Съдът забрани окончателно строителството на Камчийски пясъци

Съдът забрани окончателно строителството на Камчийски пясъци

© Анелия Николова



Избори 2022

Върховния административен съд потвърди окончателно забраната да се строи на Камчийски пясъци, постановена от Министерството на околната среда и водите.


В първите дни на тази година (6 януари 2014 г.) петчленен състав на Върховния административен съд потвърди становището на тричленнката по дело №12314/2012 год. от 1 април 2013 г.


Решението на съда, макар и окончателно, не означава директно, че казусът с Камчийски пясъци също е приключил окончателно. Според Закона за биоразнообразието министърът на екологията има право два пъти за по една година да издава такива заповеди за забрана на строителство.




Това напомни пред "Дневник" и бившият екоминистър Нона Караджова, която именно издаде такива по времето на нейния мандат и така отложи във времето опасността от бетониране на тази уникална черноморска местност с дълга естествена пясъчна ивица и множество дюни.


Последната бе издадена за превенция на застрояването на основание, че камчийски пясъци се готви за включване като защитена зона в екомрежата "Натура 2000". Забраната обаче не може да се удължи повече, тъй като по Закона за биологичното разнообразие, регламентиращ екомрежата, максималният й срок е 2 години.


Това, което все още не е приключило, е обявяването на новите зони по "Натура 2000" със заповеди по съответните режими. Проектът по картиране обаче е завършен – става дума за обхождането на цялата страна от учени и експерти на БАН, които са представили експертни резултати къде какво има като хабитати, какво е тяхното състояние, включително и за Камчийски пясъци.


Оттук нататък е в ръцете на сегашното управление на екоминистерството какво ще се заложи в тази конкретната заповед за Камчийски пясъци.


Инвестиционните проекти в Камчийски пясъци са на три фирми, придобили терените си чрез замени. И трите - "Рийс интернешънъл", "Бета форест" и "Мирта инженеринг", са свързани с австрийската "Райфайзен груп", а консултант им беше бизнесменът Тодор Батков. Инвеститорите са и жалбоподателите на решението на тричленния състав на ВАС.


Преди 7 години местността беше защитена територия, с много по-строг режим от защитените зони на "Натура". По искане на една от фирмите - "Рийс интернешънъл", през 2006 г. Върховният административен съд създаде прецедент, като заличи защитената местност. Фирмата бе придобила със замяна терените близо до брега, като дюните и пясъчните ивици на държавата бяха оценени като последна категория земеделска земя – най-евтината. Част от проекта за курорт на фирмата попадаше в границите на местността и съдът счете, че липсата на прецизна координатна граница в заповедта за обявяването й (от 80-те години) е основание да заличи защитената територия.


Съдът: Екоминистерството има право да защитава по-стриктно


"Вероятността от значително увреждане и унищожаване дори на едно от опазваните в засегнатите защитени зони местообитания е достатъчно основание за налагане на превантивни мерки, каквито са предвидени в националното екологично законодателство, респективно в Закона за биоразнообразието", констатира петчленката на ВАС с председател Маринка Чернева в решението си от тази година.


Според съда фактът, че местообитанието е приоритетно, задължава екоминистерството да прилага мерки за опазване, по-стриктни от мерките за други местообитания. Членове на съдебния състав са Галина Матейска, Диана Гърбатова, Марио Димитров и Добринка Андреева.


Унищожаване на приоритетно местообитание може да бъде допустимо само след доказване на наличие на следните условия за реализация на дадено инвестиционно предложение: наложителни причини от първостепенен обществен интерес; липса на друго алтернативно решение; получаване на положително становище от Европейската комисия.


"В конкретния случай изграждането на курортен комплекс представлява частна инициатива, с ползи за конкретен инвеститор, която може да бъде реализирана не само на предложеното от възложителя място в границите на защитена зона.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че в конкретния случай предпоставките за налагане на принудителните административни мерки (забраната за строителство - бел. ред.) са налице", отсъжда съдът.


Министърът на околната среда и водите е наложил забраната за строителство поради наличието на непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или на части от тях съгласно чл. 121, ал. 2 от Закона за биоразнообразието, посочва още петчленката на ВАС и заключава, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е преценил, че съществува опасност от увреждане и унищожаване на защитените зони.


Петчленният състав на ВАС счита, че първоинстанционният съд е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателите, че се ограничава и нарушава правото им на собственост. С издадената заповед е ограничено временно (до провеждане на изискуемата процедура по оценка за съвместимост) правото на извършване на определени дейности в имотите, собственост на жалбоподателите, като е предпочетен общественият интерес, свързан с правото на околна среда на населението. В тази връзка именно опазването на природата с нейната разнообразна флора и фауна е от по-голям обществен интерес от този на няколко заинтересовани лица.


Жалбоподателите трябва да подадат ново уведомление пред директора на РИОСВ - Варна, към което да приложат и процесната заповед на министъра на околната среда и водите, отсъжда още петчленният състав на ВАС.


Оттогава екоорганизациите няколко пъти предлагаха местността да се обяви наново в старите си граници. От екоминистерството обаче обявиха, че за част от терените вече са урбанизирани с устройствен план и това няма как да стане. Вместо това министърът забрани за 2 поредни години строителството и бе подготвена заповедта за бъдещата "Натура" зона.


Парцелите в заличената местност бяха урбанизирани без задължителните екооценки, което доведе до европейска наказателна процедура срещу България, припомниха още от екокоалицията.


"С идването на власт на новото правителство реалната опасност от унищожаването на Камчийски пясъци остана, тъй като налагането на забрана за промяна на предназначението на всички заменени гори със Закона за горите от 2011 г. не засяга камчийските гори и дюни, чието предназначение вече беше променено", заявиха екоактивистите.


Те призоваха правителството "да спази предизборните си обещания и да спаси Камчийски пясъци, като отмени незаконните заменки и проектите за застрояване в района, прокарани при предишното правителство, и като приеме заповед за новата защитена зона за опазване на природните местообитания в "Натура 2000", която да не допуска нови заплахи за природата там".

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK