За приликата между тютюнопушенето и изкопаемите горива

За приликата между тютюнопушенето и изкопаемите горива

© Reuters



От пластмасата в четката за зъби до резервоара на колата - изкопаемите горива са навсякъде, а идеята, че човечеството е пристратено към тях, отдавна не е нова. Нова е обаче теорията на Стивън Съранович, учен в университета "Джордж Вашингтон", който отива още по-далеч, като сравнява зависимостта на обществото към земните горива с тази към тютюна, пише британското издание "Гардиан". 


Да се откажем от въглищата, петрола и газа би било също толкова трудно, колкото индивидуалното усилие на човек да спре цигарите, казва Съранович. Дори по-трудно. Подходът и при двете е един и същ - необходима е краткосрочна инвестиция (на време, усилия или пари) за постигане на дългосрочен благоприятен ефект. Заменянето на изкопаемите горива обаче изисква повече воля, защото в допълнение към борбата с личната зависимост я има и политическата дилема за общественото благо, която винаги поставя въпроса как да се поделят поравно изчерпамите количества ресурси. 


Въпреки че аналогията не е пълна, е достатъчно ясна. Съранович дава за пример пушачите, които се определят като "нещастни зависими". Те искат да откажат цигарите и разбират рисковете, но въпреки това продължават да пушат. Други теории, например на организацията New Economics Foundation, отдавна твърят, че консуматорството на земни ресурси задоволява потребностите само мимолетно и в дългосрочен план също произвежда нещастни клиенти - такива, които биха искали да водят екологично по-чист живот, но никога не успяват да избягат от продуктите на земните недра. 




Идеята, че много пушачи разбират рисковете, които поемат с избора си да пушат, и ги поемат отново и отново, е приложима и към обществените виждания за климатичните промени. По наблюденията на учения много хора вече не просто осъзнават вредите от цигарения дим, а даже ги преувеличават и въпреки това не спират. Същото е и когато се говори за изкопамите горива, с тази разлика, че там още има скептици, които напомнят: рисковете не са толкова сериозни, колкото хората са склонни да вярват.  


Ако потреблението на изчерпаемите горива може да се гледа като зависимост, то ефект в отказа ще има само когато общественото неодобрение достигне достатъчно високо ниво, че започне да намалява удоволствието и социалния статус на тези, които карат големи коли и ползват найлонови пликчета. Така както се случва с пушачите и затягащите се около тях обръчи забрани. 


Зависимостта към дима и тази към "вредните емисии" обаче се различават по няколко съществени показателя. Дори да намалим потреблението си на изкопаеми горива, това не значи, че ще спрем да ги ползваме напълно. Пристрастяването ни е по-скоро към енергията, отколкото към самите горива, уточнява Съранович. А това не е нещо, което ще редуцираме лесно, допълва той. 


Доказателство за това е, че вместо да се мисли за такова редуциране, се мисли далеч повече за начините за справяне със замърсяванията. Т.е. плановете са първоизточникът на проблема да остане. Има идеи въглеродният диоксид да се улавя и да се складира под земят или пък част от слънчевите лъчи да се отразяват и да се връщат обратно в Космоса. В общи линии се оказва, че е по-лесно да контролираме климата, отколкото собственото си поведение и зависимости - това вече е сигурен признак за пристрастеност. 


Как наистина може да се промени това? Съветът на Съранович е да не очакваме нещо добро да се случи, без да положим усилие. Положителното е, че проблемите със зависимостите са осъзнати и изследвани на много нива, което дава рецепта и за тази сравнително нова човешка мания по енергията. Няма да е изненада, ако в скоро време и по тази тема се появат групи за подкрепа, подобни на Анонимните алкохолици. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK