Климатичните промени на българското образование

В повечето хуманитарни гимназии, учебната програма по география  не разполага с време, за да се преподават проблемите, свързани с климатичните промени.

© Цветелина Николаева

В повечето хуманитарни гимназии, учебната програма по география не разполага с време, за да се преподават проблемите, свързани с климатичните промени.



Темата за климатичните промени и човешкото въздействие върху околната среда е важна, а днес определено може да се каже и "крайъгълна" за всеки образован човек. Тя обаче е, меко казано, оскъдна в учебната програма в българското средно образование. В университетите ситуацията е малко по-различна, защото проблемът там вече се изучава в отделни специализирани дисциплини, няма обаче цяла плътна специалност "Климатични промени", каквато е световната практика. Защо се случва този дисбаланс между реалността с актуални и важни проблеми и учебните заведения, които не наблягат на тях.


Клас, стани


Отчасти проблемът с недостатъчния учебен материал и време, посветени на климатичните промени, е, че часовете по география в гимназиите са малко като брой, а трябва да се покрие обширен материал.




"Информацията за климатичните промени в учебната програма по география, би могла да се увеличи както в гимназията, така и в прогимназията. Това е обществено значима тема", е мнението на Георги Пейков, председател на Методическото обединение по география в Националната природонаучна математическа гимназия.


В специализираните паралелки на НПМГ се изучават цялостно промените на климата и глобалното затопляне, демографските проблеми, но в повечето хуманитарни гимназии учителите по география са


"притиснати от времето" и не могат да говорят за новите проблеми.


Те разполагат с час и половина на седмица за преподаване, което означава, че в първия учебен срок се изучават два астрономически часа седмично география, а във втория - един.


"Не във всички, а само в някои учебници по география има информация за озоновата дупка например", коментира за "Дневник" Зорница Въкова, консултант по климатични изменения в "Денкщат България".


В същото време много ученици се интересуват от проблемите, свързани с изменението на климата и антропогенния фактор. Това са теми, обсъждани широко в общественото пространство от учени, политици, журналисти и известни личности. Това са и неща, които реално и ежедневно се случват под формата на бързотопящи се ледове, застрашени растителни и животински видове, бедствия (наводнения, големи суши, урагани и бури). Децата и младите хора също ги виждат или чуват и са любопитни за какво точно става дума.


За да се информират, се налага сами да четат периодика или доклади на различни институции, да се запознават благодарение на някоя екологична кампания на известна личност, като Леонардо ди Каприо например.


Така в целия този мощен информационен и кампаниен поток, училището ни се очертава като една самотна "климатична" дупка, в която за глобално затопляне не се говори особено.


Климатичните промени на българското образование

© Красимир Юскеселиев


Добър подход в нашите условия може да е създаването на


екоклубове за извънкласни занимания към училищата


по примера на вече практикуващия Green Clover към Първа английска езикова гимназия. Членовете му – ученици от различни класове от гимназията, наскоро презентираха различни теми и проблеми на Северния и Южния полюс по случай Деня на Антарктида (01.12). Сред представените теми бяха и климатичните промени, топенето на ледовете и последиците от това. Събитието беше в Представителството на ЕС у нас. Миналата година клубът е участвал и в почистването на Панчаревското езеро по случай Международния ден на водата.


"Клубът е създаден изцяло по инициатива на учениците", обяснява Валентина Милчина, учител по биология в гимназията. Тя също е съгласна, че темата за климатичните промени не е достатъчно разгърната в учебния план и че ще е от полза, ако се въведат повече теми или цял един раздел в учебниците "дори за обща култура".


По света, не и у нас


В Обединеното кралство промени в учебния план по география с акцент климатичните изменения са въведени още


преди шест години – през 2007 г.


Там учениците на възраст между 11 и 14 години се запознават с проблемите на глобалното затопляне, бедността, отпадъците и др. 


¨Недопустимо е децата, които растат днес, да не изучават въпроси като климатичните промени - това има огромно значение върху живота им. Така децата не само ще учат за нашето бъдеще, те ще го оформят", заявява тогавашният министър на образованието Алан Джонсън.


За да се информират учениците четат периодика или доклади на различни институции, или чрез екологичните кампании като "Часът на Земята".

© Christian Charisius, Reuters

За да се информират учениците четат периодика или доклади на различни институции, или чрез екологичните кампании като "Часът на Земята".


Климатични промени във висшето образование


В Софийския университет има самостоятелна учебна дисциплина "Изменение на климата" като част от магистърската програма "Управление на климатичните и водните ресурси". Това посочиха пред "Дневник" Нина Николова и Г. Рачев – доценти по "Климатология" в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология".



Членовете на катедра "Климатология" участват в университетски, национални и международни научни проекти, в които се изследват различни аспекти на изменението на климата в регионален мащаб, включително и проява на екстремни явления като наводнения или засушаване. Част от студентите са активни при провеждане на научни конференции и семинари, посветени изцяло или частично на проблемите по изменение на климата, участват с презентации и последващи публикации в научни списания.

Климатичните промени на българското образование

© Георги Кожухаров


Въпреки това обаче България изостава от международните тенденции в образованието, които от години насам се фокусират върху изследванията на климатичните промени чрез самостоятелни програми за степени бакалавър и магистър - т.нар. дисциплини Climate Change.


В Швеция, Великобритания, Холандия и други държави от Европейския съюз има отделна дисциплина, съчетаваща "Въздействието на климатичните изменения" и "Устойчивото развитие".


От Европейския съюз вече са дали препоръка към Софийския университет


да се открие подобна специалност,


твърдят източници на "Дневник". Тематиката обаче все още е оспорвана у нас. Дори сред учените и в университета не липсват скептици за връзката между човешката дейност и климатичните промени. Някои все още наричат разговорите за климатичните промени "спекулативни".


За да се стигне до предлагане на отделна учебна програма за климатичните промени, първо трябва да има обществен дебат по темата, смята главният асистент в катедра "Социално–икономическа география" Георги Бърдаров.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK