Депутатите съкратиха наполовина срока за залесяване след пожари и сечища

Депутатите съкратиха наполовина срока за залесяване след пожари и сечища

© Петър Шурулинков, Гугъл



Депутатите съкратиха наполовина срока, предвиден за залесяване на пожарища и сечища. От 7-годишен той е съкратен на 3-годишен с гласувания на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Министерския съвет.


Практиката в горското стопанство в България показва, че три години е един оптимален срок за възобновяване на невъзобновени сечища, а също така и за планиране на разсадниковото производство съобразно динамичните климатични промени, се казва в мотивите за поправката.


Средствата от учредяване на сервитути и от правото на ползване на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, ще постъпват в приходната част на бюджета на Изпълнителната агенция по горите. Според старите разпоредби те оставаха в  съответното държавно предприятие.




Експерти коментираха за "Дневник", че тази поправка е стъпка в правилната посока, защото е логично средствата при вещното право да отиват при собственика.


Законопроектът предвижда промени и по отношение и на нормите, уреждащи ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Прави се редакция, която да регулира възможностите за така наречените местни фирми.


С новата редакция всички фирми, регистрирани на територията на дадена община, могат да участват в процедурите като местни търговци във всички държавни горски и ловни стопанства, чиито територии попадат в тази община. Мотивът е да се избегне неправилното прилагане на разпоредбите по отношение насърчаване на заетостта и осигуряване на работа на малките и средните предприятия по места.


С промените се дава срок на общините да изберат формата на общинска горска структура, чрез която ще осъществяват управление на горските територии – общинска собственост.


Според експерти поправките са добри сами по себе си, но не решават основните проблеми, които са актуални в момента за горите у нас. Един от тях е неефективният контрол на държавата над държавните предприятия и в същото време увеличаващото се ползване на горите. Дълго отлаганото приемане на планове на горскостопанско развитие, което на практика дава посока на основното предназначение на горите, също е съществен проблем. Те трябва да се гласуват на база на наредба, която трябваше да се приеме още 2010 г. 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK