"Перлата" на прилепите, или нов хотел "Перла" 2

Строежът на Перла-2 от въздуха

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Строежът на Перла-2 от въздуха



"Това, което не го виждаш, не ти тежи."


Като гигантска колония прилепи в изоставен панелен строеж (или най-голямата колония по цялото Черноморие – 6 хиляди бозайника от 12 защитени вида, които живеят на това място целогодишно). И един независим експерт, назначен за оценка на въздействието върху околната среда на мащабен строителен проект отново там, който застава с името си и твърди, че не е видял прилеп при огледа, и неговото категорично заключение е, че новото строителство няма да наруши екоравновесието.


Същият експерт – Веселин Вълчанов, бивш служител на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас, не е забелязал и наличието на нито един от дванайсетте вида редки влечуги, които се срещат на същото място.




Колко е важно да "виждаме" прилепите


Прилепите са много важен елемент в екосистемите. Те са естествен унищожител на огромни количества фауна, която хората смятат за вредители – например всички комари и насекоми, които летят през нощта. Един по-едър прилеп изяжда 1,6 килограма насекоми за шест месеца, а колония от 550 екземпляра изяжда 800 кг насекоми за същия период. Част от "храната" на прилепа е истински опасна за гората. Затова, когато се наруши т.нар. екоравновесие в даден регион и прилепите изчезнат, пеперудите, които ядат листата на дърветата, се размножават в гигантски количества - буквално може да "опасат" гората. Просто няма кой да контролира числеността им.


Размножителна колония на Трицветен нощник в изоставената сграда

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Размножителна колония на Трицветен нощник в изоставената сграда


В същото време тези нощни бозайници са крайно уязвими именно защото живеят заедно в големи колонии на едно място. Само с едно-единствено действие, често пъти човешко, може да бъдат унищожени прилепите за цял регион. Емблематичен е примерът със снимките на холивудската продукция "Непобедимите 2" в Деветашката пещера през ноември 2011 г.


Прилепите като цяло силно намаляват, с урбанизацията човекът ги притиска и бавно, но сигурно заема техните естествени площи. Налага се видовете да се адаптират към новите условия. Търсейки заместител на скалите, някои се заселват в изоставени постройки, които донякъде имитират естественото им местообитание. С времето мазетата или таваните на подобни постройки "оживяват" с десетки, стотици, дори хиляди летящи малки бозайници. Най-доброто, което можем да направим за тях, е просто да не им пречим и да не разрушаваме убежището, обясняват експертите.


Зимуващ Остроух нощник в подземията на недостроения хотел

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Зимуващ Остроух нощник в подземията на недостроения хотел


Какви инвестиционни планове има


Дружество "Перла Г" (от групата на "Балкантурист") планира да строи хотелски комплекс и курортни сгради за общо 2000 посетители в местността Бегликташ в землището на град Приморско. Предвидени са още три спортни площадки, три басейна, три ресторанта, седем магазина и паркинг за 400 автомобила.


В границите на единия от общо четирите имота (бел.ред. N 58356.73.6), където инвеститорът планира строителство – се намират развалините на недостроен и изоставен в края на 1989 г. хотел, гласен за разширена алтернатива на тогавашната резиденция на Тодор Живков "Перла" и наричан от местните "Перла 2". Той попада в границите на защитената зона "Ропотамо".


Местността Бегликташ, за която е инвестиционното намерение, се намира едновременно в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие - "Ропотамо" (за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна или, с други думи, в "Натура 2000") и "Комплекс Ропотамо" (за опазване на дивите птици). То попада и в границите на защита по линия на Рамсарската конвенция, опазваща влажните зони.


Сградата на хотела "Перла" 2 все още е здрава и масивна.

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Сградата на хотела "Перла" 2 все още е здрава и масивна.


"Невидимото" биоразнообразие в "Перла"2


Пустеещата на пръв поглед гигантска панелна сграда от 1989 г. се явява най-значимото убежище на прилепи по българското Черноморие, както и в целия Черноморски биогеографски регион. В нейните тъмни и влажни подземия живеят и се размножават над 6 000 прилепа от 12 вида. Всички те са защитени по Закона за биоразнообразието, както и по всички международни конвенции. Освен това в имота живеят 7 вида земноводни и 14 вида влечуги, почти всичките защитени по Закона за биоразнообразието. Там се среща и най-рядката змия в България и Европа – черновратата стрелушка, която има общо само осем находища у нас.


Черновратата стрелушка е най-рядката змия в България.<br /><br />Вид от Червената книга със статус "Критично застрашен". Едно от осемте и находища в Европа се намира в границите на същия имот 58356.73.6, където е и изоставения строеж "Перла"2.

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Черновратата стрелушка е най-рядката змия в България.


Вид от Червената книга със статус "Критично застрашен". Едно от осемте и находища в Европа се намира в границите на същия имот 58356.73.6, където е и изоставения строеж "Перла"2.


Тези факти са посочени ясно в становището на Националният природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), което обаче е изпратено със значително закъснение (на 2.07.2013) до РИОСВ-Бургас, Министерство на околната среда и водите и Асоциацията на парковете в България.


Причината е, че едва в края на юни те могат официално да оповестят окончателните резултати от проведеното през 2012 г. картиране на видовете прилепи в Натура 2000 зона "Ропотамо". Проектът им обаче се ръководи от МОСВ и всички тези данните вече са налични в ековедомството. Така институтът макар и да не е успял да реагира своевременно в периода за възражения (до декември 2012 г.), би трябвало да успее да повлияе върху крайното решение на РИОСВ след като ясно доказва с теренни данни, че качеството на изготвения Доклад за оценка за съвместимост (ДОС) от независимата експертна фирма е далеч от реалността.


Във всяко от подземните складови помещения живеят над 200-300 прилепа

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Във всяко от подземните складови помещения живеят над 200-300 прилепа


В доклада на експерта подготвил част "фауна" в ДОС, биолог по образование Веселин Вълчанов, бивш служител на РИОСВ- Бургас обаче пише, че всички видове прилепи, предмет на опазване в защитената зона, ползват за зимуване подземни убежища. Такова убежище е абразионната пещера на морския бряг северно от Маслен нос. А също и: "потенциално убежище е недовършения хотел в ПИ № 58356.73.6, но по време на направения оглед на сградата в нито едно от помещенията прилепи не бяха открити. Вероятно поради наличието на множество отвори и недовършени стени температурния и светлинния режим в нея са неблагоприятни, за да служи като убежище на обитаващите района прилепи."


В тунела към парокотелната станция в "Перла"2 обикновено живеят над 500 подковоноси прилепи

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

В тунела към парокотелната станция в "Перла"2 обикновено живеят над 500 подковоноси прилепи


"Скандално експертно късогледство е да не видиш нито един прилеп от средно наличните от април до октомври между 1000 до 3000, да пропуснеш костенурки, змии и какво ли още не и да кажеш, че инвестиционният проект няма да окаже въздействие върху местообитанието," коментира пред "Дневник" Боян Петров, експерт от Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН.


Според него, Оценката за съвместимост изобилства от грешки и съзнателно укриване на информация, особено от експерт Вълчанов, който не отчита негативния ефект върху огромната колония защитени прилепи, върху земноводните, влечугите и много други видове.


Интересното в случая е, че същият експерт Вълчанов през юни 2004 г. е бил на специализирано обучение за прилепите именно в изоставеният хотел "Перла" 2 под ръководството на зоолога Боян Петров. "Тогава той видя огромната колония," категоричен е Петров.


Експерт Вълчанов: В този момент, колонията не беше там


Пред Дневник Веселин Вълчанов обясни: "Проверката беше направена зимно време, имаше локви на входа, вътре в помещението направих снимки на всички стаи, не може да се твърди, че е имало прилепи." По думите му, направена е и още една проверка след това от РИОСВ, със същите констатации. "Имаме действително данни, че предишни години е имало прилепи, но явно зависи от годината." Според експертът, не може да има целогодишно прилепи в недостроения хотел. Вълчанов посочи и други аргументи в подкрепа на досторяването като това, че "съоръжението е с антропогенен произход" с експлоатационен срок и сградата ще се самосрути, ако не се поддържа. Помещенията ще се наводнят, защото са на нивото на езерото, подобно на съоръженията на Бургаското езеро, е друго опасение на Вълчанов.


Според екепертът, при ново строителство, прилепите ще се преместят да зимуват на местата, където са го правели преди да се заселят в недостроения хотел.


Едва след конкретен въпрос дали Вълчанов е бил преди проверката си е бил в същия хотел и местност на обучение за прилепите, експертът каза: "Аз съм работил в резервата пет години, знам за тази колония, имах притеснения, затова извърших проверката с представители на РИОСВ, обиколих сградата, заснех помещенията, защото знаех, че ще има такива питания и оспорвания. В този момент, колонията не беше там, тя не е постоянна." Според него, има много по-големи колонии в  изоставени рудници по Черноморието.


Изглед от паркинга на недостроения хотел "Перла" 2

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Изглед от паркинга на недостроения хотел "Перла" 2


Хронология на инвестиционното намерение


И преди негативното становище на БАН, Докладите за степента на въздействие на предвиденото строителство върху околната среда и защитените зони не са били приети гладко. Връщани са на два пъти за преработка поради "сериозни пропуски и неточности". През декември месец е получено и възражение от Асоциацията на парковете в България.


В началото на тази година екологичната оценка на инвестиционния проект е одобрена от Експертния екологичен съвет към бургаската екоинспекция.


В последния момент обаче директорът решава да не подписва, като от екоинспекцията обясняват за "Капитал", че забавянето е заради картирането на дюнни местообитания по черноморското крайбрежие, което би могло да засегне реализирането на инвестиционното предложение. Затова "Перла Г" завежда дело срещу РИОСВ-Бургас за мълчалив отказ в бургаския административен съд.


Зимуващ Дългопръст нощник в подземията на хотела

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Зимуващ Дългопръст нощник в подземията на хотела


Какво следва


Реално е възможно с един подпис (този на директора на регионалната екоинспекция Бойчо Георгиев, който стана известен покрай скандала с дюните край Несебър), на базата на очевидно грешен ДОС, да се унищожи уникално прилепно убежище. Тогава 6 000 прилепа ще трябва да си търсят нов дом. Такъв обаче в околните поне 80 км няма, категорични са от НПМ, и не е ясно дали ще оцелеят. А видовете в природните екосистеми са свързани и изчезването на един хищник води до прираст на жертвите му с всичките негативни последствия. В случая няма да има кой да изяде над 9 тона насекоми, а от това ще пострада гората, туристите и хората в Приморско. Разрушаването на хотела ще е повод за мотивиран сигнал към Европейската Комисия. Заради унищожаването на ключово местообитание на 12 защитени вида прилепи, 7 вида земноводни и 13 вида влечуги от Приложение 2 и 4 на Директивата за хабитатите.


Едва след произнасяне на съда по заведеното дело и отговор от възложителя по направените констатации в становището на НПМ при БАН, РИОСВ следва да завърши процедурата по ОВОС и Оценка за съвместимост, чрез краен акт за съгласуване или несъгласуване на инвестиционното предложение, обясняват с днешна дата от регионалната екоинспекция и от Министерството на околната среда и водите за "Дневник" по повод негативното становище на НПМ-БАН и предупрежденията им за сериозно "прикриване на факти".


От РИОСВ потвърждават , че са получили становището на научния институт "за нови данни за прилепи, земноводни и влечуги, различаващи се значително от фактите и заключенията в Доклада за оценка степента на въздействие", но съобщават само, че са препратили към възложителя за становище от тяхна страна.


В същото време хора от системата, пожелали анонимност, разказаха пред Дневник за утвърдена корупционна схема в бургаската екоинспекция, по която само определени инвестиционни проекти се одобряват. Човекът, който подписва крайните съгласувателни решения, т.е. Директорът на екоинспекцията е "пръв приятел" с един от шефовете на консултанската фирма, изготвила конкретния експертен доклад за съвместимост и въздействие върху околната среда за инвестиционния проект на Перла Г. Във фирмите пък работят експерти - бивши служители на РИОСВ, които добре се познават с настоящите служители, не се страхуват и даването на рушвети е "гениално елементарно".


Сирийската чесновница е рядък вид жаба, която също се среща в имот 58356.73.6

© Боян Петров, ЦИЗП НПМ-БАН

Сирийската чесновница е рядък вид жаба, която също се среща в имот 58356.73.6


"Съгласно нормативната уредба, в конкретния случай, МОСВ може да се намеси, когато в зависимост от произнасянето на РИОСВ, крайния акт на инспекцията се обжалва пред министъра от заинтересовани лица или от инвеститора. В случай на обжалване министерството ще вземе предвид и информацията, представена от НПМ-БАН, с цел преценка, доколко РИОСВ е взела предвид тази информация при издаването на крайния акт по въпросното инвестиционно предложение," обясняват чисто процедурно от ведомството.


При тази условност и неяснота какво точно ще реши РИОСВ-Бургас и как ще реагира МОСВ в крайна сметка, остава моралният въпрос "Не му ли тежи на експерт Вълчанов заради хилядите прилепи, които не е видял в "Перла 2"?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK