Проф. Пол Конет: Стратегията за нулеви отпадъци спасява не само ресурсите, но и хората

Проф. Пол Конет: Стратегията за нулеви отпадъци спасява не само ресурсите, но и хората

© За Земята



През последните 28 години британският професор Пол Конет е посветил основно времето си на това да обикаля света, за да споделя един успешен подход в управлението на отпадъците. Това е т.нар. стратегия за нулеви отпадъци (Zero waste) Изследователската му работа в тази сфера го отвежда в 49 американски щата, 7 канадски провинции и 55 други страни, където е изнесъл доброволно над 2500 обществени беседи. Изнася две презентации и пред Комисията за устойчиво развитие към Обединените нации. Миналата седмица професорът посети и България.


Конет е водещият автор на книгата "Нулеви отпадъци: Революция в развитие" и е един от главните експерти, който участва в документалния филм "Бунище Земя" с Джеръми Айрънс.


Завършил е Университета в Кембридж и има докторска степен по химия от Дартмут колидж. От 1983 г. той преподава химия в университета "Сейнт Лорънс" в Кантон, щата Ню Йорк, където специализира химия на околната среда и токсикология. Оттегля се от преподавателската си позиция през 2006 г.




Професор Конет, срещаме се точно след участието ви в кръгла маса за управление на отпадъците в България. Как ви се сториха нагласите на участниците към темата?


– Лекторът преди мен от Австрия се изказа срещу концепцията за нулеви отпадъци (Zero waste), като явно подкрепяше инсинераторите. Много северни европейски държави подкрепят този подход, но според мен инсинераторите не са устойчиви, защото, ако изгорите нещо, трябва да извървите целия път отново от самото начало – извличането на суровини, транспортирането им на големи разстояния от другия край на света и т.н. Не можем да го считаме за устойчиво. Затова ние стигнахме до алтернатива на силната зависимост от сметища, както и на алтернатива на инисинераторите – това е стратегията нулеви отпадъци.


Как най-общо може да се обясни този подход в управлението на отпадъците?


– Най-същественото на тази стратегия е добрата комбинация между отговорност на общността, която стои в единия й край, и отговорността на индустрията в началния й край.


Що се отнася до отговорността на общността, тя е свързана просто със спазването на трите R's – Reduce, Reuse, Recyle. В тази вече всеизвестна схема е пропуснато само компостирането, което според мен е дори по-важно от рециклирането, особено в случая с България в настоящия момент.


Преди концепцията са нулевите отпадъци се смяташе, че всичко зависи от общността и че тя трябва да намери начин да се справи с всичко сама, независимо от това какво прави индустрията. Според нас индустрията има своята важна роля, която се дефинира с едно четвърто R: Redesign. Общността трябва да свърши своите задължения по намаляването на отпадъците, които изхвърля,  по повторната употреба, рециклирането и компостирането им, но индустрията трябва да подобри работата си по изработката на продуктите. Това ще й отнеме малко повече време, но сме си задали срок до 2020 г. да постигнем тази цел. Може би в България редизайнът ще изисква още по-дълъг период, вероятно до 2030 г.


И как се стига на практика до подобен краен резултат – без никакви или почти без отпадъци?


Zero waste се състои от десет основни стъпки до нулевия отпадък.


Първата стъпка е разделянето на отпадъците още при източника. Ако организираме хората да разделят боклука си у дома или на работното си място, вече не говорим за боклук и отпадъци, а за ресурси.


Втората стъпка е събирането им от врата на врата.


Много е важно да се събират и отделят биологичните отпадъци, които да се използват после в земеделието. Иначе системата няма да работи. Земеделците имат нужда от биологичния отпадък, който да се върне обратно в почвата, а жителите в града трябва да го изнесат от градовете, защото това, което остава след това, вече е в пъти по-лесно да се събира и усвоява – това се метали, пластмаса и хартия. Затова първото съществено нещо е да се погрижим да отделим и изнесем биологичния отпадък.


Какво следва след изнасянето на биологичния отпадък?


Третата стъпка е компостирането. Четвъртата – рециклиране и възстановяване на материала. Петата е намаляване на отпадъците, повторната им употреба и поправяне. Тя може да се комбинира с деконструкцията на сгради например и с работа със строители.


Тук е много важно да се изградят обществени центрове за повторна употреба и поправяне. Така че едно от нещата, което бих направил аз в София, е да възстановя "селищата" или с други думи – малките общности в големия град, именно чрез тези центрове. Те са много атрактивни за хората, защото са и подход за справяне с бедността, а и създават работни места. Хората в големия град трябва да се справят с анонимността и отчуждението например и тези центрове са един добър начин към това.


Един такъв център - Urban Ore в Бъркли, в Калифорния, печели брутно по 3 милиона долара годишно и има 27 добре платени работни места на пълен щат.


Как може да се измери резултатът от изпълнението на тези стъпки?


С примера на голям град като Сан Франциско да кажем: там населението е 850 000, а свободното пространство е изключително малко. До 2000 г. градът е успял да спаси 50% от изхвърленото от сметището, до 2012 г. – спасеният ресурс е цели 80%, като крайната им цел е до 2020 г. да сведат боклука си до нулата.


Над 200 общности в Италия са усвоили над 70% от отпадъците си, които в крайна сметка не са стигнали до бунище или инсинератор. Някои от градовете го правят за отрицателно време – като Новара (град в близост до Торино с 100 000 души население), което за 18 месеца постига 70% спад на неусвоения боклук.


Белгийската провинция Фландрия с 6-милионно население отклонява 73% от отпадъците си от депо.


Това задоволително ли е или може да се направи още нещо?


– Има и следващо ниво, защото може и е редно да се направи нещо с т.нар. остатъци – това, което е останало след всички тези стъпки и не може да се рециклира, след като сме намалили, използвали повторно, рециклирали и компостирали.


Отново ще цитирам примера със Сан Франциско. Там има три цветни контейнера – един за биологичния отпадък, друг за рециклируемите и един за остатъците.


Така че според нашата стратегия шестата стъпка трябва да са инициативи за минимизиране на боклука. С други думи, това е последен опит да се намали боклукът с различни съвети: Използвай  стъкло и метал вместо пластмаса, предлагай бутилки за многократна употреба... Класически пример на подобна инициатива е Ирландия, която наложи 15 евроцента за полиетиленова торбичка и употребата им спадна с 92%. В Онтарио, Канада, хората използват повторно бутилки над 60 години. В Италия няколко вериги магазини предлагат автомати с много чучури, които позволяват на клиентите си да пълнят повторно опаковките с шампоан и битови препарати например. Такъв е, да кажем, Effecorta.it в Тоскана.


Седмата стъпка са икономическите стимули. Колкото повече боклук правиш, толкова повече плащаш. В Сан Франциско например имаш право на три безплатни чувала за рециклируеми отпадъци, три биоразградими и един за остатъци, който се заплаща – колкото повече такъв непоправим боклук правиш, толкова повече плащаш.


Има различни подходи за практическата реализация на тази стъпка. Например в Сиатъл се предлагат различни размери чували – малък, среден и голям, на различни цени. При тази система има значително намаляване на неразградимия бокллук. В италианския град Вилафранка д'Асти с 3000 население спадът със 70% на този тип отпадък стига до 85% заради системата "заплащане на чувал".


При стъпка осем индустриалната отговорност и отговорността на общността се сблъскват лице в лица. Това е етапът на изграждане на съоръжения за сортиране и проучване на остатъчните отпадъци.Тези съоръжения се поставят точно пред входа на сметището за отпадъци и така камионите с отпадъци не могат да ги пропуснат, а отпадъците да попаднат директно в депото, без да бъдат прегледани и сортирани от съоръжението.


Как се сортират подобни отпадъци, на какъв принцип?


– От всички остатъци, които минават през лентата на това съоръжение, работниците извличат още известно количество рециклируем материал, който може да се определи като позитивното сепариране. На лентата се отделят и допълнително количество опасни отпадъци, както и още нерециклируеми, а на края има и замърсен биологичен отпадък. Тази последна фракция не се пипа от работниците на лентата. Тя е т.нар. негативно сепариране –  част от остатъчните отпадъци, която преминава към вид компостиране, което да стабилизира биологично тези отпадъци над земята, за да минимизира замърсяването под земята, което следва.


Тук в България бихме могли да си изберем подходящ успешен модел. И все пак имаме огромен проблем с разделното събиране на съвсем начален етап от много време насам. Имате ли обяснение за това?


– Големият проблем в цялата тази система е липсата на политическо лидерство. Ние открихме, че постигането на нулеви отпадъци се случва на ниво общности. С други думи – необходимо е да се фокусираме върху местните политически власти. Добрият местен лидер, освен че трябва да взима добри решения, трябва и да работи заедно с активистите.


Това, което ние правим, е да разработваме работещи модели, които хората и общностите на местно ниво директно да копират. Това са различни успешни модели, които са подходящи за различна големина общности в комбинация обаче с добър местен политически лидер, който да го реализира.


Какъв модел е подходящ за България, за да справи с боклука си и да го превърне в ресурси, които да използва?


– В този момент в България изглежда доста трудна ситуацията, защото трябва да започнете от много начална фаза. Това по някакъв начин е добре, защото вие може да избегнете грешките на северните европейски държави, които построиха инсинератори, а те са изключително скъпи, създават много малко работни места, не са добри за икономиката и със сигурност не са устойчиви.


Как бихте подходили вие, ако трябваше да решите проблема с боклука в България?


– Първо ще институционализирам събирането на боклука по модела "от врата на врата". Приоритет ще бъде получаването на чисти биологични отпадъци и установяването на компостери в селските райони – много повече малки за сметка на големите. Ще работя сериозно с две групи – собствениците на ресторанти и хотели, защото те произвеждат голямо количество от биологични отпадъци, както и с фермерите, които да стимулирам да компостират органичните отпадъци правилно. С този подход ще постигна повече в посока индивидуалната отговорност на хората в общността.


В България вече се обсъжда създаване на регионалните сметища. Следващата стъпка ще бъде да поставя в тях и съоръженията за сортиране и проучване на остатъчните материали.


Всичко по-нататък в програмата ще бъде в пъти по-лесно за реализиране след тези основни стъпки – отделяне на биологичния отпадък, компостирането му, изграждане пред всяко депо на съоръжение за сортиране и проучване на остатъчните материали. Така вече, на този етап вие бързо ще се ориентирате къде сте и какво правите.


Какъв е краят в тази стратегия за нулев отпадък?


– Деветата стъпка е подобряване на дизайна на продуктите и техните опаковки, което е работа на индустрията. След проучването и изследването на остатъчните отпадъци информацията от това се подава именно към индустрията, за да може тя да подобри своя продукт и в следващия кръг от стъпки остатъците да са още по-малко.


И десетата стъпка е едно депо за неразградими отпадъци, което е далеч по-малко от всяко друго сметище и далеч по-безопасно от пепелта, която ще получите, ако построите инсинератор.  


И ето голямата разлика между стратегията на австрийския лектор за създаване на инсинератор и нашата стратегия за нулев отпадък. Той ще построи инсинератор, от който крайният резултат е сметище за пепел. Това, което аз бих построил, е съоръжение за преглед и изследване на отпадъците пред депата. Ключовата разлика в тези два подхода е, че инсинераторът изгаря тези неразградими отпадъци и така ги прави невидими за индустрията. Всички лоши продукти, които произвежда индустрията, изчезват в дима.


Целта на нашата стратегия е да ги направим видими. Те са грешка на индустрията, не са устойчиви и трябва да бъдат подобрени, след като ги изследваме.


Индустрията отворена ли е към този подход, съдейства ли ви?


– Добрата новина е, че индустрията, която произвежда устойчиви продукти, които издържат на времето и имат дълъг живот, е на наша страна. Има редица големи и устойчиви компании, които вече интегрират стратегията на нулевите отпадъци в системата си. И спестяват пари чрез нея.


Програмите за нулеви отпадъци възстановяват на "XEROX Европа" 95% от първоначалния материал, който компанията е използвала за производство на копирните си машини чрез връщане на старите употребени машини. Корпорацията получава обратно копирни машини от 16 различни държави, транспортира ги в складове в Холандия, където те се разглобяват на дребни части, годните от тях се възстановяват и използват повторно, друга част се рециклират. Това спестява на XEROX 76 млн долара годишно.


Когато разглеждах този техен план, те ми казаха: "Ако трябва да сме искрени, професор Конет, правим всичко това не толкова заради околната среда, а защото пестим огромни разходи за производство."


България има доста планове за рециклиране, доколкото аз разбрах от срещите си тези дни тук. Това е много добра новина.


А какво се случва преди първата стъпка, към консуматорството имате ли стратегия?


– Важно е да приемем предизвикателството ултимативно и да решим как да се справим с основния проблем, който седи в основата на всички други проблеми, а именно световното консуматорство. Проблемът е, че хората в днешно време го харесват, те обичат да си седят у дома пред телевизора и да си харесват от рекламите още и още продукти, които да си закупят в мола през уикенда.


Ако погледнем Америка днес, ще се уверим, че консуматорският модел не работи. Под повърхността на това изкуствено консуматорско щастие, базирано на американската идея, че "колкото повече консумираш, толкова по-щастлив ставаш", има скрита много депресия, стрес и видимата част са например покачващият се брой самоубийства.


Тогава каква е правилната посока?


– Трябва да изградим общество, което да има различна форма на щастие, базирана на човешките взаимоотношения и връзки. В този смисъл трябва да увеличим възможностите и местата за контакти и комуникация между хората в обществото. Така постигаме нещо, което е устойчиво – има я безграничната човешка способност на обич и създаване на приятелства, която трябва да използваме.


Тук България е по-близо до този начин на живот, отколкото сме ние, американците. Затова и толкова акцентирам на създаването на тези центрове за рециклиране и втора употреба, които могат да възвърнат малките общности, които имахме в малките градове и села.


Когато говорим за стратегията за нулеви отпадъци, можем да кажем, че тя не е само за спасяване на ресурси, а и за спасяване на хората и техните общности.

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1142 Любопитно

    Проф. Пол Конет - враг №1 на ромите!

    TAKE THE RED PILL!
  2. 2 Профил на Euronymous
    Euronymous
    Рейтинг: 909 Неутрално

    Трудно приложимо

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !
  3. 3 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 920 Неутрално

    консуматорският модел не работи
    не работи, защото за да консумираш трябва да имаш пари,
    а тези пари трябва да са изкарани с труд, понякога тежък и не толкова чист!
    Да консумира, чрез заеми, може всеки!

  4. 4 Профил на αлферац
    αлферац
    Рейтинг: 627 Любопитно

    Векове напред от нас ...

    Само мене ли ме дразни "инсинератор"
    Това е филологически неиздържана дума, ако ще ползват фносни думи, да ги ползват правилно егати....

  5. 5 Профил на Цензуриран от антибългари.
    Цензуриран от антибългари.
    Рейтинг: 567 Неутрално

    Боклука е това, което не ни трябва. И защо сме го купували ?

  6. 6 Профил на the.punisher
    the.punisher
    Рейтинг: 458 Неутрално

    До преди години не бяхме такова консуматорско общество! Не беше толкова важно с какви дрехи ходиш, каква ти е колата и тн...подмени се ценностната система и резултата е на лице! Време е за духовен ренесанс!

  7. 7 Профил на proizvoditel
    proizvoditel
    Рейтинг: 1053 Неутрално

    Вашата политика унищожава само бизнеса в ЕС. Изискванията за здравословни и безопасни условия, спазването на все по-високи екологични стандарти, управление на отпадъците са хубаво нещо, но защо парите за тази политика на ЕС се изискват от фирмите. След като не сте в състояние да наложите единни правила относно тежестите върху производителите от държави като Китай и Турция,трябва да налагате вносни мита и такси за произведани в такива държави стоки. заради тази ви недълновидност и самоубийствена политика производителите в ЕС са пред изчезване, а с това и високия западен стандарт на живот.

  8. 8 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1377 Неутрално

    Това да си наливам шампоан от един варел,не ми изглежда много иновативно нито хигиенично,по-добре калъп сапун

  9. 9 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 920 Весело

    [quote#8:"xalikarans"]по-добре калъп сапун[/quote]
    ебе, при соца, имаше едни по два, делиш го, единия за къпане, другия за пране!

  10. 10 Профил на the_flea
    the_flea
    Рейтинг: 1415 Весело

    "Проф. Пол Конет: Стратегията за нулеви отпадъци спасява не само ресурсите, но и хората"
    Проф. Ганчо Балкански едва ли мисли така...., а пък братчедите му въобще не мислят, че това може да се случи тук....някога...

    Истината НЕ Е въпрос на гледна точка! Истината е истинна! А е А!
  11. 11 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1377 Неутрално

    [quote#9:"ban"]при соца, имаше едни по два, делиш го, единия за къпане, другия за пране!
    Браво това е идея!







    -
    +

    !


    Оценка [/quote]

  12. 12 Профил на the_flea
    the_flea
    Рейтинг: 1415 Весело

    До коментар [#9] от "ban":

    Сапун "Чайка".....

    Истината НЕ Е въпрос на гледна точка! Истината е истинна! А е А!
  13. 13 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1326 Неутрално

    В Природата боклуци няма - отпадъкът от едно същество е суровина (най-често храна) за друго същество. Само човекът дето е нарушил тая верига с химикалите си и безразборното си осиране на пейзажа. Най-големият проблем е смесването на отпадъците в един кюп.

    Апокалипсисът апокалиптичен
  14. 14 Профил на patriotyt
    patriotyt
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Защо Дневник, не го питахте какво мисли господина за технологията на завода, който ще се строи в София? Защото май е от този дето ще изгаря по северняшки тип...

  15. 15 Профил на hinhril
    hinhril
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Това, което трябва да разбере обществото, всеки един от нас, е че изхвърляйки торба с боклук, реално изхвърляме торба с пари.

  16. 16 Профил на fallon_fallon
    fallon_fallon
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Трудно приложимо е дори разделното събиране на боклука. Циганите обикаляха, отваряха ги и обираха съдържанието. След това ни подпалиха контейнерите, вероятно са пречили на някой кретен. После дълго време чакахме да ни докарат нови. Сега установявам, че всякакъв боклука се хвърля в който контейнер е най-празен, без да се съобразява, дали е за хартия, пластмаса или метал. Контейнерите за разделно събиране зеят отворени през повечето време и хората хвърлят вътре храни и който каквото намери за добре, дори строителни отпадъци.

    "All good things are difficult to achieve; and bad things are very easy to get."
  17. 17 Профил на lalleen
    lalleen
    Рейтинг: 650 Неутрално

    На нас /около нашия блок и двата съседни/ ни палиха цветните пластмасови контейнери за разделни събиране точно 6 /шест/ пъти и изгориха две дървета, една учлина лапмпа и разтопиха асфалта отдолу докато фирмите не се отказаха да ги поставят. Сега разни и цигани и бели - вадат от меатлните, хвърлят и разсипват наоколо, избират си каквото им трябва и си ходят....

  18. 18 Профил на Warrior
    Warrior
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Новите технологии в обработката на отпадъци няма как да се внедрят в България.
    Друго си е едни фирми, близки до кметовете, да разнасят из държавата миризливи бали с боклуци, да вземат за това много пари и една част от тези пари да дават за партийните каси.

    За България не е ли направено всичко, не е направено достатъчно.
  19. 19 Профил на Bluesky
    Bluesky
    Рейтинг: 458 Неутрално

    И за мургавите е изгодно разделното изхвърляне на отпадъци. Трябва само да запомнят цветовете, съответстващи на съдържанието.
    Моделът ще се приложи с помощта на много просвещаване в училище, а децата научат ли нещо ново, ще успеят да научат и родителите си; увеличаването на такса смет за несортиран отпадък също даде резултат.

  20. 20 Профил на kiki2000
    kiki2000
    Рейтинг: 282 Неутрално

    До коментар [#6] от "nakazatelyat":

    До преди 24-25 години почти не се ползваха еднократни опаковки. Имаше си много добра система за обратно изкупуване на опаковките за многократна употреба, а и действаше принципът "пълно за празно". Голяма част от стоките се продаваха в стъклени опаковки, включително олиото, оцета, киселото и прясното мляко. После разбихме системата, за да навлязат на пазара големите международни компании и да ни продават купища пластмаса, вредна не само за природата, но и за здравето на хората. И сега... откриваме топлата вода... отново!

  21. 21 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2641 Неутрално

    посоката е вярна ,лошото е ,че такса смет ще расте все повече и повече ,с влизане на нови технологии за намаляване на крайния боклук ,това е скъпо начинание ,в моята община има план за следващите 10 години в който такса смет нараства с пъти ,защото се увеличават изискванията и разходите за обработка на боклука

  22. 22 Профил на malart
    malart
    Рейтинг: 671 Неутрално

    Спомням си как у нас ревнаха производителите на найлонови торбички, като се заговори за въвеждането на такса. Ама то бизнеса им щял да умре, ама то безработицата щяла да се увеличи. Пак същите оплаквачки като с качака. Аба крайно време е да разбереме, че не сме най-умните на света и по-умните от нас щом са го измислили - значи може.

    malart.blog.bg
  23. 23 Профил на the.punisher
    the.punisher
    Рейтинг: 458 Неутрално

    До коментар [#20] от "kiki2000":
    Благодаря за коментара ти. За съжаление си права. Аз още си спомням как ходихме за кисело мляко с буркан и капачка ! след промените платнените торби се свързваха повече с отминалия строй от колкото с тяхната функционалност! Добър коментар кики, браво!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK