите на Столичната община. Липсват и каквито и да било мерки, насочени към тези хора. В тази връзка Ташева напомни, че рециклиращите предприятия доказано създават в пъти повече работни места в сравнение с депонирането и изгарянето на отпадъци.


Все още липсва и регистър на пунктовете за вторични суровини, информационна система и надеждни данни за количествата и състава на потоците от отпадъци в най-големия ни град.


Близо 90% от отпадъците ни са ресурс,


който може да бъде полезен под формата на вторични суровини, компост или биогаз, произведен от хранителни или градински отпадъци. Ако не се разделя и оползотворява, отпадъкът става неизползваем боклук, който има и опасни странични ефекти за хората и природата.


"Вместо да се мисли как боклукът да се гори в пещите на ТЕЦ "София" в сърцето на столицата, нека се започне колкото се може по-скоро с разделното събиране. То би помогнало и за по-справедлива такса смет", призовават от "За Земята". Те настояват за спешно преразглеждане на проекта за стоеж на завод за отпадъци, който е с ниско ниво на рециклиране. Продуктът, който излиза оттам, няма да е годен за използване и ще е разход за Столичната община. Според тях заводът може да е два пъти по-малък, а инсталацията за биогаз три пъти по-голяма.


София планира изгаряне и депониране на по-голямата част от отпадъците си, като идеята е  изгарянето да се случва в пещи на "Топлофикация", в сърцето на София.


"Европа поставя на последно място депониране и изгаряне на отпадъци,


а ние залагаме основно на този подход. Проектът за "Стратегия 2020" за България отделя 150 млн. евро за депониране на отпадъци и едва 100 000 евро са предвидени за стратегия за намаляване на количеството отпадъци. Тези пари ще стигнат за изработване, но не и за реализиране на една прилична стратегия, която да помогне на гражданите да отделят по-малко отпадъци", каза по време на пресконференция Генади Кондарев от международната мрежа Bankwatch


"Искаме ли действително да загробваме ценен ресурс в бунищата", отправят реторичен въпрос към общината от сдружението и предлагат алтернативни варианти за управление на отпадъка в столицата. 


Такъв е изпитаният метод на


"разделното събиране още при източника".


Според Ташева управляващите нямат волята да накарат хората да събират разделно отпадъците си на мястото, където живеят или работят. Иначе това е напълно постижимо.


"За Земята" настояват още за строг контрол над търговски и административни обекти, впоследствие и на домакинства, които да разделят сами отпадъците си. Индивидуални контейнери или цветни чували за отпадъци могат да се въведат поетапно – на първо време в къщите в столицата и по-ниските сгради, по-късно – в по-големите жилищни сгради.

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK