С едночасово бдение ще почетат жертвите от катастрофата в Чернобил

Поклонение пред мемориалния паметник на загиналитепри и след аварията пожарникари и работници в ядрената централа, 26 април 2013, Беларус, Украйна

© Глеб Гараних, Reuters

Поклонение пред мемориалния паметник на загиналитепри и след аварията пожарникари и работници в ядрената централа, 26 април 2013, Беларус, Украйна



26 април е датата на чернобилската трагедия. 27 години (1986 г.) след най-голямата ядрена катастрофа в атомната електроцентрала в Украйна, не трябва да забравяме какво точно се случи и все още се случва там: над 600 000 силно облъчени участници в потушаването на аварията, 200 хиляди евакуирани от родните си места, 300 000 родени след аварията деца, които страдат от здравословни проблеми причинени от нея, над 18 милиарда долара разходи за ограничаване на преките щети, радиация около централата, която и днес надхвърля 100 пъти максимално допустимите норми.


Членове и симпатизанти на ПП "Зелените" и антиядреното движение в България ще почетат паметта на жертвите с едночасово бдение в 18 часа пред паметника на Патриарх Евтимий под надслов "Бием барабаните за Чернобил".


Петнайсет барабана и тарамбуки ще бият в продължение на час вместо сирени. "Освен като символ на надеждата и силата на живота, ударната музика ще напомни на гражданите за престъпното отношение към живота на хората, демонстрирано от безотговорните режими в България и СССР, чиито политически наследници доминират и днес политиката и икономиката у нас," съобщават организаторите.




Музикантите ще бъдат облечени в белите защитни облекла, символизиращи уязвимостта на човешкото здраве от произвола на "алчни и безскрупулни политически и икономически интереси, които и до днес търсят начини да продължат да експлоатират и развиват ядрени мощности за личното им обогатяване и без грижа за здравето и сигурността на българите."


"Зелените" са за бъдеще без ядрена енергетика. През зимата на 2012 г. Зелените бяха съорганизатори на инициативния комитет "Зелените алтернативи," чрез който съвместно с Българската антиядрена коалиция и Българска фотоволтаична асоциация проведоха кампания против ядрената енергетика.
 

Коментари (123)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1250 Любопитно

    Още 1 от пресъпленията на комунизма!

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  2. 2 Профил на Euronymous
    Euronymous
    Рейтинг: 893 Неутрално

    Използват трагедията за предизбора агитация

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !
  3. 3 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 676 Гневно

    Само заради това престъпната клика БКП/БСП не бива да се допуска никога повече до каквато и да е власт.
    Шайка бандити. Къде са сега да ги чуя всичките "другари" от форума да видим - има ли какво да кажат?

  4. 4 Профил на groznik90
    groznik90
    Рейтинг: 614 Неутрално

    Съжалявам, че няма наказани за милионите съсипани живота. Още дълги години ще страдаме от тази авария. Сега младите хора на по 25 – 30 години вече забелязват първите последици.

  5. 5 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 2136 Неутрално

    [quote#1:"spas27"]Още 1 от пресъпленията на комунизма! [/quote]

    Сега другарите ще ти обяснят, че опасност всъщност не е имало.
    Даже ще ти го покажат напечатано в Дума.

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  6. 6 Профил на mtmb+дневник+Eврeинa зайo цицин=низши говедa!
    mtmb+дневник+Eврeинa зайo цицин=низши говедa!
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    Двама се запознават в предверието на рая
    Единият протяга ръка към другия:
    - Приятно ми е Петров, умрях в следствие радиация!
    - Иванов, а аз се гътнах заради верване на информацията за пустата му радиация...

    И. Троянов:B България има борба между клановете на "мафията"...и тази борба може да приеме кървав характер, още повече че зад клановете днес HE стои Москва.
  7. 7 Профил на Цензуриран от антибългари.
    Цензуриран от антибългари.
    Рейтинг: 557 Неутрално

    над 600 000 силно облъчени участници в потушаването на аварията ... и 60 000 са много като цифра, но щом казвате...
    200 хиляди евакуирани от родните си места, 300 000 родени след аварията
    Значи средно по 6 родени деца на семейство...примерно, ако използваме елементарна кръчмарска сметка...даже излиза повече ама да не задълбаваме...

    Цялото това писание ме навежда на едни мисли - лозунга е "НЕ на АЕЦ Беляне"

  8. 8 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1250 Любопитно

    От програмта на БСП:

    1) Рестарт на АЕЦ БеляНЕ!
    2) Премахване на плоския данък.
    3) Връщане на тютюнопушенето в заведенията.

    На този фон изкарването на цялто население вкл. децата (мен) на 1-во майска манифестация през 1986 е съвсем нормално...

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  9. 9 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1099 Неутрално

    Ето за това трябва да се бие барабана а не за измислени подслушвания. Не мога да разбера как хора, дето се бият в гърдите че са интелигентни не се питат, как Бойко и Цецо подлсуват, пък все флашки за Бойко излизат. Явно Цецо е внедрен бесепар и пуска флашки срещу Боко за да срине партията (която той създаде)

    Няма шики-мики.
  10. 10 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3563 Неутрално

    Червената номенклатура месеци след това ядеше марули от Бразилия и телешко от Аржентина, за да не загуби разплодните си способности.

    Плодовете на тази предвидливост си личат от далеч, включително и в този форум.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  11. 11 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1250 Любопитно

    [quote#10:"Norman Granz"]Червената номенклатура месеци след това ядеше марули от Бразилия и телешко от Аржентина, за да не загуби разплодните си способности. [/quote]

    Да, тогава един, колкото важен, толкова и прост партиен другар ни се похвали, че снабдяват семействтото му с храна от Франция, за всеки случай...
    Интересно как се е почуствала майка ми в този момент, защото тя се снабдяваше с храна от 'супера' пред нас

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  12. 12 Профил на Consumer
    Consumer
    Рейтинг: 561 Весело

    И нека се помни винаги, особено за късопаметните русофили, как шепа самозабравили се могат да съсипят останалите!

    Every time you spend money you're casting a vote for the kind of world you want
  13. 13 Профил на yu22
    yu22
    Рейтинг: 1225 Гневно

    "Ние го чакахме от НАТО, то дойде от БРАТО"...Онзи "професор"Шиндаров казваше, че няма нищо опасно, че няма радиация.Да, ама по "Свободна Европа" казваха друго...!!! Малката ни щерка беше на 3 месеца и обикалях, като хамав да търся храна с дата преди "Чернобилската"...

    мнoгoниковият турист, имам 3-4 акаунта и 22 НИКА...
  14. 14 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#10] от "Norman Granz":
    [quote#10:"Norman Granz"]Плодовете на тази предвидливост си личат от далеч, включително и в този форум.[/quote]
    Амии? Като ги гледам, направо са хрупали припятски марули сутрин, обед и вечер.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  15. 15 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    Не преигравайте и не обръщайте форума на партийно събрание! Такива неща се случват, ето примера с Япония, и там лъгаха като луди и смаляваха опасността от изтеклата в почвата и океана радиация!

  16. 16 Профил на yu22
    yu22
    Рейтинг: 1225 Любопитно

    ...виждам много червени МИНУСАРИ, тук...!!! Гнусно е да отричаш нещо, което се знае в цял свят...Е, неудобно е, но...

    мнoгoниковият турист, имам 3-4 акаунта и 22 НИКА...
  17. 17 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    Изводът за нас е, че за разлика от други държави не се нуждаем от АЕЦ, щом хилавата ни икономика може да се захранва с ток и от други източници!

  18. 18 Профил на Nach
    Nach
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Тия се чудят какво да използват за предизборна агитация!

  19. 19 Профил на Нощен ястреб
    Нощен ястреб
    Рейтинг: 506 Гневно

    [quote#6:"crowd founder"]Двама се запознават в предверието на рая [/quote]
    Надявам се в ада да са тези, които предизикаха тази катастрофа!

  20. 20 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4776 Неутрално

    [quote#2:"Trollfest"]Използват трагедията за предизбора агитация[/quote]
    Ами разбира се,че ще я използват за предизборна агитация.
    Агитация в полза на БСП и РУСИЯ.
    Нали за това иска БСП да дойде на власт.

    За да рестартира БелеНЕ.

    И да НАЛЕЕ ДВАДЕСЕТ И ОТГОРЕ МИЛИАРДА.

    В РУСКИЯ БЮДЖЕТ.

    Който го иска това ДА ГЛАСУВА ЗА БСП.

  21. 21 Профил на Нощен ястреб
    Нощен ястреб
    Рейтинг: 506 Любопитно

    [quote#15:"reakzioner"]Не преигравайте и не обръщайте форума на партийно събрание! Такива неща се случват, [/quote]
    Амиии?? Що не прочетеш КАК точно е станала аварията в Чернобил? Не е бил проблемът в апаратурата, а в "предапаратурния партиен механизъм"!

  22. 22 Профил на Consumer
    Consumer
    Рейтинг: 561 Весело

    До коментар [#10] от "Norman Granz":

    "Communists and socialists are the most shameless people in the world."

    В буквален превод - пълни изроди

    Every time you spend money you're casting a vote for the kind of world you want
  23. 23 Профил на Отнесен
    Отнесен
    Рейтинг: 866 Неутрално

    [quote#8:"spas27"]На този фон изкарването на цялто население вкл. децата (мен) на 1-во майска манифестация през 1986 е съвсем нормално...[/quote]
    От известно време се опитвам да обясня, че дъжда на 1-ви май на манифестацията не е бил радиоактивен, тъй като облака навлиза за първи път в България едва на 1-ви май вечерта. Така че успокойте се и без паника.

  24. 24 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#21] от "Нощен ястреб":

    Същото важи и за Фукушима! Имало е проверки, негативни доклади, никой не им е обърнал внимание!

  25. 25 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1250 Любопитно

    [quote#23:"Отнесен"]От известно време се опитвам да обясня, че дъжда на 1-ви май на манифестацията не е бил радиоактивен, тъй като облака навлиза за първи път в България едва на 1-ви май вечерта. Така че успокойте се и без паника. [/quote]

    Точно така, а след 9 Сеп. 1944 са убивани предимно образовани и успели хора, за това мързеливите простаци също могат спокойно да симпатизират на майката партия и на северните азиатци.

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  26. 26 Профил на Нощен ястреб
    Нощен ястреб
    Рейтинг: 506 Неутрално

    [quote#24:"reakzioner"]Същото важи и за Фукушима![/quote]
    Радвам се, че това те успокоява!

  27. 27
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  28. 28 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1250 Любопитно

    [quote#24:"reakzioner"]Същото важи и за Фукушима! Имало е проверки, негативни доклади, никой не им е обърнал внимание! [/quote]

    Не разбрахте ли, че престъплението е скриването на последиците, не самата авария?
    Или се правите на интересни?!?
    Дестеки хиляди българи си отидоха без време, защото не знаеха или нямаха избор след аварията.

    В Япония някой скри ли, че има авария и че има опасност от радиационно замърсяване на храната?!?

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  29. 29 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#6] от "crowd founder":
    [quote#6:"crowd founder"]Двама се запознават в предверието на рая
    Единият протяга ръка към другия:
    - Приятно ми е Петров, умрях в следствие радиация!
    - Иванов, а аз се гътнах заради верване на информацията за пустата му радиация...
    Да разказва днес (пък и когато и да е ) такъв виц може само една нахална глупачка.

    Илия Троянов:B България има борба между клановете на [/quote]

    The best way out is always through Robert Frost
  30. 30 Профил на Нощен ястреб
    Нощен ястреб
    Рейтинг: 506 Весело

    [quote#23:"Отнесен"]От известно време се опитвам да обясня, че дъжда на 1-ви май на манифестацията не е бил радиоактивен, тъй като облака навлиза за първи път в България едва на 1-ви май вечерта. Така че успокойте се и без паника.[/quote]
    Моят набор бяха на военно обучение ТОЧНО по това време /питай майка си за какво свата въпрос/ и ни върнаха на 4-тия ден, защото повечето получиха обриви на откритите си места - където се бяха търкаляли на тревата!

  31. 31
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  32. 32 Профил на Нощен ястреб
    Нощен ястреб
    Рейтинг: 506 Неутрално

    [quote#28:"spas27"]Не разбрахте ли, че престъплението е скриването на последиците, не самата авария?
    [/quote]
    И САМАТА АВАРИЯ !

  33. 33 Профил на palermo88
    palermo88
    Рейтинг: 838 Неутрално

    най-грозното творение на комунизма превърнало се в смърт за толкова много невинни хора , дано повече не се повтори подобна трагедия .

  34. 34 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1099 Неутрално

    До коментар [#31] от "Realistka":


    [quote#31:"Realistka"]Да разказва подобен виц днес (пък и когато и да е) може само една нахална глупачка. [/quote]

    Просто е комунистка.

    Няма шики-мики.
  35. 35 Профил на Нощен ястреб
    Нощен ястреб
    Рейтинг: 506 Неутрално

    На коментар 30 сложих "лилаво" настроение, не е за "зелено" това.

  36. 36 Профил на Реконструктор
    Реконструктор
    Рейтинг: 727 Неутрално

    По-интересно ми е, кога ще се чества годишнина от аварията във Фукушима.

    И не правильно думать, что есть чьим-то богом обещанный рай
  37. 37 Профил на Владимир  Йосифов
    Владимир Йосифов
    Рейтинг: 1391 Любопитно

    Защо тази КАТАСТРОФА не се изучава в българските училища ?
    Защо не се разказва на децата кой е отровил баба и дядо им ?
    Не искам наказание за виновните .
    ИСКАМ да не се забрави престъплението на виновните български политици !!!

    Sofia, streetphotography, streetjournalist, оценка местоположение на имоти
  38. 38
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  39. 39 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#34] от "daniel defoe":
    [quote#34:"daniel defoe"]Просто е комунистка. [/quote]
    Категорично ДА!

    The best way out is always through Robert Frost
  40. 40 Профил на papadok
    papadok
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Чугунената глава,която е поставила по един минус навсякъде на коментариите знае ли ,че членовете на Политбюро и ЦК бяха на специално снабдяване?Известно ли му е ,че др.Станишев старши не хранеше сина си със салати и зеленуци от пазаря,макар тогава той да Е БИЛ СЪВЕТСКИ ГРАЖДАНИН?Ето това искат комунистите-рестарт на Белене -още един потенциален Чернобил.за 22 млрд.При излишък от поне 4000 мгвт в системата.Но това безмозъчните същества не могат да проумеят-Партията мисли вместо тях.

  41. 41 Профил на mtmb+дневник+Eврeинa зайo цицин=низши говедa!
    mtmb+дневник+Eврeинa зайo цицин=низши говедa!
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    До коментар [#31] от "Realistka":

    6те го преразкажа на годи6нината от фуку6има
    Заради тебе!

    И. Троянов:B България има борба между клановете на "мафията"...и тази борба може да приеме кървав характер, още повече че зад клановете днес HE стои Москва.
  42. 42 Профил на Колаборационист
    Колаборационист
    Рейтинг: 941 Гневно

    Да излезе станиГей и да каже къде и какво е правил поне 10 дни след аварията, какво е ял и от къде ???
    смотаняци ... гнусни ....
    Пожелал см им под 10% ... а и вие дето ги подкрепяте ви пожелавам винаги да живеете под управлението на такива хора, ако не тук, то може в Северна Кореа ..

    Всички ТРЯБВА неумолимо да наказваме невежеството на администрацията и духовенството !
  43. 43 Профил на papadok
    papadok
    Рейтинг: 616 Неутрално

    [quote#36:"Реконструктор"]о-интересно ми е, кога ще се чества годишнина от аварията във Фукушима.[

    И д-р Гъобелс би се засрамил от този въпрос,ако беше жив.Но и той не е прозрял,че един ден мозъчните клетки могат да бъдат или унищожение или заместени от чугун.

  44. 44 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#26] от "Нощен ястреб":

    Не е въпроса за успокоение, а за това, че в този форум всичко се обръща на долнопробна политическа пропаганда. Ето един пример



    [quote#25:"spas27"]Точно така, а след 9 Сеп. 1944 са убивани предимно образовани и успели хора, за това мързеливите простаци също могат спокойно да симпатизират на майката партия и на северните азиатци.[/quote]


    Хайде кажи, това горното в каква връзка стои с горната статия?

  45. 45
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  46. 46
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  47. 47 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    [quote#28:"spas27"]В Япония някой скри ли, че има авария и че има опасност от радиационно замърсяване на храната?!?[/quote]

    Абсолютно! Първо излъгаха, че е нямало стопяване на радиоактивните пръти, после излъгаха за нивото на изпуснатата радиация! Страшно много информация има по темата!

  48. 48 Профил на fletcherlind
    fletcherlind
    Рейтинг: 565 Неутрално

    http://www.youtube.com/watch?v=oZ74Rqh7yDE

    Гледайте бе, червени роботи. До какво води вашата глупост.

  49. 49 Профил на Отнесен
    Отнесен
    Рейтинг: 866 Неутрално

    [quote#25:"spas27"]Точно така, а след 9 Сеп.[/quote]
    Ама ти мислиш, че се шегувам май.
    http://www.youtube.com/watch?v=2ApKvCtHGDc

  50. 50 Профил на mtmb+дневник+Eврeинa зайo цицин=низши говедa!
    mtmb+дневник+Eврeинa зайo цицин=низши говедa!
    Рейтинг: 1280 Весело

    До коментар [#34] от "daniel defoe":

    непребоядисаните консерватори сме кът

    И. Троянов:B България има борба между клановете на "мафията"...и тази борба може да приеме кървав характер, още повече че зад клановете днес HE стои Москва.
  51. 51 Профил на Отнесен
    Отнесен
    Рейтинг: 866 Неутрално

    [quote#25:"spas27"]Точно така, а след 9 Сеп. 1944 са убивани предимно образовани и успели хора[/quote]
    А и за избиваните е имало съмнения, че са сътрудничели на нацистка Германия.

  52. 52 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 2136 Неутрално

    [quote#15:"reakzioner"]Такива неща се случват, ето примера с Япония, и там лъгаха като луди и смаляваха опасността от изтеклата в почвата и океана радиация! [/quote]

    А в Япония - където такива неща се случват - имаше ли пълно информационно затъмнение? И там ли се разправяше само под сурдинка да се мият по-добре плодовете и заленчуците?
    И там ли нямаше поне едно елементарно предупреждение към хората?
    И там ли нито една училищна бригада не беше отменена(беше точно черешово време и учениците масово бяха на бригади).

    Ей, милиционерите сте много нагло племе. Не само че не си признавате вината, ами и още малко ще докажете, че това е било полезно за здравето.

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  53. 53 Профил на Нощен ястреб
    Нощен ястреб
    Рейтинг: 506 Неутрално

    [quote#44:"reakzioner"]Не е въпроса за успокоение, а за това, че в този форум всичко се обръща на долнопробна политическа пропаганда.[/quote]
    Не ми се влиза в излишни спорове, но точно аварията в Чернобил си беше предизвикана от руските партийни активисти, а не от руските инженери. Което си е политика. Укриването на опасността - също е политически акт! Хората можеха да се пазят и да не хранят децата си с местни зеленчуци!

  54. 54 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 2136 Весело

    [quote#51:"Отнесен"]А и за избиваните е имало съмнения, че са сътрудничели на нацистка Германия. [/quote]

    Да, носили са очила и са знаели сложни думи. Чиста проба доносници.

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  55. 55 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#52] от "dgd":

    Дращиш наизуст драги. Японците лъгаха населението си за истинското ниво на рациация. Ето ти една от многото информации по въпроса.

    http://www.scinexx.de/wissen-aktuell-15737-2013-03-11.html


  56. 56 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Превела съм цялата книжка от Bulletin of Atomic Scientist посветен на Чернобил. Заради няколкото души тук, които заслужават това.
    В няколко последователни постинга ще постна този материал. Ето:
    Bull.Atom. Scientist August/September 1986
    pp. 10 -12
    БОЛНИЦА НОМЕР ШЕСТ: ДОКЛАД ОТ ПЪРВА РЪКА

    Веднага след инцидента в Чернобил от 26 април, в западната преса се появиха чудовищни спекулации относно пораженията. По-късно пострадалите и починалите бяха объркани следствие неразкрити технически детайли свързани с инцидента и нарастващият страх от фолаут в съседните страни. Сега реакторът е погребан под хиляди тонове от пясък, глина, олово и бор и е опакован в цимент. Здравните проблеми извън непосредствената площ няма да се проявят за известно време. Стотиците лица, обаче, които са били изложени на интензивно лъчение след началната експлозия и по време на спасителните операции са почувствали действието на опустошителни болестни ефекти, които се проявяват още от първите часове, а по-късно и седмици и месеци след това.

    В петък, 6 юни, 39 дни след инцидента, 7 американски лекари, както и аз, посетихме Московската болница № 6 и говорихме и прегледахме няколко души, жертви на радиацията от Чернобил. Ние пристигнахме в СССР да извесем лекции по програма за медицински обмен, уредено от „Медици за Социална Отговорност” което беше след Шестия конгрес на на „Международния съюз на лекарите за превенция на Ядрена война” в Кьолн, Западна Германия.

    На конгреса, за пръв път съветските делегати дадоха на Запада пълни отчети относно медицинските аспекти.на инцидента. Леанид Илин, член на Съветката академия на медицинските науки и водещ радиобиолог и Евгени Чазов, вицепрезидент на Международния съюз ...и съветски зам. министър на здравеопазването казаха, че инцидента е предизвикал в началотя експозиция, която убива двама оператори и поврежда активната зона на реактора. Попитани защо имаше закъснение в информацията за инцидента , те отговориха, че вестните чиновници са подценили степента на пораженията както и мощността на радиацията. Те казаха, че измерената локална радиация , въпреки че първоначално е била много висока, след това спада значително.

    Ние научихме от лекарите в Болница № 6 – съветски център , проектиран за акутни поражения при ядрени инциденти - че болницата е била информирана два часа след експлозията в Чернобил. След 4 часа, първите от 230-екипи от лекари, сестри и лаборанти тръгват за Чернобил със самолети и пристигат събота сутрин на 26 април.

    Според д-р Ангелина Гускова, директов на болницата и научен сътрудник по въпросите на радиацията за повече от 30 години , Илин и другите членове на медицинския персонал, медицинските екипи са прегледали между хилядяа и две хиляди лица от централата , дали да бърза помощ е в първите 24 часа са изпратили първата партида от 129 души за хоспитализация в Москва. През първите 48 часа след инцидента общо 299 души са били приети за лечение. По-късно научихме, че случаите на по-леко пострадали са били приети в болници в Киев.

    Медицинският екип също започва процес на оценка на радиационните дози,у които пострадалите са получили. Оценките са направени въз основа на наблюдения на узреждането на хромозоми и преброяване на лимфоцити, историята и времетраенето на атаката на повръщането и степента на радиационното изгаряне. (Виж статията: Как страдаха хертвите на радиацията” в този брой на бюлетина). Оценките са, че няколко души са получили дози от над 1000 рада, че 50 души са получили над 500 рада и че 200 души са получили доза от над 100 рада.

    Много пациенти са все още контаминирани с радиоактивен прах, когато пристигат в болницата. Деконтаминацията на такива пациенти е трудно даже и ако е извършвана от опитен персонал. В бъркотията при обгрижването на обгорели пациенти и силно пострадали пациенти, самата Гускова получава доза от два рада. Двама лекари от сортировачния екип получават дози, които налагат тяхното хоспитализиране и един от тях след това почива.

    От 299-те хоспитализирани пациенти, по-голямата част са мъже между 25 и 35 години и двае са жени. 10 % са над 40 години. С изключение на двама всички са техници (лаборанти) от АЕЦ.а или от спасителните екипи. Двама са жители на Чернобил , които са се разхождали или сао карали колело наблизо, също са се нуждаели от медицинско лечение. 89 души, въпреки сериозното облъчване са освободени с преценка, че нямат сериозни поражения. В средата на юли общо 28 души умират в резултат на Чернобилския инцидент, 28 от облъчване и двама при самата експлозия.

    Много от пациентите имат смесени поражения: вдишване на пушек и радиаця и термични и радиационни изгаряния в добавка към облъчване на цялото тяло. Острите радационни поражения се дължат на гама и бета радиация. Биологично активните радиоизотопи в околната среда включват ксенон и криптон, които попадат при вдишване и йод, цезии и стронций, които попадат чрез поглъщане. Вдишването и поглъщането на радиоактивни материали се оценява от съветските учени като приблизително 5% от тоталната доза , получена от всеки пациент. Няколко пациенти са получили изгаряния на устата и гърлото от вдишване на радиация.

    Медицинският персонал ни даде докладите за 7 случая от 210-те все още хоспитализирани на 6 юни пациенти. Тогава ние поставихме хирургическите си престилки и маски за контролиране на инфекции
    И прегледахме няколко пациенти. Неизбежното впечатление беше като от Хирошима и Нагазаки. Моят единствен опит за хора с изгорени лица, без каси и следи от наранявания с кървене по кожата беще от сниките от медицинските учебници за жертвите от бомбардировките над Хирошима. Мислите ми се разбъркаха. „Сега аз виждам ядрена война. Това може да ни се случи.” Потопих се в подробностите около травмите, които бяха много комплексни: увреждания на белите дробове следствие вдишване на горещ, токсичен и радиоактивен пушек, изгаряния на кожата от топлина и радиация. Бета-лъчението от радиоактивните материали, съдържащи се в праха върху кожата предизвиква особено изгаряне , което не се проявява по-рано от 12-14 дни след експлозията. То има енаква дебелина от няколко милиметра и оставя върху кожата махагоново оцветяване. Мъртвата кожа се бели, като открива бяла подкожна тъкан, патологична и различна на вид. Натъртвания или PETECCHEAE в резултат на деструкция на костния мозък и последващото прекратяване на образуване на бели кръвни телца и клетъчни части, необходими за пресичане на кръвта.

    Медицинското лечение, осигурено на жертвине на Чернобил в Болница № 6, изглеждаше компетентно и хуманно. Пациентите, които видяхме, бяха получили дози , вариращи от 100 до над 1000 рада.19 пациенти бяха получили трансплантация на костния мозък е всички бяха получили много съвременно лечение с антибиотици и кръвни продукти. Пет от основните московски кръвни банки се бяха включили. Един от пациентите беше на „остров на живота” пластмасов затворена среда, за да бъде предпазен от инфекции. Аз бях особено потресен от вида на психологическите потребности , от които се нуждаеха тези страхотно ранени хора. Семействата се нуждаеха от внимание и сестрите бяха особено внимателни. Пациентите бяха особено загрижени да ни разкажат историите на тяхното раняване. Ясно беше, че ги насърчаваха да „говорят” за това, което са преживели.

    Няколко души от нас, помолиха персонала да им бъде разрешено да направят снимки на пациентите. Беше ни отговорено, че трябва да получим разрешение от самите пациенти. Ние казахме, че тези снимки са ни необходими за лекции и научни списания. Един отказа по лични причини, но другите се съгласиха, като казаха, че го правят, ако това допринесе за разбирането на тяхната болест и на инцидента.

    Един от пациентите, 55-годишен инженер е получил приблизителна доза на костния мозък от 490 рада и 7.39 микрокюри на щитовидната жлеза (виж снимките). Говорихме с него с помощта на преводач. Той е бил в АЕЦ-а по време на експлозията и описва сцената на шума, дима и объркването. Работниците са били евакуирани за няколко минути, но са се върнали, за да опитат да контролират повредения реактор и да се справят с пожара.

    Инженерът е останал в АЕЦ-а за 4 часа. Той каза, че се страхува, че е получил големи дози от радиация, но е смятал, че е отговорен да стои на работното си место. След няколко часа той почувствал слабост, започнало да му се повдига и започнал да повръща. Той има втора степен изгаряне на 20% на тялото и по-специално на краката и бедрата и първа степен изгаряне на лицето и шията. По време на неговата хоспитализация, той започнал да кърви, инфекция и депресия, и е лекуван с антибиотици, преливане на кръв и терапия срещу изгарянията. Не му е правена трансплантация на костен мозък. Въпреки, че е достатъчно добре, за да говори спокойно, той все пак е сериозно болен.,

    По-голяма част от общественото внимание е насочено към трансплантациите на костен мозък. В Западната преса Чазов беше обвинен в цинизъм, заради това, че той е твърдял, че трансплантирането няма да спаси много животи. Няколко души от нашия екип отлетяха за дома от Съветския съюз в същия самолен с д-р Робърт Гейл, специалист по трансплантации от Калифорнийския университет в Лос Анжелис, които твърди, че той и неговите съветски колеги очакват около 25% от получилите трансплантация да оцелеят. В началото на юли, 5 от 13-те, получили трансплантация все още бяха живи. Гейл подчертава, че трансплантацията не е лечение, а тя е поскоро форма на подпомагане на костния мозък на рецепиента , докато той сам започне да произвежда бели кръвни телца. Само много пострадалите пациенти, получили високи дози радиация, над 500 рада, бяха подбрани за трансплантация. До пристигането на Гейл, съветските медици бяха провеждали трансплантация на чернодробни клетки на шест, които са били толкова жестоко облъчени, че те нямаха клетки на костен мозък, които да съответстват с този на донорите. Никой от тези пациенти не ожива. Както отбеляза Гейл, проблемът е не дали трансплантирането е успешно, а дали пациентът ще оживее.

    Съветските (хора) смятаха, че над 100 000 лица които са евакуирани в радиус от 30-километра на АЕЦ.а и някои зони извън този, са в особен риск. За нова население са създадени регистри и са им раздадени специални идентификационни карти, в които да се вписват всички медицински данни. Осемнасет хиляди са прегледани в болници и клиники, много са минали през скриниг-тестове включително хромозомни изследвания и сканиране на щитовидната жлеза. Илин казва, че пълен доклад за всички медицински дейности ще бъде предаден на МААЕ до края на лятотои до СЗО съответно.

    Съветските (хора) ще създадат нов национален център за дългосрочно епидемиологично и на околната среда изследване във връзка с инцидента, нещо като Комисия за последствията от атомна бомба , създадена след ВСВ. Ще бъдат точно контролирани епидемиологичните изследвания на случаите на рак , ганетичните поражения и летални случаи . Провеждат ке дискусии относно съветско-американско сътрудничество за идучаване на биомедицинските последствия на инцидента.

    От тази трагична ситуация учените в областта на медицината ще научат много подробности относно острата фаза на лъчевата болест и тяхното лечение. Ние прябва сащо много подробно да изследваме здравето на населението и медицинските аспекти на такива инциденти – особено системата на бързата помощ, комюникациите, информацията на населението, вземането на решения, и медицинската готовност. Американската Медицинска Асоциация, вече назначи комисия от съветници за невоенна радиационна бърза помощ и през 19 – 20 ноември ще проведе международна конференция по тези въпроси вън Нашингтон ДС, която ще бъде спонсорирана от голям брой здравни агенции. Край

    The best way out is always through Robert Frost
  57. 57 Профил на Отнесен
    Отнесен
    Рейтинг: 866 Неутрално

    [quote#54:"dgd"]Да, носили са очила и са знаели сложни думи. Чиста проба доносници.[/quote]
    Е да, напоследък има тенденции за героизиране на хитлеристите - те били арийския цвят на нацията, те били на върха на еволюционната пирамида. Затова несправедливо избитите съвсем справедливо преди това били приели Закона за защита на нацията. Подробности някакви, които са за грамотни хора, чували, че съществува наука история.

  58. 58 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Bul. Atom. Scientist
    КАК СТРАДАТ ЖЕРТВИТЕ НА РАДИАЦИЯТА
    От Herbert L. Abrams

    Чернобил се явява най-големият регистриран опит за ефектите на целотелестото облъчване на човешко същество , което не е усложнено от присъствието на експлозия или изгаряния. Докато тя разтърсва стотици милиони в Северното полукълбо, непосредственото и продължаващо човешко страдание на работниците от Централата, спасители и жители от съседни селища представлява още едно неопровержимо доказателство за разрушителното действие на неконтролируемата радиация.

    В началото съветските власти вярват, че хиляда – две хиляди души живеещи или работещи около реактора ще получат сериозна доза облъчване. Тези хора са били внимателно прегледани и 299 са хоспитализирани в Москва – главно пожарникари и работещи в АЕЦа които са получили предполагаемо ниво от радиация от 200 до над 800 рада. 129 са били транспортирани със самолет още на 27 април, а останалите на следващия ден.

    210 от тях са диагностицирани като болни от остра лъчева болест, 51 от много сериозна степен. 35 пациенти сабили експонирани на дози над 800 рада, което се счита за смъртоносно. Две от жертвите умират веднага, единият в момента на облъчването, а другият след като е бил ударен от горящи парчета. На втората седмица, двама умират от лъчева болест; в третата седмица –девет. През четвъртата седмица не е имало смъртни случаи, още 10 през петата седмица , трима през шестата седмица и още двама през дванадесетата седмица от общо 26- смъртни случая и 28 общо до 20-ти юли, 1986 г.

    До 12-тата седмица от останалите хоспитализирани 0 остават в сериозно състояние. Много от хоспитализираните имат остри изгаряния, както и гастритни и вътрешни паражения и спонтанни кръвоизливи следствие platerel деструкция.

    Жертви от предишни случаи

    От 1945 година насам е имало най-малко 38 други сериозни инцидента от различен тип, с 14 известни смъртни случая. Една от жертвите, която е наблюдавана плътно от момента на самия инцидент илюстрира комбинацията от ефектите изпитвани от многозинството от най-силно експонираните в Чернобил.

    На 21 август 1945 г. и на 21 май 1946 г. в Националната лаборатория на Лос Аламас има два сериозни инцидента в резултат на временно неконтролируеми верижни реякции. От 10 души облъчени, двама умират от лъчева болест , единият след седмица, а другият след 24 дни. Последният е 26 годишен мъж, който е хоспитализиран 25 минути след инцидента през 1945 г. Ръцете му са получили доза от около 5000 до 40 000 рада, а облъчването на цялото тяло е около 590 рада.

    Младежът получава в първия час и половина позиви за гаденеи поврэщане през последващите 24 часа. На втория ден се наблюдава леко подобрение и от третият ден до шестият той се чувства по-добре, независимо от слабото втрисане. На четвъртия ден, обаче, ръцете му почервеняват и се подуват (фиг.1).
    Евакуацията
    Евакуацията ат областта акала Чернобил до 4-ти става на няколко етапа започвайки с бързото транспортиране до Московската болница на 129-те жертви, получили високи дози радиация. Въпреки че евакуяцията на такива с по-малки дози облъчване не започва по-рано от 36 часа след инцидента , подготовката започва почти веднага .Местната полиция се съсредоточав в Припят, селище, което се намира на 2.5 клм. Разстояние от реактора,за да поддържа реда там. Стотици автобуси пристигат през целия съботен ден на 26 април.

    Евакуацията на 10-километровата зона около АЕЦ-а започва в неделя след обяд, 27 април . В 1.50 след обяд товорител на местното радио съобщава евакуацията на Припят, докато партийни активисти минават през всички блокове за да проверяват за изостанали жители. В 2 часа след обяд 1 000 автобуса започват да събират от входовете на всеки блок 40 000-ите жители, за да не се създава паника , наредено е на хората да не се събират на групи пред пунковете за тръгване. Към 4:20 след обяд, селището е опразнено , като остават само работниците по подържането на основните служби. Тез служители също напущат града след три дни. Три малки селца също са евакуирани, с което общият брой на евакуираните достига 49 000.

    Някъде към 3-ти май, събота, опасната зона от 30 клм. достига тази граница. Втората евакуация се провежда през уикенда и обхваща град Чернобил, на 18 клм от Централата. Според докладите това обхваща нови 39 000 души., с което общият брой на евакуираните достига 84 000. По-късно това число бива коригирано на 92 000. В началото на юни биват добавени нови 20 000 души, след като е била констатирано високо съдържание на радиоктивни вещества, независимо, че тези хора са били извън 30-километровата зона.

    Общо над 110 000 души са били изведени от областта , като много от тях са деца, изпратени в детски летни лагери. През юли Съветското правителство обявява, че в Белорус ще бъдат построени 4000 къщи зо пострадалите от чернобилския инцидент.
    Herbert L. from press reports
    ==============================================================================----

    От шестия до 24-я ден той проявява признаци на отравяне и загуба на тегло. След 9-я ден се появява не само подуване, но и загуба на кожа, загнояване, отделяне на течности и видими мехурчета във и около най-пострадалите места. (фиг.2). През 10-я ден и по-нататък езикът му се подува и той развива масивно възпаление на лигавицата на устата. Коремът му се подува и той има деария, която трае до смъртта му.

    От 12-я ден нататък пораженията прогресират коремът и торсът са червени и възпалени. На 17-я ден се появяват признаци на перикардит – възпаление на лигавицата около сърцето. След още два дни косата му започва да пада (фиг.3) и по нататък до 24-я ден, когато той умира, торсът му изглежда като че ли е претърпял остро изгаряне. В допълнение към системната реакция, което води до температура над 40 градуса целзии и смърт, има и разширяващо се разлагане на плътта и по-специално на кожата на горните крайници и на корема.

    През целия период броят на червените му кръвни телца спада умерено, докато на белите нараства много бързо. Лимфоцитите (белите кръвни телца са предимно свързани с откликъа на имунната система) Лимфоцитите изчезват много бързо, а тези които остават со ненормални. Аутопсията показва течност в белия дроб, възпаление на перикарда и червата, загнояване на дебелото черво, изтощаване на костния мозък и интензивно разпадане на меките тъкани.

    Природа на радиационните поражения .
    Ефектите на радиацията се проявяват чрез йонизация на атомите, което води до повреда на клетките, а тя от своя страна до промяна на важни вътрешноклетъчни компоненти. Промените могат да разрушат клетката или да намалят капацитет й да функционира. Степента на максималното поражение зависи от степента на началната повреда балансирана от способността на клетката да се възстановява сама.

    Повредата маже да бъде причинена от йонни двойки, които въздействат директно на важни молекули или от свободни радикали – силно реактивни атоми , които имат несдвоени електрони – образувани в резултат на йонизацията на водата. Свободните радикали могат да произведат клетъчни отрови или могат да дезорганизират връзките в атома 1 образувайки по-малки молекули или различни молекулни структури. Малките промени могат да бъдат поправени , но повредите на особено важни молекули като DNA могат да доведат до дълбоки несдвоявания. Ако експонирането на радиацията става за дни или седмици, а не наведнъж, процесите на възстановяване могат да протекат в движение и организмът ще бъде в състояние да поеме по-големи експозиции.

    Клетките се различават силно по тяхната чувствителност към йонизиращата радиация, в зависимост от техния тип и от фазата на техния репродуктивен цикъл. Клетките, които са в състояние на деление или са метабилитично активни, както и тези, които се репродуцират бързо, като например белите кръвни телца и intestinal lining cells са по-чувствителни от високо диференцирани клетки, които образуват мускулите, костите и нервната тъкан. Костният мозък, лимфоидната тъканq далак, мъжките репродуктивни органи и храносмилателният тракт са изключително чувствителни.

    През последните години, нашето разбиране за промененият отклик на имунната система, следствие радиацията, беше последвано от нарастване на знанието относно функциите на различни типове човешки лимфоцити. В-лимфоцитите са диференцирани в клетките с скрининг на антителата, докато Т.лимфоцитите влияят на отклика на имунния отклик на клетките. Йонизиращата радиация намалява функциятя на Т-клетките и води до придобит имунодифицит, подобен на този при вируса на СПИН.

    Въпросът колко радиация може да погълне човешкия организъм все още е противоречив. LD-50 – целотелесната доза на радиацията, която ще убие 50% от лиата, които са изложени на облъчването- вероятно е в областта на 200 – 450 рада въпреки, че според последните анализи тя може да е под 200 рада. Тази несигурност в оценката се дължи на трудностите при точната оценка на дозатакато се вземе в предвид експозицията на директна радиация от първичен източник, радиацията от фолаут от преминаващ облак, вдишване на изотопи , поглъщане на замърсена храна и вода, и контакт с замърсена земна повърхност. Даже дозата получена от жертвите на Хирошима и Нагасаки, все още се дискутира в зависимост от методите на оценка, като се смята че дозите се различават съществено и това зависи от акутните симптоми.

    Реакция на тялото

    Каквато и да са точните дози , с които те могат да бъдат свързани, фазите на лъчевата болест общо взето са свързани. Остро, внезапно облъчване с експозиция на цялото тяло на стотици рад радиация води до четири периода от болестта: предшестващ синдром; латентен период; фебрилен период с много симптоми, различни в зависимост от началното експониране на радиация; финална фаза завършваща със смърт или възвръщане към възстановяване.

    Първите две фази могат да се различават по дължина на времетраенето и силата на атаката, в зависимост от силата на началната експозиция, но те са много подобни при всички жертви на радиационно облъчване. Предшествувашият синдром започва няколко минути или часове и се характериза със загуба на апетит, повдигане и повръщане. Това вероятно е реакция на нервната система поскоро, а не на прекъсване на производството на клетки, което ще предизвика най-острите ефекти в умирающите пациенти. Симптомите утихват след 24 или 36 часа и са последвани от период на подобряване , латентната фаза, която може да трае до две или три седмици. Започвайки от момента на самото експониране , нови кръвни телца престават да се произвеждат но в зависимост от размера и дължината на живота на популациите от различни клетки, клетките могат да продължат да се развиват и функционират няколко седмици. Лимфоцитите намаляват вътре в няколко часа, докато червените кръвни телца могат и да не достигнат най-ниската си точка даже и след много седмици.

    Какво се случва през време и особено след тези периоди, обаче, зависи от дозата на радиацията , която е била получена. Въпреки че няма ясно разграничаване ответни реакции и всъщност става голямо препокриване , общо взето е прието че има три синдрома, зависещи от тези дози: номотопоиетик (костен мозък), гастроинтестинал, и на централната нервна система.

    Хематопоиетичен синтром. Синдромът на костния мозък доминира в пациенти, които са получили 200 до 600 рада. Повдигане и повръщане са проявяват веднага, придружени със загуба на апетит, диария и апатия , която трае – три дни. Вътре в няколко часа броят на другите бели кръвни телца и плателетите , необходими за процеса на съсирване – става за няколко дни. Тъй като костният мозък престава да произвежда клетки, общото състояние на пациента се влошава. Докато пациентите, които са получили доза под 200 рада не се нуждаят от хоспитализиране, за тези, които са получили над 300 рада това е задължително, поне за по-късен период.

    През третата или четвъртата седмица пациентите развиват втрисане, слабост, главоболие, умора, загуба на апетити, затруднение в дишането, което се усилва с времето. Пресъхване на гърлото и подуване на венците , кървене на кожата и тенденция и тенденция към натъртване лесно се развива. След това венците и сливиците се покриват с рани и започват да кървят, диарията се проявява отново, и треската също. Окапването на косата обикновено започва една до четири седмици след еднократното силно облъчване.

    Промяната в имунната система прави пациента податлив на инфекции. Между известните агенти на инфекции в пациенти с доказан имунен дефицит са вируси, гъбички, протозоо, микробактерии и бактерии, които рядко заплашват тези с нормална имунна система. Ако теци инфекции се проявят , те трудно се подават на лечение и изходът може да е летален.

    Ако настъпи смърт, това ще стане между 25 – 35-я ден. Аутопсията на подобни пациенти показва различна степен на разападане на тъканта на костния мозък и на лимфоидната тъкан. Техните бели дробове показват деструктивен тип от пневмония и белодробни абцеси, наблюдава се също възпаление на дебелото черво.

    15-те чернобилски жертви, които почиват през седмиците 5 и 12 вероятно проявяват този синдром, с 400 – 500 рада, а може би и повече облъчване. Някои от девете, които умират през третата седмица също са в тази група, но страдат от допълнителни усложнения от острите изгаряния на кожата от бета-лъчението , дължащо се на директна експозиция на радиоизотопите. Броят на белите кръвни телца спада много рязко и трансплантация на костнен мозък става безполезна.


    Гастроинтестинален синдром. При дози от 700 рада и нагоре домининират гадене, постоянно повръщане и кървава диария. Тези симптоми са свързане с разрушаване на епитермия на вътрешните органи. Те се развиват от 30 минути до няколко часа след облъчването в зависимост от дозата и могат да изчезнат след няколко дни и преминат в латентен период , след спасителни действия заедно с силна треска. Може да следва силно изтощение и делириум, настъпва дехидриране и затруднена циркулация, кома и смърт следват около седмица след облъчването.

    Между пациентите, които умират през първите две седмици след бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, основните патологични промени се състоят в ненормални клетки във вътрешните стени и слизестата лигавица на стомаха , придружено с кървене и подуване. При няколко души се наблюдава възпаление и язви в червата. След големи дози от лъчева терапия на червата , наблюдавани са дълбоки промени в кръвоносните съдове.

    Двама чернобилски пациенти, които умират следствие радиацията в първата седмицапроявяват този синдром и най вероятно са получили тотална целотелесна доза от 700 рада или по-висока. Нещо повече, някои от деветте пациента, които умират през третата седмица, вероятно попадат в същата категория, въпреки че всички те също имат сериозни поражения на костния мозък.

    Синдром на централната нервна система. При получаване на доза от 2000 рада и повече бързо се появяват остро гадене и повръщане.Те се следват от замъгляване на съзнанието, апатия, сънливост и слабост. Появяват се конвулсии и гърчове. Състояния на ступор се редуват с хипервъзбуда и смърттта настъпва необратима след няколко дни. Това може би се дължи на увреждане на кръвоносната и лимфната системи в резултат на увеличеното налягане в мозъка или може би всъщност да се дължи на колапса на сърдечносъдовата система. Аутопсията показва мозъчни кръвоизливи, набъбване и възпаление.

    Никой от чернобилски жертви не почива от целебрален синдром. Познанията ни за тази фаза на остра лъчева болест се базира повече на експерименти с животни, отколкото на опит с пациенти.

    Лекуване на лъчева болест

    През време на предшестващата или първата фаза седативни и евентуално лекарства срещу повдигането могат да се окажат полезни. Рядко се налага смяна на течностите освен в случай на много силно повръщане.

    При хемотопоетик (костен мозък) синдром важно е да се следи броя на белите кръвни телца , и още по-важно е, да се предотврати инфекция. Това налага изолиране стерилизация на храната, и стерилна околна среда, ако е възможно. 25 годишен пациент , който е получил над 800 рада е поставен в пластмасова „палатка на живота” в болница № 6 в Москва. Само четири такива съоръжения са били налични в болницата, така че трябвало е те да се използват селективно.

    Ако получената доза е висока, превантивно се използват антибиотици, въпреки че техния позитивен ефект трябва да бъде преценен срещу възможността за поява на резистентни организми. При тези, при които се наблюдава къврене, може да се окаже полезно кръвопреливане.Цялостната смяна на кръвта вероятно е най-добре да се избягва, освен ако кървенето не го налага, тъй като то може да попречи на понататъшно присаждане.

    Трансплантацията на костен мозък е може би най-важното развитие на терапията през последните десетилетия. Преди Чернобил е имало относително малко на брой случаи, за да се прецени ефективността на това лечение в случай на остро разпадане на костния мозък следствие радиация. При инцидента през 1958 г. във Винча, Югославия дава възможност да се опита тази ефективност върху пет пациенти, четири от които оживяват.

    Целта на трансплантацията на костен мозък , както и при всички останали лечения на лъчевата болест, е пациентът да премине през периодът, когато неговият костен мозък не е в състояние да снабдява организма с необходимите кръвни елементи. Това трябва да се преценява за пациенти, които са получили доза над 200 рада. Както показа опитът в Московската болница от случилото се в Чернобил ефектът на облъчването може понякога да усложнява лечението. Типизирането на тъканта често не е възможно, , защото радиацията поразява кръвните компоненти. От 19-те чернобилски пациенти, които са получили костен мозък и трансплантация на чернодробни клетки , 14 умират и 5 оживяват през деветте седмици след инцидента.

    При гастроинтерминалният синдром гаденето, повръщането и деярията са толкова силни, че храненето може да става само чрез венозно хранене и плазма. Същите антисептични предпазни мерки и антибиотична терапия са от важно значение и масивното кървене изисква кръвопреливане за цялата кръв или червените кръвни телза за да се избегне шок. Не е възможно, обаче, с някоя от тези мерки да се избегне смъртта, ако дозата надхвърля 700 – 800 рада. По този начин, много от тези жертви , както и онези изпитали синдрома на централната нервна система неизбежно ще умрат.

    Здравни проблеми от средна степен.

    По-трудно е да се предскаже какво ще се случи в идващите месеци с хоспитализиралите оцелели и с хилядите, които са били изложени на по-слаба степен от радиация. Докато последствията за здравето зависят от погълнатата доза радиация , оценката на тези дози са несигурни. За хоспитализираните пациенти оценките са на базата на историята, остротата и времето на проявата на стомашночревните симптоми , стръмният наклон на кривата на намаляване на белите кръвни телца и лимфоцитите; степента на изгаряне на кожата от бета-радиация; възможното вдишване на радиоактивни газове и частици. Груби оценки показват, че около 50 души са получили облъчване над 500 рада, 100 души са получили от 300 до 500 рада.

    100 000 , които са били евакуирани след инцидента, са били индивидуално преглеждани в огромното усилие, в което са били мобилизирани няколко хиляди лекари и медицински работници. Започнато е изучаване на намаляването на броя на белите кръвни телца и на проявите на хромозомни нарушения , а съветските учени планират сериозни проучвания за проследяване на рисковите групи от населението. В средносрочен план те могат да очакват редица проблеми.:
    Лъчева какатаракта.като следствие от облъчване на очите в рамките на няколко месеци и даже години може да се развие катаракта. След бомбардировките над Хирошима 55% от облъчените с над 100 рада са развили катаракта.Други данни обаче показват, че доза от 200 рада и повече е нивото при което се появява катаракта. Тя може да се развие за период от 10 месеца след облъчването.
    Малформации след раждане. Остро умствено изоставане на малък размер на плодасе наблюдава в Япония, в резултат на това, че майката е била облъчена в осмата до петнайстата седмица от бремеността. Има доказателства, че това може да настъпи даже при ниски дози на облъчването.
    Други средни последствия. Наблюдават се нарушения в растежа и развитието на облъчени деца, безплодие при мъже, женско безплодие, които могат да бъдат обект на сериозни изследвания.могат да се наблюдават някои сърдечни и белодробни заболявания.

    Енергия еквивалентна на водородна експлозия в Чернобил се смята, че приблизително равна на половин килотонна бомба. Бомбата в Хирошима е около 25 пъти на тази експлозивна мощ , докато съвременният запас е равен на 25 милиона пъти на тази мощност. Нещо повече, този инцидент не само уби 28 души, ради стотици други, и и изгони от жилищата хиляди, но предизвика особено голям стрес върху здравните основи на една мощна страна. Катастрофата в Чернобил би трябвало да послужи като предупреждение не само за атомните електроцентрали.

    The best way out is always through Robert Frost
  59. 59 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 2136 Любопитно

    До коментар [#55] от "reakzioner":

    Викаш да махнем с ръка и да извиним червените говеда отпреди 30 години?

    Колко удобно!

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  60. 60 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#57] от "Отнесен":

    Не си прав! Много невинни хора са избити след 9 септември!

  61. 61 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Bul. Atom. Scientist 3

    ОЦЕНКА НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ЗДРАВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ
    От Frank von Hippel , Thomas B. Cochran

    Инцидентът, който става в реактор № 4 на Чернобилскската АЕЦ миналият април предизвиква почти най-силното изхвърляне в околното пространство на продукти на деление. Но важно е да се помни, че сравними последствия от индустриални инциденти не са нещо уникално нито пък СССР е единствената страна, в която такова масивно освобождаване на високо токсични материали се случва. Например, инцидентът в химическите заводи на Юнион Карбайт, в Бопал, Индия убива 2 000 и ранява над 100 000 души. Принципната разлика е, че здравните последици от Чернобилския случай ще бъдат статистически недетектируеми, защото те ще се разпространяват анонимно върху стотици милиони от населението, при това за период от десетилетия.

    Отбелязяно е, че около 300 души – главно пожарникари, и друг персонал в централата по време на Чернобилския инцидент – са получили дози на облъчване достатъчно високи, за да бъдат хоспитализирани .Двадесет и шест от тях са починали. Може да се очаква, че дългосрочните здравни последствия са относително невидими, но по-големи, поради по-ниските дози от продуктите на деление, които се разпостраняват над по-голяма част от Европа. Индивидуалният риск е много малаък за всички, с изключение на тези, които които се намират на няколко десетки километра от инцидента. Обаче тези малки рискове, добавени към милионите индивиди, могат да нарастнат до хиляди и даже десетки хиляди смърти от рак и най-общо по-малко фаталните тумори на щитовидната жлеза.Тези потенциални дългосрочни здравни последствия години наред са били главната грижа на тези, които са се борили за подобряване на проектите и политиката на ограничаване около ядрените реактори в САЩ. Два от продуктите на деление, именно йод-131 и цезий-137, които са основните съставки в скалата на тези дългосрочни последствия за здравето , са във фокуса на тази статия. Ще започнем с кратко обсъждане на тяхното въздействие и как публичните здравни институции кърсят начини за намаляване на облъчването от тях.

    Около 3 % от всички продукти на деление са атоми на йод-131 , който има период на полуразпад от 8 дни. Т.е. след 8 дни половината от тях ще са претърпели радиоактивен разпад , а след 80 дни – или 10 периода на полуразпад – само 1 на 1 000 ще остане. Ето защо по-голяма част от радиационните дози, дължащи се на йод-131 се проявяват през първите седмици след Чернобилския инцидент.

    Друго следствие от късия период на полуразпад на йод-131 е че количеството на изотопа в активната зона на реактора във всеки момент зависи основно от средната мощност на реактора през време на няколкото предшестващи този момент седмици. Ако Чернобилският реактор № 4 е работил на пълната си мощност от 3.2 милиона киловата топлинен добив за няколко седмици (нещо относно което продължава да има значителна несигурност) в активната зона би трябвало да се съдържат около 80 милиона кюри йод-131 под формата на летливи химически съединения. Първоначалното прегряване и последващото разхерметизиране на реактора и пожара в активната зона би трябвало да изхвърли в атмосферата голяма част от този йод-131 .

    Йод-131 представлява особена заплаха поради това, че той се натрупва в щитовидната жлеза , която в резултат на това, бива облъчено по-интензивно, отколкото останалата част от тялото. Получената от вдишване доза за възрастни за шитовидната жлеза от Чернобил може да е над 100 рада за разстояние от 100 мили (160 клм.) по посока на вятъра от местото на инцидента. Дозите за по-малката детска щитовидна жлеза ще е по-висока. Дозата от 100 рада ще доведе до 1 -6 %-но увеличение на блоя на туморите на щитовидната жлеза през следващите 30 години. Опасността от радиоактивен йод за детските увреждания на щитовидната жлеза е била обект на безпокойство от страна на обществените здравни в институции още от 1954 г.когато в Щатите правят опитите „Браво” при което са покрити острови Роантгелап и по-късно в Южният Псифик атола с фолаут. Преди жителите на Ронгелап да бъдат евакуирани, те пият вода, заразена с радиоактивен йод. Деветнайсет деца на възраст под 10 години са получили средна доза на щитовидната жлеза около 1000 рада.

    С изключение на едно всички тези 19 деца имат сериозни проблеми със щитовидната жлеза до 21-годишна възраст. 15 развиват тумори на щитовидната жлеза и те са били оперирани като след това през целия си живот са получавали хормонално лечение с тироксин за да се избегне повторно развитие на болестта. Две други деца са загубили напълно функцията на щитовидната жлеза – нещо, което е било открито едва, когато те са престанали да развиват нормално. Две от всеки три деца, които са били в утробата на майката, облъчена с радиоактивен йод, също развиват тумор на щитовидната жлеза , когато стават на около 20 години.

    Поради загрижеността на полското правителство за възможността от такива последици от Чернобил, когато публичните здравоохранителни институции там откриват в Полша високи концентрации на йод-131 във идващия от Съветския съюз въздух, те вземат драматично решение да дадат на всички полски деца под 17 години предпазващи щитовидната жлеза лекарствени препарати. Лекарството, съединение съдържащо нерадиоактивен йод , действа като повишава нивото на йода в кръвния поток до точката при която щитовидната жлеза не може да поема повече. Тогава радиоактивният йод, който е адсорбиран в тялото отминава щитовидната жлеза и се изхвърля чрез урината. Тъй като блокиращите щитовидната жлеза лекарства не намаляват дозата от радиоактивния йот погълнат или вдишан преди повече от няколко часа разпространението от Полските власти не е било достатъчно бързо, за да намали в значителна степен дозата от йод 131 за щитовидната жлеза вследствие вдишване, но то е могло да намали дозите следствие замърсяване на храната.

    Седем години по-рано американската Food and Drug Administration по-подобен начин проявява загриженост относно относно възможно голямо изпущане на йод-131 от повреда в реактор на Three Mile Island , поръчва 260 000 на брой 300 мл. бутилки с наситен разтвор на калиев йодид , първите, които се изпращат в Харисбург , четири дни след началото на инцидента. Както и в Полша, това най-вероятно е твърде закъсняло, ако в действително е станало изхвърляне на големи количества йод-131. Обаче, независимо от този опит и подкрепата на Food and Drug Administration за безопасността и ефективността на техниката за предотвратяване на очакваните дози за щитовидната жлеза от около 25 рада, съпротивата на персонала на Комисията за ядрено регулиране осуетява усилията за въвеждане на деъствия които да направят калиевия йодид достъпен бързо за обществото в случай на нужда.

    Много Европейски правителства действат в посока да предпазят тяхното население от заразени с йод-131 и други продукти на деление храни следствие Чернобилския инцидент чрез мониторинг на нивото на замърсяване и чрез забрана за разпространяване на заразени над определено ниво храни. Вероятно най-големите страхове са били от заразено мляко, защото кравите, които пасат по пасбищата ще погълнат сравнително големи количества йод-131, който ще премине в млякото. Ето защо институциите по здравеопазването нареждат кравите, които се доят да се държат в обори и да се хранят с относително незамърсета храна. Ако е открито замърсено над определено ниво мляко, то да се използва за производство на сирене , което да стои на склад докато съдържащият се в него йод-131 се разпадне до безопасно ниво.

    Независимо от взетите контрамерки, очаква се, че ще има десетки хиляди случаи на тумор на щитовидната жлеза като резултат от действието на йод131 от Чернобил. Само около една четвърт от тези случаи на тумори на щитовидната жлеза ще бъдат злокачествени, а злокачествените тумори на щитовидната жлеза имат фатален изход от около 10%, т.е. само няколко процента от общия брой тумори ще бъдат с фатален изход.

    Около 5 процента от всички деления в реактора водят до получаване на атоми на цезий-137 .Цезий-137, както йод-131 ще бъде в форма на летливи химически съединения, поради което ще бъде изхвърлен в големи количества при експлозията и пожара. Атомът на цезий-137 има период на полуразпад от 30 години, поради което поради което той има много по-малка радиоактивна интензивност отколкото тази на йод-131, но той представлява много по-дълготрайна опасност. Радиационното ниво на земи, замърсени с него ще останат за десетилетия опасни.

    Ето защо най-вероятно замърсяването с цезий-137 ще остане главната детерминанта, поради която населението в площта около Чернобилския реактор трябва да бъде евакуирано за много години, или тя да бъде почистена на висока цена, докато тези земи станат подходящи за дългосрочно обитаване.Замърсяването със цезий-137 слабо ще увеличи броя на заболелите от рак в области, където нивото на замърсяване се смята , че е твърде ниско за да се съпоставя с такива драстични действия. Опасността ще е както от външно облъчвани, така и от храната, която расте в такива замърсени площи.

    Натрупването на цезий-137 в реактор №4 зависи от времето, което твеловете са били в реактора преди инцидента. Поради по-дългия си живот цезий-137 достига едно постоянно количество до замяната на твеловете. Сместа от изотопи, които се изхвърлят при чернобилския инцидент показва, че средното време на живот на горивото в реактора е било приблизително еквивалентно на 400 дни при пълна мощност - или около две години. Това означава, че не е вероятно реакторът да е бил използван с „двойна цел”, както е бил много подобният N-реактор на U.S. Department of Energy в Ханфорд, Вашингтон, който произвежда плутоний , както за ядрено оръжие, така и за електричество. Защото най-лесно е да се направи ядрено оръжие като се използва плутоний-239 с ниска концентрация на плутоний-240 , който се получава в резултат на неутронен захват от плутоний-239, производството на уран с чистота weapon grade ще включва престой на горивото в реактора с една десета от това, което е било в реактор № 4 на Чернобил преди инцидента.

    След 400 дни работа при пълна мощност Чернобилският реактор би трябвало да съдържа около 3 милиона кюри цезий-137. Той се е разпространил равномерно върху площ от 30 000 квадратни километра ( 12 000 квадратни мили ) като една десета от това количество може да зарази почвата до ниво от 10 кюри на квадратен километър. Това би увеличило средното ниво на радиацията в помещенията за десетилетия напред с около 0.075 рада/година удвоявайки приблизително радиационния фон от космическите лъчи и съдържащите се в природата изотопи. Това ниво на замърсяване би било вероятно значително по-високо в 10-километровата зона около Чернобилския реактор, която е начално евакуирана – площ около 3000 кв.клм. (1200кв.мили). Евакуирани са били деца от още по-голяма площ. Допълнителната радиационна доза през периода на целия живот в заразената с 10 кюри цезий-137 на квадратен километър – около 2.5 рада – площ ще доведе до риск от рак за целия живот от 0.1-0.4 процента с допълнителен риск от смърт с около половината от това. Допълнителен риск по посока на вятъра ще мъде много по-малък. Ние предполагаме, че дозите ще се увеличат приблизително с 50% в резултат на замърсяването на храните с цезий-137.

    Въпреки че нивото на радиоактивното замърсяване от Чернобил по посока на вятъра в границите на Съветския Съюз ще бъде много по-голямо, отколкото навън по време на писането на този материал имаше малка информация за облъчването на съветското население. По-голяма част от директните доказателства за изхвърлената в околната среда радиация се базират на нивата на радиация докладвани от други европейски страни. Даже в тях, обаче, има големи неточности. Например, една Шведска група намира , че стандартната процедура за филтриране на въздуха за измерване концентрацията на радиоактивността дава стойности за концентрацията на йод-131, които са само 20 – 25% от действителната стойност. Очевидно, по-голяма част от йод-131не е уловен от филтъра, защото е бил в летлива форма.

    В Стокхолм концентрацията та йод-131 във въздуха от Чернобил е средно около 10 бекерела на кубически метър въздух, на 28 и 29-ти април , след това намалява постепенно и спада под 1 бекерел на куб. метър два дни по-късно, за да нарасне до друг еднодневен пик от 1 бекерел на 8-ми май. Дозата на вдишване за възрастни, получена от вдишване на замърсен въздух с 10 бекерена на куб. метър за два дни е около 0.014 рада Осреднената за всички възрасти доза ще бъде 0.015 – 0.025 рада. Измерената концентрация на цезий-137 , осреднена като един бекерел на кубически метър за 28 април, и пропорционална на концентрацията на йод 131 на последващите дни. В по-голяма част от другите шведски локации , измерените концентрации на йод-131 и цезий-137 във въздуха са по-ниски от тези в Стокхолм, но в Simpevarp на брега на 200 клм. южно от Стокхолм, стойността е 190 бекерела на куб. метър

    Шведското правителство прави също много измервания за нивото на отложения на йод-131 на големи пасбища и препоръчва кравите да не се пасат на пасбища замърсени до нива над 10 000 бекерела на кв. метър Намерено е, че близо до Стокхолм , че нивото на концентрацията е малко по-ниско от това, но на Godland, голям остров, в Балтийско море, на средата на пътя между Швеция и Латвия са измерени концентрации от 40 000 бекерела на кв.м. Изследванията на U. N. Scientific Committee и на U. S. Food dnd Drug Administration са оценили съответно, че крави, които са хранени на пасища с пикова концентрация на йод-131 от 10 000 бекерела на кв.м. ще дадат млеко с пиково съдържание на йод-131 от 200 до 1000 бекерела на литър и като резултата с доза за възрастни на шитовидната жлеза от 0.03 до0.22 рада съответно. Като се вземе предвид по-голямите дози на щитовидната жлеза получени от бебета и деца ще повиши фактора на замърсяване – доза за йод-131 на U. N. Scientific Committee и на U. S. Food dnd Drug Administration до 0.08 – 0.35 рада за 10 000 бекерела на кв.м. съответно (използвайки и в двата случая числата на U.N. за консумацията на млеко от деца и тяхната доза на щитовидната жлеза за единица погълнат йод-131.)

    Най-подробните карти , които сме виждали, за замърсяване с цезий-137 са от Швеция и показват много големи различия в нивото на замърсяване.Две области по крайбрежието северно от Стокхолм са замърсени до нива 10 пъти по-високи от останалата част на страната. Очевидно има „горещи точки” , където поради преминаването на дъждовни бури над тези области по това време е станало отлагане на радиоактивност от въздуха. Такива горещи точки са създавани следствие паднали дъждове в цяла Европа.

    Замърсеният от Чернобил въздух идва във Великобритания на 2 май , с четири дни по-късно отколкото в Швеция, но концентрацията на продуктите на делене е подобна на тази във въздуха, който е преминал над Стокхолм. Средната концентрация на йод-131 във въздуха е измерена и тя е около 2 бекерела на куб. метър за ден, но вероятно е била значително по-висока поради присъствието на газообразен йод-131, който не е детектиран. Концентрацията на цезий-137 е около един бекерел на куб. метър.Измерените концентрации на йод-131 в тревата са типично около 500 бекерела на кв.метър на юг в страната и около 8 000 бекерела на кв.метър на север, където дъждовете силно подпомагат увеличението на нивото на отлагане.

    Две групи са се опитали да създадат компютърни модели , за да постигнат по-пълно разбиране за дисперсията на радиоактивността , изхвърлена от Чернобил, в Щатите в Департамента по енергетика на Националната лаборатория Lawrence Liverrmore и в Европа – в Империъл Колидж в Лондон. И двете групе използват модели на атмосферната дисперсия , специално създадени да представят радиационните дози от реакторни инциденти.

    Резултатите от тези изчисления не са толкова за предсказания, колкото опит да се обясни и да се интерполира между ранните измервания, които са били докладвани. И двете групи използват карти за барометричното налягане , за да фиксират ветровете, а групата от Империъл Коледж взима предвид влиянието на дъждовете. Количествата на и времето, когато става изхвърлянето на радиоактивността , степента на началното й разпределение , и скоростите с които се отлага на земята аерозолният йод-131 и цезий-137 са параметри, които се нагласят. Някои от използваните допущания могат да бъдат променяни, когато по-твърди данни стават достъпни , но картите, получени при първият раунд от изчисленията са информативни.

    Фиг. 1 , например, показва картата на Ливермор за дозата за щитовидната жлеза следствие вдишване , дължащо се на облъчване по време на уикенда непосредствено след инцидента на 26 и 27 април. Контурите, които са дадени очертават дози от 0.01, 0.1 и 1.0 рада. Формата на контурите отразява факта, че Ливерморската група допуска, че по голяма част от изхвърлянето на радиоактивност е станала в събота, на 26 април, когато ниски слоеве от въздух преминават над Чернобил по една траектория, която ги разнася над Белорус и съветските балтийски републики към Швеция. Фиг.2 показва резултатите за още два дни на облъчване (до 29 април). Поради придвижването на ветрове от ниска височина, изпъкналост на повишени нива на йод-131 се образуват над Полша

    Изводите на Империъл Колидж да в качествено съгласие с картите на Ливермор за Източна Европа, но разпостранени и върху Западна Европа според доклада на водещия автор се казва че” са в добро съгласие с измерванията в Централна Европа , тъй като можем да кажем това, че има голямо разхвърляне на данните.” Поради това, че картите на Империал Коледж покриват по-голям обсег, и включването в тях на отлагания от дъждове, ние ги използвахме за да направим нашите оценки. Според оценките на Империъл Колидж при ицидента в атмосферата са изхвърлени са 10-15 милиона кюри йод-131 и 1-2 милиона кюри цезий-137 и това се случва през уикенда – 26 и 27 април – но това има опашка през следващия понеделник и вторник. Отлагането, което е изчислено за 9:00 часа на 8 май всъщност се отнася за 70% от изхвърленото. Останалата част, вероятно все още е под формата на аерозоли и по-голяма част от тях са отнесени в области около Европа. Оценката е, че една трета от радиоактивността се отлага в Съветския Съюз, главно в Белорус.

    При пресмятане на последствията от радиационното облъчване за населението в Европа, ние направихме допущането, което се прави при оценката на броя на случаите от рак и щитовидни тумори в резултат на малки дози радиационно облъчване; че вероятността за излекуване на последствията е пропорционална на радиационната доза. Тази „линейна хипотеза” е в грубо съгласие с наличните епидемиологични данни за по-голяма част от предизвиканите от радиация случаи на рак на щитовидната жлеза в областта на десет до сто рада. Не е възможно обаче да се изпробват по ниски дози , тези от порядъка на десета от рада до един рад. , област, в която са облъчени по-голяма част от населението на Европа при чернобилския инцидент, защото предсказаните ефекти в тази област на дозите е доста под 1% поради което е трудно да се обработи статистически.

    Едно важно приложение на линейната хипотеза е, че броят на случаите с рак на щитовидната жлеза и щитовиден тумор в резултат на Чернобил могат просто да бъдат пресметнати чрез сумиране на радиационните дози на цялото облъчено население. Това твърде силно облекчава задачата за пресмятане на дългосрочните последствия от масивно изхвърляне на радиоактивни вещества , защото подробностите за разпределението на дозите ще определи при кого има по-голям риск но няма да повлияе върху тоталната оценка на последствията.

    С цел оценка на рисковете, ние направихме допускане за средната плътност на населението за области в Съветския Съюз, Скандинавия и други включени страни. Беше възможно да се пресметнат препокриванията (съвпаденията) на компютърно генерираните разпределения на радиационните облъчвания с реалното нееднородно разпределение на населението, но поради това, че компютърните карти не хващат точно големите локални вариации на облъчването , ние изоставихме тази задача за времето, когато хиляди точни измервания за облъчването могат да бъдат събрани на едно место и анализирани.

    Ние пресметнахме индивидуалните дози в дадена област чрез компютърна оценка на нивото на замърсяване на земята или нивото и времетраенето от въздушното замърсяване в тази област умножено по съответен коефициент за облъчване-доза съответно. След това дозата за населението се оценява като се използва регионалната гъстота на населението за областта и прибавянето на индивидуалните дози. Накрая, броят на последствията се пресмята като се умножи дозите но населението със съответните коефициенти доза-последствие. Диапазонът на коефициентите облъчване-доза и доза-последствие са цитирани по-горе. За оцетката на неточността на окончателните оценки , ние допускаме, че неточност с фактор четири в общата доза на населението е следствие негочности в картите на Империъл Колидж и използването на осреднени стойности за плътността на населението. Грешките в локалните дози на населението ще бъдат по-големи но ще имат тенденция към изравняване.

    Нашите оценки са:
    2 000 – 40 000 случаи на тумор на щитовидната жлеза следствие вдишване на йод.131 , от които само няколко случая може да са със фатален изход. Средната доза, свързана с тези случаи на тумор на щитовидната жлезае само един рад, което съответства на индивидуален риск от по-малко от един на хиляда.
    10 000 – 250 000 случаи на тумор на щитовидната жлеза, свързани с адсорбиран йод-131 през веригата трева-крава-мляко при отсъствие на действия от страна на здравеопазващите институции за блокиране на тази верига за облъчване. Тези действия биха значително намалили действителният брой на случаите на тумор на щитовидната жлеза, но нашите оценки подчертават тяхната важност.

    3 500 – 70 000 случаи на рак от целотелесни дози на цезий-137 (външни и вътрешни) половината от които могат да бъдат с фатален изход. Този брой може много малко да бъде намален вот евакуация и деконтаминация , защото по-голяма част от допълнителните смъртни случаи от рак могат да се дължат на относително ниски радиационни дози на стотици мили от Чернобил по посока на вятъра , където мерките за смекчаване на ефектите не са предприемани. Ако, преди инцидента, риска за смърт от рак за един жизнен период в такава област е 20% , след инцидента той нараства само с 0.1% т.е. той става 20.1%. Независимо от това, добавянето от толкова малък екстра риск над много милиони индивиди дава в нашите оценки хиляди до десетки хиляди допълнителни случаи от смърт следствие рак.

    Като резултат от неточностите в използваните фактори, нашите оценки за дългосрочните последици от инцидента в Чернобил се допуска неточност до един порядък. Те служат да покажат, обаче, че крадкосрочните здравни последствия могат да бъдат като видимата част на един айсберг. Поради радиоактивното замърсяване на Европа от чернобилския инцидент хиляди до десетки хиляди хора могат да развият тумори или рак на щитовидната жлеза през идущите десетилетия.















    The best way out is always through Robert Frost
  62. 62 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#59] от "dgd":

    Пак не ме разбра! Не да извиняваме, а да мерим с един аршин. Така се стига до истината. Другото е лаладжийство за форумно употребление!

  63. 63
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  64. 64 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 676 Гневно

    До коментар [#45] от "barmalei": я пак? не те ли е срам бе. Това е чудовищно престъпление спрямо собствения си народ. Тази партия е престъпна шайка.

  65. 65 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Какво се случи на реактор номер четири
    От Gordon Thompson

    Докато все още малко се знае относно инцидента на Чернобилския реактор, има достатачно голяма информация за да се предложат някои важни уроци зда ядрената енергетика като цяло. Каквато и да е точната причина и следствията от събитието , изглежда правдоподобно, че в събитието участват явления, които близки до анализа на потенциални реакторни инциденти: водородна експлозия, пренапрежение в мощността, и може би експлозия на парата. Нещо повече, показано е, че цялостната система за защита на завода е неадекватна – което може би е вярно за всички други търговски реактори в света. Внимателно изследване на това, което се знае за самото събитие, както и дизайна на чернобилския реактор №4 , водят до въпроси относно приемливостта на стандартите за реакторния дизайн, въпреки, че този реактор е уникален за Съветския Съюз.

    Според официалните съветски изявления, началото на инцидента е в 1:23 през нощта в събота, 26 април. Според някои източници , съгласно схемата за изключване на чернобилския реактор №4 , за 10 секунди нивото на мощността рязко се повишава , от около 7% до 50% от нормалната пълна мощност и бързо се генерира пара.

    Това е последвано от експлозия на водорода, който се е образувал при взаимодействието на парата и циркониевия метал в активната зона. Непосредсвената обвивка на реактора и покрива над помещението за презареждане на реактора се запазват през това време, обаче не е ясна съответната роля която играят бързото повишаване на налягането на парата и водородната експлозия за разцепването и другите повреди в реактора. След това, там започва пожар в сградата на реактора , който според докладите бива овладян за 90 минути.Отделен пожар в активната зона Отделен пожар в активната зона бива потушен с участие на хеликоптери в течение на много дни като се изсипват 4 000 тона пясък, борна киселина, олово и други материали. На 5 май този пожар е прекратен и практически на 13 май престава изхвърлянето на радиоактивност в атмосферата.

    Особените характеристики на този тип реактори, които съветите означават като РБМК са важни за разбирането на природата на инцидента. Реакторите използват графит като забавител и кипяща вода като охладител, комбинация, коята не се използва при търговските реактори извън Съветския Съюз. (Забавителят редуцира енергията, а с това и скоростта на бързите неутрони, така че те с по-голяма вероятност да предизвикват делене на уран-235. Охладителят циркулира в активната зона , за да извлича топлината , генерирана от деленето и радиоактивния разпад.). Чернобилският реактор №4 е РБМК-1000 клас – които има електрическа мощност 1000 мегавата – и е един от 14-те такива реактори, които действат в Съветския Съюз – в Чернобил, Ленинград, Курск и Смоленск. Още два се строят в Чернобил към четирите които се намират там и първият от двата РБМК-1500 реактори, които започват да работят в Игналино в края на 1984 г. Всички те са наследници на на първата съветска атомна станция в Обнинск от 1954 г. и на шесте реактора за производство на плутоний и електроенергия в Троицк, Сибир, пуснати между 1958 – 1964 г.

    В западната литература има достъпни много проектни детайли на РБМК-1000. Основно качество (свойство) на проекта е големият брой индивидуални канали, всеки от които се състои от канал под налягане, в който се съдържат горивни сборки от палени от уранов диоксид в кутии от циркониев а сплав. Отдолу на тези тръбички се подава вода. За разлика от това, реакторите с лека вода, които едновременно имат за забавител и за охладител обикновена вода, и които доминират пазара на реактори в света, използват големи съдове под налягане , в които се поставят всички горивни сборки.

    Цилиндричната ативна зона на РБМК -1000 , 12 метра в диаметър и 7 метра висока – е по-голяма - особено в диаметър – отколкото активната зона на типичен реактор с лека вода. Тя съдържа 2,488 вертикални колони, образувани от графитни блокове. Много от тези блокове имат вертикални дупки в центъра и тръби, които минават през тези дупки, които придържат горивните сборки, сензори за мощността и контролни пръти.

    През 1,661 от колоните преминават тръби от циркониева сплав за измерване на налягането , като във всяка от тях има две една над друга сборки от гориво. Охлаждащата вода , която се напомпва през тези тръби за налягане започва да кипи около 2.5 метра над основата на активната зона и е около 14.5 % пара, когато тапуска активната зона. Парата се отделя от водата в хоризонтални барабани при налягане от около 70 бара (1 бар е от около 14.5 паунда на квадратен инч) и захранва турбинните генератори (виж диаграмата).

    В тръбите на 12 колони в центъра на активната зона са поставени сензори за контролиране на вертикалното разпределение на нивото на мощността. Радиалното разпределение на нивото на мощността се контролира от сензори, монтирани в 130 горивни сборки. Сензорите в четири от колоните , които образуват рефлектор в периферията на активната зона, дават допълнителен мониторинг на нивото на мощността по време на стартирането на реактора.

    Контролните пръти преминават през тръбитев 211 от графитните колони и действат по по-комплициран начин от тези в реакторите с лека вода. В допълнение към нормалната функция на контролиране на общото ниво на мощността – вкараните сонтролни пръти редуцират мощността на реактора , докато при изваждането им я увеличава – контролната система на РБМК е проектирана да преодолява особените проблеми на разпределението на мощността при този тип реактори.

    Прътите са от два основни типа. Единият тип, при издърпване нагоре от активната зона поддържа профила на радиалната мощност , а също и стабилизира радиалното и ротационното разпределение на мощността посредством автоматична контролна система, която прави постоянно нагласяте на позициите на отделните пръти. Ако това нагласяне не е адекватно за предпазване от локално пренапрежение, отделна сонтролна система ще потопи напълно прътите за да изключи тази част от реактора. Същите пръти също ще се потопят, за да изключат целия реактор, ако е необходимо. Вторият тип контролни пръти се издърпват надолу и се използват да регулират вертикалното разпределение на мощността в активната зона.

    Всеки прът се движи в отделна цилиндрична тръба от циркониева сплав, подобно на тези, които се използват в горивните канали и се охлаждат от вода, която постъпва отгоре. Прътите са от борен карбид обвити в алуминиева сплав, която има относително ниска точка на топене.

    Графитните колони нямат специфично охлаждане , въпреки че през каналите на горивото минава охладител и тръбите съдържащи контролните пръти и сензорите за мощността също отнемат топлина от графита. Обаче областта на рефлектора се охлажда от система, която е обща и за контролните пръти. Средната температура на графита в активната зона е около 600 градуса по Целзий, докато средната температура на горивото е 550 градуса и охладителят напуска реактора при 284 градуса. Така, температурата на графита е над тази, при която натрупана енергия ще сесъздаде в кристалната структура, в резултат на неутронно излъчване. Следователно, ранните спекулации, че Чернобилският инцидент е започнал от извънпланово освобождаване на натрупаната енергия, както се е случило при реакторния инцидент в Уиндскейл през 1957 г. са неоснователни.

    Реакторът се захранва с гориво, което е уран 2% обогатен с уран-235 ( в сравнение с 3% обогатяване при реакторите с лека вода) Голяма инсталация за презареждане с гориво (компонент 3 в диаграмата) може да бъде поставена над всеки отделен канал с гориво, която да премества и поставя на ново место горивото в този канал докато реактора работи. Тази спосбност, която имат и реактори от друг тип, но не и онези с лека вода, позволява на реактора РБМК да се използва лесно за получаване на плутоний с чистота „за оръжие” , който се произвежда чрез кратко изгаряне на горивото( за кратко време в активната зона). Обаче предвиденото изгаряне на горивото на РБМК-1000 е 22 мегавата-дни за килограм уран. Това е далеч над нивото, което се използва за получаване на плутоний с чистота „за оръжие”и се приближава до проектното изгаряне на реакторите с лека вода.

    Стабилизирането на разпределението на мощността в реакторната активна зона е било във фокуса на вниманието на съветските проектанти при разработването и развитието на РБМК реактора. Тази грижа произтича от два вътрешно присъи проблема: размера и хетерогенността на неговата активна зона , и положителната обратна връзка между реактивността и парата.

    Повече пара в охлаждащата вода може да увеличи реактивността в графитно-модериран реактор. Когато охлаждащата вода се превърне в пара, тя адсорбира по-малко неутрони. Това означава, че повече неутрони ще преминават към графита, което ще ги забави и ще ги отрази обратно, като ще увеличи делението. Това довежда до увеличаване на нивото на мощта , което от своя страна ще увеличи образуването на парата и процесът може бързо да ескалира.В реактора с лека вода , където модата е забавител (модератор) и охладител, обратно, образуването на пара просто забавя реакцията.

    Два подхода са използвани за да се намали действието на обратната връзка между образуването на пара и реактивността в по-новите реактори като Чернобилския № 4 , плътността на графита е леко редуцирана и обогатяването на горивото е увеличено от 1.8 на 2 %.

    Преди инцидента много западни анализатори допускат, че Чернобилските реактори нямат построен защитен похлупак.Когато вниманието се фокусира към централата обаче стана ясно, че проектът включва защитен похлупак нещо подобно на този използван при реакторите с кипяща вода (един от двата типа реактори с лека вода).
    В проекта е предвидена система почиваща на допускането, че най-сериозният инцидент би бил разкъсване на един от двата големи тръбопроводи в охлаждащия кръг; както показва диаграмата тези тръбопроводи са поставени в система с циментови стени. Ако тръбопровода се спука, отделящата се радиоактивна пара ще бъде насочена от тази част към два водни басейна, които се намират един над друг в мазето. Парата ще кондензира докато бълбука във водата.

    Този начин на защита отразява философия на проектиране обикновено присъстваща при проектирането на реактори с лека вода , както и фокусирана върху възможността за скъсване на голямите тръбопроводи, и предполага, че защитаващата реактора охлаждаща система ще бъде успешно задействана в случай на такова разкъсване , предпазвайки горивато от силна повреда. Ето защо областта на активната зона вместо да бъде отделена от външната околност с стена от бетон , е обградена от вертикален метален цилиндър със затворени краища със структури през които преминават охлаждащите и контролните пръти . Този сравнително неустойчив съд е запълнен със смес от хелий и азот. Пространството между него и биологичните щитове , които го ограждат, за да предпазват работещите от радиация , е запълнето с азотпри малко по-високо налягане. Този съд, подът на помещението за запълване с ново гориво и сградата със сравнително лека конструкция над него биват разкъсани при инцидента. Освен това обаче допълнително някои от бетонните структури също биват нарушени , тъй като те не са били проектирани за стрес, съпътстващ инцидент от такъв тип.

    Съветското правителство, по време на писането на този текст, все още не е обявило на международната общественост разкритията по инцидента. Когато това стане, някои от несигурните сведения обгръщащи инцидента могат да се разрешат. Обаче, някои аспекти на инцидента може би никога няма да бъдат разбрани. Съветите са задължени да погребат реактора в бетон , като продължат разследването. Даже в Три Майл Айланд, където областта на активната зона сега е относително достъпна за изучаване , степента на разтапянето на горивото при инцидента през 1979 г. е все още несигурна.

    За сега възможностите се стесняват, въпреки че всички хипотези трябва да се правят с предпазливост. Следната последователност от събития изглежда правдоподобна:
    1. Пренапрежение в мощността става в част от активната зона. Известните проблеми със стабилността на РБМК-1000 и сложността на неговите контролни системи ги прави възможни претенденти за инициатори на събитието. Това е в съгласие с изявленията на Съветите, че нивото на мощността на реактора се увеличава драматично по време на инцидента. Споменава се, че неутронните сензори не работят добре при ниска мощност. В това време реакторът е спрян; сензорите не са могли да детектират прекаленото увеличение на мощността, поради което автоматичните контролни уледи не са действали коректно. Накрая, има доклади, че на реактора са били провеждани „експерименти”. Това може да се е отнасяло до контролните системи.
    2. Горивото в тази част от реактора може бързо да се е стопило. Отклонението в мощността може да предизвика бързо стапяне на горивото. Ако, от друга страна, охлаждащата система на активната зона е прекъсната, горивото би се стопило по-бавно, предизвиквайки друга последователност на събитията.
    3. Пара се образува бързо в някои тръби под налягане, може би експлозивно. Есплозията на парата е била достатъчно мощна, за да разкъса реакторния съд, както и някои от околните структури, и може би изпраща в атмосферата малки частици от горивото. През ранните години на изследванията на САЩ по ядрена енергетика е имало три такива експлозии, всяка причинена от отклонение в мощността. Трите реактора са били силно повредени.
    Начална водородна експлозия не изглежда правдоподобна за този момент. Събитието става бързо, без видимо предупреждение и областта на забавителя е запълнена с инертен газ, което не поддържа избухване на водорода.
    4. Охлаждането е прекъснато. Каквато и да първопричината, ранните събития вероятно причиняват съществена повреда на реакторния съд и може би на сградата на реактора и на охлаждащите системи.
    5. Водород се получава в резултат на химически реакции в активната зона. Парата реагира с голямата маса цирконий в активната зона , а вероятно и с графита при което се получава водород.
    6. Водородът се възпламенява в присъствие на въздух. Възниква експлозия, вероятно не само една, причинява още поражения. В определен момент, дали следствие водородна експлозия или от протичащата експлозия на парата , реакторната структурата е повредена в достатъчна степен, за да позволи навлизането на въздух в активната зона.
    7. Започва пожар в сградата на реактора и в активната зона. Кратки (90 минути)локални пожари в сградата на реактора . Когато пожарът достига областта на активната зона, локален пожар започва там и продължава за около седмица. Този пожар обхваща, за сега до неизвестна степен, и метала и графита в активната зона.

    Тези събития довеждат до изхвърляне на радиоактивни вещества в атмосферата. Природата на това изхвърляне (термин „източник”) може по принцип да бъде заключен в резултат на мониторинг на околната среда. За да се направи това, отчитане на концентрациите на различни радионуклиди в атмосферата и върху земната повърхност на различни места и по различно време се комбинират с метеорологичната информация. На практика това е трудно обаче. Най-големият проблем в Чернобилския случай, че данните от мониторинга, които са достъпни сега са взети твърде далеч от реактора.

    Групата от националната лаборатория на Лауренс, ливермор, направи предварителна оценка на „source term” и заключава, че 40% от летливите радионуклиди в активната зона – йод и цезий – са били изхвърлени в първите 24 часа , и с 10% още през следващите пет дни. Вярва се, че осемдесет процента от изхвърленото през първия ден се е издигнало над 1000 метра преди да се диспергира. Цялата по-късна радиоактивност се смята, че е изхвърлена в атмосферата под тази височина.

    Докато тези оценки се смята, че щуе бъдат ревизирани, когато по-добра информация стане достъпна, изглежда ясно, че има начално голямо изхвърляне , по-голяма част от което достигат до по-големи географски ширини следствие пожар или избухване или и от двете. Последното изхвърляне, свързано със сравнително бавно горене на пожара в реактора ще търпи малка корекция.

    Изотопното съотношение в измерванията на околната среда разкрива интересна информация. Например, то показва, че делението се прекратява по време на инцидента, потвърждавайки заключението на Съветските власти, основаващи се на кръвните проби на работниците от спасителните отряди за продукти на пеутронно активиране. Това също се преценява от това съотношение, което показва, че горивото в активната зона е било използвано средно около две години , което е в съответствие с времето когато станцията е работила. Това показва, че реакторът не е бил използван за производство на плутоний с чистота за оръжейни цели.

    Накрая, измерванията на дъждовна вода, събирана в Forsmark, Швеция на 28 април показват по-високо ниво на плутоний-239 , спрямо цезий и йод, отколкото е намерено в югозападна Германия дво дни по-късно. Прилагането на тези заключения изискват по-нататъшно проучване; въможно е обаче това да показва, че част от горивото наистина да е раздробено на малки частици, носени високо в атмосферата по време на ранното изхвърляне. Това би могло да бъде отговорно за присъствието на относително нелетливия плутоний в началните струи дим. Съветският говорител Борис Семенов е споменаван да казва, че десет процента от горивото може да е било загубено по време на инцидента.

    Други наблюдения разкриват малки, регулярно оформени радиоактивни частици, което говори за стапяне на горивото. От присъствието на частици, които се състоят предимно от рутений , учените от Studsviu, Швеция заключават, че част от активната зона на реактора е достигнала 2 500 градуса Целзий.

    Карлос Оспина от Швейцарския федерален институт за реакторни изследвания изучава модела на фолаута над Европа между 1 май и 12 май и заключава че фолаута в по-късната част от периода е от отработено гориво. Това предполага, че началният инцидент причинява студена загуба в басейна на реакторната страда, където се складира разтоварено гориво и цезия от басейна се изхвърля след около седмица. Известно е, че такова изхвърляне е възможно за басейните за отработено гориво в западните реактори. Обаче, сравнително малко отработено гориво е било разтоварено от чернобилския реактор № 4 на този етап от живота му , така че трябва да има други обяснения за наблюденията на Оспина.

    Хората вън от Съветския съюз са много загрижени относно това дали реакторите в техните страни представляват такава опасност. Тази загриженост не е лесно да се адресира където трябва, тъй като всеки тип реактор има различна уязвимост.

    По-голяма част от атомните централи на Щатите работят с лека вода - от типа вода под налягане или кипяща вода. Предишните използвани системи използват основно пасивни системи, въпреки, че някои използват кощници с лед за кондензиране на парата изхвърлена при разкъсването на тръбопроводите. По-късно се използват системи базирани на принципа да се позволи изхвърлената пара при разкъсване на тръбопроводите да се кондензира чрез барбутаж през воден басеин – подобен на този в Чернобил. Обаче при всички реактори в Щатите от този тип, това съоръжение изцяло обгражда реактора , за разлика от проекта ва Чернобилския, където активната зона се намира вън от основното съоръжение. Така, може да се каже, че реакторите на Щатите имат по-добро съоръжение в сравнение с използваното в Чернобил. В този смисъл, тези реактори не са предразположени на нестабилности, от рода на тези в проекта на РБМК-1000 в Чернобил.

    Обаче има многобройни последици от инцидент, които могат да доведат до сериозни повреди в активната зона при реакторите на Щатите. Въпреки, че вероятността това да се случи е твърде неопределена, някои анализи предполагат, че честотата на стапяне на активната зона 1 на 1000 реакторни години. Това е нещастио обстоятелство, че реакторните съоръжения в Щатите не са проектирани за сили, свързани със стапяне на активната зона. Точно пък при проекта на съветските реактори се базира на допускането, че тръбопровода ще се разкъса , но че защитната охладителна система ще предотврати стапянето на активната зона.

    , С течение на годините, анализаторите постепенно осъзнават разнообразието от явления, които могат да придружават стапянето на активната зона. Експлозията на парата може да генерира масивна реактивност и проникване на онечиствания. Водородното експлозия, образуването на пара или стопени капчици от материали на активната зона разпръснати от съда (приоритет сега в изследванията на Комисията за ядрено регулиране ) може много да увеличи налягането в атмосферата на съоръжението. Части от обвивката на съоръжението – такива като тръбите на парогенератора – в реакторите с вода под налягане – може да изпитат силно нагряване и налягане. Тези и други явления означаван, че човек не може да бъде сигурен, че радиоактивността ще бъде задържана при стапянето на активната зона по време на инцидента.

    В поне едно отношение , търговските реактори на Щатите могат да страдат от по-лош инцидент от този в чернобил. Много от възможните последствия на инцидента ще изхвърлят ветрило от радиоактивност, което не ще достигне твърде далеч в атмосферата. Това ще разпространи голямо количество от радиоактивни материали в околността на реактора , и потенциално ще причини голям брой акутни страдания и смърти. Хората, които живеят близо до Чернобилската АЕЦ са щастливи, че ветрилото се е разпостранило до по високи географски ширини.

    Освен търговските атомни реактори, в Щатите има и пет реактора за производство на плутоний . Един от тях е Hanford N-reactor въ Вашингтон, който е подобен на РБМК по това, че забавителят е графит, а охладителят – вода. N-реактора е заграден от сграда с бетонни стени с ограничена способност на похлупака. Останалите четири производствени реактори са в Савана Рива в Южна Каролина и нямат сграда, която да служи за похлупак. За никой от тези реактори няма публикувани изследвания за защитата им.

    Друге нации имат различен тип реактори и различно проектиране , конструиране и опериране. Потенциалната възможност за инциденти трябва да бъде преценявана отделно за всеки един. , Все пак, малко на брой реактори са анализирани за защитата им така интензивно, като тези за търговски цели в Съединените щати , и тези анализи продължават да идентифицират нови явления и неподозирани възможности за инциденти. Няма причина да се допуска, че търговските реактори вън от Щатите , или реакторите за производство на плутоний са по-различни.

    Първите уроци от Чернобил са ясни: Първо, изучаването на хипотетични реакторни инциденти не е академично занимание, а важно за политиката на развитието за опазване на здравето на обществото. Нито едно от явленията, които участват в инцидента не са непознати за експертите. Второ, системата на защитния похлупак в Чернобил е подчертано неадекватна. За нещастие, това вероятно е в сила и за по-голяма част от останалите търговски реактори по света. Нормалната проектантска практика се базира на допускането, че сериозна повреда на активната зона няма да стане; ако това се случи ние няма да се учудим, когато радиоактивни материоли бъдат изхвърлени.







    The best way out is always through Robert Frost
  66. 66 Профил на Отнесен
    Отнесен
    Рейтинг: 866 Неутрално

    [quote#60:"reakzioner"]Не си прав! Много невинни хора са избити след 9 септември![/quote]
    Да, знам, че така се говори, знае се масово, но не се задълбава в подробностите.

    А имало ли е делови контакти на нашите служби преди 9-ти със службите на нацистка Германия? Малко ли са били чиновниците, които са осъществявали тези контакти и са отговаряли за информационния и кадровия обменмежду Царство България и Райха?

  67. 67 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Ядрената измама
    Съветската информационна политика
    Erick P. Hoffman
    Buletin of Atmic Scientist – August/Septrmber 1986


    Безпрецедентният ядрен инцидент в Чернобил се случва точно когато се всред висшите съветски лидери се води много сериозен дебат относно информационната политика. Традиционната политика на секретност доминира в първоначалния отклик на висшата номенклатура при получаване на информацията за нещастието, но по-късно намалява като отразява липсата на единно мнение относно политиката. Чернобил и неговите последствия усилват аргумента относно социоикотомическата и информационна политика на Горбачовата администрация. За по-добро разбиране на случващото се сега, трябва да започнем с една по-далечна историческа перспектива

    Комуникационната система, която Йосиф Сталин създава в края на 1920-те и 1930-те е главно инструмент за предаване на заповеди от центъра към периферията, както и за получаване поддръжка отдолу за „постигане на целта”. Неговата цел е била да създаде еднолична диктатура , да пришпори развитието на тежката индустрия и възможно най-бързо да проведе колективизация на селското стопанство. С терор са прекъснати всички други видове комуникации.

    Наследниците на Сталин обаче се опитват да усилят (да увеличат, да подобрят) комуникацията от периферията към центъра и латералните комуникации, за да постигнат обратна връзка не само постигани на целта и промяна на курса . Тяхната цел е била да (върнат) възстановят ръководната роля на Комунистическата партия и да повишат нарастването и производителността на индустриалната и селскостопанска системи. С една дума, днешното съветско ръководство използва масмедиите за да обедини народа и за да създаде форум за различни интереси и мнения по определени въпроси.

    Независимо от всичко, сталинското отношение към информацията е дълбоко вкоренено при вземането на решения и прилагането им както във вътрешната, така и в международната политика. Партийните лидери все още продължават да смятат, че носят отговорност за това каква информация трябва да получават съветските граждани и гражданите от другите страни. Работата на огромния брой цензори е да следят спазването на редица строги правила и наредби. Например, много рядко в съветските медии се появяват съобщения за сериозни инциденти. Всъщност, още по времето на Леонид Брежнев започват да се появяват съобщения за инциденти с много подробности, свързани с пропуски в работата.Но целта остава същата – да се подхранва вярата на съветските и чуждите граждани в мъдростта и честността на политическата система като цяло, особено на ръководната партия и настоящото ръководство; да се подчертава способността на лидерите да се възползват от предоставени възможности и да се справят с трудностите при бързопроменящите се обстоятелства. Според Брежнев през 1971 год. „Масмедиите – вестници, списания, телевизии, радия и безжични връзки – да мощни инструменти на партията във важната и сложна дейност за моделиране на новия човек и в идеологическата борба с капиталистическия свят.

    Нито Никита Хрушчов, нито тези които го наследиха никога не признаха публично големият ядрен инцидент в Урал през 1957 год. Има достатъчни доказателства, че лошото погребване на ядрени отпадъци предизвиква мощна експлозия в доста гъсто населена област и че стотици хора умират а други хиляди са поразени от лъчева болест и от поразяване от по-ниски дози лъчение. Разузнавателните служби на Запада очевидно са научили за инцидента от външни източници (вероятно от свидетели на случилото се и от полетите на шпионския U-2) но това става публично известно на Запад едва в 1976 г. Поради природата на инцидента, съветските ръководители са могли да крият за него от международните медии и (с изключение на случаите на прелетни птици, които са носили радиоактивен материал по телцата си) да удържат неговите тежки последици вътре в границите на Съветския съюз.Обаче, както показва емигрантът-дисидент Жорес Медведев, специализираната съветска преса представя информацията относно последиците от инцидента и косвено относно неговият произход и характеристики. Съветските учени са публикували много статии относно въздействието на ядреното заразяване върху птичките , млекопитающите, организмите в почвата, рибата, дърветата, водораслите и върху езерата и фактически налице са всички доказателства за интензивно и непреднамерено заразяване на порядъчно голяма област около военното ядрено съоръжение между Куштим и Касли, блезо до Челябинск през зимата на 1957-1958 г.

    Обратно, чернобилският инцидент е резултат на повредата на ядрения реактор, и последствията веднага бяха детектирани от съседните страни и от разузнавателни (шпионски) спътници, каквито е нямало през 1957 г. Западноевропейските правителства за са попитали, а източноевропейските са изискали информация относно потенциалната опасност за техното население, докато западните радиостанции са разпространявали спекулативна информация и дезинформация относно Чернобил за съветските радиослушатели . наистина една от ключовите дезинформации която се разпространявала от западните медии изглежда, че произлизала междзународно или немеждународно от загрижени съветски граждани по радиолюбители и от медицински персонал. По това време мнението на Горбачов относно секретността в страната и извън нея се е различавало от това на Хрушчов.

    Нещо повече, вероятно Хрушчов е упражнявал много по-голям контрол над съветската информационна политика в края на 1957 г., отколкото Горбачов рави в началото на 1986 г. Хрущчов като първи секретар оцелява след два опита на неговите съперници от Политбюро да го свалят и даже е в състояние да започне (след като не е в състояние да завърши) политики и програми до неговото отстраняване през 1964 г. Горбачов през пролетта на 1985 г. започва кампания за по-голяма гласност (откровеност, откритост , публичност) в съветските медии. Например, най-авторитетният вестник в Руската република публикува писмо на гражданин, който призовава съветските ръководители „ да имат достотъчно кураж да информират народа за неочаквани или негативни събития”и изтъква, че „ Дали Афанасиев идеологическите загуби следствие на непълна или пък закъсняла информация много често са изключително голями” . През февруари 1986 г. В. Афанасиев, главният редактор на най-влиятелният съветски вестник „Правда” изтъква, че „ никога в миналото не е виждал ръководството на нашата партията да обръща толкова голямо внимание на пресата” Такава гласност, такова критично поведение, такава откритост и разкрепостеност при разглеждане на проблемите никога не е съществувало преди”

    Но в началото на 1986 г. параметрите на гласността бяха открито обсъждани от най-близките сътрудници на Горбачов. Ю. К. Лигачов, вторият човек в партията, подбран от Горбачов, използва трибуната на 27-я конгрес на Партията, за да разкритикува редакцията на „Правда” за „лапсуси”, които надхвърлят границите на „ конструктивната критика и самокритика”. Дали Афанасиев напълно допуска грешките в своя път?! Обратно, той поканва чужди кореспонденти на пресконференция и защитава публикуването на читателски писма, чийто брой нараства –за пръв път в съветските печатни издания –по въпроси от осомена чувствителност за обществото, такива като привилегиите и допълнителните доходи на партийните и държавните лидери. Афанасиев косвено защитава собствената си критика пред Конгреса на водеща партийна фигура и специално на средната номенклатура, които са се противопоставяли или са били против социоикономическите реформи. Ясно че Афанасиев е получавал или е разчитал на поддръжка от страна на Горбачов за такива действия или изказвания.

    Току що описаните инциденти – заедно със съветската традиция на секретност по отношение на Запада и със имперското държание по отношение на Източноевропейските си съюзници и „департаментализъм и локализъм всред висшата партийна бюрокрация - може да помогне да се обясни поведението на съветските ръководители при инцидента в Чернобил. Генералният секретар, премиерът, КГБ-лидерът, кметът на Москва и други в последно време изразиха в най-авторитетния форум , Конгреса на Партията, различни гледни точки относно вътрешното социоикономическо развитие и международното политико-военно развитие и относно про и анти на обществения критицизъм на нежелателни условия. Сигурно е, че Горбачов и други потенциални реформатори са загубили своите поддръжници от миналото за индустриална инновация и селскостопанска политика и техните призиви за „радикални реформи” по-често са придружени от призиви за съвършено централизирано планиране и мениджмънт. Но много съветски лидери характеризират настояшия момент като историческа повратна точка и цялостна промяна в партийния и държавен апарат , която е започнала при Юри Андропов през 1982 г. се ускори при Горбачов. Следователно функционери от всички нива на партията/държавата добре разбират многото на брой спорни проблеми и разбираемо се безпокоят относно предстоящите промени в политиката, в процедурите за формиране на политиката, и безопасността на тяхните позиции. Добавете към това и бавното и изопачено движение нагоре на потокът от информация във всички бюрократични структури и все още добре охранявано боравене с информацията във фрагментираната и окопала се дълбоко бюрокрация и тогава човек може по добре да разбере некигурността на съветските чиновници относно вътрешнопартиъните въпроси и информационната политика по отношение на масите при днешните много променливи условия.

    КРИЗА – не изцяло без предупреждение, се случи на 26 април 1986 г., събота, в 1:23 часа. Само месец преди това в украински вестник се появява добре обосновано остро обвинение относно условията в Чернобилската централа. Местна жителка – Любов Ковальова описва в детайли „огромен брой нерешени проблеми”, „възмущението и отчаянието” на работниците, „ниското качество на проектирането и документацията за цената”, „слабата дисциплина и отговорности” „острия и постоянен недостиг в строителството” , „отсъствието на организация”, „дефектните материали”, „разпадането в снабдяването”, „постоянно нарушаваните задължения по договорите”, „лошите структури” , „развалените” „неизпратени” продукти и т.н. Нещо повече през 1971 г. съветски писател повдига сериозни въпроси относно високо експерименталния проект и изключително бързото строителство на съоръженията в Чернобил и Ковалевска потвърждава тези постоянни проблеми още с първия реактор, които „се прехвърлят” на последващите и се „разширяват”. Тя заключава:

    „Даже ако се абстрахираме от тези факти, аз бих искала да привлека вниманието на недопустимостта на дефекти в конструкцията на АЕЦ.ове и на енергитични проекти най-общо, където устойчивостта на всяка ктруктура трябва да удовлетворява определен стандарт. Всеки кубичен метър подсилен бетон трябва да бъде гаранция за надежност и от тук за безопасност. Главният фактор, който ръководи всеки, който участва в конструкцията на енергитични проекти трябва да бъде преди всичко съвест. Аз съм убедена, че всеки човек със съвест ще намери дефектите за неприемливи , защото това е деградиращо за него самия.”

    Докато статията на Ковалевска е образец на гласност, телевизионното обръщение на Горбачов към нацията 18 дни след инцидента успява да бъде както искрено и уклончиво, конструктивно и дефанзивно. Причината за тези разлики може да се търсят в различната достъпност на източниците и данните. Б.Ю. Щербина , заместник председател на Министерски съвет на СССР, бива поканен да оглави правителствена комисия от учени и технически специалисти , създадена да разследва Чернобилската катастрофа. На 6 май по телевизията, той потвърждава че „буквално няколко часа след като се случва инцидента, има решение на правителството да се създаде такава комисия” и че членове от различни части на страната се хвърлят на път за Чернобил, и „започват работа същия ден”. Но Щербина информира чуждите кореспонденти, че първоначално получената от правителството информация „не беше същата, която ние получихме , когато бяхме на терена” и че „локалните експерти не са направили коректна оценка на инцидента.” Според Щербина „ достигането до основата на това, което е се беше случило” и подреждането на (нещата) в дълбочина „ беше трудно и комисията „направи доклада си до правителството на 28април (понеделник)

    Нещо повече, кандидат члена на ЦК В.М. Фалин в интервю с западно германското списание Дер Шпигел подчертава, че „първите доклади от АЕЦ на Чернобил (например, до Горбачов са на 26 април) бяха непълни и в основата си бяха некоректни” и че „първата обективна и детайлна информация е получена от Генералния секретар преди събирането в понеделник на Политбюро”. (вероятно това е било от комисията на Щербина и над 48 часа след експлозията н Чернобил). Изявленията на Фалин и Щербина може би звучат неискрени на хората от Запада, но са правдоподобни, давайки на местните съветски чиновници тенденцията да мислят, че техният „семеен кръг” може да разреши компромисните дилеми без помощ и да спрат изтичането на информация към техните началства (включително едностранни правителствени комисии ), която може да се докаже по друг начин.

    По-нататък И. Ю. Емилянов и Фалин хвърлят известна светлина върху местната и правителствената информационна политика. Емилянов, който е замдиректор на Института по енергетика потвърди че вяма бърза процедура за информиране на населението около АЕЦ в случай на инцидент. „Има системи за обща гражданска защита, но липсва специфична линия за провеждане на мероприятия при ядрен инцидент.”И Фалин, когато бива попитан защо съветските лидери незабавно не прилагат Горбачовата политика на гласност при кризата в Чернобил, отговаря:”не може да бъде постигнато ново качество на гласност. за един ден Аз не искам да омаловажавам въпроса и да подценявам случилото се. Нещо се случи неочаквано. Ментално ние не бяхме подготвени за такова събитие. Основно, ние нямахме инструкции за предпазване ...Много беше направено инпровизирано, включително и информацията.

    Това което се е случило в понеделник на 28 април, на заседанието на Политбюро е въпрос на догадки. Но отсъствието на съгласуваност по отношение на информационната политика и интензивността на вътрешнопартийни разногласия по въпроса за вътрешната и външна политика, помагат да се обясни защо ясното признаване от страна на Политбюро за Чернобил идва почти три дни след инцидента. Рой Медведев, язвителен и известен , който живее в Москва, подозира, че когато:

    „ Горбачов се опитва да отстоява политиката на прозрачност и коректна информация в Политбюро ....той и подкрепян само от Воротников (председател на Министерски съвета на Руската република) и началника на КГБ Чебриков , докато всички останали очевидно желаят информационна сдържаност. Само когато мащаба на катастрофата и протестите на запада стават ясни , Горбачов наистина успява да наложи линията си и да проведе знаменитата пресконференция на коята съветските хора и целият свят биват информирани за всички достъпри по това време факти.”

    Без оглед на детайлите на Медведев неговите навременни оценки потдърждават ключови обобщения. Разногласията относно информационната политика всред върховните съветски политически инстанции се усилват след като Горбачов започва през пролетта на 1983 г. своята кампания за гласност. Като следствие от това партийни и държавни чиновници от среден и нисък ранг, изпълнителни директори и медиен персонал получават двусмислени и противоречиви сигнали относно информацията, която могат публично да оповестяват и различни данни, които могат да бъдат разпространявани и противоречиви интерпретации на вътрешните и чуждите аудитории относно главните проблеми и събития.

    В речта на Горбачов от 14 май на два пъти чернобилския инцидент се охарактеризира със следните думи: „За пръв път въобще попадаме в реалност при толкова зловеща сила като ядрената енергия, която излиза извън контрол. Оживелите след уралското нещастие през 1957 г. и информираните съвенски граждани и чужденци знаят друго. Горбачов твърди също, че „ веднага след като получихме надеждна начална информация, тя стана достъпна за съветския народ и беше изпратена по дипломатически канали до правителствата в чужбина.” Това изявление преувеличава качеството и количеството на информацията предавана на разтревожените съветски граждани и източно- и западноевропейски граждани и правителства и то имплицитно критикува информацията, която партийните лидери са получавали от властите в Чернобил , или – от дачеч по-малко известни източници – от първонабално разследващата комисия и от членовете на Политбюро – Лигачов и Н. И. Рижков, които посещават Чернобил в началото на Май.

    Главните цели на речта на Горбачов изглежда, че са били да бъде убедено съветското население, че неговото ръчоводство е способно пълноценно да откликва на сериозното „нещастие”; да прослави героизма и уменията на болшинството граждани и няколкото чужденци, които са помогнали за предотвратяването на още по-сериозни последици; да благодари на народите от Източна Европа за проявената от тях „солидарност” (главно мълчание) по време на периода на изпитание на „съветския народ” (не източно- или западноевропейските народи); да осъди „правителствата, политическите фигури и масмедиите в няко страни на НАТО , и по-специално Щатите, които предприемат небивала анти-съветска пропагандна кампания ; да направи конструктивни предложения за бъдещо сътрудничество със същите тези правителства; и да миниминизира „проблемите на мирния атом” като ги контрастира с безкрайно по-големите проблеми на „атомът.войник”.

    Осъждайки Запада за игнорирането на съветските инициатив за контрол на въоръженията , независимо от това Горбачов откликва на призива на седемте най-развити европейски страни на срещата в Токио за бързо разпространение на информацията относно ядрената безопасност. Горбачов призовава Международната агенция за атомна енергия да помогне за създаването на система за бързо предупреждение и оповестяване на информацията в случай на инциденти и провали в атомни електростанции , особено когато това е придружено от разпръскване на радиоактивност. Другаде речта на Горбачов повдига въпроси относно неговата представа за „бързина” , но неговите предложения за международно регулиране на ядрената енергия може да се окажат първият положителен резултат от чернобилската трагедия и основание за най-експедитивното изработване и прилагане на това от страна на Запада.

    Речта на Горбачов от 14 май 1986 г. е главната част на усилията за установяване на унифицирана информационна политика по отношение на инцидента в Чернобил и неговите последствия. Vera Tolz, западна журналистка уместно характеризира основните политически положения като „комбинация от самокритичност и самовъзвеличаване” . В речта на Горбачов не се критикуват съветските чиновници , но известен критицизъм се проявява в пресата спорадично през май и нарастващо през юни. На 15 юни , например, Правда съобщава, че партийното ръководство в чернобилската станция е било „остро критикувано” от местните комунисти и че отговорните чиновници са били уволнени или все още не са се върнали на работа . Директорът на централата и главния инжинер „не са могли да осигурят коректно твърдо ръководство и истинска дисциплина и са показали безотговорност и неефективност „ докато преместените шефове и старши ръководители били „все още на работа”. Също националната и (в по-малка степен) регионалната преса критикуват неадекватната логистична помощ оказана на някои хора, при евакуацията от замърсените области.

    Готовността на съветските лидери да публикуват както похвали, така и критицизъм за чернобилските странични причини и последствия е стъпка към гласността , но едва ли нова информационна политика. В съгласие със съветската традиция , некомпетентност, безразличие е страхливост най-малко съседстват с таланта, самоотвержеността и храбростта на голяма част от мнозинството. Също така, чиновниците от националната партия са наказвали регионалните партийни кадри и министри от правителството в медиите, докато се запазва еднопартийната система и неприкосновенността на текущата партийна политика.

    Очернянето от 15 май на чернобилските кадри представлява нагласата на информационната политика към това събитие , но само поради мащаба на чернобилската катастрофа прави този остър критицизъм представляващ малка част от нагласяването във ортодоксалната вътрешнопартийна или масовата информационна политика. Самият Горбачов прави едно придвижване към един по-традиционен подход в своята реч в сесията на пленума на ЦК на 17 юни. Той възхвалява „организацията и патриотизма на съветските хора” в Чернобил, но призовава „ за повече принципиална критика” вътре в партията и благодари на националните медии за техния „голям принос” за „преустройството” на партийната дейност, но издига глас на тревога относно това че „степента на гласност и ефективност в много местни вестници е далеч под тези в централната преса”

    Дали съгласуваната по отношение на Чернобилският инцидент информационна политика е била добре обмислена и осъществена е спорно. Анализаторите спазват строго изискванията на официалната линия , ако има хомогенно Политбюро, на при анализа на сегашната ситуация е по-вероятно да дадат различна и несъответстващи твърдения. И това е, което се случва в съветските медии , особено в пресата, преди и след речта на Горбачов от 14 май.

    Противоречиви твърдения се появяват в пресата , например, относно размера на замърсената повърхност , опасностите от различните нива на радиация , ефективността на евакуацията и почистването и адекватността на съветската вътрешна и международна информационна политика. Горбачов твърди, че „ Сериозни тестове са били проведени за спасителните екипи „, но „ независимо от взетите мерки, много хора не са могли да бъдат предпазени”. Фалин признава „Ретроспективно като една закъсняла преценка на случилото се, изглежда, че щеше да бъде по-добре да се публикува в неделя (27 април) информацията, която публикувахме в понеделник (28 април)”.Зам министърът по здравеопазване подчертава, че „доминиращият елемент в радиоактивните вещества изхвърлени от повреденият реактор е радиоактивния изотоп йод-131 с период на полуразпад 8 дни. , докато безброй чиновници възхваляват мудната поетапва евакуация на жителите от чернобилската околност и мудното тайнствено разкриване на съседните страни , че инцидента въобще се е случил. Въпреки че Емилянов докладва, че „Полското правителство беше информирано много бърза през специални канали” почти е сигурно, че това може да се смята за изключение.

    И защо съветското ръководство използва масмедиите да възхвалява мълчанието на хората от околностите на Чернобил, а не да им каже как да се пазят от определени или вероятна радиация непосредствено след като се е случил инцидента ?! Емилянов казва: „ Един от факторите, който беше взет под внимание, беше необходимостта да не се създава паника , която можеше да има по-тежки последици . Беше възприета опцията за селективна информация. В областта близо да АЕЦ-а , където имаше специфична опасност, хората бяха инструктирани възможно най-бързо. Но ние не предизвикахме ужас в Киев. Други доклади в съветската преса , обаче, признават, че закъснялата и непълна информация предизвиква страх, поражда слухове и създава паника на Киевските гари. (Емилянов, чийто институт помага при създаването на дизайна на Чернобилската АЕЦ е един от чиновниците , които в средата на юли са уволнени заради „големи грешки и несправяне с работата”

    Съветските хора имаха сериозни основания да се безпокоят за краткосрочните и дългосрочните здравословни последствия от инцидента в Чернобил поради оскъдната и ненавременната информация, която получават , а противоречивостта на изявленията на чиновниците и журналистите са по всяка вероятност усилващи техните страхове. Най-малко един от евакуираните изпраща писмо до Горбачов и до западната преса , което документира тази загриженост. Баща на три деца протестира против „ престъпното пренебрегване от страна на местните власти, отговорни за факта, че моето семейство и целия град Припят не са евакуирани навреме(най-малко 36 часа след експлозията). И той казва за речта на Горбачов на 14 май, че „ в устата ви не става сладко, от това че произнасяте думата „захар” много пъти”.

    Въпреки тези твърдения и действия на съветските хора са екстремални, силните им чувства са симтоматични за това, което е най-елементарният човешки страх в ядрената ера. Правителства, които игнорират тези чувства , правят това при увеличаваща се цена и риск. Всяко правителство, социалистическо или капиталистическо, което отказва да даде информация на своите граждани относно опасностите на ядрената енергия или не може да помогне на гражданите си да се предпазят преди или след ядрен инцидент страната или в чужбина намалява своята легитимност и ефективност. Много съветски изказвания атнасно чернобилския инцидент подчертават това, че местните власти и техническите експерти нямат разбиране опасностите от радиацията , но в по-късните изявления се подчертава дълбочината на тяхната загриженост. Това се прави вероятно, за да се насърчи в Съветския съюз и неговата политическа система общонародна гордост члез разбиране на героизма и себеотрицанието на властите и специалистите , които са рискували живота си при поставянето на чернобилския реактор под контрол и провеждането на евакуацията и почистването. Също така, за да се подготви основа, за по-нататъшни критики на местните партийни структури и чиновниците от министерствата и за да се предотврати възможни критики на националните партийни ръководители и политици , съветските медии безпогрешно свързват най-храбрите и подкрепящи реакции за чернобилското нещастие с най-героичните и жертвоготовни пеакции свързани с инвазията на нацистите по време на Втората световна война.

    Ясно е, че традиционните, тайни елементи на съветската информационна политика е имала мощно, начално въздействие върху отклика на партийното ръководство на чернобилската трагедия, и по-малко мощно, но все пак значително въздействие девет седмици по-късно.Дали ядреният инцидент ще доведе до сериозни промени във вътрешната и международна информационна политика остава да се види по-късно. Засега има скромни промени в тази политика в готовността на съветските говорители да обсъждат проблемите с чужди кореспонденти , да публикуват острокритични писма от граждани и по-малко от чужди чиновници , да дават много детайли относно природата и последствията от инцидента, и да обещават пълен „заключитерен доклад” за причините за нещастието „за международна дискусия+.

    Съветските медии са разпространили усилена критика на местните чиновници и такива от министерствата. Но не е вероятно острата критика и наказанията на някои чиновници да бъдат придружени от генерален критицизъм на високия приоритет на ядрената безопасност в АЕЦ и на искрено разкриване на вредните ефекти на ниските дози радиация. Едно възможно обяснение на това е , че Съветската конституция дава на гражданите правото за съдебно разглеждане на „ оплаквания срещу действия на чиновници” и на „ компенсация за нанесени щети, предизвикани от незаконни действия на държавни и политически организации” (Член 58).

    Гласността трябва да се възприема от Съветски , не от Западни критерии и стандарти. Не е вероятно националните съветски лидери да признаят публично техните индивидуални или колективни грешки в политиката им за ядрената енергия и неправилната преценка относно чернобилския инцидент. Неотдавна назначените и по-млади технократични партийни лидери, обаче, вероятно са в състояние да научат по свой път и от провалите на техните предшественици, особено от криза, като тази в Чернобил, която произтича от погрешна технология, мениджмънт и комюникации, и кое излага на опасност легитимността и ефективността на партийното и правителствено тяло на професионалните кръстопътища в развитието на нацията.

    Също, съветският народ може да научи от от толкова високо видима и емоционално заредена криза, че гражданите се нуждаят от повече и по-добра информация и обслужване от националните и местните власти за да бъде осигурено индивидуалното благополучие в ядрената ера. Съветските лидери и народа правят различни заключения от чернобилския инцидент , но както видяхме поне няколко лидери и граждани заключават, че даже отнжсително отворената пост-сталинска бюрократична и публична „информационна култура” е толкова задушна, че тя разстройва връзката между управляващите и управляваните дали по време на криза или при нормални условия.

    Западните анализатори твърдят, че „политическа цена” трябва да се заплати за чернобилското нещастие в Съветския съюз и в света. Връзките между етническите украински чиновници и граждани и преобладаващите Великите руски партия/правителство в Москва са потенциална арена на конфликти. Също Икономист твърди: „Една трудност е репутацията на Горбачов за решителност и отвореност. Но помраченият имидж на Горбачов изглежда да е бил в международен план отколкото в недостатъците в страната, и някои могат да се поправят да кажем с разговорите Исток-Запад за огранимаване на оръжията.В съветските полиси-мейкър организации обаче, проблема с Чернобил е усилва дебатите относно социоикономически реформи и информационна политика.

    Горбачов изглежда е нвърдо решен да увеличава гласността , което вероятно ще увеличи неговата способност да формулира приемлива политика. Дали повече гласност ще го предизвика да преследва по-скоро новативна, отколкото инкрементална политика и ще му помогне да мобилизира сили за подкрепа и прилагане на спицифични програми е проблематично. Както Брежнев и Горбачов използва първите години на своята администрация да разработи policy-making и процедури за прилагане , с които неговите колеги ще са съгласни и които вероятно ще бъдат ефективни. Но експерт по очистващи персонални промени , Горбачов прави много скромен напредък по отношение на преструктурирането на политическата и административната практика и слаб прогрес към преструктуриране на политиката на устойчиво развитие..

    Икономист умно заключава: „(Горбачов) засега е бил в състояние да направи не много за промяна за начина по който се управлява Съветския съюз. Е все пак, ако той иска нова пръчка, с която да принуждава своите по-предпазливи колеги да реформират по-бързо, Чернобил му я дава. Да я използва би било рисковано. А да не я използва би означавало да предизвика по-големи провали в бъдеще. Това е изборът на Чернобил и шанса на г-н Горбачов.

















    The best way out is always through Robert Frost
  68. 68 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Хронология на отразяването
    в съветската преса
    Събрано
    от Alexander Amerisov

    Колко много научиха съветските хора за Чернобил от съветските медии и кога? Следвайки хронологията на ключовите теми относно нещастието както първоначално е отразено в правителствения всекидневник Известия и на партийния орган Украинска правда, включително както и някои радио и телевизионни съобщения от първите няколко дни по време и след инцидента. Дневният ред обхваща 15-дневен период от първите съобщения за инцидента , повече от 48 часа след като той се случва , до отчета на Генералния секретар Горбачов във вестниците, появата му на 14 май по телевизията в които той прокламира, че = най-лошото мина”. Приблизително за първата седмица почти цялата информация за инцидента във вестниците може да бъде намерена само в новинарските секциите за чужбина.

    Април 28. В 20:00 часа московско време , два дни след експлозията, радио Москва предава съобщението на ТАСС , че е имало инцидент в Чернобилската АЕЦ : „ Вземат се мерки да се елимират последствията от инцидента. Оказва се помощ на пострадалите.Създадена е правителствена комисия.” Час след това съобщението е повторено на английски за слушателите в чужбина .
    Април 29. В шестте теми в главната телевизионна вечерна програма Время се казва, че двама души са починали по време на инцидента, част от сградата на реактора е разрушена и че жителите на Припят и на три съседни селища са евакуирани.
    Април 30. ТАСС съобщава правителствено съобщение, което отрича западни съобщения за масови поражения. Съобщението повтаря едно по-ранно твърдение, че само няколко души са починали по време на инцидента, добавяйки, че 197 са хоспитализирани и нивото на радиация спада.
    Май 1. Първомайска манифестации и демонстрации в целия съюз. Щастливи хора, усмихнати лица. В правителствено съобщение, разпространено от Время се казва, че почистването продължава и нивото на радиация продължава да спада бълзо, 18 души са пострадали и са в сериозно положение; всред пострадалите има и чужденци; информация за инцидента е дадена на посланиците на Великобритания, Финландия, Холандия Австрия и Франция.
    Май 2. Всекидневниците публикуват пълни съобщения за честванията през предишния ден. Радио Киев съобщава за риболов на река Днепър.
    Май 3. Радио Москва казва, че денят преди правителствената комисия оглавена от министър председателя да посети „ народните центрове където (членове на комисията) са срещнали работници, временно евакуирани от местото на АЕЦ.а”.
    Май 4. Първият филм за АЕЦ-а, заснет от хеликоптер е показан по Время. Коментаторът казва, че филмът опровергава западните съобщения за масови разрушения.
    Май 5. В доклад на правителството се казва, че е започноло построяване на дига на бреговете на р. Припят, за да бъде предпазена от замърсявате. Телевизията съобщава, че се е започнала проверка на плодове и зеленчуци от Украйна за замърсяване и на евакуираните е дадена временна работа в близките колхози вън от установената 30-километрова зона.
    Май 6. Първият подробен доклад за ситуацията се появява в Правда. В статията се кава, че Припят е празен. Извънредни екипи за помощ са назначени в останалите три чернобилски реактора. Описват се също първите няколко часа след инцидента. В отговор но сирените, пристигат две пожарни команди и намират , че в машинната зала има пожар. Ботушите да пожарникарите залепват по разтопения асфалт И освен това те имат проблеми с дишането. (По-късно е съобщено, че много от тези дошли първи пожарникари са починали.)Съветската преса отправя първите обвинения, че „Западът се наслаждава на нечие нещастие.” (Тази линия е поддържана от съветските медии,за да осъжда всяка критика отправена към действията на правителството в дадената ситуация. ) В статията на Правда се твърди, че веднага след инцидента операторът от метеорологичната станция в Чернобил изпраща телеграма за случилото се до Украинската метеорологичен център. В същото време започва евакуацията на Припят. За четири часа градът е евакуиран при използване на екип от доброволци-шофьори. Евакуираните са приети топло от хората в съседните села.
    ТАСС съобщава, че американския лекар д-р Робърт Гейл е пристигнал в Москва и Генералният директор на IAEA Ханс Бликс е на път. Казва се, че западните съобщения са политически мотивирани.Украинска правда цитира един неотдавна публикуван доклад на гражданска организация на Ралф Нейдер в която се цитират 20 000 инцидента в ядрени централи в Щатите.
    Май 7. ТАСС съобщава, че много жители на Киев се опитват да напуснат града и че допълнителни влакове и полети са организирани. Медиите изоставят твърденията си, че всичко е под контрол. Советская Россия цитира партийния секретар на Киевска област – Георги Ревенко , който описва ситуацията като „тревожна”. Той подчертава че, „Твърде рано е да се каже, че всичко вече е отново нормално”. Правда съобщана за пресконференция, проведена на 6 май в М-во но външните работи, на която се съобщава, че нивото на радиация в Украйна и в съседната Молдова и Белорусия не надхвърля международните норми за безопасност и че на 27 април пострадалите са транспортирани до Москва и получават необходимото лечение. Съобщено е времето на експлозията: 26 април 1986 г. 1:23 сутринта. Наред с ударението върху битката с пожара, Украинска правда рисува ядрения инцидент като природно бедствие и в Известия ТАСС казва, че инцидентът е резултат на „ невероятни и непредвидими провали”.
    Май 8. В интервю за Известия академик Евгени Велихов вицепрезидент на Съветската Академия на Науките и главен учен изпратен в Чернобил, казва, че нещастието е „ без прецедент”. Много статии описват живота в „специалната зона”.
    Май 9. Ден на победата над нацистка Германия, национален празник. Правда публикува подробен доклад на Бликс на новинарска конференция от предния ден, в който той казва, че ситуацията в Киев е нормална. За пръв път Украинска правда в съдетската преса дава публични препоръки как да се предпазваме от влиянието на радиацията.
    В голяма статия в Правда Арбатов нарича Чернобил голям 152-ри инцидент в света „много сериозен такъв” . В статията за пръв път в съветската преса се признава, че „ нивото на радиация се е повишило не само в Съветския съюз, но и в други страни, въпреки че не е било достатъчно опасно за здравето.” В статията също се благодари на хилядите чужденци, които са предложили да станат донори на костен мозък, като се отхвърля тезата, че Съветския съюз не е информирал „веднага” правителствата на другите страни относно инцидента. Арбатов припомня няа читателите за Челинджър и нещастието в Бопал, киселинните дъждове и случаи на закъсняла информация по света за инциденти , той казва, че западните съобщения за Чернобил ще се провалят следствие на народните движения против ядрената енергия на Запад.
    В статия в Известия се казва, че „хиляди от уличните продавачите на сладолед, банички, и студени напитки в Киев са се прибрали по домовете. Плодовете и зеленчуците са били проверявани два пъти, въпреки че има много месо и зеленчуци. Авторите наричат Чернобил „скъп урок”.
    В статия на Правда се казва, че някои семейства са били разделени при евакуирането. В статията се признава, че „ Може би в началото киевчани не са получили пълна информация за нещата, които се случват. Това е станало основа за различни слухове, подпомагани от чужди радиостанции.” По-добра информация за последните няколко дни, продължава статията, „ помогна на хората по-добре да разберат какво всъщност се е случило и поради тона по-ефективно да се борят с последствията.” Атново се твърди, че нивото на радиацията в киев не представлява опасност за здравето.
    В Украинска правда се публикува интервю с министъра на здравето на Украйна. Той казва, че преди няколко дни се е появил по местната телевизия, за да каже на киевляните как да се справят с радиоактивността: ”Враг номер едно е прахът.”
    Май 10. Вестниците отпечатват по-пълни сведения за пресконференцията на Бликс на 8 май. Те казват, че в края на 30-километровата защитна зона нивото на радиация е било 10-15 милирема по време на инцидента. До 8 май нивото спада на 0.15 милирема. Правда публикува съобщение за заседанието на Политбюро на 8 май. Ента трета от съобщението е посветена на Чернобил, но , но след съобщението относно инцидента следват други теми като например капиталните инвестиции в Ленинград. ТАСС съобщава за забраната в някои западни страни за внос на храни и стоки от някои части на Източна Европа и Съветския съюз.
    Известия съобщава, че около 150 души продължават да работят в другите три реактора и да ги охлаждат. „Само мъже, доброволци продължават да работят на станцията.”Украинска правда цитира главния лекар на станцията да казва: „Аз мога да кажа с пълна сигурност, че няма абсолютно никаква опасност за тези, които се борят с последствията от инцидента.” В друга статия на същия вестник се казва, че правителствена коцисия работи в Чернобил. (Това се предполага да е индикация , че територията е безопасна. На 4 юли ТАСС ще съобщи, че правителственият чиновник, отговарящ за почистването, Борис Щербина , е заместен. Има слухове, че той е хоспитализиран поради масивна доза облъчване. )
    Май 12. В статия та Известия се казва, че всички превозни средства по пътя от и за Киев се проверяват. Дават се сведения за евакуираните лица: до моменто са евакуирани над 92 000 души. Две хиляди души, главно майки с деца, им е даден свободен достъп до санаториуми. Евакуираните са разпределени по групи според работата, която са вършили и са били настанени в къщи при хора с подобен бекграунд. В статията се казва, че много от тях са психологически са готови да живеят дълго време на новото место.
    В общината на Киев всяка сутрин в 9:00, експерти съобщават за нивото на радиация и количеството питейна вода (била ли е питейната вода разпределяна?) Един експерт предсказва , че нормално радиационно ниво ще има на 19 май. Статия в Известия съобщава, че това, което е нормално е било предефинирано. Вместо 0.5 рема за година , стандартът за тези, които живеят близо до фабрики, в които се използват и произвеждат радиоактивни вещества, в Киев се измерва със стандарт от 10 рема за година, приложимо при кризисна ситуация. За да получат такова натоварване жителите би трябвало да получават ниво от 0.35 или 0.4 милирема на час в течение на 5 години (при старите норми експонирането би трябвало да трае само 2 месеца).
    В същата статия е цитиран Велихов да казва на 10-ти май, че: „ Възможността за катастрофа, за която беше писано толкова много в западната преса може сега да бъде изключена. Наистина, до днес възможността за катастрофа съществуваше – голямо количество гориво и реакторен графит бяха нагрети до червено . Сега вече не е така. „
    Правда съобщава, че двама чиновници от Комунистическата партия са уволнени и трети е мъмрен за грубо отношение към евакуираните
    Май 13. Правда казва, че „ битката продължава” . Там се казва, че 10 дни след инцидента, ситуацията все още е възможно да се влошава. Правда съобщава, че в редакцията се получават десетки хиляди телеграми от отделни хора, предлагащи помощта си като доброволци. Заводите, които произвеждат материали за почистването работят денонощно. Работниците от Кеменлицката АЕЦ да превърнат 144-те апартамента, подготвени за тях да се дадат на новопристигналите евакуирани.
    Май 14. Известия обяснява отлагането на футболен мач в Киев с нуждата да се подготвят за световните игри в Мексико. Горбачов прави телевизионно обръщение в предаването Время.
    Май 15. Всички вестници печатат речта на Горбачов, настоявайки да няма укриване: „ В момента, в който ние получаваме надеждни данни, ние ги съобщаваме на съветските хора и ги изпращаме в чужбина.”







    The best way out is always through Robert Frost
  69. 69 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Ядрената измама: данни от Съединените Щати
    От Barton J. Bernstein

    Много хора съвсем справедливо обвиняват съветското правителство за затъмнението и манипулираните новини въ връзка с Чернобил в началото. Но преди американците да осъдят това възмутително съветско поведение като уникално, те трябва да разпознаят че поведението на собственото си управление, на различни нива, понякога е подтискало информацията и е лъгало собствените си граждани относно безопасността и целите на ядрената програма на САЩ.

    В Съединените щати, бюрократите желаят да контролират общественото разбиране често съвпада с политиката от високо ниво да възпира обществото , включително на учените и на други научни работници от критични познания относно ядрени програми. Резултатът е бил селективно използване на секретността и покриване на данни за броя на убити затворници във войната, следствие радиация и фолаут , оръжейните системи и атомните електростанции.
    Иронично, доста преди Пърл Харбър , физиците не са подтиквали правителството на Щатите да наложи секретност по въпроси на атомната физика, когато хитлеристка Германия се е опитвала да направи атомна бомба. Но Вашингтон, с Армията, която е ръководела тези неща, скоро налагат широка секретност, затруднява ядрените изследвания и даже не оставят на мира учените, които работят по строго секретен проект, свързан с атомната бомба. През 1942 г. например генерал Лесли Гроувс , оглавяващ проекта Манхатън е искал да арестува физика Лео Сцилърд , който, вероятно повече от който и да било лице, е тласнал развитието на въпросите за атомната бомба в Америка. През 1943 – 1944 г. от страх, че учените от проекта Манхатън могат да преустановят работата по проекта, ако научат, че германците вече не участват в състезанието , Гроув укрива тази информация от работещите учени. И в месеците точно преди Хирошима , Гроувс търси начини да блокира учените да не питат щатски чиновници относно плановете им за пускане на атомна бомба над Япония.

    През пролетта на 1945 г. след като Сцилърд е обсъждал с Джеймс Ф. Бирнес, който е пред избирането му за държавен секретар, използването на бомбата и опасностите за пост-военните преговори между САЩ и СССР в оръжейната надпревара, Гроувс иска да накаже Сцилърд за това, че излиза извън позволените канали и за нарушаване на секретността. Наистина Сцилърд е бил политически недискретен , но фактически той не е застрашавал безопасността като е говорил с Бирнес по секретните въпроси свързани с атомната бомба, тъй като Бирнес вече е знаел за оръжейния проект и е съветвал Президент Труман по въпросите на атомната енергия. Но Гроувс, силно желаещ да контролира ядрената информация, е искал да блокира всеки предизвикателен диалог и той е използвал аргументите за безопасността да оправдае своите действия.

    Скоро след като японците се предават, когато Сцилард моли Армията да разсекрети неговите петиции от юли 1945 г. , в които призовава срещу използването на атомната бомба срещу Япония, безцеремонно му е отказано. Армията даже го заплашва да го обвини по Закона за шпионаж, ако той публикува тези петиции, които не са съдържали абсолютно никакви технически данни. Армейски чиновник твърди, че тези документи, ако се прочетат от американския народ , може да го доведе до заключението, че: „ вътрешните поделения и разликите в гледните точки прекъсват развитието и осъществяването на работата по (Манхатън) областта.” Армията лицемерно твърди, че такова заключение не са истина и също, че „ може да навреди на интересите и престижа на нацията и на дейността на правителството.”

    Запазването на престижа и репутацията включва всички правителствени категории, за да оправдае подтискането на информацията, . Гроува наистина е частично прав: крайното публикуване на тези петиции наистина уврежда неговата репутация и вероятно на Армията чрез разкриване на неговото коравосърдечие и нечувствителност.Изправяйи се пред лицето на по-драматична криза през април 1986 г. съветските чиновници са загрижени за „интересите и престижа на (тяхната) нация или правителство”, както може да се предполага действайки по същия начин за самосъхранение като подтиска и изопачава фактите относно Чернобил.

    Усилията на ямериканците за прикриване продължават непосредствено преди Хирошима и Нагасаки. Когато първият западен журналист влиза в Хирошима и съобщава в лондонския Daily Express от 5 септември 1945 г., че „ хора все още продължават да умират...мистериозно и ужасно...от нещо неизвестно, което аз мога да нарека атомна чума”той описва това, което днес наричаме лъчева болест. Окупационното правителство на Съединените Щати , вероятно в съюз с Гроувс, се опитва да изгони репортьора от Япония. То прави спънки на други цивилни журналисти от Хирошима и Нагасаки и зачерква дълга статия на американски журвалист от Нагасаки за лъчевата болест там. Ръководени от Гроувс вътрешната преса в САЩ бива насърчавана да третира японските съобщения за лъчевата болест като чиста пропаганда.

    Фактически намирайки се под действието на политиката на Армията американския народ не е информиран за лъчевата болест , която щатските чиновници и специално Гроувс предпочитат да омаловажават или да отричат. Той даже казва на комисията на Конгреса, че радиацията е „много приятен начин да умреш.”

    Гроувс и Армията също се опитват да блокират учените от Проекта Манхатън от участие в публични дискусии относно атомната енергия и свързаните с това политически въпроси. Когато учени от Лос Аламос написват смислена статия върху бъдещото използване на бомбата, за вероятността за използването и в отбраната, и перспективата за международен контрол, м-вото на войната се е надявало да прикрие документа. В края на краищата, разбира се военното м-во не успява и учените, които се борят за международен контрол над атомната енергия, торпилират плановете на Администрацията за формален военен контрол на атомната енергия.

    Без съмнение страхувайки се от негативни реакции в Съединените Щати, Армеята успява да прикрие болезнения факт, че бомбата в Хирошима убива около дузина американски военни затворници . Тези затворници, противно на оценките на разузнаването от юли 1945 г., са били в града, когато е пусната бомбата , и те не след дълго умират. И в по-късните години Пентагона продължава да твърди фалшиво, че той няма информация за това как те умират.

    На по-високо равнище чиновниците от Вашингтон използват секретността като претекст за да блокират задаването на въпроси и за да предотвратят диалог относно политиката за ядрено въоръжаване на САЩ. В края на 1949-те , например, след като Съветите гръмват своята първа атомна бомба, Президента Труман налага секретност, за да спре отворена дискусия относно тово дали Съединените Щати ще ускорят малката си програма за водородна бомба. Неговата загриженост е не че Съветите ще научат за това, а по-скоро, че една публична дискусия би могла да наложи някакъв натиск върху него. Неговата политика на секретност частично пропада, когато един сенатор по телевизията изтърсва за проблема с водородната бомба , и някои от агенциите предават информацията за вътрешно ползване на пресата.

    На по-ниски нива секретността също действа, като заплашва американците физически. В Ханфорд, например, чиновниците позволяват съоръжението през декември 1945 г. да изпусне във въздуха 5 000 кюри радиоактивен йод-131 близо до Колумдия ривър , за да се тества процедури за мониторинг на съветските ядрени тестове. Тези изпуснати 5 000 кюри са около 250 пъти количеството от йод-131, което е изпуснато при инцидента в Три Майл Айлънд през 1979 г. Според получените в последно време документи, през 1950-те Ханфорд годишно годишно изхвърля в реката 700 000 кюри радиоактивни материали.

    Още през 1950-те години Atomic Energy Commission (AEC) тайно – а сега явно – признава, че радиологическата безопасност при тестването на оръжия не е абсолютна преценка, но е отместена сравнителна оценка , базираща се частично на това колко хора ще бъдат в околността, когато се провежда тестването. Да се каже направо, тестването на мощно оръжие в гъсто населена среда може да се дефинира като небезопасно, докато тествате на същото оръжие в слабо заселена среда може да бъде дефинирано като безопасно. Секретният тогава доклад на AEC от 13 декември 1950 г. започва така: „ Радиологическата безопасност е преди всичко въпрос на благоприятни и предсказуеми метеорологични условия и отсъствие на гъста заселеност на популацията по доминиращата посока на вятъра.

    Когато тестът през април 1953 г. в Невада силно надхвърля границите на безопасност AEC спестява информацията. В някои области измеренията на фолаута достигат 10 рема, въпреки че до 1953 г. според стандартите на AEC най-високата допустима доза е 3.9 рема за период от 13 седмици.

    През май 1953 г. комисарите на AEC пазят в тайна дискусиите относно опасността за местното население , след като независимо от предпазните мерки, се очаква да падне дъжд след планирания ядрен тест. Експерт по безопасността казва че:” малки области могат да бъдат евакуирани навреме, но ако това трябва да се случи над Солт Лейк Сити... всичко, което може да се направи ще се състои в това жителите да стоят вътре в помещенията. Жителите на областите за теста в Юта-Невада, които са цинично известни в по-късните години като такива „по посока на вятъра” не са информирани за тази опасност , защото AEC има страхове от възникване на протести.”

    Почти безпроблемно относно безопасността по посока на вятъра AEC провежда своите големи тихоокеански оръжейни тестове. На 1 март 1954 г. когато Съединените Щати изпробват първата си преносима водородна бомба, оръжие което е доказано, че е по-мощно , отколкото е било предсказано да е, и неочаквано след това се изсипва дъжд с дълготраен фолаут върху около 200 островитяни от Маршалските острови и на около две дузини американски техници. Тези жертви бърза са евакуирани до болници и правителството се опитва да прикрие инцидента. Но новината изтича, когато на 11 март, един вестник от Синсинати публикува писмо от флотата, в което се съобщава, че няколко жители на острова и войници „ страдащи от различна степен на изгаряне и радиоактивност”.
    Учудващо, след изплъзването на тези неподправени новини , AEC пуска снимки от серията тестове от 1952 г.на които се показва изстрелването на 10-мегатонната „Майк”. Филмът показва, че експлозията помита острова. Цветни снимки, въпреки че публикувани в Америка, изглеждат толкова мощни, че Националната Комисия по Безопасност (NSC) се страхува от възникване на враждебност у другите нации към към ядрените програми на САЩ, забранява разпространяването на филма в чужбина. Но Щатските списания, които публикуват цветните снимки, се разпространяват в чужбина, така че усилията на NSC на международно ниво пропадат.

    Когато AEC казва на разтревожените американци да не се тревожат относно фолаута и повторно уверяват жителите на Юта и Невада, за безопасността на местните тестове , комисарите в частни разговори признават, че има по-голяма опасност по посока на вятъра. На 23 февруари 1955 г. , например, сега разсекретените съвещания на AEC комисарят Уилям Либи , по-късно Нобелов лауреат по химия, казва: „Хората трябва да се научат да живеят с фактите от живота , и част от фактите от живота е фолаута.”Адмирал Люис Щраус отговоря: „Това е олрайт, което казват, ако те не са ти съседи.” Щраус продължава да подчертава, че често тестовете „намазва” фолаута върху градовете на St. Geоrge и Pioche.

    Същата година, опитвайки се да задуши обществените страхове, AEC пречи на генетика Херман Мюлер, водещ авторитет в областта на генетичните ефекти на радиацията, да представи статия на международна научна конференция в чужбина. В тази статия Мюлер заключава, че генетичните увреждания могат да се проявят след няколко поколения и така оспорва оптимистичните преценки на Либи, че радиацията от ядрените тестове общо взето не е опасна. Нападната от учени AEC неумело нарича собствените си действия за цензура бюрократична „бъркотия” , обвинявайки за това някои служители от по-нисък ранг и никога не признава, че тя отстъпва пред исканията на Либи да спре статията.

    Отново, в опитите да минимизира страховете от фолаута от тестовете през 1956 г.AEC заблуждава федералния съд в случая, когато местните притежатели на ранчо , които търсят компенсация за овци убити от ядрения фолаут . Понеже доверчивият федерален съдия не може да повярва, че AEC ще го излъже, той удобно приема нейните данни. Негови са пламенните думи, че „ положителните свидетелски данни от най-добрите (най-компетентните) които са в състояние да знаят, че максималното количество от радиоактивен фолаут на всяко место, където овците са могли да бъдат не може да причини никакви вреди.

    След като през 1979 г. в конгреса случаят с прикриването на истината пред 1956 г. е изложен, този съдия признава, че е бил наивен тогава. Измамата на AEC през 1956 г. той обяснява , че тя се основава на представата за национални интереси , „основната цел” на които е била „ perceived интереси на Съединените Щати за безпрепятствено изпробване на ядрени оръжия и за предпазване на тази програма от ненужни пречки или поставена под забрана от съдебни действия.” Директно казано, знанието, ако стане притежание на гражданите може да ги доведе до това, да се противопоставят на тази федерална програма.

    Подобна представа за националния интерес помага да се обясни други илюзии относно тестването. През 1958 г. , когато комисарите на AEC Либи и Щраус се опитват да сложат край на флирта на Президента Айзенхаер с забраната на ядрени тестове, агенцията съобщава, че неотдавнашния подземен тест в Невада не е бил сеизмично регистриран даже на 250 мили от местото на теста. Обаче журналистът И. Ф. Стоун, който далеч по не вярва отколкото измаменият съдия от 1956 г. се рови по случая и посочва, че една сеизмична станция в Аляска, която се намира на разстояние 2300 мили, фактически регистрира теста. Тогава AEC твърди, по думите на Либи, че са направили „непростима” грешка. Става очевидно, както Сенаторът Хуберт Хъмфри отсъжда, че AEC, в опитите си да блокира забраната на тестове, е пренебрегнала научните доказателства.

    Фокусът на тази дискусия е бил в този момент, да се обърне внимание на първите две десетилетия от правителствената ядрена програма. Според проекта, не се обръща внимание на опасното използване на „родената от секретността” доктрина за откритията и изобретения последното намерение на Департамента по Инергетика, да разсекрети материали, които са били преди това открити, или правителствени измами в подкрепа на комерсиалната ядрена енергия. Тези, които привеждат доводи, че укриване на данни от Съветите относно Чернобил са най-близо по същество до третирането на програмата за комерсиалната ядрена енергия от Вашингтон могат да намерят спокойна подкрепа в разсекретените правителствени материали. Всъщност, от самото начало съмненията относто безопасността са замитани под килима и се закътват в класифицирани меморандуми . Федералните регулатори, често служещи като промотори на ядрената енергия, действат конспиративно с индустрията за предпазването й от критични погледи.

    През 1971 г., тапример, когато анализатор по безопасността предупреждава, че защитната конструкция на сградата в Дженерал Електрик, по проект е дефектна и може за се разкъса или разруши под действие на основен инцидент и да разпространи опасен радиоактивен материал, той отбелязва, че „Дженерал Електрик иска от нас...да не споменаваме публично проблемите.”Алармирайки за опасността, той препоръчва, на компанията, която е одобрила този проект да не й се разрешава да построи ядрени централи с дефектни защитни щитове. Той бива наблюдаван от по-висшестоящ Йосиф Хендрик, по-късно председател на Комисия за ядрено регулиране, който признава в тогава секретния през 1972 г. меморандум, че ако AEC повдигне тревожни въпроси относно мерките за безопасност в Дженерал Електрик „ резултатът може да се окаже край на ядрената енергия.

    Във всички модерни политически системи решенията се вземат устойчиво на базата на предполагаеми знания. Оценките на научните въпроси – относно безопасността, цената и приемливостта – обикновено почиват в много по-голяма степен на такива предполагаеми знания. В Съветския Съюз, където гражданите цинично разбирайки, че тяхното правителство често ги лъже, те могат често да не вярват на официалните оценки и решения по ядрените въпроси. Но в западните демокрации, и в частност в Съединените Щати, където обикновено съществува по-голяма отвореност и в резултат на това нормално , доминира по-голяма вяра, измамите на правителството , частично защото са нечести и са селективни, могат в действителност по-ефективни.

    Такива измами, абикновено неразпознати, оформят вярата , отслабените страхове, и позволява на чиновниците от ядрената сфера да действат скрито извън ефективните проверки. Чиновниците твърдят относно нуждата от техническа експертиза и изискванията на секретността по време на Студената война, често да се избягва независим анализ и честен диалог. В резултат на това, в много ядрени области AEC и нейните подчинени агенции, както и по висшестоящи чиновници, включително чиновници от кабинета и президенти често вярват със цинично извъртане с афоризма на Томас Джеферсон, че това правителство управлява най-добре, което е най малко наблюдавано с критичен поглед.












    The best way out is always through Robert Frost
  70. 70 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 2136 Весело

    [quote#62:"reakzioner"]Пак не ме разбра! Не да извиняваме, а да мерим с един аршин[/quote]

    Напротив , разбирам те. Ти не мериш, а нагласяш дължините просто. Ами щом ти харесва...

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  71. 71 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#68] от "Realistka":

    Този форум служи затова неговите участници да си изказват СОБСТВЕНИТЕ мнения, а не да се копират книги! Моля модераторът да вземе мерки!

  72. 72 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    ЧЕРНОБИЛ: НАЙ-ТЕЖКИЯТ, НО НЕ ПЪРВИЯТ
    От Walter C. Petterson

    До Чернобил само при два ядрени инцидента са били разпръснати значителни количества йонизираща радиация извън сайта на злополуката: пожарът в Уиндскейл № 1, ядрен реактор за производство на плутоний в северозападна Англия, през 1957 г., и инцидента през 1961 г. в експерименталния фототипов реактор в Айдахо, който убива трима от обслужващия персонал.

    Както стационерният нискоенергиен реактор (SL-1), в който става инцидентът в Айдахо, така и Уиндскейл реактора са по проект от нов неадекватен тип; в смисъл, че те просто чакат да им се случи някакъв инцидент. По тази причина западната ядрена индустрия сега – твърде прибързано – причислява тези два инцидента като минимално релевантни на ядрената безопасност от 1980-те. За Чернобил може да се направи подобна грешка.

    Реакторът Уиндскейл № 1 е първият построен в Англия голям реактор; вторият е построен непосредствено до него. Всеки от тях е охлаждан с духане на въздух през каналите на горивото в графитната активна зона и изхвърляне на въздуха директно обратно в атмосферата през висок комин. Примитивната система се диктува от политическия натиск на британската програма за бомби, но тя прави отговорните учени и инженери истински нервни.

    Докато съв Джон Кокрофт, директор на Британския Ханфорд ядрен център , посещава Националната лаборатория Оук Ридж в края на 1940-те лошата работа на реактора, който изпраща радиоактивност през комина, която се отлага в околността. Кокрофт се завръща във Великобритания, настоявайки , че ще бъде намерен начин за осигуряване щото повреда в горивото в реактора на Уиндскейл не ще освободи неконтролируемо изхвърляне на радиоактивността в околната среда. За нещастие, конкретните структури вече са издигнати през над нивото на площадката. Филтри трябва да бъдат поставени само на върха на комините , които са били глупаво модифицирани, за да включва филтърните галерии: тромави кръстачки , които са известни като „ безумието на Кокрофт”.

    В модериран с графит реактор , бомбардирането с неутрони може евентуално да измести въглеродни атоми в кристалната структура, голямата енергия на които може внезапно да предизвика вълна от топлина.След пренебрегването на този ефект, властите на Уиндскейл институализира процедура за изключване на охлаждащите вентилатори и да позволи на активната зона на реактора да се нагрее изпускайки енергия при контролируеми условия. На 8октомври 1957 г. операторът на реактор №1 провежда тази процедура. Според показанията на контролните уреди , температурата на активната зона не се повишава значително за освобождаването цялата натрупана енергия от графита. При около 11:00 часа сутринта спира вентилаторите отново, за да повиши температурата. Той не е знаел, че термодвойките в активната зона са поставени неправилно , за да отчита правилно температурата при изключени вентилатори. Част от активната зона е много по-топла , отколкото той си представя и един или повече от прътите от запечатан в алуминиева обвивка уран се запалва.

    За няколко часа никой не забелязва това, но когато охлаждащите вентилатор биват рестартирани, свежият въздух усилва пожара. Инструментите във филтърната галерия спира , паметта започва да регистрира радиоактивността, съобщавайки на персонала, че нещо не е наред. Поглеждайки директно в отворените краища на каналите на горивото - безразъдна мярка . те виждат колко лошо е това, че урана и графита заедно горят.

    Нито един няма някаква разумна идея как да бъде угасен пожара. Вода би реагирала с пламтящия метал, за да се получи водород, заплашвайки не само пламнящия огън, а предизвикване на експлозия, която с избухването може да отвори реактора и да разпръсни радиоактивност на длъж и шир. Изключвайки охлаждащите ветилатори се прекратява достъпът на кислород , но температурата в реактора се повишава драматично и ветилаторите е трябвало да бъдат рестартирани. Съдържанието на танкерите с течен въглероден диоксид за съседния Калдър Хол реактор се отклоняват към горящия Уиндслейк реактор. Но температурата на пожара е била толква висока, че кислорода от въглеродния диоксид просто усилва горенето.

    Докато персонала на площадката се оравя с пожара Съвета за атомна енергия на Великобритания, оператори от Уиндскейл не казват нищо на външния свят. Съвсем нищо до ранните часове на петък, 11 октомври, след като огънят е горял повече от два дни, когато Съветът информира местния шеф на полицията за сериозна авария. През нощта при пълно отчаяние, персонала привързва противопожарни маркучи в една линия с каналите на горивото , точно над пожара. Главният менажер на Уиндскейл и неговият заместник, заедно със шефа на местната пожарна, нареждат евакуиране на всеки друг от площадката. В петък сутринта в 8:55 тримата мъже включват противопожарните кранове.

    Няма експлозия. Бавно пожарът изгасна. Съветът публично декларира, че радиоактивността от комина безаварийно е изхвърлена навън, в морето. Независимо от това правителството издава декрет щото млекото от съседните ферми, площ на около 500 кв. километра да бъде изхвърлено, за да се избегне облъчване с йод-131. Филтрите на комина, обаче са задържали по-голяма част от раздробената радиоативност, щедро оправдавайки настояването на Кокрофт към тях.

    Чак през следващите години става ясно колко непълна и заблуждаваща е била официалната информация по време на пожара. Радиоактивният йод не е бил отвеждан в морето; обратно вятърът е разнесъл около 20 000 кюри от него на длъж и шир по цяла Англия и в голяма част от Северна Европа. Освен това, както се разкрива чак през 1980-те , реакторът е облъчвал материали за получаване на бомбени запалки ; изпуснатата в пространството радиоактивност е съдържала значителни количества от опасния алфа-излъчвател – полоний-210. Британската ядрена критика публикува анализ, който показва, че облъчването на населението, което се дължи на пожара в Уиндскейл не представлява особена опасност за хората, би могло да причини появата на 30 допълнителни случая на заболяване от рак. Националният борд за радиологична защита към правителството потвърждава тези данни през ноември 1983 г.

    Официалното разследване на пожара в Уиндскейл завършва със заключение през 1958 г. , но целият текст никога не е публикуван. Разследването заключава, че ще бъде твърде скъпо да се модифицира реактор №2, двата реактора постоянно биваха затваряни и запълвани с цимен
    Днес, масивните циментови купчини в площадката, сега наричана Селафилд показват очевидни знаци на остаряване. „Британски ядрени горива” който управлява площадката от 1971 г. признава, че нещо трябва да се направи за двата погребани реактора.Обаче да се разрушат – особено тежкия замърсен реактор № 1- и струпването на радиоактивните отломки с минимално радиационно облъчване на работниците и хората ще представлява обезкуражаващо техническо предизвикателство. Никой все още не знае колко ще струва това, но по един или друг начин фондовете ще дойдат от британския данъкоплатец.

    По-непосредствено почистване трябва да бъде предприето в Съединените Щати през 1961 г. след инцидента, който разрушава SL-1 реактор National Reactor Testing Station в Айдахо Фолс. SL-1 с мощност от три термални мегавата, е бил реактор с водно охлаждане и компактна активна зона. Поради отсъствие на предвиждане на бъдещето, което по-късно е остро критикувано от янялизаторите на Комисията за Атомна Енергия, проектът е бил такъв, че изваждането на един контролен прът , един от центъра на активната зона, може да доведе до внезапна свръхкритичност.

    На 3 януари 1961 г. трима млади техници са провеждали подръжката на моторите на драйвърите на контролните пръти. В този ден никой не е знаел точно защо но по някакъв начин в около 9:00 вечерта централния контролен прът се вдига - не на нормалните 10 сантиметра, а на около 50. Последващите изследвания водят до предположението, че изваждането е било с някакво намерение и че един от тримата може да го е бил избрал като ексцентрична и ужасна форма на самоубийство Каквато и да е причината, ефектът е мигновен. Топлинната вълна нагрява охладителя до пара, която разклаща активната зона , изхвърляйки контролните пръти вън от каналите им и издигайки цялата конструкция на реактора на три метра срутвайки по етажа над него. Алармите в съседство звънят, но когато персонала от площадката се опитва да влезе в сградата та SL-1 те са изблъскани обратно от радиационно поле от над 500 рема на час.

    Спасителната група все пак издърпва двама от работниците на SL-1; . Единият е вече мъртъв; другият почива в линейката по пътя за Айдахо Фолс. Спасителната операция и преместването на оцелелата наскопо жертва разпръсква радиоактивно замърсяване върху дрехите на спасителите, уредите и автомобила далеч извън площадката на самия реактор SL-1. Най-наред спасителният екип не е могъл да се държи отговорен за третият работник ; накрая тялото му е намерено прободено от контролен прът на покрива на реакторната сграда. Възставвяването на тялото е една изключителна задача при температура отвън около 15 градуса под нулата и ниво на радиацията в сградата твърде високо, за да позволява директен достъп за повече от няколко минути на човек. С теса машина се прави дупка през външната стена на реакторната сграда; с товароподемен кран се промушва мрежа през отвора. Асигурява се следваща смяна на перснала да ракърти замръзвалото, силно заразено тяло и го хвърля в мрежата. То е поставено в защитен контейнер в камион с платформа , за да бъде отнесено за изследване на отдалечено место и контролиремо логребване. И трите жертви са били толкова радиоактивни, че те е трябвало да бъдат поставени в оловни кофчези.

    Определени данни показват, че облъчването на спасителните работници през нощта на инцидента е било много по-високо от това на последващите рекордни облъчвания на персонала. В бърза помощ, работниците са били достатъчно скрупольозни относно носенето на филмови баджове, като по-късно те минимизират оценките на възможните им дози, за да избегнат повторното им вписване към неядрени задължения. Подобно поведение е било наблюдавано и по време на пожара в Уиндскейл.

    Освен разликите в технологията, мащаба и обстоятелствата, чернобилският инциддент има много общо с пожара в Уиндскейл и експлзията в SL-1. както и с много други ядрени злополуки. Въпреки, че всеки инцидент е уникален сам по себе си , във всеки има един сблъсък между човеците и оборудването, което създава предпоставки за възникване на объркване и заплаха това да прерастне в катастрофа.

    Няколко такива нишки се проявяват при тези събития:
    Неочаквани технически условия. Пожарът в Уиндскейл възниква по време на една процедура, създадена за справяне с проблем, непредвиден в оригиналния проект. Операторът е подведен от инструментите, даващи неточна картина на състоянието на реактора по време на тази необичайна процедура. Инцидентът през 1966 г. който поврежда fast breeder Emrico Fermi -1 бридера в Детроит е причинен от уред за безопасност поставен допълнително по настояване на Комитета за съвети на Реакторвата безопасност.Уредът се загубва вътре в активната зона и блокира охладителя, което предизвиква стапяне на две горивни елемента.
    Непосредствено объркване. След инцидента в Три Майл Айлънд властите разпространяват толкова много непоследователна и противоречива информация , че никой не знае на какво да вярва. Британските ядрени учреждения поне са били потайни относно пожа,а в Уиндскейл, както са и съветските относно Чернобил. Безнадеждното безумие в часовете след чернобилския инцидент прави невъзможността от комуникация разбираема, макар и престъпна. Вйв всичките три инцидента мониторинга на изпусканията извън площадката е много ограничено и ад-хок, и планиране на бързата помощ неефективно.
    Човешка грешка. Хора са правили странни неща на ядрената технология. През март 1975 г. електротехници, използвайки запалено фенерче, за да направят проверка, предизвикват пожар в в изолация на кабел в Brown’s Ferry в Алабама и са на крачка от разрушаване на станцията. През март 1978 г. в Rancho Seco близо до Sacramento в Калифорния Електротехник изпуска малка ел. крушка в контролния панел, това прави късо съединение в главното електрическо снабдяване, което обърква входящите данни от инструментите в компютъра на станцията. За повече от час, погрешни входящи данни, компютърът стартира и спира помпите и отваря и затваря вентили, докато операторите се борят да поставят реактора отново под контрол. По време на инцидента в Три Мойл Айлънд погрешното отчитане на инструментите казва на операторите, че нивото на водата е на опасно високо , когато всъщност то е опасно ниско, тогава те изключват охлаждащата система за безопасност, точно когато тя е била най-необходима.

    Всеки енергиен реактор, от какъвто и да е вид и размер има съществени части от опасна радиоактивност и резервоар от енергия , която може да се разреди в околното пространство. Безопасното инжинерно строителство се опитва да намали до минимум вероятността за такова събитие и да смекчи последствията, ако това се случи. Нещо повече, човешката грешка влияе не само на контролната стая, а също и на и на машинното чертане и на конструкцията на площадката. Всеки ядрен инцидент в основата си е резултат на човешка грешка в определен момент. Приемайки, че потенциала за широкомащабна дългосрочна катастрофа, фундаментална човешка грешка може би е да се вярва, че склонният да греши човек, може да проектира, строи и да управлява всяка технология, която прави само това, което се очаква тя да прави.
    След Чернобил ние ще знаем нещата по-добре.




    .





    The best way out is always through Robert Frost
  73. 73 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 676 Гневно

    баси колко червен требва да си за да пишеш минус на справедлив гняв. някой иска да ми каже че е съвсем нормално да заразиш собственото си население докато ти рупаш манджа от другия край на света. е немам думи

  74. 74 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#70] от "dgd":

    Не е вярно това! Според тебе Злото като абсолютна категория беше концентрирано в комунистическия режим. Аз пък съм убеден, че същото това зло е навсякъде!

  75. 75 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Западно германските и японските централи МЕЖДУНАРОДНИЯТ ОТКЛИК
    От David A. V. Fischer

    Първите независими експерти допуснати за видят поразената чернобилска централа са Ханс Бликс, генерален директор на Международната Агенция за Атомна Енергия (IAEA) и двама негови старши сътрудници. Те посещават Съветския Съюз на 5 – 9 май и според Лондонския Тайм, това е сторено за да „се успокоят най-големите страхове” чрез омаловажаването на риска от катастрофалното разтапяне и съобщавайки, че пожарът в активната зона е вече потушен. Още по-важно е, че Съветите се съгласяват да изпращат телекси на IAEA всеки ден данните за нивото на радиацията в Остер, на 60 клм. от Чернобил и в шест точки по неговата западна граница – данни, на които агенцията се опира на службите за радиационната безопасност във всички заинтересовани страни.

    Това е началото на това, което обещава да стане една от малкото печеливши резултати от трагедията, подновена международна воля за сътрудничество в областта на ядрената безопасност. Но инцидента също поставя по-широки въпроси за бъдещето на ядрената енергетика и начините за подсилване на международните ядрени стандарти.

    От началото на 1960-те IAEA създава международни стандарти за ядрена безопасност , поставяйки кодове и основни линии , промовирайки обмена на информация за безопасността и насърчавайки научни изследвания. Тя подпомага Третият свят и по-малките европейски страни при решаването на техните проблеми свързани с безопасността и за подготовката на ядрена бърза помощ. В 1978 г. Агенцията започва да формализира тези мерки във вид на справочници за стандарти за ядрена безопасност, които варират от препоръки към правителствата относно ефективни национални структури за осигуряване на ядрена безопасност до ръководства за определяне на реакторни площадки.

    Инцидентът в Три Майл Айлънд през 1979 година подтиква правителствана на страните членки на IAEA да се съгласят да приемат няколко нови програми по безопасността. Една от тях е международната „Система за докладване на инциденти” да се регистрират и анализират многобройните злополуки , обикновено минимални , които се случват в ядрените централи. Този голям инцидент преодолява бюрократичната инерция както и объркването, което настъпва в такава система, както и пораженията, които могат да бъдат предизвикани в по-далечни от инцидента съоръжения.

    Но и до днес страните-членки не са склонни да правят каквито и да е международни обвързвания във връзка с ядрената безопасност. Стандартите на IAEA са препоръки, които правителствата се придържат доброволно, с изключение на сравнително малко случая, когато Агенцията помага в снабдяването със самата централа или горивото. От IAEA се изпращат мисии по безопасност при поискване от съответното правителство; обмен на информация и участие в изследвания и система от доклади са чисто доброволни. И Системата за докладване на инциденти никога не е замисляна като механизъм за ранно предупреждение.

    Чернобилският инцидент обаче накара правителствата да се замислят отново. На 21 май 35-членния борд на гуверньорите при IAEA , който включва представители от водещите индустриални страни и от развиващите се такива, анонимно се съгласяват по пет точси от програмата:
    • Спешно да бъде направена чернова за ранно оповестяване и пълна информация относно ядрени инциденти, които имат „възможни трансгранични ефекти”. При висящ договор, членовете на борда се съгласяват да дават такава информация доброволно. Отворен е въпросът дали договорът ще покрива и изпускания от военни централи, както искат някои страни от Третия свят.
    • Спешно да се направи черновата на обвързващия договор за координиране на отклика за безопасност за такива инциденти.
    • Да се проведе цялостно международно дирене във връзка с инцидента.
    • Да се подобри сътрудничеството по ядрена безопасност и да се прецизират стандартите в тази насока.
    • Да се организира международна конференция, възможно най-скоро, „ за цялото многообразие на въпросите по ядрената безопасност” . Конференцията също ще разглежда и може би ще одобри двете чернови на договорите.

    Бордът по-късно предвижда конференцията за 24 – 26 септември, непосредствено преди следващата годишна сесия на генералната конференция на Агенцията. В допълнение той разширяма източниците на програмата за безопасността с 35 – 40 процента, за да може тя да покрие и нови работи и урежда митинг на международни експерти , които да изследват черновата на споразумението от Виена 21 юли да 8 август. Съответният доклад е със срок до края на август. През ноември работна група по ядрена безопасност ше започне да разглежда по-нашироко дългосрочните програми на IAEA.

    Както предложената система за ранно предупреждение, така и международното разследване бяха засенчени от излъчената на 14 май по националната медия реч на Михаил Горбачов след Чернобил. Сигурно, първите два дни, в които Запада нараства страха от разпространяване на облака, докато Москва остава мълчалива, може да се обясни, но не и да се оправдае с бюрократична некомпетентност. След първоначалното мълчание, обаче, Съветският Съюз – дълго време силен поддръжник на програмите на IAEA за ядрена безопасност и информация и за деление – става почти лидер в пропагандата на дейността на IAEA за ядрена безопасност , въпреки може би след известно разточителство от IAEA. Горбачов нарушава своя път да благодари на Агенцията за нейната помощ, възнаграждава я, като я нарича „уникална” организация, препоръчва устойчивото нарастване на нейните източници за безопасност и лансира много новаторски идеи , включително предложение за законов ред, включително и за „жертвите на ядрени инциденти”.

    Чернобилската централа е в списъка на ядрените централи, които Съветския Съюз предлага за инспектиране на ядрената безопасност от IAEA (факт, който инцидентно хвърля съмнения по отношение на съобщеният в пресата, че тя е производител на плутоний за военните.). Но IAEA никога не я инспектира.Оскъдните източници и други приоритети на безопасността - предотвратяване разпространяването на оръжейни материали в страни без оръжия – ограничават такова инспектиране до шепа станции в страни с ядрено оръжие.

    Докато по-голяма част от действията след Чернобил са извършвани от IAEA, няколко други международни организации , които се интересуват от ядрената безопасност действат бързо за получаване на достъп до заключенията за инцидента. На 6 май Световната здравна организация (WHO) създава експертна група към своя Европейски регионален офис в Копенхаген. Общо взето,
    групата чувства, че единствените предпазни мерки, които все още са необходими по това време, са където силни дъждове свалят долу I-131, което повишава радиационните нива може би до 2,000 бекерела на литър млеко; в такива места е препоръчително да се измиват свежите зеленчуци и да не се използва дъждовната вода. Те не намират за необходимо да ограничат пътуванията; да забранят вноса; да ограничат използването на повърхностните или подпочвени води, млеко от млекарниците или кърменето, или прането, тялото или превозните средства, с изключение на тези непосредствено от площадката на инцидента , околностите или възможно от ограничени места с отбелязано замърсяване. Това съвети за подсигуряване, обаче, идват твърде късно , за да предотвратят някои излишни предпазни мерки. Групата наистина препоръчва на правителствата да събират и анализират отлагания на цезий-137, за да се подпомогне оценката на дългосрочното въздействие на инцидента.

    Три дни по-късно Агенцията по ядрена енергия(NEA)към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) – Северна Америка, западна Европа, Япония, Австралия е НоваЗелания) се срещат и се договарят за следното:|
    • Реакторите в страните от OECD са съвсем различни от този от Чернобилски тип, който не би бил лицензиран в тези страни. Следователно не е необходима да се преразглеждат АЕЦ-овете в OECD.
    • Радиацията изпусната от Чернобил не ли имала значителни здравни ефекти в страните на OECD.
    • NEA ще изучи действията, необходими за усилване на сътрудничеството между страните от OECD в случаи на сериозни ядрени инциденти

    Euroatom, агенцията за ядрена енергия към Oбщия пазар търси да внесе някаква еднородност в действията, предприемани от страните – членки във вноса или забраната на храна от Източна Европа.

    Докато ядрената енергийна индустрия е разклатена от нещастието, иронично изглежда , че то има най-малко въздействие върху ядрените централи в съседите на Съветския Съюз.Полша обаче очевидно има намерения да добави повече съоръжения в своите ядрени централи , първите две от които са в строеж.

    Както Бликс неотдавна отбелязва много страни в Запада са достигнали точката на необратимост. Западна Европа като цяло вече получава 30 % от своята електроенергия от ядрени централи. Няколко десетилетия ще бъдат необходими за Западната енергетика, според техната среща в Токио през май, да препотвърдят тяхната подкрепа на „добре менажираната” ядрена енергетика. По този въпрос те очевидно са в съгласие с Горбачов, който призовава за развитието на нови и „надеждни” реактори. Може да се предположи, че той има предвид такива нови технологии както Swedish Process Inherent Ultimately Safe (PIUSE) и западно германската “Pebble Bed” високо-температурни газо-охлаждани концепции.

    Перспективата на развиващите се страни е по-малко сигурна. По една или друга причина по-голяма част от програмите за ядрена енергия в страните от Третия свят вече имат проблеми и преди Чернобил. Събитието непременно води до нови въпроси относно сигурността на централи, които вече работят или ще се построят и относно способността на някои правителства да се справят с голям ядрен инцидент. Ако трябва да се добавят нови качества за безопасност към всички реактори , това ще доведе до по-нататъшна инфлация на и тъй високата вече цена на ядрените централи за тези страни.

    Президентът Акино, който не е фен на ядрената енергия, решава да не започва първата централа във Филипините. Други страни, като Южна Корея и Тайван, вероятно ще продължат да строят нови централи. Същото ще прави и Индия, чиито архиви по ядрена безопасност, за разлика от тези в химическата индустрия, за сега са твърде добри. Между другото, Куба е единствената развиваща се страна, която ще строи съветски централи, но не като чернобилската централа , нейните два 440-мегаватови реактори са стандартен тип с вода под налягане.

    Развиващите се страни от Договора за неразпространение на обзорната конференция миналия септември показват по-малък интерес , отколкото преди за функцията на Договора като гарант за допускането на ядрени технологии и други като принос в международната сигурност. Изглежда вероятно Чернобил да усилва тази тенденция и по такъв начин, чрез различни способи, да удили Договора. Ако възникват съмнения относно използването на ядрената енергия в страни, които не могат да мобилизират веднага резервите си за бърза помощ в случай на сериозен инцидент , това индиректно ще обезкуражи разпространението на ядрените технологии , което прави или използва ядрен военен материал. Западно-германските и японските централи за нови преработващи централи може да бъзат забавени или отложени въобще.Другаде има даже по-малко оправдание за икономически, технически или за енергийна независимост основания за нови преработващи или обогатителни капацитети.

    Предстоящите събрания на експерти и членове на IAEA трябва да се изправят лице в лице с въпроса до каква степен по-нататък Агенцията трябва да отива в разширяването както на капацитета така и на властта си за ядрената безопасност и реакции при спешни случай.

    Една идея, която е пусната в ход у, че IAEA трябва да бъде екипирана така, че да може да се справя с непредвидени случай .В много ограничена степен персонала по безопасност на Агенцията е вече организиран да координира отклика на извънредни ситуации и тази способност ще бъде подобрена. Но изглежда разумно да бъдат запазени в действие основните компоненти на екипа за извънредни ситуации – персонала от съветници, както и оборудването – на националните учреждения по безопасност.Те трябва също да са веднага на разположение при нужда, в случай на инциденти, които се случват в други нации.

    ЕВРОПЕЙСКИ ТРЕВОГИ
    Michael McCally
    Чернобилския инцидент има много по.голям ефект в Европа, отколкото в Съединените Щати. Много голяма част от континента получава значителен фолаут. Лекарите казват, че техните кабинети са заляти от вълна от загрижени пациенти, и родители, които в частност питат за безопасността на храната, водата и пътуванията. „Може ли синът ми да играе на пясъчната площадка днес?” „Може ли съпругът ми да пътува до Полша?!” Лекарите се оплакват, че те нямат достоверен източник за информация и интерпретация относно дозите на фолаута . Те трябва да се опират на същата информация, както и публиката – на телевизията.

    Даже през третата седмица на май, четири седмици след инцидента, обичайно Чернобил е първата тема във вечерните новини. Антиядрените протести се съживяват. Социалдемократическата партия в Западна Германия заимснва от Зелената партия антиядрена позиция и инцидентът ше бъде проблем в националните немски избори през януари.

    Човек може да получи представа за инцидента като си представи реакцията на американското общество на следното: Реакторът Hanford N в щата Вашингтон експлодира с изхвърляне на 30% от горивото та неговата активна зона. Въпреки, че малко информация е достъпна относно размера или състава на ветрилото на фолаута казано е на камионите на фермерите в централен Айдахо и Айова да бъдат разорани зеленчуковите насъждения от спанак и салата. В Минесота е казано на производителите на хранителни продукти да пазят животните си затворени , а в медисон, Уисконсин продажбите на хранителни продукти спадат с 90% в отговор на слухове за радшоактивен йод в млякото; а жителите на Чикаго във вторник да предупредени, че всеки, който последната събота е бил навън в дъжда трябва да изпере дрехите си внимателно, за да отстрани радиоактивния фолаут, който е присъствал във валежите.. Това се случва в Европа през май.

    IAEA заедно с WHO и Световната метеорологична организация (WMO) изучават система за непрекъсната световно оповестяване на радиационните нива за официална международна аценка на тяхното въздействие. WFO и Организацията за храни и земеделие могат в международен план да поемат водеша роля за препоръчителни мерки за запазване здравето на населението в случай на голям инцидент. Това може да направи възможно избягването на най-безнадеждни реакции, както наблюдаваните в Европа след Чернобил, както някои правителства унищожават големи количества свежа храна, докато други реагират по-спокойно. Наличната мрежа на WMO от станции може да се използва като канали за такива съобщения.

    Имало е и по-далеч отиващи предложения. Някои предлагат щото стандартите за ядрена безопасност на IAEA да не бъдат повече препоръки, но Агенцията да ги подсили чрез инспекции по безопасност. По настоящем Агенцията е разположила 250 инспектори в своята операция за неразпространение и при нейния статут има властта „да определя дали има съответствие с...мерките за безопасност.” Но инспектирането на 374 ядрени реактора и различни други ядрени станции , които действат сега ще изисква сериозен трансфер на източници и учреждения от страните членки към IAEA. Тези трансфери не са били търсени, нито ще бъдат разрешени. В краен случай , националните правителства трябва да бъдат отговорни за здравето и безопасността на техните собствени народи.


    Накратко от такова дразтично пренареждане все още има възможност за разширяване ролята на Агенцията. Ако правителствата могат да се съгласят да дават ранните предупреждения и да кооринират техните оклици на спешните случаи, защо те да не се съгласят да свържат техните международни стандарти за ядрена безопасност, които те самите ще приведат в действие. Сигурно също Чернобил както Три Майл Айланд е показал, че не са само ядрените централи в Третия свят, които ще спечелят от посещенията на екипите на IAEA за оперативен преглед на безопасността . Правителствата могат да помогнат за възстановяване на публичного доверие към ядрената енергия , ако стандартите, които те прилага имат международна значимост и ако те усилват капацитета на IAEA да дава ьвторитетни съвети относно безопасността на техните действия. Фактически има някои индикации Съветския съюз и САЩ могат да поканят тези екипи по безопасността да прегледат някои реактори.

    Една от осемне главни технически програми на IAEA е директно подкрепяща ядрената енергия. Скромно е да се състоят главно в съветване на развиващите се страни по въведението към ядрената енергия и в помощ при обучението на персонал. Финансирането на програмата остава относително статично; като нараства от $2.9 милиона през 1977 г. на $4.2 милиона за 1987 г. За разлика от това, бюджетът за предпазни мерки и за програми за ядрена безопасност нараства от $10.2 милиона до $ 42.7 милиона зо дъщия период. Изглежда правдоподобно, че Чернобил усилва тенденцията към регулационни дейности , и самата програма за ядрена енергия трябва по необходимост да постави даже по-голямо ударение върху ядрената безопасност, отколкото това се прави понастоящем. Най-общо, човек трябва да очаква, че IAEA да включи своите бързо нарастващи технически помощни програми даже по-малко за въвеждането на ядрената енергия и повече за използването на ядрени техники в земеделието, консервирането на храни, медицината, преработователните индустрии , научните изследвания и, разбира се, в ядрената безопасност във всички нейни аспекти.














    .

    The best way out is always through Robert Frost
  76. 76 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 676 Неутрално

    До коментар [#63] от "dj1": на руски можеш да пишеш в руски форум. тук все още е България. марш в масква

  77. 77 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    УНИКАЛНАТА ДИПЛОМАЦИЯ НА АРМАНД ХАМЕР
    By Steve Weinberg

    След инцидента в ядрения реактор в Чернобил миналия април, държавният департамент на Съединените Щати да изпрати лекари и техническа помощ на Съветския Съюз. Отговорът е отрицателен. „Непосредствено след инцидента , предложението за помощ бива отказано” – казва Том Швитцер от Държавния департамент на Щатите в интервю по телефона. „Това беше в известен смисъл разбираемо - там цареше хаос и Русия не искаше да се появява унижена и разчитаща на милостта на Запада.

    Съветският отказ на помощ се случва на основата на изострените американо-съветски взаимоотношения , отчасти дължащи се на реториката на антисъветската реторика на администрацията на Рейгън. Но Съветите приемат помощта на 88-годишния американски мултимилионер, който десетилетия е бил сам по себе си правителство и един мултинационал. Приемането показва още веднъж, че тази персонална дипломация може да действа, когато дипломацията на правителство към правителство се проваля. Няма друг американец, който да е толкова успешен в провеждането на персонална дипломация с Москва, както е Арманд Хамер.

    „Д-р Хамер направи това, което направи по един собствен начин” казва в телефонно интервю Скот Тейер от Офиса на държавния департамент за океаните и международните работи по околната среда и науката. „ Той ни призова и ни каза „ Аз направих това. Ние бяхме във връзка с него без да му даваме нареждания…Включването на Хамер не учуди никого. Съветите са искали помощ по други канали. Ако има някой, който да е установил връзки със Съветите за последните 60 години това е Хамер.”

    Този Хамер – председател на Оксидентъл Петролеум Фаундейшън , филантроп, лекар, глава на Президентския раков панел и според някои влиятелен педиатър…намесата му в тези дела не е изненада за никою, който е следял неговата кариера. Неговите връзки със Съветския Съюз датират от над седем десетилетия , даже преди срещата ме с Владимир Илич Ленин в Кремъл през 1921 г.

    Известността на Хамер като дипломат без портфолио помага да си обясним защо той получава телефонно обаждане от д-р Роберт Гейл от Калифорнийския университет в Лос Анжелис (UCLA) след инцидента в Чернобил. „Като научих за инцидента на реактора в Чернобил, започнах да си мисля кой на този свят може да ми помогне да изпратя съобщение до Горбачов с предложение да помогнем” казва Гейл, лекар, свързан с Международния регистър за трансплантация на костен мозък. „ Защото няма значение колко добри могат да бъдат нашите намерения, ние наистина трябва да ги адресираме до подходящия човек. И веднага ми стана ясно, че ние наистина не можем да постигнем каквото и да е без помощта на Арманд Хамер. Исля, че всички ние му дължим голяма благодарност за тома, че ни е позволил като лекари да помогнем на нашите руски колеги в грижата им към нещастните жертви.”

    Дна месеца след чернобилското нещастие Хамер преценява, че е изхарчил около 600 000 $ в опитите си да помогне на съветските жертви. През май , в едночасова среща в Кремъл съветският лидер Михаил Горбачов благодари персонална на Хамер и Гейл. Това е една от дузината срещи, които Хамер е имал със съветски ръководители през годините, с изключение на Йосиф Сталин.

    В статия написана за United PressInternational след посещението си в московска болница, където се лекувани жертвите на облъчване в Чернобил, Хамер казва :” Аз казах на пациентите, че ние дойдохме от Америка, за да им помогнем. Те бяха доволни, усмихваха ми се и ми благодаряха на руски. Върнах се в спомените си от преди 65 години, когато бях в една подобно мисия, носейки помощ за хора умиращи от глад и тифус в Урал, когато Ленин ми благодари лично на мен, както сега съм на среща с Генералния секретар Михаил Горбачов.”

    Съветските връзки започват по времето на бащата на Хамер, Юлиус, руски имигрант, който става лекар и финансов помощник на комунистическото движение в Съединените Щати. Навлизайки във фармацевтичната и химическата индустрия, той прави бизнес със Съветското правитерство след революцията през 1917 г.Самият Арманд става все по-активен в семейния бизнес още от началото на 1920-те.

    Когато за пръв път Хамер отива в Съветския съюз през 1921 г. той тъкмо е получил степен по медицина от Университета Колумбия и казва, че си запълва времето преди да започне в края на същата година балнична кариера в Ню Йорк Сити. Дали той е отишъл главно в хуманитарна мисия е под въпрос; Американски дипломати, конгресмени, журналисти, академични учени, и антикомунистически активисти посрещат със скепсис историите на Хамер относно неговите съветски дела.

    Наистина, в молбата на Хамер за паспорт от 1921 г не се споменава за справяне с глада, или пък Съветския съюз като дестинация. Вместо това, той казва, че планира да посети Англия, Франция, Норвегия, Швеция и Холандия за „търговия и развлечение”. По това време федералното правителство отказва да признае съветското правителство; този отказ трае над 12 години.

    Държавният департамент на Щагиге и департавентът на правосъдието знаят, че Хамер е планирал да плува до Съветския съюз. На 11 юни 1921 г. информаторът Уилям Едуард Коп от Ню Йорк Сити пише на Хуувер специален помощник на главния прокурор на Щатите. Коп казва, че Хамер планирал „да носи някакви съобщения до Людвиг Мартинс, изселения съветски посланик и аз казах той ще донесе обратво някои важни писмени материали за тези, които се интересуват от съветското движение в тази страна.”

    Хувер пита Държавния департмент дали „Хамер е искал виза за така планирано пътешествие.” Отговорът: Държавният департамент одобри паспорта, но в молбата не се спомена Съветския съюз. Правителството позволява на Хамер да плува.

    Когато той пристига в Англия агент на Скотланд Ярд се среща с нето и го арестува. Английските власти конфискуват филм, който Хавер носи, сниман от кинематографичната асоциация на американското общество за техническа помощ на Съветска Русия. Хувар, който вижда филма коментира за Държавния департамент, че „не съдържа нещо от особен интерес...аз можах да видя обаче как филм може да се използва за добра пропаганда в тази страна или в Русия.”Два дни след ареста му, Хамер е освободен. Той заминава за Съветския съюз през Германия и Латвия.

    Хамер е бил два месеца в Съветския съюз, когато е повикан на среща с Ленин. Един резултат на тази среща е, че Хамер подписва договор да развива съветските мини за азбест – вероятно първият американски бизнесмен получил държавен монопол от Съветите. Самата тази среща е началото на десетилетното присъствие на Хамер в Съветския съюз. Докато разработва азбестовата концесия, Хамер създава импортно- експортен бизнес, в който той е представител на големи американски компании. По-късно той произвежда моливи за съветските маси и изнася произведения на изкуството от царските съкровища.

    Когато съветското правителство започва да шуми относно успешния бизнес на Хамер с моливите, Арманд, неговия брат Виктор и неговият полу-брат Хари започват да планират такъв бизнес н Щатите. Те решават да започнат разпродажба на царските съкровища през тяхната галерия в Ню Йорк и през големи магазини в Сент Луис, Чикаго и Ню Йорк. Царските съкровища спечелват на Хамер пари и известност. Но царските произведения на изкуството са просто началото на империята на Хамер в Съединените Щати - империя, която винаги се връща към съветските си връзки и му позволява да продължава своята персонална дипломация.

    Когато правителството на САЩ прекратява непризнаването на властта на болшевиките, Хамер капитализира това като създава бизнес за бирени бъчви, внасяйки бял дъб от Съветския съюз . По естествен начин Хамер попада в бизнеса с производство на уиски. В допълнение той става главен играч в света наАбердин Ангус скотовъдство. След това Хамер придобива контрола над Мюриъл Бродкастинг Систем, националната радио.мрежа.

    Тъй като неговата американска бизнес империя се разширява, Хамер обръща по-малко внимание на своите руски корени, особено през 1940-те и 1950-те. Може би това му е помогнало да избегне гневът на сенатора Джозеф Маккарти и на другите ловци на комунисти в Конгреса. Докато бащата и бардъзата на Хамер биват намазани с катран в конгресно разследване за връзките им с комунисти, Хамер не е. Но през 1961 г. името на Хамер отново попада в заглавията на контекста на американо-съветските отношения.

    През 1961 г. животът на Хамер се възвръща към Оксидентал Петролеум Корпорийшън, която пет години по-рано е била банкрутирал бизнес. Хамер инвестира в Оксидентал като в укритие за данаци, когато се премества през 1956 г. от Ню Йорк в Лос Анжелис. Преместването е означавало улеснение за Хамер за пенсиониране. Той тъкмо се е оженил за трети път – за жена от Лос Анжелис, която има удобна къща там. Той печели съкровище след съкровище развивайки бизнес след бизнес. Той е на 58 години.

    Въпреки че Хамер не знае нищо в областта на петролния бизнес, той започва да научава когато нявлизат някои кладенци на Оксидентал. Той придобива контрол в компанията и започва да разширява нейният пазар. Логично е Съветския съюз да е местото, където той поглежда.

    Търсейки приятелството на всеки президент след Франклин Рузвелт, Арманд Хамер желае да се свърже с новоизбраният Джон Кенеди . За едно нещо Хамер се надява да получи санкция от правителството за пътуване до Съветския съюз. Той я получава от секретаря по търговията Лютер Ходж благодарение на намесата на сенатор Алберт Гор. Хамер и Гор се познават от кръга по скотовъдство.

    Пристигайки в Москва в средата на февруари 1961 г. Хамер учудва Щатските дипломати като получава 95-минутна среща с Вице-председателя Анастас Микоян; и два дни по-късно председателят Никита Хрушчов и Анатили Добринин, по онова време заведущ Американския отдел във Външното министерство си бъбрят с Хамер повече от два часа.

    След завръщането си в Щатите Хамер получава писмо от Гор, че той може да получи кредит за премахването на забраната на САЩ за вноса на съветско месо от крабове. Съединените Щати са спирали вноса на месото от крабове въз основа на представата, че то е получено от робски труд, представа, която разгневява Хрушчов. В писмото си Гор казва/ „ В широкия спектър от битката за това Истока и Запада да намерят начин да живеят мирно на една планета, за някои това може да не изглежда важна тема. Но когато човек разглежда опасностите за човечеството от една война днес, всяка стъпка, която води до по-голямо разбирателство и мирни взаимоотношения е важна.”

    Друго писмо до Хамер идва от Михайл Меншиков, посланик на Съветския съюз във Съединените Щати, което изразява благодарността на Хрушчов за подарeните от Хамер ангуски бик и юници. Меншиков пише:” Председателят Хрушчов прие с благодарност и удоволствие този подарък и реши, че животните ще бъдат изпратени в една от фермите на министерство на земеделието на СССР. Председателят Хрушчов изисква също да Ви предам , че Вашият подарак още веднъж му напомня за плодотворния и приятен разговор, който сте имали с него през февреари.”

    От тук нататък Хамер е посещавал многократно Съветския съюз. В някои случаи той оставя на правителството на САЩ мемоси за своите разговори. Хамер дискутира дипломацията, обмена на произведения на изкуството и предлага задгранични съвместни дружества с участието на Оксидентал.

    Статусът на инсайдер на Хамер със съветското ръководство е изнервяло някои представители на правителството на САЩ. През 1967 г. когато Хамер се опитва да получи одобрението на Президента Линдън Джонсън за друга мисия до Москва, увертюра, от която в Белия дом се втрещяват. Хамер изпраща на В. Марлин Уотсън , топ-съветник на Джонсън, 6-странична мемо със 16 приложения относно предложената тема. Уотсън го съкръщава до две страници и го препраща до Президента Джонсън и го предава на помощникът по външна политика Валт В. Ростоу, с бележка „бъде много много внимателен с това и направи само това което ти и Ръск (Secretary of State Dean) можете да оправдаете. Това много не ме привлича.” Ръстоу изучава ситуацията и отговаря на Уотсън:

    „ Както знаеш президентът е неспокоен и мисията на Хамер не го привлича. Може би е добра идея да да се влезе в преписка с ясно твърдение, че няма да бъде мъдро Хамер да продължава мисията, която той предлага. Няма някакви възражение срещу визитата на Хамер като частно лице в Съветския съюз и няма възражения, разбира се, срещу неговите срещи с известни руснаци, които са му приятели. Когато той се завърне, ние се интересуваме от чуем какво са казали съветските лидери.Обаче важного е, че той не разрешава ситуацията да се развива, в която руснаците или кой и да е друг си мислят, че той е нещо като емисар. „

    Когато нежеланието на Джонсън е съобщено на Хамер, той отменя визитата си в Москва, обаче това стопиране е временно.

    До 1972 г. Хамер има прокаран такъв сериозен път при Съветите, че Оксидентал е в състояние да обяви което изглежда че е очудващо бизнес участие включващо научна, индустриална и техническа помощ за Съветския съюз. Обявяването предизвиква акциите на Оксидентал да станат най-активните на Ню-йоркската стокова борса. Хамер лети за Вашингтон за брифинг с президента Ричард Никсън, който по-късно декларира, че от национален интерес за Експорт-Импорт Банк да разшири кредита си за Съветския съюз във връзка с сделката на Оксидентал. Многомилиардната долароза сделка оцеля до днес главно поради постоянството на Хамер и успешните връзки при идващите огромни пречки.

    През годините на управлението на Рейган Хамер става особено видим като дипломат без портфолио. Когато Леонид Брежнев умира през ноември 1982 г. Хамер е на погребението и пише отчет за него, пълен със снимки, за броя на списанието People от 29 ноември 1982 г. На 28 март 1984 г. USA Today предоставя на Хамер страница от форум, за да се дискутира „гражданската дипломация”. Хамер продължава да практикува гражданска дипломация като се среща частно с съретския лидер Константин Черненко. След срещата си от 4 декември 1984 г. Хамер разпространява изказването на Черненко на новинарска конференция.

    На 5 декември New York Times отразява тази среща по много по-откровен начин отколкото е прието за обикновено новинарско съобщение, спекулирайки относно ролята на Хамер, каквато е статията на Шмеман:

    „ Въпреки че м-р Хамер е имал консултации в Държавния департамент и Белия дом преди да дойде тук, той казва, че визитата му е частна и че той няма да говори от името на президент Рейган...
    М-р Хамер казва, че неговите въпроси са изцяло лично негови и не са вдъхновени от администрацията във Вашингтон. Западни дипломати, казва М-р Хамер, не са замесени в това.
    Ако фактически въпросите са лично на м-р Хамер и не отразяват някакви усилия на м-р Рейган да подрежда възможностите за ранна конференция на високо равнище, дипломатите намират малко интересно в предсказуемия отговор на Черненко.”

    Не след дълго Черненко умира и през ноември 1985 г. Рейган и новия съветски лидер Михаил Горбачов се срещат в Женева. Освен воденето на частни разговори с двамата глави на държави, Хамер се опитва да влияе на техния дневен ред с „op-ed” статия от 22 септември 1985 г. на New York Times. Съветите са сигерни, че Хамер е получил кредит за да помогне за свикването на среща на високо равнище.

    Като един от най-лакомите притежатели на колекция от произведения на изкуството в света, по-късно Хамер заема заглавия във вестниците съобщавайки за „най-големият обмен на арт-произведения между Съединените Щати и Съветския съюз , пръв по рода си в рамките на събития от културния обмен, договорени между Президента Рейган и Генералния секретар Михаил Горбачов на съмита в Женева.”

    След това идва Чернобил. Хамер изпраща специалисти по присаждане на костен мозак и скъпоструващо оборудване. И след това той самият лети до там. В средата на май Гейл за кратко се връща в Лос Анжелис .На 18 май д-р Гейл и стотици от другите знаменитости се срещата в Beverly Wilshire Hotel за гала честване на 88-годишнината на Хамер. Между тостовете приятелите на Хамер съветват колумниста Abigail Van Buren и актьора Gregory Peck да предложат Хамер за Нобелова награда за мир.

    Това е чест, за която според източници Хамер желае от години. Това е истинско признание за неговата частна дипломация.








    .



    :






    The best way out is always through Robert Frost
  78. 78 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Позиция на медиите в САЩ

    Willan A. Dorman and Daniel Hircsh

    В международните новини, пърите впечатления са тези които траят най-дълго. Впечатленията относно чернобилската трагедия, разпространявана от новинарските медии и най-вероятно да забавя за много американци, са че подобни ядрени нещастия не могат да се случат в Съединените Щати и че тази работа е още едно потвърждение, че на Кремъл не може да се вярва за изпълнението на спогодбите за ядрените оръжия. Нещо повече, като се прави анализ на покриването на по-ранни кризи поставя тревожната възможност , че тези впечатления са продукт по-скоро на журналистическото впускането в оценки от времето на Студената война отколкото резултат на тон на новинарска практика в ситуация, която изисква повече обикновено благоразумие.

    Разбира се, провалът на Съветите незабавно да предупредят съседните страни предизвиква подозрителност. И ясно е, че работата на медиите е остро усложнена от новинарския вакуум , създаден от неохотното съобщаваната от Съветския съюз твърде ограничена информация след първоначалното съобщение , въпреки че все още не е ясно колко Съветите са знаели преди и след като са научили. На 8 май служител от Комисията за ядрено регулиране (NRC) заключава накратко: „ Най-вероятно Съветите все още не знаят със сигурност действителната последователност на събитията. Това е подобно на нашите знания за събитията в TMI-2 някъде около първата седмица след инцидента.”

    И все пак, за тези, които са загрижени да разберат по-добре както на Съветския съюз и ядрените въпроси, поведението на Кремъл не може да бъде оправдание хвърлянето на новинарските медии да запълнят информационната празнота със слухове, и безкритични представения на мненията на администрацията на Рейган и на ядрената индустрия.

    Най-тревожния аспект на пресата на Щатите е желанието да се даде место на спекулации относно вредите и с това да се обвини, инплицитно или експлицитно, Съветския съюз в укриване на точното число на смъртните случай. Ненадминат случай на такава безотговорност е първата страница на New York Post чито заглавия крещят: „МАСОВ ГРОБ – съобщение за 15 000 погребани в местото за ядрени отпадъци на площадката.” , съобщение, което се осланя на нищо повече освен на един украински седмичник, издаван в Ню Джерси.

    Може би такава или и по-голяма грешка е като се знае неговият престиж и броят на неговите клиенти в целите Съединени Щати, е United Press International е боравенето с броя на смъртните случаи. Съобщението му за 2 000 умрели придобива широка популярност и телеграфната агенция не проверява случая чак до един месец по-късно.

    Няколко големи новинарски организации - включително New York Times, the Washington Post, Associated Press и три телевизионни канала – проявяват различна степен на предпазливост при използване на числото 2 000 на предполагаемите смъртни случаи , но въпреки това го използват. Съмнително е, че възраженията относно липсата на потвърждения довеждат до поголями числа в тази пренагрята атмосфера. Съобщението на Съветите, че двама са били убити в началото на инцидента биват напълно отхвърлени от новинарските медии.

    Новините се доминират от източниците на Щатското правителство. Например, важна роля се дава на Кенет Аделман, директор на Агенцията за арм-контрол и разоръжаване. Който нарича официалните съветски съобщения относно щетите „искрено абсурдни” и на Държавния секретар Джордж Шулц, който казва, че „залага $ 10” че смъртните случаи са „далеч повече” от числата дадени от Съветите. От пресата може да се очаква, че ще съобщава това, което известни членове на Администрацията трябва да кажатq но журналистите не оспорват тези и други твърдения относно Чернобил, нито пък тези чиновници са насилвани за твърди доказателства освен тяхното очевидно отклонение. Отразяването на събитията дава малки признаци на журналистическо дирене за противоположни гледни точки.

    Иронично става така че първоначалните съветски съобщения са общо взето коректни по отношение на голям брой значителни тревожни неща – например, броят на пораженията, броят ва реакторите, в който има пожар, и дали пожарът е потушен – докато тези от администрацията на Рейган се приемат от журналистите като достоверни, когато те не всякога са. Освен това всички елементи на националната преса са твърде бързи, за да отразяват като ехо позицията на администрацията, че цялата работа демонстрира че преговорите за арм-контрол със Съветите са безсмислени, защото на тях не може да им се вярва, че казват истината по ядрените въпроси. На 1 май New York Times дава тон средакционната си статия” Горбачов не може да спечели доверие в молбите си за намаляване на ядрените оръжия ако той лишава съседите си от вяра за мирното използване на ядрената енергия.„” Щатските журналисти често изтриват разликата между потвърждаването на съглашенията за ядрени оръжия , с всички технически предпазни мерки, които такива такива схеми предоставят , и бавното изнасяне на информация от Съветите относно тотално неочакваната експлозия в гражданска атомна централа - ситуация, за каквато няма договорни задължения, които да съществуват сега.

    Ядрената индустрия на Съединените Щати изглежда, че е направила максимални усилия да използва пресата за да се дистанцира от съветския инцидент, вероятно с цел да запази освобождаването от регулации , постигнато по време на администрацията на Рейган. The New York Times накрая в свой кредит посочва някакви три седмици след инцидента: „ привържениците на ядрената енергия и индустриални служители са се опитали да минимизират връзката на Чернобил с управлението на АЕЦ в Америка твърдейки, че американските станции имат по-добри качества.” Статията цитира меил до репортерите от Атомния Индустриален Форум като категорично твърдение, че Чернобил няма защитен чадър , и цитира спонсорирана от индустрията реклама, в която се твърди, че много съветски реактори - включително тези в Чернобил – нямат стоманен и подсилен с цимент чадър , нещо обичайно за щатските реактори.

    Подобна гледна точка изразяват и говорителите на Electric Power Research Institute – Чернобил „не е обвит в подсилен с цимент похлупак , както се изисква за реакторите в САЩ. И ето защо „няма нищо, което да спре” радиоактивността да изтече от централата- и Edison Electric Institute: „Ние не сме имали и няма да имаме инцидент подобен на чернобилския тук.”

    Поне през най-ранния период на кризата има доказателства, че усилията на индустрията са успешни. Например, темата лансирана от индустрията , че както се твърди изостаналата съветска технология е единствената причина за инцидента в Чернобил е подхваната в редакционната оценка на Ню Йорк Таймс от 30 април: „Инцидентът може да разкрие повече за Съветския Съюз отколкото рисковете от ядрената енергия ...Зад поражението в Чернобил може би лежи по-дълбоки слабости на слабата технология и индустриална основа.” Доката редакционната статия внимателно завършва с наблюдението, че американците са толкова уязвими, колкото и съветските хора на „ технологични нещастия и човешки грешки,” общият й тон и този на другите съобщения от меинстрима е за забелязване по-скромен.

    Впечатлението, което оставят новините в медиите в ранните етапи на инцидента, е това, че американците няма от какво да се страхуват от нещастие като това в Чернобил. В действителност в новинарските колонки, както и в редакционните статии отсъства перспективата, че реалният урок получен от Чернобил е погрешността на цялостната технология, а не съветската изостаналост.

    В частност, авторите на редакционните материали изглежда бързат да възприемат твърдението за тоталната липса на похлупаци в Чернобил. Още на 10 април , Лос Анжелис Таймс казва на читателите си: „ Минимални стандарти за безопасност ...ясно не се съблюдават в Съветския съюз , където повечето от ядрените реактори ...очевидно включително централата с лоша съдба в Чернобил –нямат защитни структури , наречени похлупаци, които са почти универсални извън Русия.” На 2 май, редакционна статия в San Jose Mercury News откликва с подобна представа със заключението, че „СССР просто не е построил безопасни реактори.” Според Mercury Съветите „ са изложени безразсъдно на опасността от атома.”

    Възможността, че централата има някаква форма на защитен похлупак трябва да е била непосредствено очевидна за репортерите и редакторите. Както New York Times така и Los Angeles Times съобщават още в първия ден, че по-старите централи често са строени без структури на защитни похлупаци, Съветите започват да ги добавят при по-новите ядрени централи след 1980 г. осъзнавайки цялата сериозност след инцидента в Три Майл Айланд. По-нататък и двата вестника съобщават, че четири реактора в Чернобил са бири завършени между 1977 до 1983 г. Несигурен в това, кои реактори са включени в тези четири , както и в датата на потрояването New York Times е предпазлив в твърдението, че „ не се знае” в кой от чернобилските реактори става инцидента , нито дали той е имал похлупак.

    Тази предпазливост , обаче, се изпарява на другия ден, въпреки че до това време the Times е в състояние да съобщи, че инцидента е станал в най-новия от четирите реактори, в съоръжение, което е задействано през 1983 г. и ето защо – поне се базира на , както е съобщено предния ден – както може да се предполага има някаква форма на похлупак. По-скоро следвайки тази линия на изискване медиите избират да повтарят темата за липсата на похлупак, лансирана от защитниците на ядрената енергетика в САЩ. Нито пък е било посочено, че въпреки че в чернобилския реактор не е имал похлупак провалът или липсата на такова съоръжение остава едно от най-сериозните потенциално тревожни аспекти на опасните реакторни инциденти в Съединените Щати.

    Вероятно американските специалисти са се замислири над въпроса за защитен похлупак много преди съобщението на New York Times от 19 май, три седмици след първата история, разказана за инцидента , че реактора, който е експлодирал е имал голям похлупак от тежка стомана и цимент и че” поне този и някои от тези структури на похлупака са проектирани да издържат налягания , подобни на тези в много американски реактори.” The Times съобщава, че разбитият реактор „е имал много повече съоръжения за безопасност и е бил много по-близко до американски реактор по проект , отколкото са предполагали западните експерти + и фактически „ с включени остатъчни качества на модерна техника по безопасност, използвана в американските реактори , която да повдига въпроси...относно ефективността на проектите на тези централи в Съединените Щати.”

    Защо задържането на тази информация толкова дълго време на повърхността на националната преса е толкова плашеща. Много от нещата в историята разказан от The Times, например, се разкрити на брифинга на NRC на 8 май, в зала натъпкана с репортери , 11 дни преди the Times или някой друга от големите новинарски организации накрая да се заеме с тази история. И два дни преди този брифинг, commissioner James Asselstine заявява в слушане в Камерата (на конгреса?!) , че Чернобил наистина е имал похлупак и че реакторът е бил построен да понесе, по-голямо налягане от някои от реакторите в Щатите. Нещо повече, неговото разкритие получава само споменаване в параграфите 12 и 13 в статия в Wall Street Journal и едва повърхностно споменаване на други места.

    Казано накратко, журналистите от мейнстрима първо пренебрегват изключителната възможност, видна от първия ден ва кризата, че Чернобил може би е имал похлупак, и след това по каквито и да била причини продължават да пренебрегват възможността даже след като NRC официално я довежда до вниманието им.Докато несигурността остава относно природата на чернобилския похлупак , ясно е, че плоските обвинения, че „няма похлупак” са пресилени.

    През време на първите дни от чернобилската история журналистиката на Съединените Щати изглеждаше решена да превърне нещастието в морална приказка относно културите на САЩ и СССР. Отново и отново инцидентът се свързва с природата на съветското общество, отсъствието на дебат, и държавния контрол на пресата. Авторите на редакционните статии и коментаторите възприемат един тон на самовъзхвала приписвайки това на качествата на демокрацията в САЩ – в частност на свободната преса – правейки такава трагедия практически невъзможна в Съединените Щати. Журналистите е трябвало да бъдат внимателни към възможността те да бъдат манипулирани от тези със законни интереси да представят Съветите в възможно най-лоша светлина.

    Редица новинарски организации евентуално заемат критична позиция към съобщаваното в пресата относно Чернобил, но обикновеното обяснение относно съмнителното поведение на пресата по време на кризата позволяващ на журналистите да се държат вън от случая с малко повече от мек подход. Според Newsweek: „ за всички докарани до лудост, пресата просто се подчинява на естествения закон: журналистиката запълва вакуума.” Така съветската секретност бива обвинявана за детективските съобщения относно Чернобилския инцидент в Щатите. Докато журналистиката наистина запълва вакуума, такова обяснение избягва въпроса как вакуума трябва да бъде запълнен , който не е въпрос на природата, а по-скоро въпрос на избор. Този избор може да е имал толкова общо с рефлекторният инстинкт да вярваш в най-лощото по отношение на Съветите колкото и с журналистическото хвърляне в запълването на празнините.














    The best way out is always through Robert Frost
  79. 79 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    КАК ЗАЩИТАТА НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА СЕ ОТРАЗЯВА НА ЧЕРНОБИЛ

    От Alvin M. Weinberg

    Изминаха петнадесет години от времето, когато аз пръв намекнах за ядрената енергия като фаустовска сделка: човечеството при избирането на ядрената енергия трябва да плати цената на изключителна техническа бдителност за енергията, което то извлича от от ядреното деление, ако то трябва да избегне сериозни трудности. По това време аз не можех да кажа каква степен на техническа безопасност ще е необходима, нито пък точно какви ще бъдат последствията от пропуски в тази бдителност. Доколкото ядрената енергия беше малка и несъществена , както беше през 1971 г., вероятността да трябва да се плаща за нашата сделка, щеше да е малка, но с увеличаване броят на реакторите , с което ядрената енергия става голяма и твърде съществена, вероятността и следователно честотата на инцидентите ще нараства. Тогава опитът ще позволи да съдим , отколкото да теоретизираме за риска, пред който делението на ядрото ще изправи обществото.

    Чернобил ни даде втората точка в кривата риск срещу печалба. Първата точка беше Три Майл Айлънд, където , след около 400 ректорни години на управление на реактори с вода под налягане, около 30 кюри йод-131 се изпускат при стапянето. Няма хора, които да са получили облъчване над 100 милирема и най-вероятно няма човек, който да страда от някакви физически увреждания. Независимо от това, Три майл Айланд има дълбоко влияние върху ядрената индустрия в целия свят. Най-важно от всичко е, че всички членове на ядреното общество – инженери, менеджъри, реакторни учени – сега схващат, че инцидентите описани в знаменитата вероятностна оценка на риска на Расмусен могат действително да се случат с вероятност не много различна от теоретичната вероятност, която той е пресметнал.

    Чернобил, който се случи след около 250 реакторни години на управление на реактори в неговия тип ни дава друга точка въпреки, че е върху до известна степен друг вид крива. Чернобилският реактор , след като е с графит като модератор, и с тръби за налягане, по-скоро отколкото модериран с вода с единствен съд за налягане , наистина не е сравним с реакторите, които дават основната част от ядрената енергия в света. Доколкото зная, никой на Запад не е виждал вероятностния анализ на риска, подобен на този от типа на Рансмусеновия направен за Чернобил, нито пък ние знаем дали такъв предварителен анализ на инцидента за такива реактори съществува. За всеки случай, дали последователността на събитията връхлетяли Чернобил са били идентифицирани във вероятностен анализ на риска като такива, които имат вероятност да се случат като един случай на 250 реакторни години, аз мисля, че проектантите са пренебрегнали последователността от събития, отговорни за толкова висока вероятност. Но това са спекулации. Ние на Запад фактически не знаем какво се е случило в Чернобил. Ние с ме готови да изчакаме резултатите от съветското изследване на инцидента.

    Ние знаем, че последствията са реални . Според д-р Роберт Гейл , американски лекар, който помогна с трансплантация на костен мозък , около 300 души са получили доза около 200 рада или повече , и грубо 100 000 души, за които е съобщено , че са били евакуирани, са получили дози „ достатъчно високи , за да бъдат изследвани ежегодно.”

    Може би по-голяма значимост, отколкото действителната физическа вреда, причинена от Чернобил е паниката обхванала почти по-голяма част от Европа. Когато докладът на Расмусен е публикуван през 1981 г., ние не оценихме, че реакторен инцидент от мащаба на Чернобил ще предизвика такава публична загриженост, както се слечи. Нито пък можахме да разпознаем пълното социално въздействие на забраната за ползване на земи поради фолаута. Ситурно е, че от Масасога, Онтарио, Канада около 240 000 души са евакуирни1 когато една цистерна с хлор, когато през 1979 г. избухва, но след като облакът преминава, хората се завръщат по домовете си. Забраната за ползване на земята около Чернобил по-скоро напомня последствието при Совесо в Италия в резултат на замърсяването с диоксин през 1976 г. или може би последствието от скъсване на стена на язовир, или даже на изригване на вулкан. В тези случаи има за дълго време забрана за ползване на земята. Остава да видим колко дълго време ще трае невъзможността за ползване на земята около Чернобил.

    Чернобил и Три Майл Айланд разкриват социалната цена на ядрените инциденти , цена, която едва ли може да бъде оценена с помощта на вероятносната оценка на риска, особено след като цената зависи много от културната и политическа среда в страната , в която се случва инцидента.

    Съществената социална цена на Чернобил е възможният отказ от ядрена енергия в няколко Западвоевропейски страни. Австрия, Дания и Норвегия е пред Чернобил вече се бяха отказали от ядрена енергия, Швеция и предстои това до 2010 г., което изглеждаше все по-малко вероятно, вече се възприема съвсем сериозно. В Съединените Щати, допитването на АВС показва, че 78 % от населението е против ядрената енергетика. Аз няма да се учудя ако през 1988 г. Демократическата партия в платформата си призове към отлагане във времето използването на ядрената енергия, въпреки че 15% от електричеството се получава от деленето на атомното ядро. В краен случай, аз очаквам, че ще има едно 10-годишното спиране на строежа на нови ядрени централи ще продължи.

    Срещу многото аргументи за изоставянето на ядрената енергия, аз ще спомена само два:
    • 285-те гигавата на електрическия капацитет на реакторите в света, значително намалява глобалното търсене на нефт. Газовите централи, които дават 1000 мегавата при 60% фактор на натоварване, всеки ден изгарят около 25 000 барела от остатъчния нефт (т.е. нефт, който остава след процеса на рафиниране) . Така, ако електричеството произвеждано от ядрени централи се замени с такова от нефт, световните нужди за нефт ще нарастнат със седем милиона барела ежедневно или с около 12 % от днешните потребности за нефт. Разбира се, много от ядрените централи в света заместват въглища и гас, а не нефт, но оценката за няколко милиона барела спестени дневно изглеждат оправдани.
    • До колкото атомната централа се управлява правилно, нейното въздействие на околната среда е далеч по-малко, отколкото това на централите на твърдо гориво , а даже и на тези на язовири. Аз ще настоявам , че ние имаме най-силната подбуда да продължаваме да използваме ядрената енергия , но ние имаме същата подбуда да намалиме както честотата така и последствията от неправилното им функциониране.

    Като се постави този генерален критерий, ние се изправяме пред много по-трудния въпрос за това колко по-безопасни трябва да бъдат реакторите за да се възвърне доверието на обществото към ядрената енергия. Една гледна точка, която се лансира само частично шеговито , е че някои реакторни инциденти са необходими, за да може обществото да постави в правилен контекст реалните, а не въображаемите опасности от ядрената енергия. Така че, доколкото смъртността и броят на заболяванията са все още в ход, Чернобил вероятно е по-малък инцидент , отколкото беше този в Бопал, или скъсването на стената на язовира Ваионт в Италия през 1963 г. Може да се разглежда случай на най-лош ядрен инцидент , не по-лош от най-лошият инцидент с язовир или такъв в химически заводи; тъй като последните сега са „приети” от обществото , предишният също ще бъде - като знаем, че ние също сме изживели някои реакторни провали.

    Аз не приемам тази линия на резонност. Привържениците на ядрената енергия трябва да приемат идеята , че ядрената опасност е в някакъв смисъл различна, че представата за изключване на земя с невидим агент се приема от обществото като изключително заплашителна. Накратко, Чернобил изисква да намалим честотата и последствията от инцидентите до точка, в която те не предизвикват реакция близка до паника, на която напоследък ние станахме свидетели.

    Ние трябва да правим разлика между реактори, които са действащи сега и нови реактори, които е възмогно да са от различен дизайн, които ще се строят в бъдеще.Централният въпрос е практическото значение на опита от Чернобил за реакторите с лека вода на западния свят – в частност дали масивната и пропускащият вода похлупак над такива западни реактори ще намали последствията от един подобен на Чернобил инцидент. Въпреки че бяха приведени сериозни аргументи западните похлупаци са по-устойчиви в сравнение с чернобилския, аз съм склонен да изчакам за по-детайлно сравнение преди да отговоря на този въпрос. Западните похлупаци сигурно изглеждат по-устойчиви, а освен това не може да има запалване на графит в реактор с лека вода. От друга страна, твърде много се изисква да се настоява, че инцидент в реактор с лека вода , който разкъсва западния похлупак е невъзможен. Това, което най-много може да се каже е, че вероятността за такъв инцидент е твърде малка, по-малка отколкото в реактор от чернобилски тип.

    Що се отнася до вействащите сега реактори в Съединените Щати и в много други страни, много е извършено след осъзнаване на сериозността след Три Майл Айлънд, процедурине на управление са модифицирани; Институтът за управление на ядрени централи – fбща агенция, действаща в полза на индустрията – е включен на пълна скорост и различни части от хардуера са подобрени. Minarich и Kukiela анализирали предшестващите събития в действащите реактори които, ако не са били изхвърлени (изоставени) от човек или механична интервенция, могли са да доведат до стапяне на активната зона. Тяхната полу-емпирична оценка на стапянето на активната зона в периода 1969 – 1979 г. е 0.001 на една реакторна година. ( в добро съвпадение с опита на Три Майл Айланд.). Тази вероятност през 1980 – 1981 г. спада на 0.00015 за една реакторна година. Въз основа на този анализ , вероятността за стапяне на активната зона на реактора между сега и 2000 година е едно на 100 реактора с лека вода на САЩ ще е 20%. Това число може да бъде дискутирано. J. D. Phung предлага средно вероятността за стапяне на активната зона рлеакторите в САЩ днес е плътно до 0.00015 за реакторна година на Размусен или три пъти по-ниска от преднамерената оценка. По-нови модификации на реактори с лека вода, както модерния реактор с вода под налягане във Вашингтон или реактора с кипяща вода на Дженерал Електрик, проектиран съвместно с японски търговци на реактори си оциняват, че са по-безопасни. Техните вероятности за стапяне на активните им зони са оценени да лежат в областите от 0.000001 до 0.0000001 за реакторна година.

    Никой не може да каже дали тези цели за безопасност , ако бъдат постигнати ще бъдат достатъчни за възвръщането на доверието на обществото към ядрената енергия. Ако бъде приета вероятностната оценка на Phung шансът за стапяне на активната зона на реактор в САЩ до 2000 г. е 1 на 12. Не се знае колко от това се снижава от процедури на по-добро управление. Ще претърпи ли реактор с лека вода стапяне на активната зона през следващите 15 години , вероятността на обществената реакция ще зависи от това колко радиоактивност ще бъде изхвърлена. Следвайки Три Майл Айлънд, където много малко йод, цезий и стронций са изхвърлени , много в ядрените общества са сигурни, че такова ниско изхвърляне на продукти на деление е характерно за водни реактори. Чернобил, с неговото огромно изхвърляне повдига въпроси относно валидността на това вярване. Ясно е, че ние не можем да направим всички технически изводи от чернобил докато нямаме пълните изследвания на инцидента. Това което имаме е впечатлението от обществените промени, дължащи се на инцидента, и тези промени са големи.

    Основният въпрос е дали можем да приемем технология чиято безопасност се измерва вероятностно. Членовете на ядрената общност винаги са предполагали, че ако вероятността за тежък инцидент е достатъчно ниска , ядрената енергия ще бъде приета – даже ако последствията от едни невъзможни инциденти, особено социалните промени са много големи. Това традиционно е било общественото отношение към технологични опасности. Ако технологията предоставя съществена полза, обществото приема и технологията и риска, като последният е винаги вероятностен. Ние приемаме химическата индустрия, независимо от Бопал; ние приемаме язовирите, независимо от Vasjout; ние приемаме твърдото гориво независимо от парниковия ефект. Защо да не приемем ядрената енергия, независимо от Чернобил?!

    В демокрация такава като тази в Съединените Щати, отговорът на този въпрос може да бъде даден само от обществото. Въпреки че по-голяма част от ядрените технолози могат да посочат разликите между чернобилския реактор и покритите с похлупак реактори с лека вода и да посочат оценените ниски вероятности на сериозни инциденти, не може да се каже дали обществото ще твърди еднозначно, че ядрената енергия е приемлива.

    Подобренията обещани от модерните САЩ – Япония реактори с лека вода сигурно са впечатляващи. Например, ако 100-те действащи сега реактори в Съединените Щати бъдат заменени от реактори , при които вероятността за стапяне на активната зона е 0.000001 за реакторна година , може да се очаква, инцидент да се случи не по-често от един на 100 години. Нещо повече, по-голяма част от стапянията , поне за реактори под похлупак трябва да изпускат малко радиоактивност към обществото. Освен това безопасността на такива реактори е според последните анализи въпрос на вероятност: въпреки много ниската вероятност , инцидент може да се случи.

    Може ли да се проектират реактори, за които вероятността за сериозен инцидент да бъде нула – т.е. реактор чиято безопасност не зависи от активните интервенции на системите за безопасност (които с определена вероятност могат да откажат) но по-скоро от физичните принципи , които осигуряват безопасността на реактора без активна интервенция. Бил ли е реактор с такава вътрешно-присъща безопасност демонстриран на практика, сигурно ли е обществото в неговата безопасност ? И може ли такъв реактор да бъде основата за втора ядрена ера, в която обществото няма повече да се тормози от дълбоко обществено недоволство?

    David Lilienthal, първият председател на Комисията за ядрена енергия , предложи точно това след Три Майл Айланд. Той призова ядрените технолози да развият реактор с вътрешно присъща безопасност, която да не зависи от механична и човешка намеса, но по-скоро от постоянните физически принципи , които даже в условия на критични обстоятелства не могат да бъдат променяни. Въпреки че най-напред ядреното общество възприема това предизвикателство като невъзможно за изпълнени, неговата позиция сега е променена. Най-малко три различни типа реактори с вътрешно присъща безопасност са получили значително внимание : Шведския (PIUS) Process Inherent Ultimately Safe Reactor; модуларен високо-температурен реактор с газово охлаждане; бридер с метално гориво и натриево охлаждане. Тези реактори са описани на друго место, така че аз няма да повтарям тяхното описание. Във всички тях са внесени елементи на вътрешно присъща безопасност, които не са инкорпорирани в реакторите от днешното поколение. Шведският PIUS в часност ми изглежда като най-близо до нулева вероятност за възможност от инцидент доколкото мога да си представя.

    Тъй като няма вероятнос нови реактори да се строят в Съединените Щати за, да кожем, поне за през следващите 15 години , разумно е да използваме това време да се създаде наистина ректор в вътрешно присъща безопасност. Наиснина аз ще отида по-нататък: развитието на реактор с вътрешно присъща безопасност трябва да стане международен проект , върху който Съединените Щати и Съветския съюз да си сътрудничат. Аз предполагам, че светът ще сграбчи възможността, която Чернобил предлага да се заеме с предизвикателството на David Lilienthal да разработи един или повече реактори с вътрещно присъща безопасност – устройства, толкова прозрачно безопасни , че както привърженици така и противници на ядрената енергия ще ги разглеждат като адекватно безопасни.

    Чернобилският инцидент интернационализира мирния атомпо начин, който света не еприемал.Предложението на Секретаря Горбачов за усилване дейността на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) в областта на реакторната безопасност , особено в областта на обмена на детайлна информация върху близките пропуски се възприема с благодарност. Тези стъпки са важни в подпомагане осигуряването на това, че съществуващите реактори ще действат без инциденти. Още по-учудващо е, че неговото предложение, в писмо до генералния секретар на ООН щото IAEA да спонсорира международните усилия за разработването на „ново поколение на икономични и надеждни реактори с повишена безопасност в сравнение с днес съществуващите реактори.” Прецедент в сътрудничеството на САЩ – Съветски съюз в тази област е договорът постигнат на съвещанието през ноември 1985 г за сътрудничество в изследванията да (ядреното) деление. Наистина разработването на реактори с повишена безопасност може да бъде тема в дневния ред на бъдещи съвещания.

    За тези, които гледат на ядрената енергия с отвръщение и която трябва да бъде премахната , такъв подход е неприемлив. Но за тези, които настояват , че подходящ отклик на недостатъците на ядрената енергия е да се поправят недостатъците , аз бих казал, че сериозната разработка на реактори с новишена безопасност е значителна и може би закъсняла цел.

    Чернобил още веднъж демонстрира, както направи Три Майл Айлънд, че ядреният инцидент някъде е ядрен инцидент навсякъде. Ние все още предстои да видим пълното въздействие на Чернобил върху IAEA , която почти сигурно ще подсили своите програми върху ядрената безопасност. Досега системата на IAEA за оповестяване на инциденти не е била така всеобхващаща отколкото е била системата, спонсорирана от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие , или от Комисията за ядрено регулиране на САЩ. Призивът на Горбачов към Обединените нации да бъде усилено международната безопасност на режимите на реакторите и особено да има противопоставяне на проблема на терористичните заплахи предприемани срещу ядрени централи е една приветствана промяна.

    Друг международен аспект на Чернобил, който досега е получил малко внимание. Даже още от началато на ядрената ера , много са спекулациите върху ефекта на конвенционалните бомби върху ядрените реактори. Може ли инцидента на размера на Чернобил да бъде сравняван с конвенционална бомбардировка?! Съпреки, че противоречията по този въпрос продължават, повечето признават , че ако по-голяма точност в уравляваните бомби може да увреди реактор , даже и такъв с похлупак, и може да доведе до сериозен реакторен инцидент. Чернобил по някакъв начин възобнови този проблем: ние сега имаме пълно приемане на това какво може да се случи , ако похлупакът се спука и стане водородна експлозия в реактор с голяма мощност.

    Bennett Ramberg обобощава проблема в няколко публикации, неотдавна в Bulletin от март 1986 г.Той посочва, че до известна степен, присъствието на реактори в участващи във военни конфликти страни има потенциала на превръщането на нерадиологични войни в радиологични войни. Дали това ще послужи за въздържане от война ( минимум от въздържане от ядрена) или би просто ще увеличи ужасът от война, който такава минимално въздържане не е служило за превенция, никой не може да каже. От друга страна, тези въпроси могат да станат иррелевантни , ако ние постепенно минем на реактори с вътрешно присъща безопасност. PUIS – с похлупак от 25 фута пренапрегнат бетон не като ICBM silo - е всичко, но не и имунна система срещу повреди от конвенционални оръжия. Неговите проектанти твърдят, че той е неуязвим за всичко, с изключение на директен ядрен удар.

    Можем ли да избегнем съдбата на нашата фаустовска сделка?! Могат ли ядрените технолози в света да проектират реактори, чиято безопасност зависи не от механични интервенции, но от вътрешно присъщи постоянни закони на природата?! И ще може ли разработването на такива реактори да възстанови общественото доверие в ядрената енергия?

    Когато няколко технолога се ангажираха с предизвикателството на David Lilienthal голяма част от ядреното общество беше скептично относно това дали реактори с вътрешно присъща безопасност са осъществими ; дали тяхното разполагане ще изисква затварянето на съществуващите реактори ; и дали техническите поправки ще могат да преодолеят обществената опозиция срещу ядрената енергия. Днес, техническото, ако не икономическото, осъществяване на реактори с вътрешно присъща безопасност е признато. Що се отнася до съвместното съществуване на конвенционалните реактори с реакторите с вътрешно присъща безопасност, човек може да посочи многото самолети на DC, с обикновени мотори, които все още летят и се приемат наред с по-безопасните такива с реактивни двигатели търговски самолети. Трудно е да се каже дали реакторите с вътрешно присъща безопасност ще възстановят доверието з ядрената енергия.

    Това че, реактори с вътрешно присъща безопасност са възможни, е мощно откритие. Ще се провали ли ядрената енергия – след случилото се в Чернобил – както може да стане в няколко страни – аз не вярвам, че светът ще се откаже от делението (на ядрото) завинаги. Възможността за реактор с вътрешно присъща безопасност е демонстрирано теоретично ще дразни бъдещите технолози .Евентуално, няколко реактора с вътрешно присъща безопасност ще бъдат построени и тяхната вътрешно присъща сигурност ще бъде демонстрирана. До това време ние ще знаем по-добре дали такива съоръжения могат да произвеждат икономично електричество и дали тяхното използване завинаги ще прогони злите духове в главите на скептиците, страха за цената на тази фаустовска сделка. С оглед на несигурността и рисковете, свързани с всеки източник на енергия аз се надявам, че това поколение приема предизвикателството нао David Lilenthen и ще се посвети на необходимите ресурси за развитието на безопасни реактори с вътрешно присъща безопасност. Тогава ядрената енергия може да бъде част от решението на проблема на киселинните дъждове, и за натрупването на въглероден диоксид в атмосферата вместо да бъде отровен източник на политически конфликти.











    The best way out is always through Robert Frost
  80. 80 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1180 Неутрално

    Хубаво е да се помни.

    Хубаво е и да се напомня, че една техника колкото и да е надеждна (случаят с чаец не е точно такъв) винаги ИМА човешки фактор, който не е непогрешим (Фукушима) или направо престъпен (чаец).

  81. 81 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално


    До коментар [#71] от "reakzioner":
    [quote#71:"reakzioner"]Този форум служи затова неговите участници да си изказват СОБСТВЕНИТЕ мнения, а не да се копират книги! Моля модераторът да вземе мерки![/quote]

    Това няма да го намерите никъде, защото имаше няколко екзимпляра (ако не и един единствен) в България. Платих със собствени средства за копирането му. Преведох го сама, за тези любознателни хора, които искат да го прочетат.-
    Затова сте тъпи, защото отказвате да научите нещо, даже когато ви е сервирано наготово.! Верните и тъпи комунисти в Института вероятно отдавна са унищожили тази книжка от Бюлетина, за да не се чуе едно мнтение, различно от тяхното.
    Аз го направих за любознателните хора по своя инициатива.


    The best way out is always through Robert Frost
  82. 82 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#81] от "Realistka":

    Хубаво сте сторили, но не тука мястото да презентирате превода си! Скапахте дискусията!

  83. 83 Профил на nikivan
    nikivan
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Защо ли миналата и по-миналата година не се сетиха за жертвите от Чернобил.......

    „Чрез правилното и стратегическо използване на пропагандата можете да направите така, че хората да виждат Раят като Ад и Адът като Рай.“
  84. 84 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 2349 Неутрално

    [quote#4:"groznik90"]Още дълги години ще страдаме от тази авария. Сега младите хора на по 25 – 30 години вече забелязват първите последици.[/quote]... и как точно страдате насред България ??? В София естествения радиационен фон е в пъти по-висок от всякаква авария "Първите последици" след 27 години вече се забелязват при младите - ИЗКУФЯВАТЕ при липса на соц !
    /... не оправдавам действията на СССР и ЦК на БКП - мълчанието и криенето, манифестациите точно по това време = за което тогава ги накарахме да си платят и падна диктатурата/ Хайде по-нормално - аварии стават навсякъде Поклон пред паметта на жертвите и загиналите при потушаването на аварията в СССР герои !

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  85. 85 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#82] от "reakzioner":
    [quote#82:"reakzioner"]Скапахте дискусията![/quote]

    Как не те е срам!

    Да искаш от модераторите да изтрият тези статии, които не могат да се намерят никъде в България ! Които съм превела сама, без всякакво поръчение от когото и да било.
    И тези статии са по темата.

    The best way out is always through Robert Frost
  86. 86 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#85] от "Realistka":

    Защо да ме е срам, затова че критикувам егото Ви?

  87. 87 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#83] от "Vanchev":
    [quote#83:"Vanchev"]Защо ли миналата и по-миналата година не се сетиха за жертвите от Чернобил....... [/quote]
    Не е вярно. Миналата година беше отбелязана 25-годишнината от катастрофата в Чернобил. Имаше статии по вестниците. Имаше интервюта по телевизиите с мое участие.

    The best way out is always through Robert Frost
  88. 88 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#86] от "reakzioner":
    [quote#86:"reakzioner"]Защо да ме е срам, затова че критикувам егото Ви? [/quote]
    Ти не допускаш, че някой може да направи нещо безкористно, в услуга на други хора. които даже не познава. Че всичко това е его.

    The best way out is always through Robert Frost
  89. 89 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 2349 Неутрално

    [quote#76:"Стан"] на руски можеш да пишеш в руски форум. тук все още е България. марш в масква [/quote]Какво ти пречи писането на руски език ... По-възрастните си го четат без проблем. Тука се пише на доста езици. Най-много се гордея, че ме нарекоха "фашидиот"-на немски не е обида

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  90. 90 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#88] от "Realistka":

    Напротив допускам и както казах това е и похвално. Но всичкото това аз, аз ми дойде в повече. Имате наранено самолюбие, чуство за недооцененност някава!

  91. 91 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 2349 Неутрално

    Помня прекрасно как всички КВ радиостанции гръмнаха на тема "нуклеар екседент" и "Чернобил"(тогава много се слушаше радио) ... аз поне казах на колегите си и се заехме да конструираме датчици на радиоактивност още на следващия ден, след като Шведите дадоха сигнал, че радиоктивността се повишава. Не може да се каже , че всички не знаехме ... Лошото е, че не го обявиха официално ...

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  92. 92 Профил на Владимир  Йосифов
    Владимир Йосифов
    Рейтинг: 1391 Любопитно

    До коментар [#91] от "t' Ankus":

    НАПРОТИВ, лъжеха безсрамно, че няма опасност !!!!!!!!!!!!!!!!!
    Убийци !
    На 1 май имаше манифестации .
    По планините имаше хиляди българи .
    Колко от тях умряха без вина ?
    Всъщност имаха вина .
    Не слушаха Свободна Европа ... повярваха на ония ... и затова не се предпазиха ...
    Затова днес има 250 000 семейства без деца .
    Затова днес има толкова болни българи .
    Затова днес Европа не иска да ни лекува ...

    Sofia, streetphotography, streetjournalist, оценка местоположение на имоти
  93. 93 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1837 Неутрално

    Социализъма води до Чернобил. Мислете дали искате да видите последиците от Чернобил и у нас.

    Предразсъдъците са за ограничените.
  94. 94 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1145 Любопитно

    "С едночасово бдение ще почетат жертвите от катастрофата в Чернобил"

    Каква катастрофа, бе хора? Човек, ако чете коментарите на форумните червенотиквеници, това си е направо празник!

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  95. 95 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1145 Неутрално

    [quote#6:"crowd founder"]Двама се запознават в предверието на рая
    Единият протяга ръка към другия:
    - Приятно ми е Петров, умрях в следствие радиация!
    - Иванов, а аз се гътнах заради верване на информацията за пустата му радиация...[/quote]

    О, свещена простота!

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  96. 96 Профил на pen08532957
    pen08532957
    Рейтинг: 506 Неутрално

    [quote#93:"Нефертити"]Социлизъма води до Чернобил. Мислете дали искате да видите последиците от Чернобил и у нас[/quote]
    странни разсъждения- а до Фукушима кое води -капитализма или монархията

    Силата е в Истината
  97. 97 Профил на pen08532957
    pen08532957
    Рейтинг: 506 Неутрално

    След Фукушима видяхме - че няма разлика при обществените системи при реагирането им във тежки техногени катастрофи Само че костовчани нямате силата и достоинството да си го признаете

    Силата е в Истината
  98. 98 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 676 Неутрално

    До коментар [#89] от "t' Ankus":

    Пречи ми ззщото съм българин по произход и по душа. По никакъв начин не искам да се отъждествявам с т.нар. братушки

  99. 99 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 676 Неутрално

    До коментар [#97] от "Вонафетс":

    Да де само дето японците не си мълчаха

  100. 100 Профил на pen08532957
    pen08532957
    Рейтинг: 506 Неутрално

    [quote#99:"Стан"]Да де само дето японците не си мълчаха[/quote]
    Може би си мълчат за много неща които се случват покрай централата сега - ама ти явно не следиш

    Силата е в Истината




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK