Дневник
© Васил Танев, SOFIA LIVE
Препубликуваме текста на Сава Чанков от сайта SOFIA LIVE с позволение на редакцията. Той е написан по повод предстоящия тази вечер общонационален протест в защита на парк "Странджа" и на всички природни паркове в страната, който се организиара в общо десет града в България. Вътрешните акценти са на "Дневник".
Когато за пръв път посетих Странджанското крайбрежие, футболният ни отбор-мечта жънеше небивали успехи на Световното в Щатите. Бях за последен път на училищен лагер - точно над тогавашния къмпинг Нестинарка. Една вечер се разхождахме около старата църква в квартал Василикò, която е сред малкото постройки, оцелели от пожар, изпепелил почти напълно стария град на Царево в миналото.
Изведнъж откъм местното поделение започна масирана автоматична стрелба. Всички моментално залегнахме. Това беше и времето на войната в Босна, затова първата мисъл, която ми мина през главата, беше "и при нас се почна". После се оказа, че Христо Стоичков е вкарал феноменален гол, който изпрати националите на полуфинал.
© Юлия Лазарова, 9 hundred защитена местност "Силистар"
На следващата година вече имах паспорт и отидох на море само с приятели. Във Варвара все още нямаше
нито един хотел
а тоалетната на единствения бар беше насред градината с домати. За пръв път през живота си спах на открито, до металното дърво - декор, останал след снимките на Голямото нощно къпане. Нямах нито чувал, нито шалте, и просто се завих с ризата си, толкова топла беше земята.
Пет години по-късно посетихме село Българи, за да видим нестинарите, танцуващи боси върху жаравата за празника на свети Константин и Елена. Спахме при баба Марулка, която ни направи лангитки за закуска. Не знаете какво са лангитки? Ако не, съжалявам ви, защото
лангитките с домашно сладко
са една от най-вкусните закуски, които човечеството някога е измисляло.
След три години доплавахме до най-големия странджански остров - Света Анастасия, който се намира в Бургаския залив, точно до нефтения терминал. Гледан откъм Бургас, той се откроява твърде слабо на фона на сушата зад него и ако не знаеш накъде да гледаш, трудно ще го различиш. В заведението, което е на скалния ръб, се запознахме с местен човек, собственик на хотел в село Кости. Той ни разказа, че
странджанският климат през последния ледников период
е бил по-мек от този на околните територии и благодарение на това в планината са оцелели много видове, които иначе повсеместно са изчезнали. Посетителите на неговия хотел били само чужденци, които идват специално заради природата, каквато няма никъде другаде.
На следващата година за пръв път прекосихме Странджа с велосипеди. Конете и каруците по пътищата бяха повече отколкото автомобилите. Спахме в училището на село Варовник, където учител е бил Антон Страшимиров. На една маса бяха натрупани училищни документи. От тях се виждаше как учениците след Втората световна война плавно са намалявали, докато не е останал нито един, и училището е било закрито. Между книжата се беше намъкнал и един неграмотно написан донос.
Днес може и да изглежда странно, но само до преди десет години не всеки можеше да посети Резово, най-южната точка на българското Черноморие. Ако не си местен, граничните полицаи те питаха при кого отиваш и се обаждаха на посочения човек да потвърди, че те очаква. Веднага щом това ограничение отпадна, се озовахме на границата. Дългият няколко километра празен плаж на Беендик, селото от турската страна, ме плени и твърдо реших още същото лято да се изкъпя на него, но от другата страна на границата.
© Юлия Лазарова С Резово, гранична зона с Турция
Турската част на Странджа ни изненада с големия брой хора, които говореха български и бяха изключително дружелюбно настроени. Навсякъде ни спираха, черпеха ни с чай и цялото село се събираше да ни разгледа. В Инеада, която изглеждаше горе-долу като Царево преди десетилетие, ни покани да пренощуваме у тях преселник от България. В паметта ми са се запечатали неговите думи, че когато е дошъл тук, дърва за огрев са секли от близките гори, но промишленият дърводобив е довел до обезлесяването им и сега се налага да пътуват десетки километри във вътрешността на планината. Плажът на Инеада е поне двойно по-дълъг от този срещу Резово и напълно пуст стотина метра извън града. Единствените следи от човешка дейност по него бяха изхвърлените от прибоя пластмасови
бутилки от българска минерална вода.
Преди шест години за последно бях в странджанската столица, Малко Търново. Отидохме на гости на бабата на тогавашната ми приятелка. Тя ни разказваше случки от младостта си: как пътуването с автобус от Бургас е траело един ден, как на Звездец рейсът е спирал по един час за обедна почивка и кондукторът, с кана вино в ръка, повеждал хорото, защото каква е тази почивка без хоро; как всички пътници са пеели заедно в автобуса, защото радио и емпетройки не е имало, и как целият град се е събирал да ги посрещне, защото телевизия и интернет също не е имало, и това е бил единственият начин да научат какво става по белия свят.
Фактът, че е била граница между враждуващите по време на Студената война блокове, е предпазил планината от промишлено разрушение, тъй като и двете страни не са проявявали интерес да индустриализират този отдалечен край, евентуална арена на бойни действия в Трета световна война. Днес в Европа са останали твърде малко подобни места.
© Анелия Николова Незаконно строителство край с. Варвара
Местното население има - както биха казали маркетинг специалистите - предложение с уникални ползи, което ще бъде загубено безвъзвратно, ако бреговата ивица бъде застроена с непрекъсната линия хотели и голф игрища. Безброй такива се конкурират по цялото Средиземноморие, с тази съществена разлика, че докато по бреговете на Средиземно море летният сезон продължава пет месеца, нашият е само два: юли и август. Извън краткия сезон хотелите пустеят и няма как да бъде иначе, след като таргетират привличани от евтини алкохол и наркотици нискобюджетни туристи. А на тях не им пука, че гледката в прозореца им е кофражи и скелета, че
безспирно бучат бетоновози
и че улиците тънат в прахоляк. Случаят с починалата от кокаин преди няколко дни в Боровец млада англичанка е тъжна представителна извадка на чужденците, посещаващи българските индустриални курорти.
Преди пет години свободната ми журналистическа практика ме запозна с холандска двойка, която живее в Странджа и си изкарва хляба с алтернативна форма на туризъм. Те съставят информационни пакети с маршрути, интересни места за посещение и къщи за гости, в които може да се пренощува и работят с местни гидове.
Въпрос на далновидна стратегия е да приоритизираме тези типове туризъм, които носят целогодишни приходи за местното население и запазват за бъдещите поколения природния ни капитал, пред бетонните недоразумения, построени със съмнителни средства и без мисъл за повече от няколко години напред. Време е такава стратегия да се обсъжда от цялото общество.
Текстът е препубликуван от сайта SOFIA LIVE.
Nyama Znachenie
Рейтинг: 470 Неутралночудесен разказ!
Beyond
Рейтинг: 1085 Неутралноhttp://www.kraspen.com/images/listing_photos/102_1
TAKE THE RED PILL!koko65bg
Рейтинг: 788 НеутралноВъпрос на далновидна стратегия е да приоритизираме тези типове туризъм, които носят целогодишни приходи за местното население и запазват за бъдещите поколения природния ни капитал, пред бетонните недоразумения, построени със съмнителни средства и без мисъл за повече от няколко години напред.
Напълно съм съгласен с автора. В момента хит е кулинарния туризъм, също и религийния. Трябва умна стратегия за развитие а не на принципа: След нас ако ще и потоп
veragena
Рейтинг: 470 НеутралноМодерните туристи не се кефят на лангитки със сладко, а на ол инклузив и коктейлчета на басейна...
Ех, чуден разказ!
Gopeто
Рейтинг: 2750 НеутралноЧудесно! Не може ли този материал да се прочете в централните новини на всички телевизии! И хора като Сава Чанков да гостуват в сутрешните блокове вместо самовлюбените измекяри.
"За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян ПетровPeni Nikol
Рейтинг: 8302 Неутралномного хубав разказ , хареса ми . дано спрат с незаконното застрояване на странджа .
Big_Villager
Рейтинг: 592 НеутралноСериозно се замислям за някоя стара къща в Страндажата.
Koba Stalin
Рейтинг: 1291 Неутрално[quote#5:"Gopeто"]Чудесно! Не може ли този материал да се прочете в централните новини на всички телевизии! И хора като Сава Чанков да гостуват в сутрешните блокове вместо самовлюбените измекяри. [/quote]
/не се чете/Може, братчед! Но на някои хора не им отърва и ще направят всичко възможно, това да не се случи.
ahasver
Рейтинг: 1439 НеутралноА истинската Странджа беше още по-рано. През 1960 година бях изпратен на работа във Вършило - в сърцето на планината. Селото беше голямо , пълно с хора , строеха нови къщи. Училището гъмжеше от деца. Учеха на две смени. Скоро чух ,че закрили школото.
Това беше и последната рибна година . В Бургас продаваха паламуд и скумрия в хранителните магазини. Един колега от града ми показа асмата си - вместо грозде (вече през есента ) висеше паламуд. В мазето си имаше две качета скумрия. Продаваха също чудесно делфиново филе.
Stream
Рейтинг: 1291 Весело[quote#8:"Тони Шнайдера"]Може, братчед! Но на някои хора не им отърва и ще направят всичко възможно, това да не се случи. [/quote]
Хитростта пречи на мисълта!А на други им отърва да те пуснат да понадникнеш през ключалката, само когато им отърва!
Хелиана
Рейтинг: 791 НеутралноНа сайта на еколозите, споменати в статията - холандката Аня и англичанина Дейв - има страхотни снимки на Странджа, погледнете какво искат да унищожават и застройват
http://www.visitstrandja.com/gallery-photos-Strand
GreenEyes
Рейтинг: 2092 Неутрално[quote#11:"heliana"]На сайта на еколозите, споменати в статията - холандката Аня и англичанина Дейв - има страхотни снимки на Странджа[/quote]
Чудесни снимки! Благодаря.
GreenEyes
Рейтинг: 2092 НеутралноЗа унищожителите не само на Странджа, но и на цялото българско Черноморие, българите трябва да настояват за народен съд! Главните подсъдими трябва да са Олигарски и подопечните му в двете ключови министерства, свързани с българската природа.
ahasver
Рейтинг: 1439 НеутралноДо коментар [#13] от "GreenEyes":Ти си паднал върху зелените си очи. Да не би съсипването на Странджа да е от 6 месеца ?
скруч
Рейтинг: 479 ВеселоДо коментар [#7] от "Big_Villager":ела ще ти продам една.само че е нова.и ще си съсед с георги иванов.
за чиста и свята република-но не с този народGreenEyes
Рейтинг: 2092 Неутрално[quote#14:"ahasver"]До коментар [#13] от "GreenEyes":Ти си паднал върху зелените си очи. Да не би съсипването на Странджа да е от 6 месеца ? [/quote]
Съгласен съм - Народен съд и за предишните, а най- вече за Тройната и за дедо Симовите пакостници. Така става ли?
скруч
Рейтинг: 479 Разстроеномомче този с който си се запознал вероятно е бил сашо панковски-един от най добрите плувци на българия преди 50 години.по това време само той имаше хотел в кости.за съжаление вече е покойник-от 2010.
за чиста и свята република-но не с този народJessika
Рейтинг: 1473 НеутралноБраво на автора, много емоционално и идилично разказано.
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”Като четох вчера, как ЕС се замислял, дали да не си наеме лобист срещу провежданата от Русия дезинформация, дали пък и странджанци да не си наемат лобист срещу действията на държавата срещу Странджа планина?! Дотам сме я докарали, да се пазим от собстверните ни управници!
Jessika
Рейтинг: 1473 НеутралноДо коментар [#11] от "heliana":
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”Благодаря за сайта. Не само снимките, всичко много ми хареса, особено страничката за пеперудите в Странджа. Щом за нас, българите е интересно, си мисля, че и за чуждите туристи би било.
Хелиана
Рейтинг: 791 Неутрално[quote#19:"Jessika"]Благодаря за сайта. Не само снимките, всичко много ми хареса, особено страничката за пеперудите в Странджа. Щом за нас, българите е интересно, си мисля, че и за чуждите туристи би било. [/quote]
[quote#12:"GreenEyes"]Чудесни снимки! Благодаря.[/quote]
Аз също много се радвам, когато хора отвън са в състояние истински да оценят невероятните ни природни богатства и показват как по устойчив, незаплашващ природата начин може да се прави туризъм. Една алтернатива на късовратите, които смятат, че черноморски туризъм означава да излееш няколко тона бетон и да изсечеш гората, която "пречи".
canuck99
Рейтинг: 629 НеутралноБлагодарности за сайта Хелиана.
jony
Рейтинг: 505 НеутралноБлагодаря, Хелиана!
Georgi Yordanov
Рейтинг: 624 НеутралноПроста, истинска човешка позиция!!!
Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!Любовта към Природата е любов към самия себе си и към всички ЧОВЕЦИ и живи същества!!!
Чудесна статия ... и повечето от коментарите!
sbk
Рейтинг: 696 НеутралноПрекрасен разказ, писан от сърце!
Странджа е може би последното що годе девствено място в България, където Морето мие бреговете на Планината. Да не говорим за биологичното й богатство. Само че открай време проблемът там е основно с населението - има ли препитание за него нещата ще потръгнат. Хотелите по крайбрежието не решават липсата на поминък и това е видно от другите курорти у нас - там местните са неизвергнати и персоналът е основно от вътрешността на страната.
"Селският" туризъм е нещо хубаво, но също не дава кой знае какви приходи, ако не е съчетан с друга дейност - например селско стопанство, производство на сувенири и т.н.
Мъдро трябва да се подходи!
Ясен месец
Рейтинг: 8 Неутралноhttps://secure.avaaz.org/en/petition/NARODNO_SBRAN
Омерзена оптимистка
Рейтинг: 264 НеутралноАз знам какво са лангиДи ! Моята странджанска баба ги прави...
Чужденец в собствената си държава.А колко ми се иска района да си остане все така приказен като едно време...
Публикувано през m.dnevnik.bg