Компостирай ме

Компостирай ме

© Associated Press



Откакто се помни, Сава има компостер в двора си в квартал "Лозенец" в София. Наследил го е от дядо си. Поддържа го, като събира повечето органични материали на определено място и ги затрупва с листа. Казва, че е много лесно, защото е оставил всичко на природата.


"Не правя нищо специално, освен да трупам материала и да вадя готов компост, когато ми потрябва", обяснява той. Напролет успява да събере десетина чувала за биоградинката, която поддържа с децата от кварталната детска градина. Сава е чудесен пример за гражданин, който разделя боклука си и усвоява органичната му част. Резултатът е безплатен хумус за градината, почти празна кофа за боклук и задоволството му, че е част от решението, а не от проблема с отпадъците в София.


Това обаче не е типична история. Много хора мислят, че да имаш компостер е прекалено ангажиращо, сложно и скъпо. Чести притеснения са, че може да мирише лошо и да заема неоправдано много място.




Фамилно компостиране


Светлана също живее в къща с двор в квартал Горубляне. Преди две години разбира от познат за програма "Фамилно компостиране" на Столичната община, по която се раздават безплатно компостери в някои квартали. Подава молба в районната община и след известно време получава пластмасов контейнер от един кубик с вентилационни отвори, капак и в допълнение – гъба и активиращи бактерии, които подпомагат по-бързото и ефективно преобразуване на биоразградимите отпадъци в полезен за градината тор.


Започва да го използва през пролетта на 2010 г. Разяснителната листовката, част от общ наръчник за това какво може да се компостира и какво не стои на хладилника й в началото й помага да се ориентира. Светлана използва компостера си основно за изхвърляне на органичната част от отпадъците на семейството. Това са огромни количества, коментира тя и смело прави сметка, че


над половината от общия им битов боклук се поглъща от него.


Там отива и всичко от градината – клони, листа, плевели, треви, изсъхнали цветя. Огромният им обем се сляга светкавично за две седмици и за нея това е огромно облекчение. "Самата мисъл, че правя нещо на ниво домакинство за рециклирането на отпадъците, ми е достатъчно мотивиращо, никога не ме мързи да разделям органичните от другите отпадъци. Не е и сложно."


Видове компостери

© Associated Press

Видове компостери


Интересът към безплатните общински компостери е огромен, а възползвалите се са предоволни, обяснява ръководителят на проекта в Столичната община Славка Иванова. За четирите години на програмата общината е раздала 6000 компостера. "Целта ни е да обхванем 100% домакинствата в къщи с дворове в периферията на града, където количеството биоразградим отпадък е сериозно.


Това е единствената алтернатива, която предлагаме като решение на хората.


Иначе те горят тези отпадъци или ги изхвърлят където им падне", разяснява Иванова.


Служителите от районните общини са длъжни да търсят ползвателите за обратна връзка. Правят се и проверки дали хората използват компостерите си по предназначение. Ако не спазват условията, съоръжението се конфискува.


И в момента в районните общини продължават да се събират молби на желаещи да получат своя компостер, правят се списъци с чакащи, само още не е ясно дали следващата година проектът ще получи финансиране.


Компостирането е...


Естествен процес на преработка на органичната материя. Правят го милиони миниатюрни организми – бактерии, насекоми, гъбички и червеи, които разграждат битовите и градински отпадъци до почвоподобен материал, наречен компост.


Компостирането е част от естествените цикли на природата, случва се в горските почви и може лесно да бъде пресъздаден в градината ни. Не се използват химикали и изкуствени материали, затова и е напълно безвредно. Можем да използваме контейнер, определен за целта, или просто да трупаме органичните си отпадъци на купчина в градината, която да засипваме с листа и пръст периодично. Също така е добре да разбъркваме сместа на определено време, кислородът е много важен елемент в процеса на разграждане. Може да се добави и т.нар. биоактиватор – смес от различни микроорганизими, които ускоряват компостирането.


 
Компостер от дървени плоскости

© Associated Press

Компостер от дървени плоскости


Къде и как


Компостът може да се направи директно върху пръстта или тревната площ. Добре е да се загради пространството, за да не се разпилява. Така микроорганизмите и червеите в пръстта отдолу могат спокойно да влязат в компоста и да работят. Пръстта служи и за естествен дренаж.


Другата опция е голяма кофа, варел или контейнер с капак. Предимството тук е, че компостът е мобилен – можем да го преместим на сянка през лятото, за да запази влагата си, и на по-защитено от студа място през зимата.


Процесът е по-бърз, ако частиците боклук са по-дребни. Затова е добре да се нарязват на парченца битовите отпадъци. При изсипването им в компостера трябва да го покриваме с дебел слой богати на въглерод градински отпадъци като листа, сухи клонки или дървени стърготини.


Готовият компост е тъмнокафяв, с мирис на пръст и без едри частици. Може да се нанесе слой, дебел 1-2 см, направо върху лехите в градината или в саксиите с цветя. А ако садим дърво, е добре да добавим компост в изкопаната  дупка. Компостът е хумус – обогатената с него почва задържа въздуха и водата по-добре, осигурява хранителни запаси на растенията, а бактериите в него контролират микрофлората и пречат да се развият вредни микроорганизми.
 

Необходими съставки за компост


Балансираната диета за компостиращите организми изисква въглерод и азот. Оптималното съотношение е 25 части въглерод към 1 част азот. Хубаво е да знаем, че дори и да не спазваме тези пропорции, органичната материя в купчината компост ще се разгради така или иначе, а при добро съотношение става по-бързо.


Богатите на въглерод материали са сухи растителни отпадъци като листа и клони, сено, дървени стърготини, хартия и картон, както и яйчени черупки. Азот има в битовите отпадъци, като кори и обелки от плодове и зеленчуци, както и прясно окосената трева и зелени плевели.


Влага. Не бива да е твърде мокро, защото компостът се разводнява и има опасност да замирише. Не бива да е твърде сухо, тогава процесът на компостиране замира. За проверка загребваме от компоста и след стискане в шепата сместа трябва да е като изстискана гъба за миене.


Въздух. Компостиращите организми имат нуждаят от кислород, за да работят ефективно. Затова се налага да разбъркваме купчината (вътре в съда).


Какво да компостираме
– Растителните остатъци от двора и градината като слама, окосена трева, окастрени клони, сухи листа, плевели
– По-голямата част от кухненските отпадъци – обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца 
– Отпадъци с органичен произход като хартия, картон, дървени стърготини.


Какво да не слагаме в компостера
– Остатъци от месо, кокали и кости
– Риба
– Млечни продукти.


Всички те привличат животни, които, разравяйки натрупаната маса, развалят процеса. Освен това тези отпадъци могат да предизвикат лоша миризма или да развият болестотворни микроорганизми.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на soave
    soave
    Рейтинг: 1170 Неутрално

    Чудесна статия, много полезна.

    "Лъжата е обиколила половината свят преди истината да има възможност да си обуе гащите." Уинстън Чърчил
  2. 2 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    Абе, , Бойко завод кат слънце прай, Вие кво, прът в колелото ли му слагате ??? Да не говори, че шведите пари за боклук дават, не сливи, пари.

  3. 3 Профил на gabarkov
    gabarkov
    Рейтинг: 664 Неутрално

    [quote#1:"soave"]Чудесна статия, много полезна. [/quote]
    Особено за тези в панелкитеЩото тия с дворовете отдавна го знаят това.

  4. 4 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1554 Любопитно

    Супер!

    ”За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си." (Никола Манев)
  5. 5 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2369 Неутрално

    До коментар [#2] от "442":

    шведите не дават пари, а искат за да го дръпнат... над 100 евро на тон трябва да им платиш.

  6. 6 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 999 Неутрално

    Т. е. могат да се компостират само растителни продукти.

  7. 7 Профил на Прокопиадата: "ЦЕНЗУРА!" - мотото на Дневник!
    Прокопиадата: "ЦЕНЗУРА!" - мотото на Дневник!
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Да, добра статия и правилна. Още една крачка към това да се научим да живеем в хармония с природата а не да я подчиняваме.

    Следващата стъпка е няколко био-овошки, хем красиво, хем си почиваш хем мързеливо... а черешите и вишните напролет са божествено красиви.

    Който не следва линията на Економедиа е тотално цензуриран!
  8. 8 Профил на Прокопиадата: "ЦЕНЗУРА!" - мотото на Дневник!
    Прокопиадата: "ЦЕНЗУРА!" - мотото на Дневник!
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#6] от "Dragoslava":

    черупки от яйца?

    Който не следва линията на Економедиа е тотално цензуриран!
  9. 9 Профил на alter_ego
    alter_ego
    Рейтинг: 616 Неутрално

    От години имаме компостер в двора. Всички отпадъци от градината отиват в него, а после получения компост обратно в градината или в саксиите с цветята. Сега вместо да се гори шумата от дърветата, тя отива в компостера и напролет е готова.

  10. 10 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 999 Неутрално

    До коментар [#8] от "Capricornicus":

    Добре, без месни продукти.

  11. 11 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2724 Неутрално

    Дневник, ако имате линкове към полезна информация като вашата и още какви биоактиваторе да ползваме, колко време протича и др. подобни, изпратете ги.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  12. 12 Профил на Dr.Jotker
    Dr.Jotker
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#9] от "alter_ego":

    а не събираш ли мишки или други гадини?

  13. 13 Профил на Diego
    Diego
    Рейтинг: 410 Весело

    В боклуците има много пари! И в прекия, и в преносния смисъл ...

    "Жить стало лучше, жить стало веселее" Й. В. Сталин :-)
  14. 14 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 590 Неутрално

    Само дето статията не важи за 70% от живеещите в България, щото комунизЪма е избързал с урбанизацията и сме натикани в грозни панелки.

  15. 15 Профил на gabarkov
    gabarkov
    Рейтинг: 664 Неутрално

    [quote#14:"blaf"]Само дето статията не важи за 70% от живеещите в България, щото комунизЪма е избързал с урбанизацията и сме натикани в грозни панелки. [/quote]
    Виж коментар №3

  16. 16 Профил на Еколог
    Еколог
    Рейтинг: 673 Неутрално

    От опит мога да кажа, че не са необходими никакви "закваски" и тям подобни.

    Клоните не е добре да се слагат в компостера - често в тях има спори, гъбички и т. н. Същото важи и за шумата.

    Окосена трева, чай, кафе, яйчени черупки, развалени зеленчуци, обелки от картофи, моркови и т. н. - да!

    И най-елементарния дървен компостер също върши идеална работа. Важно е да е от две клетки - едната се пълни, другата угнива. На следващата година се сменят. Върху пълната клетка идеално растат тикви и тиквички. До компостера - домати.

    Път без препятствия не води до никъде.
  17. 17 Профил на SStan
    SStan
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Нищо в природата не се губи, само преминава от едно състояние в друго!!!
    ... Май трябва повече да се придържаме към този принцип!!!

  18. 18 Профил на aman
    aman
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#2] от "442":

    Точно така. Защото за многоетажните блокове и други места, общината не мисли, а строи огромно съоръжение, което ще произвежда боклук за горене и за депониране. Това е планът на общината. Разделното събиране и рециклиране не е приоритет. И все се оправдават, че манталитетът бил такъв, на Германците им трябвали 20-30 години не знам си що. Може да е трудно, ама откак веднъж затвориха Суходол през 2005 досега можеха да са стартирали и да са усъвършенствали системата. 8 години минаха и сме на същото дередже.

  19. 19 Профил на Ивайло
    Ивайло
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Ние си направихме компостер от стари дъски и го използваме от 5 години. всяка есен и всяка пролет наторяваме с произведената естествена тор. Много сме доволни. Не изисква никакви инвестиции и почти не се обслужва.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK