С колело по Бродуей

С колело по Бродуей

© Ваня Ефтимова



На пръв поглед Ню Йорк сити е идеалното място за въвеждане на бизнес с велосипеди под наем. Заради липсата на място в метрополията паркирането е кошмарно. Тежкият трафик и навикът пешеходците да пресичат, когато видят пролука между две коли, без значение какво показва светофарът, правят карането по-приятно. Такситата са алтернатива, но ако трябва да стигнете до централна точка в пиков час, може би е по-добре просто да слезете и да пробвате пеша. Въпреки удобствата си метрото не стига навсякъде или пък изисква прехвърляния.      


Малките апартаменти, в които средният нюйоркчанин живее, правят мъкненето по стълбите и намиране на място за колелото в преддверието значително препятствие срещу закупуване на собствено колело. Мнозинството, оправдано или не, има резерви към идеята просто да го заключи пред входа.


За първия месец от въвеждането на програмата за велосипеди под наем в Ню Йорк Citi Bike компанията NYC Bike Share отчита почти 600 хил. отделни пътувания и над 50 хил. закупени годишни абонамента. Това прави Citi Bike истински успех. Програмата не струва нищо на Ню Йорк, а е платена от спонсорите Citi Bank – 41 млн. долара, и MasterCard – 6.5 млн. долара.


Доскоро под велокултура в Ню Йорк сити се разбираше това

© Ваня Ефтимова

Доскоро под велокултура в Ню Йорк сити се разбираше това


Въпреки това тя е повод за нестихващ дебат и доста шумна опозиция. От своя страна тръгването на Citi Bike също не беше безпроблемно, а пълно с ненужни грешки. Като признание, че в модерния градски живот велосипедите като превозно средство нямат алтернатива, критиките постепенно затихват, а програмата на Citi Bike става все по-популярна.
 


Ню Йорк сити има:
– над 450 км велосипедни алеи
– 6 хил. велосипеди под наем
– 300 станции.


Програмата е спонсорирана от Citi Bank с 41 млн. и MasterCard с 6.5 млн. долара
Приходите отиват за града.



Манхатан на две гуми


Денят е вторник. В средата на юни, малко преди обед трафикът е по-спокоен. Не съм се качвала на колело от години, не, десетилетия всъщност, и затова решавам да ползвам Citi Bike само за кратък период от време.


В Ню Йорк има 6 хил.велосипеда, които могат да се наемат от над триста станции. Таксата за 24 часа е 9.95 долара, а за седмица – 25 долара. Идеята е да се насърчи честата употреба и затова годишният пропуск е само 95 долара (за сравнение - месечната карта за метрото е 112 долара.).


За много нюйоркчани колелетата под наем са евтина алтернатива за транспорт

© Ваня Ефтимова

За много нюйоркчани колелетата под наем са евтина алтернатива за транспорт


Първите две такси могат да се поръчат в автомата до станциите. Ако се плати по интернет, записалите се за годишно членство получават специално ключе за велосипедните колонки. Безплатно приложение за мобилния телефон предлага карта на станциите,  евентуалната им натовареност и свободни велосипеди и места. Не е задължително да имате каска, но компанията собственик NYC Bike Share силно препоръчва носенето й.


Велосипедите са в яркосиньо и са с логото на спонсора Citi Bank. Първото впечатление е, че са стабилни, изработени със специална грижа за несигурни велосипедисти и затова неочаквано тежки в началото. Избраният от мен маршрут в този ден е от станцията на Бродуей и 24-та улица, около красивия и вечно пълен с хора "Мадисън скуеър парк", по диагонал и с пресичане съответно на Парк, Трето, Второ авеню до крайната спирка "Томпкинс скуеър парк" в Ийст вилидж. Пеша този участък отнема около 30-40 минути, а според Google Maps с колело трябва да отнеме 11-12 минутки.


Основните правила за движение са изписани върху рамката на велосипедите

© Ваня Ефтимова

Основните правила за движение са изписани върху рамката на велосипедите


Още в самото начало планът показва слабости – трафикът по 23-та улица не е за нервите на позабравили как се въртят педалите. Пресичането на широките авенюта е страшничко. Лентите за велосипедисти понякога са наполовина заети от таксита. В първите десетина минути усещането, че много ми личи неопитността, ме прави още по-несигурна.


Може и да само лично впечатление, но сякаш междувременно се налага нещо като уличен етикет между велосипедисти и шофьори на автомобили в Ню Йорк сити. На пресечките без специална лента такситата оставят повече разстояние помежду ни. Шофьорите вече свикват, че колоездачите в Ню Йорк не са единствено ветерани куриери или търсачи на силни усещания, а нормални - и в повечето случаи неопитни и предпазливи, граждани. При това на път да станат още повече. 


С колело по Бродуей

© Ваня Ефтимова


В последния половин километър с набраното самочувствие и увереност карането става доста приятно. Времето е около двайсетина минути вероятно заради предпазливостта и нервността в началото. Противно на очакванията и предупреждения на приятели, а и моите собствени опасения, карането на колело в Манхатън не завършва с посещение на най-близката "Бърза помощ". Всъщност даже е приятен и неочаквано удобен начин за придвижване.


Една добра идея и нейните критици


Въвеждането на колелета под наем в Ню Йорк сити бе последната широкомащабна инициатива на отиващия си кмет Майкъл Блумбърг. През годините администрацията му подготви проекта със създаването на над 450 километра велосипедни алеи. Преди инсталирането бяха проведени и 159 срещи с квартални организации и междусъседски инициативи, за да бъдат намалени опасенията, че станциите ще блокират трафика в околностите. Градската администрация дори изпраща новини по имейлите на заинтересованите колоездачи.


Въпреки това, когато в края на май Citi Bike официално тръгна, инициативата бе посрещната с мощна вълна от критики. Обитатели на сгради, пред които бяха поставени станциите, побързаха да се оплачат, че те отнемат места за паркиране на автомобили. Жители на Гринуич вилидж дори атакуваха в съда броя на велосипедните доковете пред домовете им и поискаха той да бъде намален. Таблоидът "Ню Йорк пост" даде трибуна на гневни лекари и медицински служители, които вече не намират място за паркиране пред болниците.


Критици от ляво посочиха, че Citi Bike се ограничава само до проспериращите квартали и няма станции в Харлем или Бронкс. Кореняци нюйоркчани се притесниха какво ще стане, ако ята туристи, които не познават града, се яхнат на колелетата и превърнат трафика в още по-голямо изпитание за нервите.  


Най-далеч стигна стигна консервативният колумнист на "Уолстрийт джърнъл" Дороти Рабиноуиц, която обяви администрацията на Блумбърг за "тоталитарна" и с поставянето на колелетата – за отнемаща свободата на нюйоркчани. Репликата й "велосипедното лоби е могъща организация" стана любима мишена на тв комиците и абсолютен хит в интернет.     


Велосипедна алея в ситито

© Ваня Ефтимова

Велосипедна алея в ситито


Истинските слабости


Не всичко критики към Citi Bike са въпрос на вкус или преувеличение. Инициативата всъщност бе планирана за миналото лято, но проблеми със софтуера и после ураганът "Санди" забавиха официалното откриване. В първите седмици от пускането ентусиазирани клиенти бързо започнаха да се оплакват по социалните мрежи за не-толкова-перфектно преживяване.


Проблемите най-често са свързани с трудности при връщането на велосипедите – неправилното заключване и дори невъзможността за такова доведоха до просрочени такси. Още по-вбесяващи за клиентите бяха случаи, в които трябваше да чакат на телефона по средно 45 мин. в пиков час, докато най-после стигнат до оператора, който да им помогне. Междувременно компанията собственик обяви, че е увеличила двойно броя на служителите си.


Понякога цели станции не работят

© Ваня Ефтимова

Понякога цели станции не работят

Друг типичен проблем e, че станциите блокират и не работят. NYC Bike Share твърдят, че това се дължи на неизбежните първоначални слабости в огромната система от 6 хил. велосипеда и над триста станции. Дори в деня на моето изпробване на Citi Bike тези на Бродуей и 32-ра улица бяха изцяло затворени и обградени с жълта лента. Бърза промяна в плановете и разходка до друга станция не е края на света, когато имаш свободно време. За други, които разчитат на колелетата като превозно средство за работа или среща, подобни проблеми обаче са неприятни.


Разследване на "Ню Йорк таймс" заключи, че причината вероятно се крие в амбициозността на проекта. Поставянето на голям брой велосипеди отведнъж вместо стъпка по стъпка в натоварена метрополия няма как да мине гладко. Заключението на медията може би не е съвсем неоснователно, например доскоро най-голямата инициатива в Северна Америка бе в Монреал, Канада, с 5 хил. колела. Тя бе разширявана постепенно от 2009 г., докато стигне този брой. Ню Йорк опита изведнъж с 6 хил.


Велосипедно лоби


Въпреки шегите около изказването на Дороти Рабиноуиц в Америка ентусиазмът за велосипеди под наем и въобще велосипеди по градските улици настина набира скорост. Ню Йорк и други градове с "байк шеър" програми като столицата Вашингтон, Бостън и Минеаполис със сигурност няма да се превърнат скоро в Амстердам или Берлин. Тенденцията обаче е очевидна, защото в страната в момента съществуват общо осемдесет инициативи за колелета под наем. Около половината от тях са в университетски кампуси, което дава надежди следващото поколение да не е толкова подвластно на американската автомобилна култура.


За фискалната 2011 г. според политическия сайт Politico.com, проекти за пешеходни и велоалеи са получили общо 280 млн.щ.д. от федералния бюджет. Повечето инициативи обаче са на местно ниво, където големите градове са принудени да търсят алтернативен и сравнително евтин начин за масово придвижване. В столицата Вашингтон, където също вече има програма за велосипеди под наем, кметът Винсънт Грей предложи да бъдат инвестирани още 3.8 млн. долара за подобряване на велоинфраструктурата.  


Още по-интересна е промяната на настроенията към Citi Bike в Ню Йорк месец след откриването. На страницата на програмата в социалната мрежа "Фейсбук" още са много оплакванията за грешна информация от приложението за смартфони за наличието на свободни колелета, дефектни станции и неполучен годишен ключ. Междувременно обаче набират инерция положителните постове. Някои споделят как пътят до работа и с него ежедневието им са станали изведнъж по-леки, чувство познато на много софиянци, когато бе разширено метрото. Други описват ново усещане за независимост и любов към живота в града.


Значителна част от постовете отговарят на стереотипа, че нюйоркчани никога не са доволни. Ако допреди месец критиките бяха, че колелетата и станциите са твърде много, сега оплакванията са, че на много места вече не могат да се намерят свободни. Или че станциите не покриват цял Ню Йорк. Недоволен клиент дори е написал: "Не е ли време да сложите повече от някакви си 6 хил. велосипеда?"

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на b777
    b777
    Рейтинг: 488 Любопитно

    Идеята е страхотна и функционира на много места по света.
    Проблемът с Ню Йорк, обаче, е доста екстремното време. През август там е непоносимо задушно, а всяка зима има едно десетина сериозни натрупвания на сняг, които понякога отнемат дни, за да се почистят. Аз лично не бих карал колело през януари в ледения вятър по някое от авенютата.
    В Холандия никога не е толкова топло, нито толкова студено. Вярно, там вали през ден и вятърът е толкова силен, че дъждът понякога "вали хоризонтално", но холандците това няма да ги спре. Навличат всевъзможни найлонови неща по себе си и въртят педалите.

    #ОСТАВКА #ИЗВИНИСЕБЕ
  2. 2 Профил на zapadnqka
    zapadnqka
    Рейтинг: 495 Неутрално
  3. 3 Профил на nea
    nea
    Рейтинг: 569 Неутрално

    Във Виена това работи превъзходно. Има достатъчно велосипеди, достатъчно станции и хиляди километри велоалеи (интелигентно прокарани и взаимосвързани).

    Толерантността на шофьорите е чудесна. Най-големият проблем за колоездачите са ... задръстванията от колела, обикновено през уикенди с хубаво време...

    Тъй като цените са нищожни, и туристи, и местни използват велосипедите. Но отне години за да се създаде цялостна и успешна система.

  4. 4 Профил на Трезвен
    Трезвен
    Рейтинг: 1342 Неутрално

    Аплодисменти за Американците, че откриват една вода стоплена от европейците преди 20-30 години (най-малко?)

    В големите градове, това е решението. Но просто си представям реднеците, автомобилното лоби и прочее болни мозъци с каква болка приемат тия приумици от ''комунистическа Европа''

    Време е и България вело транспорта да бъде наложен като основен в големите градове

  5. 5 Профил на dissident
    dissident
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Прилича на идеята на Лондон но по-скъпо, а и идеята не е много добра.
    Системата на Копенхаген е много по-добра.

  6. 6 Профил на epoc
    epoc
    Рейтинг: 1342 Неутрално

    В Париж системата също работи много добре.

    Икономедия се превърна в трибуна на тролове ЗА и ПРОТИВ правителството. Очевидно е, че няма какво да се говори или коментира с такива драскачи....
  7. 7 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 841 Неутрално

    Най-после и ние да се сдобием с удобството на Ушлу (компанията е норвежка). Има ги нявсякъде по европата, но за Ню Йорк е новост. Тук не е Европа, развикаха се критиците. Един вид, ние сме по-специални и няма какво да ни ги пробутвате тези упадъчни европейски ми работи. Но, чесно казано, и този път Блумберг се прояви. Най-добрият кмет досега, даже бие Джулиани (при Дженкинс съвсем го бяхме закъсали). Тотално диктаторски забрани пушенето в заведенията и градинките, а сега и тази придобивка -- най-доброто след откритието, че хлябът може да се нареже на филийки. Та, връщам се аз от Масачусетс, където ми се наложи да съм две-три седмици и, о чудо, навсякъде нацвъкали станции с колелета. Около нас барем пет-шест. Никак не са тежки даже и са направени яки и издържливи, за като в Ню Йорк. Имат си три скорости, които си ги сменяш в движение, нагласяваш си височината на седалката и хайде, на път. Отпред има и малко багажниче с ластик, а и звънец, за всеки случай. Трябваше да чакам ключа по пощата десет дена, обаче. Но пък на сайта има списък с точното място от което си взел колелото, времето за ползването му и къде си го върнал. Всичко пронумеровано и прошнуровано. Ние с ключовете (приличат USB флашка) сме привилегировани, можем да ползваме колелото за 45 минути и, ако просрочим, по 4 долара на минута ли беше, не помня. Другите, дето плащат $9.95 на ден го имат за 30 минути, докато го сменят с друго. Обаче, станциите са толкова нагъсто, че няма как да просрочиш. А иначе, от колело на колело, можеш да си караш часове, ако ти издържат силите. Има един трик обаче, който бързам да го споделя -- след като вкараш ключа в слота и чакаш да светне зелената лампа, повдигаш задната част и така леко освобождаваш колелото (не забравяй да си вземеш ключа). Някои, като им светне зелената лампа почват да дърпат колелото като изоглавени и им коства доста сили, докато го откачат пустото му колело. За връщането обаче, както се каза горе в текста, нямаш избор, блъскаш го, блъскаш го, докато щракне, а после, разбира се, трябва да чакаш за момент, да светне зелената лампа, за да ти се отчете, че си го върнал. Още не съм открил по-елегантен начин за връщане, освен да го блъскаш в стоянката докато зацепи. Като не ти зацепва една стоянка, отиваш на друга. Лошото е когато станцията е запълнена с колелета. По-скоро обаче, се натъкваш на обратното -- няма пукнато колело и трябва да ходиш до другата станция, но и там няма. Някак вечер в мидтаун по-няма, отколкото долу във вилиджа.

    И така, взимам си го аз във вилиджа и карам нагоре по шесто авеню. В работни дни е точно както е описано горе в текста -- малко е страшничко, защото, нищо че си караш в байк лейн-а, таксиджиите са много агресивни и аха някой да ти налети. Обаче, тези дни в Ню Йорк е много горещо и затова излизаш рано сутрин. Сега, по шесто станциите са малко накриво поставени и колкото отиваш по-нагоре, все по-навътре в улиците ги поставили, не знам защо. Обаче, горе на 32-ра при единствения в Манхатан мол има една, горе при Брайънт парк и около Рокефелер центъра има. Но ти си продължаваш покрай Карнеги хол, докато стигнеш парка на 59-та и после вдясно срещу бившия Плаза хотел, където е последната станция и където, уморен, оставяш колелото. Малко леко не можеш да ходиш първите дни, след като го оставиш пред Плаза, защото на градското чадо закалката му хич я няма, а и кой да ходи на джимове. Както и да е, оттук нататък си оставаш на свой ход, защото Блумберг ни е уредил с колелета до тук, до 59-та улица -- началото на Сентрал парк. Но не е зле, защото започваш разходката в парка, а и ако се помотаеш да стане десет часа, можеш да отидеш в зоологическата градина, да видиш как е червената панда и дали бялата мечка днес е в добро настроение. Една само е останала, за съжалление, но пък павилионът така е направен, че да я гледаш и под водата. Пингвините обаче са много, но не можеш да се разминеш от детски колички в павилиона, където майките са довели дечицата да им се любуват. Е, по-късно може и театърът с храненето на морските лъвове да погледаш. Истински сладури. Така. може после да отидеш до езерото, описано за поколенията от Селинджър в "The Catcher in the Rye" и така нататък. След като изпиеш едно кафе на 63-та и Лексингтън, защото още е рано и Сони центърът на 55-та и Медисън още не е отворен, за да му удариш едно Или или пък да поразгледаш какво ново е пуснала на пазара корпорацията Сони, затътрузваш се надолу по пето авеню. Понеже сега е надолу и е за мързеливите, в станциите колелетата липсват или пък нещо повредени ли не знам. Още един-двама загубени души като мен се почесват в учудване как точно работи системата, та нещо не можеш да се уредиш с колело наоколо. Но, няма страшно, на 47-ма обикновено има. Ако не, слизаш до 27-ма. То, почти си си в къщи, ама хайде. Има и пред Eataly, така че изборът вече е голям и ти остава да се доспуснеш по пето авеню до 13-та улица и да го оставиш на една от трите възможни станции в Гренич вилидж на тази улиц. В Ийст вилидж има още, разбира се. Има и още ако продължиш към Хъдзън ривър, но то вече не е на 13-та, а на Газевоорт и наоколо край Хайлайн. Както и да е. Разказах ви малко за една друга перспектива към Ню Йорк, която тези дни се е превърнала малко като мания за мен (ще ми мине, няма страшно). Както, когато откриха Хайлайн-а, успоредно на Хъдзън ривър, но за това някой друг път.

  8. 8 Профил на okayplayer
    okayplayer
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Нямаше да е лошо, ако предлагаха и колела за мъже, а не само такива без рамка, които са за жени.

    http://www.youtube.com/watch?v=WibmcsEGLKo
  9. 9 Профил на kempes
    kempes
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Хубава идея. Ще мине време преди да се усъвършенства, но е добро начало. С добър късмет при светофарите, колелото може да е много удобно в Ню Йорк.

  10. 10 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1242 Неутрално

    До коментар [#8] от "okayplayer":


    Нямаше да е лошо, ако предлагаха и колела за мъже, а не само такива без рамка, които са за жени"

    -Голямо основание да се направиш на мъж.

  11. 11 Профил на dissident
    dissident
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Оказва се че датчаните сменят системата. Преди беше както количка в супермаркет. Поставяш монета и си я вземаш обратно когато оставиш колелото. Системата бе от 1995г и тази година е краят й. Сега въвеждат нова система. Ако имате време вижте филмчето, на английски е:
    Отидете на gobike.com/

  12. 12 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1342 Весело

    Любим начин на придвижване на парижани, бих казала. Браво на американците, че са открили колелото...

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  13. 13 Профил на alcapone
    alcapone
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Джурналистката, прочетете малките букви, първо. 9.95 $ е на ден ако го ползваш полвин час само и го чекваш обратно на някоя от станциите, ако не се чекнеш на станция в рамките на 30 мин, глобите са по няколко долара на всеки 30 мин, дефакто ако си заблуден турист и вземеш колелото за 3 часа ще платиш 10$ начално + глобите още 20тина $ поне.
    Направено е така за да си връщаш колелото и да го ползват други иначе ако за 10$ може да си го държиш цял ден при теб, няма има колела по стендовете.
    То и преди си имаше колела под наем, излизаха по 30тина долара на ден и нямаше ннужда да го чекваш и да се притесняваш че ще те глобят.

  14. 14 Профил на alcapone
    alcapone
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#10] от "dedo pepo":

    Трябва му рамка за да си подпира топките, иначе му се суркат по земята

  15. 15 Профил на alcapone
    alcapone
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#7] от "bryghtlyght":

    Еее ти се изказа, Манхатън Мол е единственият мол които се нарича мол иначе ги има много. Аз лично се сещам за този в Тайм Уорнър билдинг на Колумбъс църкъл в момента ама има и други...

  16. 16 Профил на alcapone
    alcapone
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#4] от "Трезвен":

    Вело алейте в Ню Йорк са отделени от автомобилите с боя, така че е доста опасно и дишаш чисти изпарения от многобройните автомобили и камиони + микрочастиците които ти се забиват в белите дробове завинаги...

  17. 17 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 841 Неутрално

    До коментар [#15] от "alcapone":

    Така е, да. Но този на Калъмбъс съркъл май е другият почти истински мол. Ако не считаш и Тръмп тауъра за мол или пък Блумингдейл, Сакс фифт авеню или Мейсийз (аха, до споменатия Манхатън мол). Последните са по-скоро ЦУМ. То ЦУМ от тях тръгва всъщност. Тръмп тауъра по биеше на мол, ама гледам магазинчетата по етажите ги затворили. Като цяло обаче по наситеност с молове и разнообразие Манхатън е бедното сестриче на София. Като тръгнеш из другите градове, и те не могат много-много да се мерят със София в молско отношение. Вземи един Бостън. Наистина има там една структура като мол на Копли скуеъ, доста голямо нещо. Наподобава малко на почти подземния град на Стокхолм или на подземния град, който беше с магазините под близнаците в Ню Йорк, преди да ги срутят. Но, разбира се, не може да се сранява с извънградски констелации от молове като Шопърз уърлд във Фреймингхем и Нейтик по рут 9, преди да стигнеш Бостън. Тръгни из америката, ще видиш и други огромни струпвания, като тези около Солт лейк сити, например. Обаче в самите градове няма такова чудо, каквото е в София, за добро или за зло. Майтапът е, че и франчайзите като Дънкин доунътс, Старбъкс и подобни, са по, някак, европейски такива, както и моловете, колкото и да е унифицирано и да не знаеш къде точно в широкия свят си попаднал, веднъж глътнал те мола. Избщо, българинът и българката, душици, като решат нещо да правят, а и имат стимул, наистина го правят добре. Да не говорим, че впечатлението ми винаги е било, че франчайзите в София ще фалират, защото нашенските ги бият по качество и разнообразие. Миналата година леко се разочаровах обаче, защото някои ми се видяха позахабени, но се надявам сега като си дойда, да си поправя впечатлението.

  18. 18 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 841 Неутрално

    До коментар [#16] от "alcapone":

    Споделям и това безпокойство. Нали затова споменах Хайлайн-а, който върви успоредно на Хъдзън, но е издигнат над нивото на транспорта и встрани от него. Подобно безпокойство имам изобщо, когато съм в кола и трябва да дишам изходящите газове на предните коли, ако не съм включил циркулацията. Това замърсяване е наистина голям проблем и е може би една от немалкото цивилизационни причини за увеличаване на заболяванията. Така по чувство го казвам, защото изглежда и логично да се предположи. За да поизбегнеш проблема, караш колелото рано сутрин или през уикенда -- по шесто авеню почти няма да видиш кола съботата и особено неделята.

  19. 19 Профил на sardaukar
    sardaukar
    Рейтинг: 221 Неутрално
  20. 20 Профил на sardaukar
    sardaukar
    Рейтинг: 221 Неутрално
  21. 21 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 841 Неутрално

    Изобщо, Тошо Колев нали питаше кога ще ги стигнем американците. Е, не само ги стигнахме, но и ги задминахме. Не само по мол на глава от населението, но и по много други показатели. Бедността все още ни се опира леко и още не можем да я докараме до американската. Да се не надяваш, че ще доживеем такива моменти. Следващото е да видим как щатите ще се разцепят на две (нямат си Бойко Борисов, дето не се сцепва) или на пет, точно както съветската империя съвършено неочаквано се сцепи на трески. Спомням си едно време на купони като идваха от Харта 77 и предричаха, че и Русия щяла да се разпокъса на малки парчета, не само съюза, как мигахме на парцали. Съюзът тогава още даваше само бегли сигнали, че нещо не е в ред. Спомнете си оня, дето кацна със самолета си на Червения площад. Не че още през 70-те и ние не давахме вече заето с людмилаживковщините. Хартаджийте предричаха и друго, а именно, че ние сме щели да се оправим, но Чехия (Чехословакия тогава) никога нямало да се оправи, защото почти всеки един бил подписал декларация за вярност към комунизма, а ние масово такива декларации не сме подписвали, освен шепата доносници и ченгета, дето ДС-то ги направи после милионери и милиардери. Е, не знам кой се е оправил кой не. Преди десетина години ми се наложи да мина уж през Прага, а ни настаниха за един ден в Кладно. Все едно си в Перник, ама в най-злите години -- нищо общо с туристическия капан Злата Праха.

  22. 22 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1306 Неутрално

    Следва и с мотори или по-точно малки мобилни моторчета





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK