© Reuters
Бан Ки Мун по време на конференцията за климатичните промени в Доха, Катар
Не можем да кажем, че на преговарящите за справяне с климатичните промени в Доха им липсва чувство за абсурд. Хиляди политици, екоактивисти и журналисти посетиха катарската столица тази седмица и така дадоха своята лепта за затоплянето на въздуха в и без това най-големия производител на въглеродни емисии на глава от населението. И все пак усещането за нереалност е подходящо в случая", заявяват от списание "Икономист" и правят равносметка на последните четири конференции на ООН за борба с климатичните промени. Икономическото издание сравнява настоящата среща в Доха с "джамборе".
Международните дебати в катарската столица съвпадат с огласяването на мрачните прогнози за скоростта на изменение на климата и минимални шансове за прилагане на държавни политики, с които да се задържи повишаването на глобалните температури под критичния праг от 2°C.
Скептицизмът на британското списание идва от стремглаво провалящите се преговори от "Копенхаген 2009" насам. Тогава, вместо да се изготви нов договор, който да замени изтичащия в края на тази година Протокол от Киото, САЩ и новоразжижащите се икономики обявиха споразумение извън рамките на ООН т.нар. "Копенхагско споразумение". С него те обещаха да намалят въглеродните си емисии, като по този начин преговорите в датската столица "увиснаха във въздуха".
Протоколът от Киото на ООН има за цел да се намалят поне с 5% емисиите на шест вида газ съсзатоплящ ефект: въглероден диоксид, метан, натриев оксид, серен хексафлуорид, фреон и перфлуоровъглерод. България, като държава членка на ЕС, е поела ангажимент да намали парниковите газове с 8% за периода 2008-2012г. в сравнение с тези от 1990г.
Копенхагското споразумение предвижда продължение на Протокола от Киото за периода след 2012 г. В него се признава формулираната от научните среди цел за ограничаване повишаването на глобалната температура до не повече от 2°С спрямо пред-индустриалните й нива. То предвижда преразглеждане на тази цел до 2016 г., като в контекста на нови научни данни, ако е необходимо, може да се предвиди ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°С.
На следващата година в Канкун, Мексико въпросното споразумение беше вкарано под опеката на ООН. Миналогодишната конференция в Южна Африка завърши с обещание за по-засилени преговори за изработването на нов режим, който пък да влезе в сила през 2020 г.
С други думи, след изтичането на Протокола от Киото през декември тази година,
няма ново споразумение,
което да го замести, или поне не преди 2020 г.
Според последния доклад на Програмата на ООН за околната среда, парниковите газове през 2012 г. са 50 гигатона, което е с 14% повече, отколкото би трябвало да са, за да се достигне целта през 2020 г. Прогнозите сочат, че ако не се намалят вредните газове след осем години ще има 14 гигатона повече емисии от поставения лимит.
На срещата в Копенхаген, някои страни направиха амбициозни обещания за намаляване на емисиите си. Бразилия обеща спад от 36.7% през 2020 г., в сравнение с 1990 г., Европейският съюз – 30% общо и т.н. Въпреки това Международната агенция по енергетика (към ОИСР) смята, че шансът за това е практически нулев. Докладът за Световната банка от Института за изследване на влиянието на климатичните промени в Потсдам рисува страховита картина. Очаква се нивото на океаните да се увеличи с около 1м до 2100 г. и да се сложи край на крайбрежните градове. Три четвърти от тропическите гори вероятно ще изчезнат. Реколтите ще спаднат като цяло, а сушите ще станат по-чести и по-тежки.
Главната задачата на конференцията в Доха е да се изработи план, с който да се избегне случването на тези мрачни прогнози.
