Георги Стефанов, WWF: България попада в една от най-рисковите климатични зони

Георги Стефанов от WWF

© личен архив

Георги Стефанов от WWF



По повод високите температури през последните дни и топлата зима "Дневник" се обърна към Георги Стефанов, който от седем години е експерт "Политики и климатични промени" към Световния фонд за дивата природа (WWF). От 2008 г. работи интензивно в сферата "Европейски политики за изменение на климата". Преподава "Стратегическо управление и устойчиво развитие" в магистърска програма Екологичен мениджмънт на Нов Български университет. Работил е и през годните в сферата на екологичното образование, по създаването на европейската мрежа Натура 2000, в опазването на водите, устойчивия туризъм и е участник в редица природозащитните кампании от последното десетилетие.


Как ще коментирате рекордните високи температури у нас тези дни и изобщо  топлата зима трябва ли да ни тревожи?


– Това не е първата зима без сняг и без валежи, нито ще е последната, ако погледнем статистиката. Имало и много и по-топли зими.




Важно е да обърнем внимание, че докато тук и изобщо в региона на Балканския полуостров и Югоизтоната част на Европа, има извънредно топла зима и почти никакви валежи, то в други части на света като северна Европа – Англия, Северна Франция и Западна Норвегия са заляти с извънредни количества валежи, а в Северна Америка, т.е. Канада и САЩ – има много сняг. Аномалии с много явна и силна изразеност вече се случват глобално.


Тревожното, е че само преди десетилетие тези аномалии се случваха веднъж на 20 години, т. е. много по-нарядко. Докато сега тенденциите навсякъде по света са, че метерологичните екстремуми ще се случват през година-две, да не кажа всяка година. Всяка следваща година надскачаме тези периоди погледното назад във времето. Тези тенденции доказват прогнозите на климатичните модели от преди 15 години – че ще станем свидетели на екстремуми на времето из цялата планета. Сушата, валежите, извънредните студове се случват и на други места – в Азия, в Австралия, Латинска Америка.


Ако погледнем картината глобално виждаме, че такива аномалии има постоянно през последното десетилетие, почти навсякъде.


Днешните аномалии свързани ли са с климатичните промени?


– Според всички научни анализи, 97% от учените по света твърдо стоят зад тази парадигма: изменението на климата, покачващите се температури и екстремумите на времето в момента са свързани с действията на човека. Точка. 3% не са съгласни.


Много е важно да кажем за българския контекст, че нашата страна попада в една от най-рисковите зони на планетата, защото


точно в нея ще са най-изразени тези аномалии.


Давам пример с последните няколко години, в които наблюдаваме едно рязко засушаване и липса на валежи у нас. Според месечния метреологичен бюлетин на БАН, през месец декември 2013 г. месечните суми на валежите – в по-голямата част от страната, са между 1 и 50% от месечната норма. На заседанието на Министерски съвет тази седмица е предвидено като тема да се обсъжда това, че в момента има 13 пъти по малко количество сняг в планините, което значи и сериозен спад в пълноводието на планинските реки, от които идва водата ни за пиене, напояване, за енергия...


Вчера присъствах на среща в Министерството на икономикта, на която експерти съобщиха, че има 8 пъти по-малко валежи тази година, което ще доведе до 13 пъти по-малко производство на енергия от ВЕЦ . Тази недостатъчност на водни ресурси трябва да се разглежда в сферата на политиката на сигурност.


А какви са прогнозите за тази пролет?


– Аз лично силно се надявам да завали. Пътувах миналата седмица в Западна Стара планина и отново видях пожари в горите и по стърнищата. Преди десет години се изумявах как е възможно април месец да има пожари, а сега те се случват вече и през зимата, да си спомним само и че преди няколко месеца имаше такъв и на Витоша.


Можем ли да измерим цената на тези аномалии?


– Това, което ние определяме като иконмика на човека – брутен вътрешен продукт и разходите, които ние хората остойностяваме – вече са поставени под върпос.


Един много добър индикатор на това какво се случва е цената, която човекът и човешката икономика плаща от гледна точка на застрахователна стойност. За последните две десетилетия ясно се вижда, че щетите, свързани с метереологични аномалии, са се увеличили някоко десетки пъти. Сега стои въпросът дали климатичният риск ще продължи да бъде застрахован.


Ако това се случи, това ще е много ясен и силен сигнал за политиците, защото всъщност те са тези които управляват глобалните публични средства. Когато те получат ясен изразен сигнал, че нещо е проблемнои свързано с извънредни разходи, те започват да преосмислят своите политики и цели изобщо. Така те ще бъдат буквлно принудени да действат, докато сега могат да се оправдават с тези, че това не е доказано например.


Освен че се надяваме на по-благосклонно време, готови ли сме на държавно ниво за тежки метреологични условия?


– Политиките и мерките за реакция се делят на две – мерки за намаляване въздействието от  климатичните промени и мерки за адаптация към тях. В първия случай става дума например за това да успеем да направим нашата енергетика така, че да отделя по-малко вредни емисии. Адаптацията пък е да успеем да предвидим различните сценарии, за да предотвратим земеделски загуби, пожари в горите, намаляване на водите.


Все по-ясно се вижда, че е необходимо да работим по мерки за адаптация, защото попадаме в тази рискова зона, за която говорихме вече.


Важно е да се обосноват основните сектори, които са най-рискови – т.е. гори, води, земеделие и икономика на нуждите. Те съответно се разделят на по-малки подсектори и се предвиждат съответни мерки за тях. Примерно такава подтема е доколко е релевантно да развиваме ски туризъм в затоплящия се климат на ниска надмосрска височина – има ли икономическа обосновка, имаме ли достатъчно води за изкуствен сняг и не е ли по-рентабилно просто да зарежем тази идея, защото цената е висока.


На какъв етап са адаптивните мерки, които държавата подготвя?


– Процесът за създаване на т.нар. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата започна още 2011 г. Лошото е, че пари за тази стратегия засега няма. Налице се основните теми и подтеми и се очаква, когато се намери финансиране да започне конкретна работа за нейното случване.


Сега една от надеждите на експерите от Министерството на околната среда и водите беше, че след приемането на Закона за климата (все още не е минал второ четене), ще се търси конкретно финансиране – било от бюджетни средства, било от публични. Имаше и конкретна цел – Норвежката програма, която всъщност позволи преди няколко години да се изработи Третият национален план за действие за изменение на климата – единственият в момента юридически значим акт у нас. Той е много конкретен и добре разработен. Засяга например какво трябва да се прави в сектор води, за да не бъде той твърде много засегнат от климатичните промени, от къде може да вземем пари за него.


Да се надяваме , че тази Национална стратегия за адаптация към изменението на климата ще се случи много бързо, защото собстениците и ползватели на гори и земедлски земи осъзнават все по-ясно, че като няма сняг и валежи, има реален проблем, на който ние трябва да отреагираме така, че да платим възможно най-ниската цена.


За мен проблемът в Бъглария е това, че тя не работи в посока да префокусира своето икономическо развитие в средносрочни и дългосрочни икономически цели. Не можем да полагаме основите на едно балансирано и устойчиво общество, ако не вземем предвид нещо толкова значимо и влияещо цялата ни среда, в която се развиваме ние като нация и държава, а именно околната среда. Това е много голям проблем.


Конкретен пример за това?


– Давам пример със сектора енергетика, който емитира над 80% от всичките ни парникови газове, които предизвикват изменението на климата. На срещата ни с заместник министъра по енергетика в Министерството на икономиката от тази седмица стана ясно, че при разработването на новата енергийна стратегия (трябва да има първи вариант за обсъждане през март), ще има визия за развитието й до 2030 г. като стратегия и дългосрочни цели – до 2050 г.


Лошатa новина е, че там не се предвижда сериозна промянва в концепцията за енергетиката ни, т.е. България ще продължава да развива енергетика и икономика, базирана на фосилни горива, които ще доведат неизбежно до увеличаване на нашите емисии и до неизбежна инфлация. Да не забравяме, че правителствата обичат инфлация, защото така има повече приходи в хазната.


Там ясно беше заявено, че


повече няма да развиваме възобновяеми


енергийни източници, които по своята презумпция са безплатни, защото не използват фосилни горива...в същото време над слънцето все още няма монопол и никой не го притежава.


Какво трябва да се направи в случая?


– В крайна сметка трябва да решим дали ние ще развиваме устойчива икономика, базирана на иновации и ниско-емисионни техонлогии, незамърсяващи околната среда или ще развиваме кафява икономика, базирана на изкопаеми горива, нестабилна икомика с риск за националната сигурност. Пардигмата днес е къде искаме да отидем. Защото държава като Китай за миналата година е страната с най-много инсталирани възобновяеми енергийни източници, само от сектор фотоволтаици – са 13 хил мегавата. В САЩ вървят също по този път и то движени от чист прагматизъм.


В същото време в България ясно действат механизми, които да спънат развитието на възобновяемия енергиен сектор, който едва току що проходи. Това е


противопоставяне на всички цели на


Европейския съюз, което за мен като експерт в политиките за климата е недопустимо. Представете си как се борим с промените в климата като не планираме преустройство на нашата икономика, за която всички знаем колко е неефективна.


Бъдещето не е на изкопаемите горива, на петрола, на газта и на въглищата. Това трябва много ясно да бъде заявено и възприето от хората, медиите и нашите политици, които решават нашето бъдещо.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK