Ласе Густавшон, WWF: България е богата държава, ако се гледа природният капитал

Ласе Густавшон, WWF: България е богата държава, ако се гледа природният капитал

© Личен архив



Ласе Густавшон е изпълнителен директор "Консервационни дейности" в международния отдел на WWF. Работи в Гланд, Швейцария, и координира консервационните действия на организацията си по света. Густавшон има сериозен опит в международни програми и кампании в партньорство с бизнеса, в лобирането на политическо ниво, участвал е в програми за опазване на морската среда.


Разговаряхме с Ласе Густавшон след лекцията му  във форума "Преминаване към ресурсно ефективна зелена икономика в региона на река Дунав", в която се включиха и европейският комисар по околна среда Янез Поточник, както и президентът на България Росен Плевнелиев.


Занимавате се с консервационни дейности, защо е важно да съхраняваме дивата природа в днешно време и къде е балансът, за да няма обвинения в екологичен екстремизъм?




- Опазването на природата винаги е било важно, а с днешна дата е дори по-важно, защото всички ние зависим от природата. Да си представим град като София от над 1 млн. души, в който няма достатъчно вода, храна и енергия – всички тези ресурси, от които зависим, идват от природата. Затова трябва да мислим за природата като за естествен капитал. Ако нямаме здрави и продуктивни екосистеми, няма да имаме и храна, вода, енергия и материали.


В България сте заради форум на тема зелена икономика. В какво се изразява най-общо преминаването към зелена икономика?


- Зелената икономика не е нищо сложно. Това е развитие на икономиката в границите на естествените природни ресурси. Човек, който отглежда ябълки например, няма да отреже дърветата, за да обере плода им, ще ги запази, за да има и следващата година плод. Ако изразходваме всичките си ресурси сега, няма да имаме какво да консумираме утре. Този проблем не се усеща осезаемо в момента, но със сигурност ще е сериозен за следващите поколения.


Когато говорим на ниво глобалната икономиката, за една година (12 месеца) консумираме ресурси, които изискват 18 месеца за производство. Можем да си позволим да действаме така само за известно време, защото освен изчерпване на ресурс с това се губят и много пари. Икономическата статистика за риболова например показва как рибата в океаните е намаляла драстично заради свръхулов, но и колко много пари са загубени от това.


Важно е да разберем как да постигнем едно балансирано развитие, в което не експлоатираме прекомерно ресурсите, а ги използваме устойчиво. Така че да посрещнем нуждите на деня и същевременно да можем да отговорим и на нуждите утре.


За пръв път в историята ние всъщност не можем да доставим достатъчно храна за всички хора на планетата. Това идва да покаже, че или има прекалено много хора, или неефективен мениджмънт на ресурсите. Аз съм абсолютно убеден, че ние можем да произведем много повече храна и да нахраним повече хора, но имаме нужда от различен подход към икономиката.


А има ли възможност България на този етап да развива зелена икономика?


- Много хора смятат, че опазването на природата е за богатите хора и страни. Аз смятам, че за бедните хора това е дори по-важно. Знам, че България се смята за бедна държава, когато се сравнява с другите страни в Европейския съюз.


Ако вземем предвид обаче природния капитал, с който разполага страната ви, тя всъщност е богата държава. Вие имате много природни ресурси и трябва да намерите начин да ги използвате ефективно и устойчиво – да произвеждате повече от ресурсите, които имате, от гледна точка на продуктивност, но в същото време е важно те да са и качествени.


Как убеждавате хората и компаниите, че природата е ценност, която трябва да пазят и за утре?


- Има два ключови подхода. Първо, можем да покажем на хората възможните избори, които могат да правят. Но вече не става дума само за индивидуални избори, които правим ежедневно. В днешно време можем да избираме какво да има в магазините, но също така повечето неща, от които избираме, не са устойчиви. Трябва да променим цялостно връзката между икономиката и природата. Затова говорим за зелена икономика.


Какво е определящо, за да работи зелената икономика?


- Зелената икономика зачита границите на планетата ни. С други думи, съобразява се с продуктивните способности на природата. Например, като ловим риба така, че да може тя да се възпроизведе отново в нормални количества. Имаме ограничено количество ресурси, те не са неизчерпаеми и икономиката трябва да уважава и да се съобразява с тези възможности на природата.


Икономиката трябва да създаде цялостна система, в която това да се случва рационално. В днешно време имаме законодателство, данъци, субсидии, които оформят една неустойчива консумация и производство. В тази ситуация зелената икономика трудно може да се случи, защото дори и богатите хора, които смятат, че това е правилното решение и искат да го правят, не са в ситуация на икономика, която да прави очевидния и лесния избор устойчив.


Това значи, че трябва да сменим начина, по който се изчисляват данъците, както и таксите за консумация на ресурсите. Цената на въглеродния диоксид е толкова ниска, че излиза по-евтино да караш собствена скъпа кола от такси, да ловиш риба в Арктическия океан, да я продаваш в Китай и Русия и да се върнеш в Европа... Има нещо грешно в цялата система в момента, стимулираме грешни неща.


А как работи свободният пазар в тази зелена икономика?


- Няма свободен пазар по принцип, всеки пазар се регулира по един или друг начин. Ние искаме регулациите на пазара да стимулират устойчивото поведение и да не позволяват унищожаването на природата. В момента системата е точно обратното на това, към което ние се стремим. Сега икономически рационално е да не се взима предвид опазването на природата просто защото природният капитал не се отчита черно на бяло.


Нека сравним България с Дания. Последната се счита за богата държава, но няма природни ресурси освен риба и прасета. Датчаните са богати, защото търгуват. А България от своя страна е богата на природни ресурси. Коя от двете е действително богата тогава? Смятам, че имаме погрешни представи за това кой е наистина богат и кой не е.


Според мен богата държава разполага с чист въздух, питейна вода и природни ресурси, които добре управлява, и може да изгради икономиката си на тези основи.


Актуален ли е като мерило за растеж брутният вътрешен продукт (БВП) в днешно време?


- Ако човек отиде до болницата с линейка, това увеличава БВП. Макар че не добавя никакъв позитивен ефект за обществото, но в действителност БВП се покачва. Ръстът му се отчита от икономически транзакции, от това колко търгуваме със стоки и услуги, но той няма нищо общо с качеството. Така че в днешно време се налага да намерим начин да измерваме и другите аспекти на икономиката.


Какво мислите за скритата цена на нещата в природата?


- Ще ви отговоря с пример. Една от причините за изчезването на пчелите е замърсяването на въздуха. Замърсяването, което има негативен ефект върху много важни екосистеми, струва годишно приблизително 9.4 милиарда. Сега си представете как, ако пчелите изчезнат, ще трябва да опрашваме сами ръчно растенията. Това е може би най-добрата екоуслуга, която съществува - опрашването е съществено за оцеляването на хората, а пчелите го правят напълно безплатно. Не ни струва нищо, но има огромна стойност. Това е пример за скритата полза и скритата екоуслуга.


Подправката шафран е изключително скъпа, това е най-скъпата подправка в света. Причината е, че се опрашва ръчно с малки четки, няма насекоми, които да го опрашват естествено. Сега си представете, че съществува реална опасност да правим това ръчно опрашване за всички други растения.


Какво щеше да се случи, ако това се отчиташе в икономиката ни? Това е ресурс, който е много важно да ценим и пазим. Сега е важно да споменем пестицидите, които използваме в земеделието и които също са причина за рязкото изчезване на пчелите. Използваме ги за краткосрочни ползи за няколко години – най-много до пет години те ще имат ефект, но после ще загубим пчелите безвъзвратно.


Трябва да намерим правилния баланс, истински важните ценности и да ги отчитаме, когато вземаме решения.


Има ли държава, която вече прави подобни преоценки и ги отчита в политиките и икономиките си?


- Има само няколко примера, не са много. Моята страна има въглеродна такса от 1991 г. Наскоро това направиха и Великобритания и Мексико. Всички се притесняват от въвеждането й, но тя работи.


Имаме освен това и такси за екосистемите, но те са доброволни. Не са длъжни да я плащат, но го правят, защото имат бизнес интерес да поддържат природата – например туристическата индустрия плаща, когато използва природните паркове, защото има пряк интерес да запази биоразнообразието, да има повече животни и туристи, които да идват заради това.


Няма обаче страна в света, която да има зелена икономика. Всички ние имаме различни версии на мръсна икономика. Само една малка страна в Южна Америка – Гаяна, има план за зелено развитие, който е одобрен в парламента преди три години. Гаяна е относително бедна държава с огромна площ гори. Вместо да ги отсекат, те искат богатите държави да им плащат, за да поддържат горите си. Норвегия вече похарчи преди няколко години големи суми, за да не отсече Гаяна горите си. Това е друг изключителен пример как може да се случват нещата, но не е мейнстрийм.


Кои са най-големите предизвикателства за природата, с които трябва да се справим на световно равнище в момента?


- Няма никакво съмнение, че това са климатичните промени, те са толкова мащабни, никога не е имало по-сериозен проблем. Има по-голям консенсус за климатичните промени в сравнение със спора дали земята е кръгла или плоска. Над 97% от учените са на мнение, че климатичните промени са факт и че интензивното горене на изкопаеми горива ускорява тези промени.


Хубавата новина е, че има решение, което не е толкова трудно постижимо. WWF изготви най-цялостния научен доклад как да премине светът към 100% възобновяема енергия до 2050 г. Това означава на практика масивна енергийна ефективност за богатите страни, където в момента се пилее енергия систематично; както и големи инвестиции в нови технологии за възобновяема енергия.


Друго важно нещо е как използваме земята си рационално в бъдеще. Ако мислим за природата като за капитал, ние губим биоразнообразието, 43% от дивата природа са усвоени от човека. Трябва да намерим начин да поддържаме биоразнообразието, микросистемите и в същото време да увеличим производството на храна, защото населението ще нараства постоянно. Трябва да се мисли как да използваме нашата земя – къде строим градовете си, къде отглеждаме храната си, това ще става все по-сложно.


А в момента как използваме ресурсите си?


- Ако живеем като един средностатистически българин, трябва да разполагаме с две планети (1.8 по-точно), което значи, че до към края на юли изконсумирате това, което имате за годината, и след това половин година взимате от запасите на бъдещето.


Проблемът е, че голяма част от хората на Земята живеят така все едно имат планета и половина. И в същото време знаем, че има хора, които нямат храна и вода, нямат ресурси, за да живеят. Ако искаме да оцелеем, трябва да променим фундаментално начина, по който движим икономиката и ресурсите, с които разполагаме.


Има ли компании, които показват воля да започнат да работят по правилата на зелената икономика?


- Да, има. Нашата организация създаде кръг от учени от цял свят и с тях изготвихме карта на биоразнообразието, очертахме важни екорегиони – около 250 из цялата планета. После идентифицирахме ключовите движещи сили, които разрушават биоразнообразието – дърводобива, добивът на петрол... има доста заплахи. Казахме си, има 7 млрд. души, които консумират и около 2 млрд., които произвеждат. Това е прекалено много. Тези, които притежават стоките обаче, не са толкова много – идентифицирахме около 100 фирми, които определят около 70% от избора. За нас е напълно реалистично да работим със стотина компании. Вече имаме установено партньорство с 80 от тях.


И те се съгласиха на определени устойчиви практики: на устойчив добив на дървесина, устойчиво производство в разумни времеви рамки... Правим тематични кръгли маси с тях на различни теми, после се споразумяваме. Например искаме да работим за устойчив морски риболов и каним на тази тема ключови компании от този сектор. Правим така с 40 вида стоки. Смятаме, че това е смислен начин да променяме пазара – като убеждаваме основните играчи в него да променят правилата, по които действат към по-устойчиви.


Може ли конкретен пример?


- Например Walmart, които притежават най-много супермаркети на световно ниво, решиха, че в магазините си ще продават само сертифицирана риба до две години. Това променя целия рибен пазар, защото всеки иска да продава в тази верига стоките си. Или пък H&M, които притежават огромна част от световния памук, решиха, че искат да работят с по-добър памук, което също променя пазара. Така памукът ще се произвежда преобладаващо с по-малко химикали и по-малко вода, което са основните проблеми всъщност.


Какъв съвет бихте дали на българските политици за успешно начало в устойчивото развитие?


- Имаме притеснения относно схващането, че опазването на околната среда е нещо, с което се занимават само богатите. Надяваме се, че страна като България няма да мине през грешките, които направихме ние, грешките, които допуснаха Швейцария, Дания, Финландия. Изсякохме например 97% от старите си гори, което със сигурност не е добре за биоразнообразието, беше добре за икономиката ни само за кратко и сега трябва да се справяме със сериозните последици.


Вие имате шанса да започнете да градите устойчива зелена икономика, докато се развивате и растете. Разбираемо в, че българската икономика има нужда от растеж, хората имат нужда от просперитет. Въпросът е как искате да се развивате. Ние считаме, че развитието по пътя на зелена икономика ще бъде по-успешно като модел в сравнение с всеки друг модел, ще създаде повече работни места и ще донесе повече инвестиции.


Посланието ми към управляващите в България, когато говорим за зелена икономика, е: уверете се, че използвате европейските фондове добре и че привличате общността на неправителствените организации в това.


Моите впечатления са, че страната ви не използва достатъчно добре европейските фондове. Това, което България прави в момента, и мисля, че никоя друга европейска страна не прави, е, че изключва участието на неправителствените организации от тези фондове. Има много знания и умения в НПО общността. В Полша например НПО-та помагат със съфинансиране, когато правителството не може да осигури такова, и на практика привличат отвън средства, които могат да се използват за устойчиво развитие.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK