Началото на един опасен ветропарк "Смин" и краят на червеногушата гъска

Червеногушата гъска в района на Дуранкулашкото езеро, кадър от филма за дивите птици на България "Те отлитат"

Почти цялата популация на една от най-красивите и най-застрашени птици в света – червеногушата гъска, е избрала уникалните условия на защитената местност на Дуранкулашкото езеро в Добруджа, за да зимува. Това тя прави едва от 40 години насам, преди това е пребивавала през зимините месеци в подходяща за нея местност в Казахстан докато там местните не решили да сменят поимъка си от жито с памук. Тогава червеногушата гъска е успяла да оцелее, защото е намерила подходящи условия и подслон за зимата у нас.

Не е ясно обаче дали ще има този късмет сега. Къде ще отиде да зимува този изчезващ вид и изобщо ще оцелее ли след окончателното решение на Върховния административен съд от май месец, когато петчленият му състав на практика позволи стоителството на силно оспорвания ветропарк "Смин", чийто ветрогенератори ще са непосредствено до защитената територия на Дуранкулашкото езеро.

БДЗП: "Смин" е престъпление срещу природата

"С този ветропарк всъщност се увеличава възможността този вид да изчезне завинаги. Нейният статут на застрашеност в света е същият като на мечката панда. Все едно Китай да построи язовир или магистрала в резервата, където живеят пандите," обяснява нагледно Стойчо Стойчев от Българскотo дружество за защита на птиците и предупреждава: "Ако този вятърен парк бъде изграден, това ще е едно от големите престъпления срещу природата на Земята."

БДЗП обаче не са принципно против ветропарковете, а само срещу тези, които са опасни за природата. В конкретния случай с парк "Смин" дори и представителите на вятърния бизнес в лицето на Българска ветроенергийна асоциация са категорично против изграждането му.

Една объркана предистория на решението на ВАС

Историята на крайното решение на съда е доста странна. В началото на тази година Министерството на околната среда и водите отменя решението на подчинения си орган РИОСВ-Варна, чийто директор беше дал положителна оценка за въздействие върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на вятърен енергиен парк, който наред с още четири ветропарка в цяла Добруджа се състои от 95 броя вятърни генератори и две подстанции с един възложител "Консорциум Уинд Енерджи" ООД. Ако се реализират проектите на Уинд Енерджи, те ще образуват заедно най-големият и мощен ветропарк в България с мощност около 600 мегавата, което е малко над половината мощност на един ядрен реактор в АЕЦ "Козлодуй".

Отмяната на ОВОС-а, заради нецелесъобразност на проекта, ведомството прави след отрицателните становища и жалби на редица неправителствени организации, природозащитници, ловната дружина от местността, отделни граждани, Националният природонаучен музей към БАН и международни организации като на Кралското дружество за защита на птиците (RSPB) и Световния тръст за водолюбиви птици и влажни зони (WWT), Интересни детайли са и две отрицателни становища на дирекция Национална служба за защита на природата, подписани от директора й Михаил Михайлов и явно пренебрегнати от РИОСВ-Варна, който тук не взима предвид преценката на принципала си. Друг важен нюанс в цялата картина е фактът, че при изискана от БДЗП информация, МОСВ отчита, че всички обжалвани решения на РИОСВ-Варна в последните 3 години са били отменяни от ведомството.

Карта на вятърните турбини и ветропаркове в Добруджа. В Добрич до момента са одобрени около 3 хиляди броя ветроперки.

Миналият месец обаче ВАС изненадващо отмени решението на МОСВ заради процедура, по която ведомството е действало като е разглеждало решение на РИОСВ по законосъобразност, а не по целесъобразност.

"Видно от решението е, че петчленката на ВАС не се е занимавала в това дело по същество с мотивите на министерството, а именно че е опасно да има ветрогенератори близо до птиците, а се е хванало за една дума в аргумента на МОСВ – незаконосъобразност. Сякаш съдът не е чел становището на МОСВ," коментира адвокат Веселин Вълев от БДЗП, който следи съдебното развитие на нещата от самото им начало.

"МОСВ няма да коментира решението на ВАС," заявиха пред Дневник от дирекция "Връзки с обществеността" на ведомството.

"БДЗП е разочаровано от цялостното юридическо развитие на казуса с ветропарк Смин," коментира още Вълев и дава своето бяснение на случая: Срещу ОВОС-а на РИОСВ-Варна бяха подадени общо три жалби. Съдът във Варна изпрати двете жалби – на БДЗП и на Зелени Балкани, адресирани до МОСВ към министъра, но противно на разпоредбите на закона и утвърдената съдебна практика, не спря производството по делото по жалбата на "Грийн планет" до произнасянето на министъра, а проведе заседание по делото и постанови решение, с което отмени ОВОС-а. Малко по-късно това направи и министъра на околната среда и водите.

Така на практика по един и същи въпрос, имаме произнасяне на 2 органа - съд и министър, които отмениха решението по ОВОС, продължава обяснениет оси Вълев. В последствие, без ясна причина, "Грийн планет" си оттеглят жалбата до съда и така остава само решението на МОСВ. На първа инстанция във ВАС то е обявено за нищожно именно заради разглеждането на казуса от съда във Варна. В последствие, на втора инстанция ВАС потвърждава решението на първа и така окончателно обявява решението на МОСВ, с което се спираше скандалния ветроенергиен парк, за нищожно.

Въпреки приключилата съдебна фаза на битката срещу опасния за птиците ветроенергиен парк, БДЗП разчита, че Европейската комисия и отговорните институции в България ще намерят начин да се противопоставят на тази явна несправедливост.

Казусът Смин е включен към наказателната процедура срещу България заради липсата на превантивна защита на Натура 2000 зоните.