Търговското споразумение между САЩ и ЕС носи риск от експанзия на фракинга

Търговското споразумение между САЩ и ЕС носи риск от експанзия на фракинга

© Reuters



Търговското споразумение между ЕС и САЩ, по което в момента се водят преговори, отваря пътя за експанзия добива на шистов газ по метода фракинг в Европа и САЩ, предупреждава нов доклад, публикуван този четвъртък (6ти март) от "Приятели на Земята".


В момента методът фракинг е забранен във Франция и България. Няколко други държави, включително Германия, Ирландия, Дания и Чехия, временно са спрели разработките с мораториум върху фракинга. Австрия и Литва са засилили регулациите, а разработките на метода фракинг в Испания и Холандия са замразени поради значителна обществена опозиция. Забрани за фракинг съществуват в щатите Върмонт, Ню Джърси, Ню Йорк, както и в някои общини в Колорадо, Тексас, Охайо, Пенсилвания и Северна Каролина.


В същото време следващата седмица в Брюксел от 10 до 14 март ще се проведе четвъртият кръг от търговските преговори между ЕС и САЩ. Ако бъде приета една от клаузите в него – т.нар. механизъм за уреждане на спорове между инвеститор и държава би предоставила на компаниите специални права да предявяват иск за обезщетение в частни съдилища, ако смятат, че инвестициите им са намалени вследствие на дадена регулация или политика.




Така споразумението залага енергийните корпорации да получат право да завеждат частни дела срещу правителства, ако последните се опитат да регулират или забранят метода фракинг или добива на неконвенционални изкопаеми горива.


Подобна клауза значително би затруднила въвеждането на забрана или строги регулации за добива на шистов газ и други неконвенционални изкопаеми горива по метода фракинг,  тъй като държавите ще са застрашени с плащане на милиони под формата на обезщетения въпреки доказателства за екологични вреди от фракинга или несъгласие на обществото, предупреждават от "Приятели на земята".


В по-широк контекст е вероятно клаузата да подкопае усилията на  правителствата за справяне с промените в климата и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, пише в доклада.


Според Антоан Симон, координатор кампании за шистов газ в Приятели на Земята – Европа, не трябва да се дава власт на енергийните компании да оспорват демократично приети закони и права, които предпазват околната среда и здравето на гражданите, защото това поставя печалбите над хората, над демокрацията и над планетата.


Много държави - членки на ЕС, в момента правят оценка на рисковете за околната среда и общественото здраве от добива на шистов газ, както и другите видове неконвенционален газ и петрол. Например "Меморандум относно развитието, касаещо рисковете от добива на шистов газ от есента на 2012 до днес" от ноември 2013 г.


Широката обществена съпротива от двете страни на Атлантическия океан става причина много държави и региони да наложат мораториуми, забрани или засилени регулации върху проектите, включващи метода фракинг. През февруари 2013 г. например около 400 европейски обществени организации публикуват писмо, с което изразяват противопоставянето си на добива на неконвенционални изкопаеми горива посредством вредни технологии като фракинга.


Някои компании вече са използвали подобни специални инвеститорски права, заложени като клаузи в други споразумения за свободна търговия, за да оспорват  нормативни актове, които защитават гражданите и околната среда. Въз основа на Споразумението за свободна търговия в Северна Америка (NAFTA) между САЩ, Канада и Мексико американската енергийна фирма "Лоун Пайн Ризорсис" води съдебно дело срещу Канада за 250 милиона щатски долара, след като провинцията Квебек въвежда мораториум върху фракинга.


"Случаят с делото "Лоун Пайн" показва, че в резултат на търговски и инвестиционни договори  политиките в обществен интерес са уязвими пред агресивните съдебни действия на корпорациите. Въпрос на време е европейските и американски общности, които обмислят доводите за и против метода фракинг, да усетят притискащата съдебна хватка, когато заговорят открито срещу фракинга", казва Илана Соломон, директор на програмата за отговорна търговия в Сиера Клуб, най-голямата обществена природозащитна организация в САЩ.


В ЕС нарастващите разногласия относно търговските преговори между ЕС и САЩ  принудиха Европейската комисия временно да спре преговорите по главата, касаеща инвеститорските права, и да обяви обществено допитване по въпроса, което се очаква да започне този месец. Въпреки това комисията вече е обявила, че не желае да се откаже изцяло от въвеждането на спорните корпоративни права, а по-скоро да ги реформира. Предложеното търговско споразумение между ЕС и Канада, което е почти финализирано, също предвижда въвеждане на подобни права за компаниите. Включването на този механизъм в споразумението между ЕС и САЩ би му дало безпрецедентно поле на действие.


"Атаките на инвеститори към държави – както се случи с оспорването от страна на Лоун Пайн на мораториума за фракинг в Канада, показват същността на механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава. Това е  начин корпорациите да  използват икономическа сила за постигане на целите си, като обуздават демокрацията и политиките за защита на хората и планетата. Тази система не може да бъде опитомена, трябва да бъде преустановена",
е мнението на Пиа Еберхардт, координатор кампании за търговия в Обсерватория корпоративна Европа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на biss Mark
    biss Mark
    Рейтинг: 2113 Любопитно

    Да разбирам ли че това е другото име на добива на шистов газ?
    Ей не се спряха да ни цивилизоват тези американци.

    Crede quod habes, et habes. Sed etiam melior, puto.
  2. 2 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Тавариш Путин добре си свърши работата. Може хонорара му да включва процент от бъдещите приходи.

    The best way to predict the future is to invent it.
  3. 3 Профил на plf
    plf
    Рейтинг: 431 Неутрално

    Оф тази тема е все иди ми доди ми...
    От една страна Руснаците си копат и продават кот намерят и сме станали зависими от това което те намират.
    От друга страна ние си забраняваме да копаме щот било лошо... От кое е по-лошо - от руския ботуш ли?

    И за капак - понеже зелените енергии са скъпи (не може все така 36 часа в денонощиетео да произвеждаш енергия от слунчеви лъчи) ще вземем да строим атомни централи, ще модернизираме старите и пак на руснаците кашата да ядем!

    "Тестът е не абсолютна удовлетвореност, а балансирана неудовлетвореност." - Кисинджър 06.03.2014

  4. 4 Профил на chevyvolt
    chevyvolt
    Рейтинг: 1267 Неутрално

    "...пътя за експанзия добива на шистов газ ..." е път към независимост от Русия!

    Браво!

  5. 5 Профил на moloko_
    moloko_
    Рейтинг: 620 Любопитно

    Това е меко казано невероятно.Как може едно търговско споразумение да влияе на решението на една страна член на ЕС дали иска или не да позволи добива на шистов газ на нейна територия? По- съшия начин могат да ни наложат и да ГМО,въпреки че ние не го искаме.

  6. 6 Профил на Гьонсурати на Едноличния Ръководител Борисов
    Гьонсурати на Едноличния Ръководител Борисов
    Рейтинг: 1191 Гневно

    А експанзия на ГМО изделия и споразумението АКТА под нова форма да очакваме ли?!

    "В сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее." Георги Бенковски
  7. 7 Профил на Tom Sawyer
    Tom Sawyer
    Рейтинг: 438 Неутрално

    "Ако бъде приета една от клаузите в него – т.нар. механизъм за уреждане на спорове между инвеститор и държава би предоставила на компаниите специални права да предявяват иск за обезщетение в частни съдилища, ако смятат, че инвестициите им са намалени вследствие на дадена регулация или политика.

    Така споразумението залага енергийните корпорации да получат право да завеждат частни дела срещу правителства, ако последните се опитат да регулират или забранят метода фракинг или добива на неконвенционални изкопаеми горива."

    Unleash Hell ако се приеме това! Фракинга ще бъде най-малкият проблем!

    Реформаторски миражи. Оставка! If you don`t want to Democracy, Democracy will come to you.
  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  9. 9 Профил на Tom Sawyer
    Tom Sawyer
    Рейтинг: 438 Неутрално

    До коментар [#4] от "chevyvolt - ОСТАВКА на правителството "Олигарски"!":

    Браво?! Дори не знаеш на къде ще те отведе новият път с тази шистова алчност!

    Реформаторски миражи. Оставка! If you don`t want to Democracy, Democracy will come to you.
  10. 10 Профил на chevyvolt
    chevyvolt
    Рейтинг: 1267 Неутрално

    До коментар [#8] от "lordcris":

    При това на сушата, т.е. близо до консуматора!

  11. 11 Профил на eurogi
    eurogi
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Понастоящем данните за Европа показват,че на този континент няма достатъчно находища на шистов газ.Така че това е повече рекламен шум на "Приятели на земята"

  12. 12 Профил на sa6
    sa6
    Рейтинг: 982 Весело

    Ф(Р)АК ДЪ ЕУ

    Евроатлантида
  13. 13 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 1720 Неутрално

    До коментар [#5] от "moloko_":

    Лошото е, че Монсанто иска да се забрани използването на семена от продукцията, която ползват земеделците. Трябва да се купуват само сертифицирани семена от съответните фирми. Някакъв подобен смисъл има идея за регулация в ЕС. А това е част от работата на въпросната корпорация с ГМО. Да припомня, че от тази фирма се бяха възмутили от президентшата на САЩ, която отглеждала в Белия дом зеленчуци. Не било редно не знам по какви причини. Невероятно е и е ужасно. Защото е възможно да се случи.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  14. 14 Профил на primaxm
    primaxm
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Нещо по темата:
    "Какво спира шистовата революция"
    http://www.darikfinance.bg/novini/104903

    За всички, които няма да прочетат статията ще преразкажа възможно най-кратко. Оказва се, че за сега фирмите добиващи шистов газ в САЩ харчат 1,5 $ за да добият газ за 1 $ /според агенция Блумбърг/, като това скоро няма да се промени. Шистовата революция всъщност е един голям балон и повечето фирми са на загуба.

  15. 15 Профил на Virgin
    Virgin
    Рейтинг: 740 Весело

    [quote#10:"chevyvolt - ОСТАВКА на правителството "Олигарски"!"]При това на сушата, т.е. близо до консуматора!
    [/quote]
    Ма то като картофите било.
    Ще го берем, берем . . . .

  16. 16 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    При всички положения оценките за въздействието върху околната среда (ОВОС) са силно обвързани с конкретните условия на съответния обект. И за местата, където съществува повишен риск при използването на фракинг (хидравлично разбиване) би било много трудно някой да спечели дело срещу държавата, спряла даден проект.

    Между другото, любопитно е че във Франция е започнал добив на метан от каменовъглени находища чрез насочено сондиране, включващо и хоризонтални участъци (както се прави и при фракинга). Но за разлика от хидравличното разбиване, при този метод не се използва нагнетяване на вода с пясък и химикали, тъй като въглищата в Лотарингия имали естествени пукнатини и нямало нужда да бъдат допълнително разбивани. Добиваният по този начин газ е всъщност добре известният газ гризу.

  17. 17 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    До коментар [#13] от "Gopeто":

    "Трябва да се купуват само сертифицирани семена от съответните фирми."

    Така е - техните семена могат да се използват само един път. Второто поколение семена вече не могат да се развият като растения. И причината за това е единствено да се обвържат земеделските производители да купуват нови семена всяка година.

  18. 18 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Това изглежда по-сериозна причина за конфликт с Русия, отколкото някаква си Украйна...

  19. 19 Профил на sa6
    sa6
    Рейтинг: 982 Весело

    [quote#4:"chevyvolt - ОСТАВКА на правителството "Олигарски"!"]"...пътя за експанзия добива на шистов газ ..." е път към независимост от Русия! [/quote]

    Алелуя братко, ще се самоубием, за да не се дадем на злите руснаци!

    Евроатлантида
  20. 20 Профил на biss Mark
    biss Mark
    Рейтинг: 2113 Весело

    [quote#13:"Gopeто"]Лошото е, че Монсанто иска да се забрани използването на семена от продукцията, която ползват земеделците.[/quote]

    Т.е ще обяват всяка друга пшеница за лек наркотик??

    Crede quod habes, et habes. Sed etiam melior, puto.
  21. 21 Профил на venelingeologia
    venelingeologia
    Рейтинг: 1140 Неутрално

    Малко факти. В САЩ сега работят 493 000 сондажа, търсещи, проучващи и добиващи конвенционален и шистов газ. Цената на суровината е паднала 5 пъти в сравнине с тази от преди 10 години. Компаниите спират да търсят повече газ и се ориентират към добива на шистов нефт. Пак насочвано сондиране и фракинг, разбира се. Вижте в Гугъл картите как изглежда Северна Дакота, където е продуктивна формацията Бакън. Тя е бъкана с шистов нефт. Попътният газ не се ползва, а се изгаря. Никому не е потребен. Земята на Дакота изглежда като звездно небе от флеъра на сондажните кули... Пазарът се саморегулира с известен лаг, разбира се. Оставете Блумбърг, оставете Сиера, която се храни с парите на компании, продаващи "зелена енергия". А тя е сезонна, както е сезонна зелената листна маса. .. В Румъния фракират от 17 години, в турска Тракия - от 3 години. В Русия хоризонталните сондажи са вече 200 км.... В Украйна инвестициите за ТПР на шистов газ са 20 млрд долара!...
    В края на януари т. г. Европейската комисия публикува своите указания относно политика на ЕС към глобалния климат и енергетиката. В тези документи се говори за регулация, мерки и контрола, но как се сондира остава на съвестта и глупостта на всяко едно отделно правителство.
    Българският парламент трябва да свали мораториума върху новите технологии, в които фракирането е само един елемен. Защото малкото налични български ресурси от нефт и газ не могат да се извлекат пълно от природните резервоари, поради ниската естествена проницаемост на същите. Въглеводородите остава на 80 % на место и нищо друго не може да ги приднижи към повърхността. Тази забрана е чиста загуба за добивната индустрия, а тя не изнася продукция зад границите ни. Значи, това е чиста загуба за държавата и нейния обедняващ народец... Зелените днижения са спрели да се учат, а днес трябва да се учи цял живот. Нали? Да!

  22. 22 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Трансатлантическото споразумение: заплаха за свободата на Европа

    Автор: Лори Уолък, Le Monde Diplomatique

    Започналите през 2008 г. преговори за сключване на споразумение за свободна търговия между Канада и Европейския съюз приключиха на 18 октомври 2013 г. Това е добро предзнаменование за американските власти, които се надяват да сключат партньорство от този тип със Стария континент. Предмет на тайни преговори, този проект, горещо подкрепян от мултинационалните компании, би им позволил да съдят всяка държава, която не се подчинява на нормите на либерализма.

    Можем ли да си представим мултинационални компании да дават под съд правителства, чиято политическа ориентация би могла да намали техните печалби? Приемливо ли е те да имат право да искат – и да получават! – щедра компенсация за пропуснати ползи в резултат на прекалено строго трудово законодателство или на твърде големи разходи за изпълнение на екологичните норми? Подобен сценарий, колкото и невероятно да звучи, не датира от вчера. Той фигурираше черно на бяло в проекта за Многостранно споразумение за инвестициите (МСИ), предмет на тайни преговори в периода 1995-1997 г. между двадесет и деветте държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС).1 Разкрит в последния момент, именно от „Монд дипломатик“, текстът на проекта предизвика безпрецедентна вълна от протести и принуди авторите му да го приберат в чекмеджето. Петнадесет години по-късно, ето че отново излиза на дневен ред в нови одежди.

    Трансатлантическото споразумение: заплаха за свободата на ЕвропаСпоразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), за което от юли 2013 г. се водят преговори между САЩ и Европейския съюз, е модифицирана версия на МСИ. То предвижда действащите закони от двете страни на Атлантика да се подчиняват на нормите на свободната търговия, създадени от и за големите европейски и американски корпорации. Търговски санкции или милиони евро обезщетение в полза на тъжителите грозят страната нарушител.

    Според официалния график преговорите би трябвало да приключат чак след две години. TTIP комбинира и влошава най-зловредните елементи на споразуменията, сключени в миналото. Ако влезе в сила, привилегиите на мултинационалните компании ще добият силата на закон и ще вържат окончателно ръцете на правителствата. Независимо от политическите промени и от народните протести, споразумението ще трябва да се прилага волю-неволю, тъй като неговите клаузи ще подлежат на промяна само с единодушното съгласие на подписалите го страни. То би възпроизвело в Европа духа и условията на азиатския си аналог – споразумението за Транстихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership – TPP), което е в процес на приемане в дванадесет страни, след като беше горещо препоръчано от американските бизнес среди. TTIP и TPP ще оформят съвместно една икономическа империя, способна да диктува условията си извън своите граници – всяка страна, желаеща да установи връзки със САЩ или Европейския съюз, ще бъде принудена да приеме безусловно правилата, установени в общия им пазар.
    Специално създадени трибунали

    Тъй като целта е да бъдат продадени на безценица цели структури от непазарния сектор, преговорите по TTIP и TPP се провеждат при закрити врати. Американските делегации наброяват повече от 600 консултанти, упълномощени от мултинационалните компании, които разполагат с неограничен достъп до подготвителните документи и до представителите на администрацията. Не трябва да изтича никаква информация. Дадено е нареждане журналисти и граждани да бъдат държани настрана от разискванията. Те ще бъдат информирани в подходящия момент, тоест, при подписване на споразумението, когато ще бъде прекалено късно за реагиране.

    В изблик на откровеност, бившият министър на търговията на САЩ Роналд (Рон) Кирк подчерта „практическия“ смисъл „да се запази известна степен на дискретност и конфиденциалност“.2 Последният път, когато работна версия на споразумение в процес на оформяне беше показана в публичното пространство, преговорите се провалиха, напомни той. С това намекна за Зоната за свободна търговия в двете Америки (ALCA) – разширена версия на Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Информация за този проект, усилено защитаван от Джордж У. Буш, беше публикувана на сайта на администрацията през 2001 г. На тези твърдения сенаторката Елизабет Уорън отвърна, че споразумение, договорено без никакво демократично обсъждане, никога не би трябвало да бъде подписвано.3

    Лесно е да разберем защо тъй строго се следи преговорите по американо-европейското споразумение да не привлекат вниманието на широката публика. По-добре е да се отложи моментът, в който ще бъдат обявени последиците на всички равнища. Тогава от върха на федералната държава чак до общинските съвети, като се мине през губернаторите и местните съвети, „избраниците на народа“ ще трябва да променят напълно публичните политики, за да задоволят апетитите на частния бизнес в сектори, които досега му се изплъзваха. Безопасност на храните, норми на токсичност, здравни застраховки, цена на лекарствата, свобода в интернет, защита на личния живот, енергетика, култура, авторски права, природни ресурси, професионално обучение, благоустройство, имиграция – нито една общозначима дейност няма да избегне капана на институционализираната свободна търговия. Политическата дейност на „народните избраници“ ще се ограничи до преговори с фирмите или техните местни пълномощници за трохите суверенитет, които биха склонили да им отстъпят.

    Отсега е заложено страните, подписали споразумението, да гарантират, че „ще съобразят законите, правилниците и процедурите си“ с разпоредбите на споразумението. Няма съмнение, че те стриктно ще следят за спазването им. В противен случай могат да бъдат преследвани от трибуналите, създадени специално за арбитраж при спорове между инвеститори и държави. На тези инстанции се дава власт да налагат търговски санкции срещу последните.

    Идеята може да изглежда невероятна, но тя се вписва във философията на вече влезли в сила търговски споразумения. Миналата година например Световната търговска организация (СТО) осъди САЩ заради консервите с риба тон с надпис „без опасност за делфините“, заради етикета с произхода на месото, както и заради забраната на тютюна с аромат на бонбони. Тези мерки в защита на потребителя бяха преценени като препятствия пред свободната търговия. СТО наложи и на Европейския съюз глоби от стотици милиони евро заради отказа му да внася генно-модифицирани организми (ГМО). Новото при TTIP и TPP е, че ще позволят на мултинационалните компании да преследват от свое име присъединилите се държави, чиято политика ограничава търговската им дейност.

    При такъв режим компаниите биха могли да се противопоставят на политиката в областта на здравеопазването, околната среда или финансовата регулация на дадена страна, като заведат искове за обезщетения пред извънсъдебни органи. Тези специални трибунали, съставени по нормите на Световната банка и ООН, се състоят от по трима адвокати, специализирани по търговски дела. Те ще имат право да налагат на данъкоплатците присъди с тежки обезщетения, в случай че законодателството на държавата им орязва „очакваните в бъдеще печалби“ на дадена компания.

    Тази система „инвеститор срещу държава“, която изглеждаше заличена след като МСИ беше изоставено през 1998 г., сега тихомълком се възстановява. По силата на няколко търговски споразумения, подписани от Вашингтон, 400 милиона долара от джоба на данъкоплатеца влязоха в сметката на мултинационалните компании във връзка с искове против забрана на токсични продукти, регулиране на експлоатацията на водите, почвата, дървения материал и др.4 Според същите споразумения общата сума на исковете по текущи процедури, засягащи въпроси от общ интерес (като медицински патенти, борба срещу замърсяването или закони за климата и изкопаемите енергийни източници), възлиза на 14 милиарда долара.

    Чрез TTIP сметката на това легализирано изнудване би се раздула още повече, като се имат предвид заложените в трансатлантическата търговия интереси. 3,300 европейски фирми присъстват на американска земя чрез 24 хиляди филиала. Всеки от тях би могъл в даден момент да сметне за основателно да поиска обезщетение за търговска щета. Получените по този начин суми далеч ще превъзхождат разходите, произлизащи от предишните споразумения. От своя страна, държавите членки на Европейския съюз ще са изложени на още по-голям финансов риск – предвид факта, че 14,400 американски компании разполагат в Европа с мрежа от 50,800 филиала. Общо 75 хиляди дружества биха могли да участват в лова за публични средства.

    Официалният мотив гласи, че този режим трябва принципно да укрепи позициите на инвеститорите в развиващите страни, където няма надеждна правна система. Той би им позволил да защитят правата си в случай на експроприация. Но Европейският съюз и САЩ не фигурират в зоните на безправие. Напротив, те разполагат с функциониращо правосъдие, което уважава правото на собственост. Като въпреки това ги поставя под опеката на специални трибунали, TTIP показва, че целта му не е да защити инвеститорите, а да увеличи властта на мултинационалните корпорации.

    Трансатлантическото споразумение: заплаха за свободата на Европа
    Съдебни процеси срещу увеличаване на минималната заплата

    Не е нужно да се уточнява, че адвокатският състав на тези съдилища не се отчита пред никакви гласоподаватели. Те могат спокойно да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти.5 Юристите по международни инвестиции са в съвсем ограничен състав – петнадесет от тях си разпределят 55% от делата, разглеждани досега. Техните решения, разбира се, не подлежат на обжалване.

    „Правата“, които те са призвани да защитават, са формулирани по твърде приблизителен начин и тълкуването им рядко съответства на интересите на мнозинството. Това се отнася например до правото на инвеститора да се възползва от уредбата, съответстваща на „предвижданията му“. Оттук следва, че правителството се лишава от възможността да промени политиката си, след като инвестицията е извършена. Що се отнася до правото на компенсация при „непряка експроприация“, държавната власт е длъжна да плати, в случай че законодателството ѝ води до намаляване стойността на дадена инвестиция. Включително когато това законодателство се прилага за местни фирми. Трибуналите признават също правото на капитала да придобива все повече земи, природни ресурси, оборудване, заводи и т.н. Никаква реципрочност от страна на мултинационалните компании – те нямат никакво задължение към държавите и могат да завеждат искове, когато им е угодно.

    Някои инвеститори имат твърде разтеглива концепция за своите „неотменни права“

    Напоследък станахме свидетели как европейски компании завеждат дела срещу увеличението на минималната заплата в Египет или ограниченията за токсичните емисии в Перу. В последния случай споразумението за свободна търговия между САЩ и Перу защити правото на американската компания „Ренко“6 да замърсява околната среда. Друг пример – цигареният гигант „Филип Морис“, притеснен от ограничаващите тютюнопушенето закони в Уругвай и Австралия, предяви иск срещу двете държави пред специален трибунал. Американската фармацевтична компания „Ели Лили“ има намерение да съди Канада за това, че е въвела система от патенти, която прави някои медикаменти по-достъпни. Шведският доставчик на електричество „Ватенфол“ претендира за няколко милиарда евро от Германия във връзка с нейния „енергиен завой“, който въвежда по-строг контрол върху централите, работещи с въглища, и обещава страната да се откаже от ядрената енергетика.

    Няма ограничения за глобите, които тези съдилища могат да наложат на една държава в полза на дадена мултинационална компания. Преди една година Еквадор беше осъдена да заплати на една петролна компания рекордната сума от 2 милиарда евро.7 Дори когато спечелят делото, правителствата са длъжни да покрият съдебните разноски и различните комисионни – средно по 8 милиона долара на дело, похарчени за сметка на данъкоплатците. Ето защо държавите често предпочитат да преговарят с ищеца, вместо да се защитават пред съда. Така например канадската държава не отиде на съд, като набързо анулира забраната на едно токсично вещество, използвано от петролната индустрия.

    Броят на съдебните дела обаче не престава да расте. Според Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) броят на делата, заведени пред специалните трибунали, е нараснал десетократно от 2000 г. насам. Системата за търговски арбитраж беше създадена още през 50-те години на XX век, но никога не е правила толкова големи услуги на частните интереси както през 2012 г. – рекордна година по броя на заведените дела. Този бум създаде процъфтяващ бизнес за финансови консултанти и адвокати по търговски дела.

    Проектът за голям американо-европейски пазар се направлява от години от Трансатлантическия икономически диалог (Trans-Atlantic Business Dialogue). Това лоби, по-познато днес като Трансатлантически бизнес съвет (Atlantic Business Council – TABC), беше създадено през 1995 г. под патронажа на Европейската комисия и Министерството на търговията на САЩ. То е обединение на богати предприемачи и се застъпва за конструктивен „диалог“ между икономическите елити на двата континента, вашингтонската администрация и брюкселските комисари. TABC е постоянен форум, който дава възможност на мултинационалните корпорации да координират атаките си срещу политиката в полза на обществото. Където такава все още съществува от двете страни на Атлантика.

    Публично афишираната му цел е да премахне това, което нарича „търговски дразнители“ (trade irritants), т.е. и на двата континента да се оперира по едни и същи правила, без намеса на публичната власт. „Регулаторна конвергенция“ и „взаимно признаване“ са част от лозунгите, които издига, за да подтикне правителствата да разрешат стоки и услуги, несъответстващи на местните закони.
    „Неоправданата“ забрана на свинското с рактопамин

    Активистите на трансатлантическия пазар не се задоволяват с това да проповядват смекчаване на съществуващите закони. Те направо претендират да ги пренапишат. Така например Американската търговска камара и „Бизнес Европа“ – двете най-големи предприемачески организации на планетата, призоваха преговарящите по TTIP да съберат около една маса представители на най-големите акционери и политически ръководители, които „да напишат съвместно регулиращите текстове“. Идеята е тези текстове да имат силата на закон в САЩ и Европейския съюз. Човек може да се запита дали присъствието на политици в тази ковачница на търговски правила е наистина наложително…

    Мултинационалните компании проявяват забележителна откровеност, когато излагат намеренията си. Това личи например по въпроса за ГМО. В САЩ половината от щатите възнамеряват да въведат задължението върху хранителните продукти да се отбелязва присъствието на генно-модифицирани организми – мярка, желана от 80% от потребителите в страната. Индустриалците от хранително-вкусовата промишленост и в САЩ, и в Европа обаче настояват за забрана на подобни етикети.

    Националното сдружение на сладкарите го казва без увъртане: „Американската промишленост желае TTIP да постигне напредък по въпроса, като премахне етикетите „ГМО“ и нормите за проследимост на произхода.“ Влиятелната Организация на биотехнологичната промишленост, в която членува гигантът „Монсанто“, се възмущава, че продукти с ГМО, продавани в САЩ, не се допускат до европейския пазар. Тя желае „пропастта между дерегулацията на новите биотехнологични продукти в САЩ и вносът им в Европа“ бързо да бъде запълнена.8 „Монсанто“ и приятелите на тази корпорация не крият надеждата си, че зоната за трансатлантически свободен обмен ще успее най-сетне да наложи на европейците техния „изобилен каталог от продукти с ГМО (…) да бъде приет и използван“.9

    Трансатлантическото споразумение: заплаха за свободата на ЕвропаНе по-малко енергична е офанзивата срещу личния живот на хората. Коалицията за дигитална търговия, която обединява индустриалците от Мрежата и високите технологии, натиска преговарящите по TTIP да вдигнат преградите, пречещи на потоците от лични данни да текат свободно от Европа към САЩ. „Настоящото мнение на Съюза, че САЩ не осигуряват „адекватна“ закрила на личния живот, е неразумно“, твърдят нетърпеливите лобисти. Подобна позиция е смешна на фона на разкритията на Едуард Сноудън относно системата за шпионаж на Агенцията за национална сигурност (NSA). Но тя все пак е по-умерена в сравнение с декларацията на Американския съвет за международен бизнес – обединение на дружества, които по примера на „Verizon“ обилно са захранвали NSA с лични данни: „Споразумението би трябвало добре да очертае изключенията, като сигурността и личния живот, за да гарантира, че те няма да представляват прикрити препятствия пред търговията.“

    На прицел са също нормите за качество на хранителните продукти. Американската месодобивна промишленост настоява за отмяна на европейската регулация, забраняваща продажбата на пилешко месо, дезинфектирано с хлорни продукти. В челните редици на тази битка е компанията „Yum!“ – собственик на веригата за бързо хранене „Кентъки Фрайд Чикън“, която може да разчита на ударната мощ на предприемаческите организации. „Европейският съюз разрешава за обработка на месото да се използват единствено вода и водна пара“, протестира Северноамериканското сдружение на производителите на месо. Друга група за натиск – Американският институт за месото, изказва съжаления за „неоправданата забрана [от страна на Брюксел] на месо, съдържащо бета-агонисти, като рактопамин хлорхидрат“.

    Рактопаминът е медикамент, използван за натрупване на месо без сланина при свинете и говедата. Поради риск за здравето на животните и консуматорите, той е забранен в 160 държави, сред които страните членки на ЕС, Русия и Китай. Според американските производители на свинско месо тази защитна мярка е нарушение на свободната конкуренция и трябва спешно да се премахне от TTIP.

    „Американските производители на свинско няма да приемат друг резултат, освен вдигането на европейската забрана на рактопамина“, заплашва Националният съвет на производителите на свинско месо. През това време, от другата страна на Атлантика, индустриалците, обединени в „Бизнес Европа“, разобличават „бариерите, които пречат на европейския износ към САЩ, като американския закон за безопасност на храните“. От 2011 г. този закон разрешава на контролните органи да изтеглят от пазара заразени вносни продукти. Преговарящите по TTIP са призовани да отстранят и това препятствие.

    Същото важи за газовете с парников ефект. Организацията „Въздушни линии за Америка“ (A4A) – водещо обединение на американските въздушни превозвачи, е съставила списък на „ненужните регламенти, които нанасят значителни щети на индустрията“ им и които TTIP, естествено, трябва да премахне от картата. На първо място в списъка фигурира европейската система за обмен на квоти емисии, която задължава въздухоплавателните компании да плащат за замърсяването с въглерод. Брюксел временно замрази тази програма. A4A изисква окончателното ѝ премахване в името на „прогреса“.10
    Най-мощният кръстоносен поход се разгръща във финансовия сектор

    Пет години след като избухна кризата с високорисковите ипотечни кредити (събпрайм), американските и европейските преговарящи стигнаха до общия извод, че регулацията на финансовия сектор вече трябва да остане в миналото. Рамката, която те искат да поставят, предвижда да се премахнат всякакви предпазни мерки пред рисковите вложения и да се попречи на правителствата да контролират обема, естеството или произхода на финансовите продукти на пазара. С други дума, намерението е чисто и просто думата „регулация“ да изчезне.

    Откъде произлиза това екстравагантно завръщане към отминалите времена на тачъризма? То съответства в частност на желанието на Сдружението на германските банки, което не пропуска да изрази „безпокойството“ си от реформата на „Уолстрийт“ след кризата през 2008 г., макар че тя всъщност беше доста плаха. Един от най-инициативните му членове по тази тема е „Дойче банк“, независимо че през 2009 г. тя получи стотици милиарди долари от Федералния резерв на САЩ в замяна на акции, които съдържаха ипотечни облигации.11 Германският мастодонт иска да сложи край на регламента „Волкер“, главна опора на реформата на „Уолстрийт“, която според него „представлява голяма тежест за неамериканските банки“. „Insurance Europe“ – федерацията на европейските застрахователни дружества, желае от своя страна TTIP да „премахне“ допълнителните гаранции, които възпират сектора да се впусне във високорискови вложения.

    Що се отнася до Европейския форум на услугите – организация на собствениците на предприятия, в която членува „Дойче банк“, той се подвизава в кулисите на трансатлантическите преговори и настоява американските контролни органи да престанат да си пъхат носа в делата на големите чуждестранни банки на тяхна територия. От американска страна пък се надяват TTIP да предотврати веднъж завинаги европейския проект за такса върху финансовите транзакции. Това изглежда вече е постигнато, тъй като Европейската комисия сама прецени, че тази такса не съответства на правилата на СТО.12 Доколкото трансатлантическата зона за свободна търговия обещава да въведе система, още по-либерална от тази на СТО, а Международният валутен фонд постоянно се противопоставя на всякаква форма на контрол над движението на капитали, скромната „такса Тобин“ не тревожи много САЩ.

    Но сирените на дерегулацията не примамват само финансовите среди. TTIP има намерение да включи в конкуренцията всички „невидими“ сектори от общ интерес. Държавите, които подпишат документа, ще бъдат задължени не само да подчинят обществените услуги на търговската логика, но и да се откажат от всякакъв контрол върху чуждестранните доставчици на услуги на техните пазари. Пространството за политическо маневриране в областта на здравеопазването, енергетиката, образованието, водоснабдяването и транспорта ще се свие като шагренова кожа. Търговската треска не щади дори имиграционната политика, тъй като привържениците на TTIP си присвояват компетенцията да изработят обща гранична политика – вероятно за да улесняват влизането на онези, които разполагат със стоки или услуги за продан, за сметка на другите.

    През последните няколко месеца ритъмът на преговорите се ускори. Във Вашингтон имат всички основания да вярват, че европейските ръководители са готови на всичко, за да съживят икономическия растеж, дори да се откажат от обществения договор. Аргументът на привържениците на TTIP, че дерегулираният свободен обмен ще улесни търговията и ще позволи да се създадат работни места, вероятно натежава повече, отколкото опасенията от социален трус. При това съществуващите все още митнически бариери между Европа и САЩ вече са „достатъчно ниски“, както признава американският представител по търговските въпроси.13 Ковачите на TTIP сами признават, че първата им цел не е да облекчат митническите ограничения, които и без това са несъществени, а „да се премахнат, ограничат или предотвратят излишни национални политики“.14 Под „излишни“ се разбира всичко, което забавя потока на стоките, а именно финансовите регулации, борбата срещу климатичните промени или упражняването на демокрацията.

    Малобройните анализи на значението на TTIP не се разпростират върху социалните и икономическите последици. Често цитираният доклад на Европейския център за международна политическа икономика твърди с категоричността на един Нострадамус, дипломиран в търговски факултет, че TTIP ще осигури на населението на трансатлантическия пазар допълнително богатство от 3 цента дневно на глава от населението… след 2029 г.15

    Въпреки оптимистичния си тон, същото проучване изчислява, че брутният вътрешен продукт в Европа и САЩ ще се увеличи само с 0,06% след влизането в сила на TTIP. Но дори това твърдение е твърде нереалистично, доколкото авторите му се основават на постулата, че свободната търговия „динамизира“ икономическия растеж – теория, която фактите редовно опровергават. Всъщност подобно безкрайно малко увеличение е неизмеримо. За сравнение, петата версия на iPhone на „Епъл“ предизвика в САЩ осем пъти по-голямо увеличение на БВП.

    Почти всички изследвания по TTIP са финансирани от институции, застъпващи се за свободната търговия, или от предприемачески организации. Поради това те не отчитат социалната цена на споразумението, нито преките му жертви, които биха могли да достигнат стотици милиони хора. Но картите още не са раздадени. Както показаха премеждията около МСИ, Зоната за свободна търговия в двете Америки и някои кръгове от преговори в СТО, използването на „търговията“ като троянски кон за разбиване на социалната закрила и овластяване на хунтата на търговските посредници беше неколкократно предотвратявано в миналото. Нищо не предвещава, че този път ще постигне успех.



    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  23. 23 Профил на xrp43572691
    xrp43572691
    Рейтинг: 1303 Неутрално

    В услуга на големите корпорации


    Броят на евроскептиците нараства застрашително, макар отказът от присъединяване към ЕС, или загубата на членство от настоящи страни-членки засега да не се обсъждат публично.

    Доказателствата са на един поглед разстояние - скорошният референдум в Швейцария за ограничаване на имигрантите, предложенията за подобно допитване в Норвегия, реакциите във Великобритания при споменаването на евентуален референдум за членство в Евросъюза през 2017.

    И все пак, дори и в като цяло консервативните страни от ЕС в момента цари консенсус, че съюзът е нещо добро от гледна точка на гражданите на страните-членки: отворен пазар, свободно движение на хора и защита на човешките права, всички те целящи да усъвършенстват правните рамки на отделните страни.

    Не че липсва и гледната точка сред някои консервативни партии, че държавите в него са жертви на тотален контрол, оковани от драконови европейски политики, рушащи устоите на националния патриотизъм - и естествено противоречащи на идеите на управляващия елит, който има за единствена цел да прилага дерегулация и приватизация. По всичко обаче изглежда, че в близко бъдеще целият този спор ще стане абсолютно безсмислен.

    Ново търговско споразумение, обсъждано между ЕС и САЩ, показва, че разликата между двете е нищожна

    Предложеният трансатлантически търговски пакт (Transatlantic Trade and Investment Partnership - TTIP) между Европейския съюз и САЩ се подготвя от 2012 насам, но със сигурност не подозирате за това, не на последно място и заради оскъдното му медийно отразяване.

    Консервативните мозъчни тръстове и ангажираните с подготовката му го представят като партньорство, което ще срине търговските бариери, ще донесе милиарди за икономиките на всички участващи страни, ще 'либерализира' глобалната търговия и ще създаде хиляди работни места. Това, което те удобно пропускат да споменат, е че той сам по себе си е най-голямата възможност да бъдат преодолени национални регулации в глобален мащаб и да се прокара път за попадането на още повече власт в ръцете на световния елит.

    Основно заради недостатъчното отразяване, подробностите от споразумението остават като цяло неизвестни - но ефектът му без съмнение ще се почувства глобално. Като ориентир какво да очакваме от него, Дийн Бейкър от американския Център за икономически и политически изследвания коментира пред Guardian, че пактът се концентрира върху съществуващи бариери като "освобождаване от регулациите върху добива на шистов газ, ГМО и финансите, и затягане на прилагането на законите за авторското право".

    С други думи, пактът прави много по-лесен живота на глобалните корпорации и финансисти, които да увеличават доходите си от кражба на природни ресурси, същевременно наказвайки и преследвайки по-усърдно по съдебен ред активисти като Арон Шварц за нарушаване на свръх-широкообхватните и непрекъснато разширяващи се закони за защита на авторското право.

    Пропуснахме ли малката подробност, че според клауза, наречена "Национален суверенитет и уреждане на спорове в държавата на инвестициите" (Investor State Dispute Settlements - ISDS), инвеститорът може да води дело директно срещу страната, където се намират инвестициите му, без намесата на правителството на страната, от която произхожда инвеститорът?

    Реално държавата става безсмислена, тъй като правителствата вече няма да са в състояние да защитават гражданите си или околната среда

    Това, което става очевидно, е че 'регулация' и 'процедура' са станали мръсни думи - те се приемат само като препятствия, които трябва да бъдат преодолени или премахнати - и, естествено, това се отнася точно за тези регулации и процедури, които защитават хората от страните, които ще бъдат принудени да спазват въпросния трансатлантически търговски пакт.

    За да се постигне това, правителствата ще бъдат убедени да променят политиките си така, че да отговарят на интересите на определени корпорации (които погрешно се възприемат от закона като частни лица), вероятно с известни стимули да се задвижат тези промени колкото може по-скоро.

    Доколкото повечето държави-членки на ЕС отдавна охотно изпълняват каквото поиска САЩ, съмнително е, че управляващите в тях ще се двоумят да наложат промените, особено ако това означава допълнителен поток от средства, които да бъдат прехвърлени в офшорни данъчни убежища.

    Може да мислите каквото желаете за глобализацията и възхода на универсалното право - вероятно най-вече положителни неща, но различията без съмнения затрудняват корпорациите да постигат печалби. Езиковите бариери, културните разлики, социалните въпроси и икономическото неравенство забавят мисията на корпоративните титани да извличат и продават колкото може повече.

    Естествено, правителствените структури, политики и протоколи са част от това

    Всичко би било много по-лесно, ако всички бяхме еднакви, без досадна държавна инфраструктура, първоначално въведена с цел да защитава неща като гражданските права и околната среда. Вероятно затова не е и случайно, че твърде малко са хората, запитани дали трансатлантическият търговски пакт би трябвало да бъде подписван и прилаган на практика.

    Подобно на промените в закони, прокарвани през националните парламенти на страните в ЕС без особени консултации, или секретността около лобистките дарения и дейността на финансовия сектор, обществото обикновено бива държано в информационно затъмнение, когато става дума за решения, които не са в негов интерес.

    За сметка на това има достатъчно сексскандали със знаменитости, или апетитен пример на политически изкупителни жертви, които да послужат като опиат за масите и да отвлекат вниманието от наистина важните въпроси.

    Ако случаят не беше такъв - и искрено се надяваме да не е така - то премиерите на всички страни в EC би трябвало в момента ожесточено да използват всички медии и свои публични изяви, за да обръщат внимание върху този проблем със злоупотреба с централизирана власт от ЕС, подвеждащ и заставящ други страни да се включат в споразумение, за което техните жители не са гласували, и което има потенциала да съсипе околната среда, да премахне свободи на гражданите и дори да изкорени самата демокрация.

    И все пак, съдейки по всеобщото мълчание по темата, нищо подобно не се случва; всички на властови позиции не изричат ни дума за този пакт. Дали това не е, защото те виждат потенциала да спечелят милиарди за сметка на обикновените хора? Или просто е "нищо лично, просто бизнес" - и националната независимост вече просто е без значение?

    http://www.webcafe.bg/id_1533846232_Klopkite_na_noviya_transatlanticheski_dogovor

  24. 24 Профил на morgod
    morgod
    Рейтинг: 441 Весело

    [quote#0:"статията"]да предявяват иск за обезщетение в частни съдилища, ако смятат, че инвестициите им са намалени вследствие на дадена регулация или политика[/quote]
    Къде е пълния текст на клаузата?

    Защото:
    1. Инвестирам в компания за дървосеч
    2. Съдя държавата защото не мога да сека на спокойствие в природни паркове и резервати

    Същото се отнася и за строителни фирми.

    For good people to do evil — that takes religion.
  25. 25 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4504 Неутрално

    "Търговското споразумение между САЩ и ЕС носи риск от експанзия на фракинга."

    При това положение, най-добре този договор за свободна търговия между ЕС и САЩ въобще да НЕ се подписва!

    П.П.
    Шистов газ - не на нас!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  26. 26 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#24] от "morgod":

    Прочети коментар #22, там съм пуснала разяснителен текст за какво става на въпрос всъщност. По-лошо, отколкото си мислиш.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  27. 27 Профил на n0master
    n0master
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Това е пълна простотия ... Няма начин някоя държава да си сложи главата в торбата пък ако се случи това в Украйна ще е като детска игра

  28. 28 Профил на matematika
    matematika
    Рейтинг: 402 Неутрално


    До коментар [#26] от "VenRus 2008 #Нова година - нов премиер!":

    Мерси, не знаех тези подробности, ако се подпише спогодбата, наистина фракинга и ГМО-то ще са ни малкия проблем!

  29. 29 Профил на matematika
    matematika
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Нали и в България се опитаха да прокарат закон, всеки с пари да може да строи къде му хареса! Това покрай протестите за Странжа!

  30. 30 Профил на matematika
    matematika
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Във вестник " Вестник Монд дипломатик" статията за готвеното споразумение между ЕС и САЩ има я на български (като изпишете името му в гугъла излиза българския вариант със статията от 6 март от Игнасио Рамоне със заглавие "Опасност -Трансатлантическо споразумение )- линка е "http://bg.mondediplo.com/. Ето и на английски http://ec.europa.eu/trade/policy/in-focus/ttip/about-ttip/

  31. 31 Профил на Stream
    Stream
    Рейтинг: 1416 Гневно

    Така е след като всички наши Евродепутати за гласували за фракинга! И екологичната министърка също се е подписала ЗА фракинга!

    Т.е. никой от нашите избранници в Европаламента не се съобразява с нашето мнение!

    Хитростта пречи на мисълта!
  32. 32 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 757 Неутрално

    До коментар [#23] от "Митридат":

    Швейцария не е член на ЕС.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK