100% от градското население у нас дишат силно замърсен въздух, отчете доклад

100% от градското население в България са системно излагани на високи концентрации фини прахови частици PM10 (бел. ред. - в тях се съдържат и по-малките РМ 2.5, които са и по-вредни за човешкото здраве), които надвишават допустимите ограничения, приети в Европейския съюз. Това показват данните от доклад на Европейската агенция по опазване на околната среда "Качество на въздуха в Европа - 2013", огласен във вторник, който се позовава на замервания и данни до 2011 г. Докладът е изготвен като актуална оценка на качеството на въздуха, която да се вземе предвид в политиките на Европейската комисия.

Праховите частици и озонът остават основен причинител на здравословни проблеми с дишането, сърдечно-съдови заболявания и съкращаване на живота. Според нови научни открития, които цитират от агенцията, човешкото здраве може да се увреди от по-ниски концентрации замърсен въздух, отколкото се смяташе до момента.

За същия период, за който са правени замерванията у нас - между 2009 г. и 2011 г., до 96% от градските жители в целия Европейски съюз дишат въздух с високите концентрации фини прахови частици, които са и над препоръчителните нива на Световната здравна организация (СЗО). 98% от европейците са изложени и на високи нива озон (O3), които също надхвърлят препоръчителните от СЗО.

България е с най-високите концентрации на двете основни разновидности на прахови частици. Това са миниатюрните въздушни капчици или газови частици, известни още като аерозоли, които идват от комини, ауспуси на превозните средства и различни други източници. Те могат да доведат до сериозни здравословни проблеми – от астма до рак. България има и най-висока концентрация на въглероден оксид и серен диоксид, сочи докладът. Водещи в превишаване на концентрациите на PM2.5 (спрямо годишната целева стойност, която е трябвало да бъде изпълнени до 2010 г.) освен България са също и Чешката република, Франция, Италия, Полша и Словакия.

Четири български града – Перник, Пловдив, Плевен и Добрич, отново са в топ 5 на класацията на европейските градове с най-високи нива замърсяване на въздуха. Само Краков (Полша), който е на трето място, "нарушава" плътното българско челно представяне в класацията на 386 европейски града, направена от Европейската агенция за околна среда.

Проблемът обаче не засяга само градовете в Европа. Определени райони в провинцията също имат значителни нива замърсяване на въздуха, се казва в доклада, който дава и конкретни данни за всички европейски държави в отделни фактологични притурки (т.нар. fact sheets)

"Огромна част от европейското население в момента не живее в здравословна среда според действащите стандарти. За да получат те шанс за устойчив и здравословен начин на живот, Европа ще трябва да покаже амбиции и да подобри действащото законодателство", заявява в тази връзка изпълнителният директор на агенцията Ханс Брюнинкс.

"Наблюденията показват, че голяма част от европейските граждани разбират добре как качеството на въздуха оказва влияние върху здравето им и призовават отговорните органи да предприемат действия на европейско, национално и местно ниво, независимо от факта, че времената в момента са много трудни. Аз съм готов да откликна на тези призиви по време на предстоящото преразглеждане на политиката за въздуха", посочва ж допълнение и комисарят по околната среда Янез Поточник.

Основните причини за замърсяването на въздуха в Европа като цяло са трафикът, промишлеността, селското стопанство и домакинствата. Данните и графиките в доклада ясно показват, че проблемът със замърсяването на въздуха в Европа е далеч от разрешаване.

Наред със здравословни проблеми докладът изтъква и проблемите за околната среда като т.нар. еутрофикация (прекомерни количества азот нанасят щети на екосистемите и заплашват биоразнообразието). Еутрофикацията е все още широко разпространен проблем, който засяга повечето европейски екосистеми.

Емисиите на някои азотосъдържащи замърсители са намалели. Например емисиите азотни окиси и амоняк са спаднали с 27% и 7% от 2002 г. насам . Въпреки това осем страни членки на ЕС нарушават законно установените тавани една година след крайния срок за привеждане в съответствие.

Проучването отчита позитивни тенденции на намаляване емисиите на някои замърсители на въздуха. Например емисиите на серен диоксид от електроцентралите, промишлеността и транспорта са намалели през последното десетилетие и с това и излагането на тези вредни емисии е спаднало. Постепенното премахване на оловния бензин също води до намаляване концентрациите на олово във въздуха.