Нилс Кристи за спорещото общество

Нилс Кристи за спорещото общество

© Горичка



Tази неделя (27 април) "Горичка" отново събира в "Модерен театър" вълнуващи истории и ангажирани хора. Един 86-годишен норвежец и неговите лекции са една от основните причини предстоящият форум на Горичка да бъде именно, точно и конкретно Заедно. Той се казва Нилс Кристи и е криминолог.


Професионалната му кариера започва с анализиране на несъвършенствата на наказанията над военнопрестъпниците като средство за възстановяване на общественото доверие и преодоляване на травмите от Втората световна война. Нилс Кристи тръгва от въпроса как хората да продължат да живеят заедно, след като са се наранили един друг в толкова ужасяваща степен. Стига доста далеч.


От няколко десетилетия професор Кристи е световна величина, що се отнася до конструктивна критика и предлагане на алтернативи на съществуващата система за раздаване на правосъдие и възмездие чрез причиняване на нови вреди и болка (защото, да си го кажем в прав текст, тази система е един от епичните провали на това човечество да се справи с по-зле приспособените към обществото свои членове). Кристи, разбира се, не би използвал израза "епичен провал", защото е известен със способността си да поднесе и най-радикалната критика по обезоръжаващо човечен и уважаващ достойнството на всички страни начин.




Съвкупността от въпросите, които го занимават, обаче надхвърля границите на традиционните схващания за криминологията. Може би защото той просто гледа на света с очите на човек, посветил се на "наблюдението и разбирането на другите".


Следват пет причини защо искате да го видите и чуете на Форум Заедно (където ще защитава тезата, че доброто общество е спорещото общество).


 Престъпление и наказание


Категорично не. Нилс Кристи предпочита да говори, мисли и прокарва идеята за престъпление и помирение. Той всъщност не одобрява и думата престъпление.


"Това е толкова голяма, тежка и неточна дума. Има нежелани и неприемливи действия, да. Как ще ги възприемем обаче, зависи от отношенията ни с онези, които са ги извършили. Ако един юноша задигне портфейл, ще го наречем престъпление. Но ако отмъкне двайсетачка от баща си – това е "семеен проблем". Да пратим джебчията в затвор означава да му дадем възможност да научи нещата, които ще го направят закоравял крадец. По-добре да се отнесем към него като към съгрешил син." 


Ако училището не съществуваше


Това е заглавието на една от книгите на Нилс Кристи. В нея той обосновава своята теза, че по-полезно за съзряването на децата би било да полагат най-обикновен честен труд. Да, да, този мъдър човек твърди, че киснем прекалено дълго в училище.


Удобният враг


Още едно заглавие на Кристи. Става въпрос за наркозависимите. Вместо няколко години зад решетките, по-добре да им дадем лечение, казва той. "Ще излекувате повечето от тях и като бонус ще получите по-хуманно общество."


Необикновените хора


Хората, които Нилс Кристи нарича необикновени, са известни на по-голямата част от света като "умствено изостанали". Въпрос на гледна точка? Красотата е в очите на гледащия? Ами, Кристи е "гледал" тази красота в продължение на 20 години, като периодично е посещавал експериментални селища (комуни), в които личности с всевъзможни ексцентрични привички живеят, учат, работят и се забавляват заедно. Казва, че в тези общества причината да живееш съвсем не е тази, която е наблюдавал в "обикновеното" общество.


Партия за движение назад


Това би било името на политическата партия, която Нилс Кристи би основал в Норвегия ("ако бях малко по-млад"). И би работил за движение назад към онова съществуване, в което парите не са били центърът на вселената, експертите са управлявали по-малко, мобилността не е била на мода и хората са научавали и знаели повече благодарение на собствения си опит и общуването с други хора. Това, между другото, е финалът на една забележителна лекция на Нилс Кристи, публикувана и на български във вестник "Култура". Как започва и какво има по средата, може да прочетете тук.


Заедно сме


Ако имаш възможността да чуеш истината на всички замесени лица в една история, от коменданта в концлагера, разпоредил смъртта на милион и половина души, до оцелелите сред тях, шансът тези човешки същества да видят един друг и да открият своя възможен живот и мир заедно, категорично е по-голям, отколкото просто да обесиш публично коменданта, нали? Кристи вярва в общества, основани на взаимовръзката между своите членове, на по-малката зависимост от институциите, на самоорганизацията и развитието, обусловено от способността на членовете на общността да решават конфликтите помежду си.


"Накрая, след цялата информация, запечатана в умовете ни и в цялата история на човечеството, може би няма да имаме по-добро решение от прошката."


Още един финал на Нилс Кристи, до който може да стигнете от тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 526 Неутрално

    Тезата на Нилс Кристи за връщане назад(разгледана в един от материалите на Култура)
    е важна за всички, които трябва да си спомнят историята и през нея собственото си, персонално минало, за да преоткрият възможността за контакт с другия и за живот в съвместна заедност. Според мен, обаче връщането назад е по-важно за тези, които все още нямат какво да си спомнят, не знаят за тази възможност, не виждат смисъл в нея, нито знаят как да го направят.
    Новите условия на живот, при които пробването на нещо изпреварва знанието, крайността в преживяването и стреса са единствения белег, че нещо се е случило на някой млад, симпатичен и независим човек. Опит ли е пробването, тогава? Задавам си въпроса, как се регистрира и запомня нещо, което засяга отделните индивиди, на които се случва едно и също, когато отделните случки не могат да направят колективен опит? Какво знание придобива или откъде може да вземе назаем, този който не спира да (се) тренира?

  2. 2 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3217 Неутрално

    Малко на утопия бие.Връщането назад е разбираемо за възрастните.Младите трябва да гледат напред!

  3. 3 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 878 Неутрално

    "...парите не са били центърът на вселената" - те и сега не са такъв център, "експертите са управлявали по-малко" - на практика има недостатъчно експертно управление, "мобилността не е била на мода" - мобилността не е мода, а необходимост, "хората са научавали и знаели повече благодарение на собствения си опит и общуването с други хора" - мъдрият се учи от грешките на другите, умният - от своите, глупакът не се учи от ничии грешки. Отделно днес са нужни повече знания от едно време.

    "Свободата започва там, където свършва невежеството." Виктор Юго.
  4. 4 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 526 Неутрално

    Фигуративно „връщане назад“ или реална утопия?
    Статията е интересна с размяната на местата на понятията за абсурд и норма. Може би затова, абсурдът-познат за нас като „комуналка“ и липса на собствено пространство, от времето преди политическите промени бива предлаган като възможна алтернатива за спасяване на местната общност. Незнанието на Норвегия за комунистическия опит на Източна Европа е една възможност за попълването на знание, чрез споделяне и спомняне на това, което е било и не дай боже пак да стане в Европа. Припомнянето на това, което е било е изключително важно за младите хора, в този смисъл фигуративното „връщане назад“ е оправдано. Припомнянето дава смисъл на нормата за правова държава.

  5. 5 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1353 Неутрално

    Прочетох с голям интерес лекциите на норвежеца, умен човек. Обаче съм готова да споря с него по доста въпроси. Направи ми впечатление, че е много добър в диагностицирането на проблемите, но съвсем не мисля, че е добър в рецептите, които предлага. Голяма част от тях ми се струват направо грешни и вредни.

    Но с това че обществото трябва да спори активно и непрестанно, съм съгласна. Макар че не винаги по този начин се взема правилното решение.

    Пример - операта в Копенхаген. Един предприемач е взел решението тя да бъде на идиотско място - пристанищните докове. Архитектурен конкурс не е имало, пак същият човек е казал "искам този архитект". Плановете на строежа са се променяли, както този един единствен човек е искал... Човекът се е наложил над общественото мнение, имало е обширен дебат, много критики... онзи отвръщал с мълчание и правил каквото си знае...

    В резултат има страхотна опера - архитектурен феномен и акустика на изключително високо ниво, впрочем билетите за там са разпродадени с месеци напред. Истината е, че човекът е бил упорит и своенравен, имал много добър вкус и визия за бъдещето. Не ми се мисли ако се беше оказал също толкова упорит и своенравен, но с лош вкус и грешна визия за бъдещето.

  6. 6 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1384 Неутрално

    Заедно и с книгата и с учителя

  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4262 Неутрално

    Кристи говори за едно общество от което сме на много голямо разстояние.
    Да не обесим палача от концлагера а да си говорим с него за да се проникнем с взаимно разбиране не ми изглежда хуманно.
    Без съмнение е умен и състрадателен човек но доброто също нанася поражения, а злото е лукаво и двулично.

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK